• Варна
    9°
    разкъсана облачност
    Влажност: 66%
    Вятър: 8m/s W
    Седмицата: На метлата дръжката…
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Снимка © Pixabay.com
    Снимка © Pixabay.com

    Мармотите продължиха да завиват шоколад

    Могат ли да влизат коли в Морската градина или не – тази седмица това беше големият въпрос във Варна, а тълкуванията на едно уж просто съдебно решение успяха да покрият целия спектър от отговори. Обирите, побоите и стрелбите по дребни поводи все повече стават ежедневие, докато властта си играе на водевилни заплахи. Докато депутатите разследваха намесата на руската /и турската/ политика у нас, нашата и руската църква изведнъж канонизираха общ светец. А Европа на Роберт Шуман започна да се разпада, след като Великобритания се пребори за „особен статут“ в съюза.

    Варненският казус „коли-парк”

    изглеждаше решен след становището на Върховния административен съд. Тази седмица обаче варненските им колеги наредиха на Общинска полиция да си прибере постовете от входовете на парка и да спре въведеното „ограничаване на свободното придвижване на граждани с лични и служебни автомобили до обектите в Салтанат”. Последвалите изяснявания на лични обвързаности заприличаха на латиносериал. За по-горна съдебна инстанция обаче е въпросът защо ограничителните мерки срещу пряката свързаност на служителки и адвокати в едни случаи се прилага, а в други – не. Иначе тълкуванията на съдебното решение на ВКС за Морската градина /от това попада ли в регулация до това дали колите не могат да спират, но могат да преминават/ накараха дявола да гушне евангелието и

    да се свие в ъгъла, ридаейки като аматьор.

    А заканата на адвоката на “Овърсийз Хоризонт” да съди медии, защото с новината за ограничението уронвали фирмения престиж, е толкова екстравагантна, че вероятно е изненадала дори възпитаниците на симеоновската магнаурска школа. Пак тази седмица министърът на спорта лично дойде във Варна, за да обяви, че през май градът ще е домакин на маратонци от цял свят за първия голям варненски маратон. По-голямата част от трасето е през Морската градина, може би поне тогава съдът ще позволи на полицията да прегради входовете… В нов етап навлезе и друг градски спор – за новия план за квартал „Левски”. Загрижени какво ги чака /особено тези, които видяха как новите

    улици минават през входовете

    на блоковете им/, живеещите там си организираха среща, за да уточнят те ли не са разбрали какво виждат в проектите или проектантите не са видели какво има на място. На срещата обаче дойдоха само част от общинските съветници. Администрацията поне изпрати кратки успокоителни отговори на въпросите им, а от екипа, рисувал новия квартал, просто не се появи никой. За срещата тази седмица хората от „Левски” много настойчиво помолиха плакатите и мегафоните да си останат по къщите. След нея те започнаха да събират подписи срещу идеите за квартала им. Връчването им едва ли ще мине тихо. Бурно беше и на пазара на бензин и газ. Започналата от Варна ценова революция продължи. Успоредно с прогнозите си за падане на горивата Веселин Марешки лансира и евентуалната си президентска кандидатура. Докато

    бензиновият Робин Худ

    откри още една бензиностанция, от другия край започна да се размърдва и държавата. През седмицата КЗК допусна, че на пазара на горива май има картелно споразумение и потребителите май са били ощетени от него. Засега има обещание за проверка на седем големи вериги, като най-внимателно щяла да бъ де оглеждана бургаската „Лукойл”. Как ще завърши проверката ли? По-скоро късно и по-вероятно без открити „сериозни” нарушения. Освен ако директивата не е „предсрочни избори”, а спонсорите да са станали неотзивчиви. И тази седмица продължи промоционалното турне на министър Москов за представяне на здравната карта, за части от която

    в съда вече „витаят съмнения”.

    В Бургас Москов не пропусна да акцентира и върху това, че отказът от власт не води до по-добри решения за обществото. Мишената беше новият политически проект на Радан Кънев, причината за стрелба – вероятността той да прати реформаторите за дълго в резерва. Във Варна разказа какъв чудесен нов рамков договор ни е приготвил. Мармотите продължиха да завиват шоколад, докато в края на седмицата Лекарският съюз не отказа да го подпише, гласувайки истинския вот на недоверие по темата „Здравеопазване”. Не спират и изявите на министър Бъчварова. През седмицата тя продължи да разказва, че у нас има „много значим спад на грабежите“, защото полицаите „разкриват извършителите на тези престъпления в кратък срок или веднага“, като работят „изключително професионално“. А обществото вижда разни лоши работи, защото

    има „усещане за тревожност “.

    Вероятно то се дължи на факта, че тази седмица ни разбиха мазата за шести път, а извиканият полицай „извърши оглед“, застанал на горната стълбищна площадка; на кварталното магазинче му опразниха касата /пак/; разбра се, че бабата на третия братовчед, останала сама на село, я пребили заради пенсията; съседката се прибра с разкървавен врат, защото едно местно наркоманче /на което дилърът „работи“ до оградата на училището/ й дръпна синджира с надеждата, че е златен; момчето от съседния вход е в болницата, защото едни мутри му избиха зъбите, че не им бил симпатичен. Но това са само „усещания”… И истинско дребнотемие на фона на заплахата, пратена на премиера през информационната му служба. От там пък много професионално осведомиха медиите за заканите, написани с изрязани от вестник букви и за

    загънатите в тях патрони.

    Премиерът каза, че не е притеснен. Non-sens и deja-vu би казал пък Еркюл Поаро. Защото сценарият с убийството се появява далеч не за първи път и то все в подходящи моменти. Сега – очевидно за да спрат въпросите за КТБ. А там водевилът също излезе извън контрол. През седмицата имахме гражданин, намерил секретни документи на банката направо в контейнера за боклук. От надзора първо обвиниха чистачката, после се заклеха, че нищо „важно” не е изхвърляно. По същото време и докладът за източените пари на КТБ най-сетне стигна до парламента – пет месеца след като беше завършен. На депутатите им осигуриха 1 /един/ екземпляр /от 500 страници/, на английски език, достъпен само в секретното деловодство. И без да сме влизали там, знаем, че

    към 4 милиарда ги няма.

    Доста от тях – спечелени с врътки от нашите джобове. Това, което беше възстановено, беше върнато пак от нашите пари. Въпросите бяха кой проспа изтичането на тази сума и до чии джобове е стигнала накрая. За отговорите в доклада платихме към 800 хиляди евро, пак от нашите пари. Какво пише в доклада ли? Не било наша работа. Някой е преценил, че нямаме пряк интерес от информацията в него и не заслужаваме да я научим. А междувременно ни се появи още една сметка за плащане – заради информация, че срещу Делян Пеевски се готви атентат, държавата осигури охрана и за него. Всъщност комисията, която решава дали заплахата си заслужава охраната, не съобщава подобни решения, дори напротив. Защо тази седмица промени сценария не е ясно, освен ако не вярвате в обяснението,

    че ги е обзела любов към прозрачността.

    От друга страна, „правилната” охрана, ако е достатъчно интелигентна, доста бързо може да събере информация, за която иначе ще отидат часове работа. Това вероятно обяснява защо досега заплашваният Пеевски упорито е държал на личните си бодигардове и въпреки че медиите му продължават да следват партийната линия, той самият едва ли е щастлив. За разлика от чистачките на софийското летище. Тази седмица като в истинска приказка те бяха спасени лично от добрия премиер и сега се чувстват най-щастливите чистачки на републиката /нищо че в летищните тоалетните пак взе да понамирисва/. Колко ще трае щастието? Не е ясно, защото няколко дни след гръмките обещания в регистъра на обществените поръчки нямаше промяна в статуса на тази. А и обжалванията на по-рано отменените вече започнаха… Въпреки всички столични тревоги кабинетът намери време да изпълни едно от обещанията си къв Варна – отпусна

    5 милиона лева за ремонт

    на по-важните съоръжения на Аспаруховия мост. Ако не стигнат, през седмицата дадоха идея как да се справяме и без него. Във Варна вече има още една организация със свои идеи за градски разцвет – Асоциация за наука, образование, култура, изкуство и спорт, а първата заявена амбиция е възраждане на пътническото корабоплаване. Конкретната идея е кораб „Атанас Димитров” да стане част от градския транспорт и срещу левче да вози между Аспарухово и Морска гара. Преди това да се случи има известни дребни подробности – някой /общината или общинският превозвач, който още не може да изплати старите си дългове/ да купи предвидения за бракуване кораб и да му осигури ремонт, след който той да бъде признат за достатъно безопасен за превоз на хора, за

    да се сдобием с градски кораб.

    Седмицата обаче не се оказа подходяща за дискусии на транспортни теми, след като една от линейките на Спешния център от филиала в Долни Чифлик /с пациент в нея/, почти се разпадна в движение, когато едната й гума се подпали и отлетя. В края на февруари започнаха и туристическите договаряния и борси, а във Варна отново заговорихме за туристическите кадри и проблемите около тях. Без да се намесят държавата и бранша не може да има промяна – това казаха за пореден път ангажираните в Обществения съвет по туризъм в общината. Като вариант за действие шефката на ресорната общинска комисия предложи общоприетата напоследък панацея – финансиране по оперативна програма. С парите ще си направим център за квалификация на кадри в туризма /на фона на всички останали учебни заведения в града/. Всъщност, тези кадри, с които се сблъсква туристът първо, са пиколото, рецепциониста, сервитьора, бармана, аниматора, камериерката… И когато тях

    ги наемат за няколкото активни месеца

    /на принципа „колкото може по-малко пари срещу колкото може повече работа”/, дори професури да защитят, това няма да подобри положението с обслужването, от което зависят имиджа и приходите. За някои те са твърде обтекаемо понятие. Тази седмица, например, във Варна спряха нелегална транжорна за пилешко. Вътре имало над 3 тона месо без документи, един работник без здравна книжка /за трудов договор да не споменаваме/, но пък не са открити никакви документи за регистрация. Очевидно антраксът миналото лято на нищо не ни е научил… И още по темата за парите – тази седмица синдикатите изнесоха поредната порция горчиви хапове. Според последните данни за европейските доходи едва 10 процента от българите имат пари на влог в банка, останалите нямат нищо заделено за „черни дни”. Не така мисли обаче икономическият министър. Тази седмица Лукарски стигна до прозрението, че ние пречим на икономическия растеж на страната, защото не рискуваме с частен бизнес и не си харчим парите, за

    да подпомагаме потреблението.

    Според него има голямо количество „спящи пари” в икономиката, но тъй като си ги стискаме, това ще доведе до обезценяването им. Или поне така Лукарски обяснява защо ресорът му все по-очевидно куца. Проблемите с тези пари обаче са два. Повечето „спящи” се крият от данъчните и/или прокуратурата. А който иска да събуди останалите, първо трябва да си премете администрацията и законотворците; после да прати гнилото на боклука /и в затвора/; заедно с това да вкара малко здрав разум в напъните да ни изкарат парите от джобовете на всяка цена /и да върне поне част от краденото/ и чак после да обяснява как народът му е виновен. Май е време за римейк на някой специфичен варненски хит. „На метлата дръжката” може да е добро начало.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *