Obshtina Varna
33°
ясно небе
Влажност: 19%
Вятър: 5m/s NE
Стоян Радев разплаква в “Събирач на трупове”
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

kino

“Събирач на трупове” от днес по кината във Варна

 

Отивайки да гледам българско кино, влязох в салона с очакване да видя филм, с лош звук, предвидим сценарий, театралничене на актьорите, статична камера и лоши диалози. Сигурно на българското кино вече му е писнало да го плюят, но не мога да кажа на черното бяло, макар и да съдя от не повече от 30-40 филма, които съм гледала от сниманите у нас след 90-та година.

“Събирач на трупове” за моя голяма изненада не успя да оправдае всичките ми очаквания, благодарение на което ми се стори свеж полъх сред морето от претенции на родните кинаджии, че са създатели на шедьоври.

В дебютния филм на режисьора Димитър Димитров имаме един шофьор на трупна линейка, страдащ от Едипов комплекс, типична мутреса с еснафски манталитет, падаща си по неприятни мъже и разни второстепенни герои, чиято дълбочина на характерите е не по-голяма от тази на плажа на Паша дере – за любителите на плажни емоции край Варна, описанието трябва да е достатъчно, за останалите – там е много плитко.

Още с първите сцени ми стана ясно, че на очакванията за лош звук ще ми бъде отговорено моментално. Началните реплики на Михаил Билалов, дали от дъвчене на думите, мърморене под смешен мустак, с който го бяха накиприли или заради лошото озвучаване, въобще не ги разбрах. Добре, че филмът беше част от програмата на фестивала “Златната роза” и поради тази причина оборудван с английски субтитри, та да разбера какво говори.

Историята – драма с черен хумор, с елементи на трилър, тръгна читаво, но някъде около първия половин час вече предполагах какво ще се случи. Сиреч, предвидимият сценарий, също се оказа на лице. В същото време кадрите ми се видяха дълги и статични, с някои дребни изключения – сцените, заснети в незнаен български завод са прекрасни.

Диалозите в по-голямата част от филма, като никога, не са кухи. Има разбира се и издънки, но репликите мога да сложа в графата “сносни”. Дразнещо обаче ми подействаха сленгът и диалектното говорене, на които бе решил да заложи сценаристът. Как пък един път не казаха защо, вместо що и хайде карай, вместо аре въри. Нелепо ми се стори, защото успоредно четях и английските субтитри, в които поради невъзможност за превод, жаргонът беше избегнат. Повярвайте ми, диалогът на английски беше дваж по-добър.

Всичко дотук едва ли е изненада за тези, които следят родното кино. Едно нещо обаче спасява този филм и това са водещите актьори. Ако варненецът Стоян Радев в постановката “Ричард III” е бил за десетка, за което взе и награда “Икар”, то тук е за дванайска. Човекът играе така, ще кажеш животът му зависи от това. И понеже талантът, във всичките му форми, обикновено ме разплаква, в последната минута на този филм се разревах. Няма как да опиша усещането да гледам Радев, седнал на пейката, повдигайки глава нагоре към колежката си моргаджийка и смеещ се с очи, защото най-после е пораснал и е надмогнал болезнената необходимост от мъртвата си майка и респективно от по-младата й проекция. Кадърът е едва няколко секунди, но буквално прави целия филм. Трябва да се види. Огромни адмирации и за Теодора Духовникова, която също играе блестящо.

Преди време четох някакво клише, че “Събирач на трупове” възраждал българското кино. Не съм критик и не знам дали го възражда, но е сигурно, че Стоян Радев е причината този български филм да ми хареса повече от останалите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *