Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Френският девически колеж “Сент Андре” на бул. “Сливница”
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Част от оригиналната фасада на колежа на бул. “Сливница” | Снимка: ref.blog.libvar.bg
Част от оригиналната фасада на колежа на бул. “Сливница” | Снимка: ref.blog.libvar.bg

През социализма сградата става военна болница, в началото на 21-ви век е съборена и построена отново като офис сграда

В откъс от книгата на Георги Кацарски “Варна: Архитектурни паметници. История. Личности”, публикуван на сайта на Регионалната библиотека “Пенчо Славейков”, научаваме подробности за историята на една от историческите сгради на Варна – военната болница. Тя е била специално построена за сграда на Френския девически колеж “Сент Андре”, който първоначално се е помещавал в сградата, където днес е Музикалното училище. Снимковият материал е от семейния архив на семейство Капитанови, любезно предоставен от г-н Стефан Капитанов, син на Гинка Алатова, първата говорителка на Радио Варна, завършила френския девически колеж през 1935 г. Малко по-надолу пък ще прочетете спомени за живота в колежа “от първо лице”.

Историята на девическия френски колеж “Сент Андре”, или “Свети Андрей” започва през 1897 г. Тогава на ъгъла на “Опълченска” и “Сливница” монахинята Мария Андре с разрешение на министъра на народното просвещение Иван Шишманов изгражда двуетажно начално училище. То се развива бързо и прераства в прогимназия. Възниква необходимост от по-голяма сграда.

Френският девически колеж “Сент Андре”, ул. “Стефан Караджа” 34, 1902 г.

През 1902 г. по молба на френската учителка Елена Кастекс и по проект на италианския архитект Мариано Пернигони построяват на ул. “Стефан Караджа” 34 (днес НУИ “Добри Христов”) френския девически колеж “Сент Андре”. През 1902 г. е построена само лицевата част към ул. “Стeфан Караджа”. През 1909 г. отново по проект на арх. Пернигони са построени двете крила на училището, а след това и физкултурният салон.

Морската градина. На заден план е френският девически колеж “Сент Андре”.

Френският девически колеж “Сент Андре” е частно учебно заведение, което се издържа от католическия орден “Асомпсион” (“Успение Богородично”), ръководен от френската конгрегация “Облат”. Самата конгрегация е създадена през 1863 г. в Ним, Франция. През Първата световна война заниманията са закрити, а в края на войната учителките монахини се завръщат от Франция и продължават заниманията съвместно с френския мъжки колеж “Сен Мишел”, който се намира на съседната улица “Петко Каравелов”. През учебната 1919/1920 г. е открит и “Бебе-клас” (предучилищен клас).

През 1922 г. колежът отново се премества на бул. “Сливница” 24 и по проект на арх. Дабко Дабков е надстроен с трети етаж и мансарда. През 1928 г. конгрегацията закупува от търговеца Никола Лафчиев прилежащия имот от 330 кв.м. През 1931 г. отново арх. Дабко Дабков изготвя проект за ново тяло и така се оформя познатият архитектурен образ на френския девически колеж. През 1933 г. колежът е признат за реална гимназия. В същата сграда през 1940 г. се настанява и Немското училище.

През 1947 г. колежът чества тържествено своята 50-годишнина, а през следващата 1948 г. е закрит съгласно Закона за чуждите училища в България. От 1952 до 1986 г. се използва като военна болница, известна под името “Госпитала”. След като военната болница се премества в новата си сграда, старата е изоставена. Има известни проблеми с наследствеността. Въпреки че е със статут на паметник, сградата е съборена през 2008 г., а на следващата година на нейно място е построена офис сграда. За съжаление оригиналните фасади на бившия френски колеж са разрушени. Все пак се обособява участък за възстановяване на фасадата на някогашната сграда, която е адаптирана към новата.

Една публикация във вестник “Варна Експрес” от 1993 година със спомените на Дойчина Петрова ни връща в годините, когато френският девически колеж “Сент Андре” е бил едно от най-престижните варненски училища.

Кога точно е създаден френският колеж във Варна, не мога да кажа. Със сигурност знам, че е съществувал през 1915 година, когато там е учила и моята майка, а години преди това – нейната леля. По тяхно време колежът се е помещавал в сградата на улица “Стефан Караджа” (бивше Морско училище).

Франко-българската институция е призната за реална гимназия през юни 1933 година и завършилите я можеха да продължат образованието си във висшите институти на съответните държави.

Колежът беше частен учебно-възпитателен институт и се поддържаше от католическия орден “Асомпсион” (“Успение Богородично”). Същите девически колежи имаше в Бургас, Русе, София, а мъжки колеж – “Сен Мишел” – в Пловдив. Девическият колеж в Русе беше на по-висшия орден “Нотр дам дьо Сион”.

Учениците бяха приходящи и пансионери. Пансионерките бяхме около 40 – на различна възраст, предимно от Южна Добруджа и Северна България. Националностите бяха разни: българки, еврейки, арменки, гъркини и туркини. Приходящите бяха много повече от нас. В дясното крило на сградата се помещаваше пансионът. Много ред и дисциплина се изискваше от нас. Веднъж в месеца (неделя) имахме право на “сорти” (излизане), придружени от настойник. Случваше се при наказание – лишаване от “сорти” и тогава беше много тъжно.

В пансиона се изучаваше допълнително: добро държание, учтивост, етика, но оценките бяха извън дипломата. Всяка сутрин преди закуска ни се демонстрираше начин на поднасяне на разни храни и добри обноски. По желание и наклонности изучавахме рисуване в прекрасно ателие, а в четири самостоятелни стаи – пиано и цигулка. Голямо събитие с много приготовления беше празникът на колежа “Свети Андре”. Пресъздавахме сцени от произведенията на Корней и Расин със съответните облекла, старинни танци и празничен обяд с чаша бяло вино. За 1 май потегляхме с файтони до “Траката” – нямаше друг превоз.


Никога не ще приема мнението, че сме получавали религиозно възпитание. Няколко католички изучаваха в четвъртък следобед “катешизм”. По желание посещавахме Католическата църква.

Курсът на обучение в колежа започваше от “бебе клас”. Добре си спомням малките Христо Фарашев и Ники Николов. В прогимназиалните класове имаше и няколко момчета: Ролан Петков, Масис Хаджолян и приятеля му Газан – син на турския консул, Косю Мумджиев и други. Учеше се четири часа преди обед и два следобед. Цялото обучение се провеждаше на френски език, без химия и българска история. Имахме най-способните преподаватели на града: Мери Николова, Труфи Стоянов, Кръстю Баев и Лили Ставрева. Сериозно учене беше. Много френска литература, много граматика, латински език, логика, етика, философия. Имаше и тъй наречените нередовни ученички, изучаваха само френски език, литература, но не се дипломираха.


При завършване на последния клас се полагаше матура по всички предмети пред комисия от представител на Министерството на просветата и представител на Френското посолство.

Униформите бяха много елегантни. На парад се подреждахме до Търговската гимназия. Колежът бе закрит през 1948 година с министерски указ за чуждите училища в България. Значението на колежа почувствах най-силно, когато моите деца тръгваха на училище.

Прекрасен колеж беше!

Протичащите във Варна безпрецедентни ремонти на основните пътни артерии и пешеходната зона поставят един важен и неотложен проблем пред развитието на града като туристическа дестинация – състоянието на старите, емблематични за архитектурата на Варна сгради.

Губи ли Варна своя облик? Изчезва ли историята ни?

Варна назад към бъдещето

Нашата цел е да събудим интереса на младите и “новите” варненци към историята и красотата на града, в който са се родили и са избрали да живеят.

Да увеличим броя на тези, които не са безразлични към облика на града и са готови да отстояват запазването на историческата му стойност.

Проектът на Varnautre.bg “Варна – назад към бъдещето” се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд “Култура”, Община Варна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *