• Варна
    9°
    тъмни облаци
    Влажност: 66%
    Вятър: 4m/s WNW
    Седмицата: Кой дава свободата?
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Работната седмица даде много възможности на законотворците ни да се изявят и те се възползваха

    Тази седмица отново чествахме Трети март и отново застанахме един срещу друг заради съдържанието, което всеки влага – в датата, в събитията преди и след нея и в тълкуванията на тогавашни позиции от днешна гледна точка. Защото осъзнаването, че не е толкова важно как е дошла свободата, а какво сме направили с огромната отговорност за самите нас, която тя ни е донесла, води до неприятния извод,

    че сме пропилели много от наследството

    си и продължаваме да пръскаме останалото. Макар и къса, работната седмица даде много възможности на законотворците ни да се изявят и те се възползваха. А борбата за мир на изток закипя с такава сила, че само през първия ден на примирието в Сирия бяха убити над 180 души. Дали заради заплаха от ИДИЛ или заради друго, в края на седмицата и у нас се раздвижиха силите за сигурност. „Има получени няколко сигнала в службите, които се проверяват”, беше лаконичен премиерът. И добави: „искам да уверя българските граждани, че ние сме взели всички мерки за тяхното спокойствие.“ Ние май бихме се зарадвали

    повече на мерки за сигурността ни…

    Във Варна вече трета година Трети март е свързан и с името на Пламен Горанов. Защото независимо от мотивите и тълкуванията, смъртта му е факт, както и последиците от нея. Организирани и сами, много варненци минаха и оставиха цвете, а част от тях поискаха и официално разрешение да се съберат пред Общината. Отговорът на администрацията /предвид уведомителния режим на подобни събития/ беше малко странен – с контраискане организаторите да гарантират реда и най-вече липсата на камъни… За по-сигурно точно участъкът, където беше първата грамада, беше оставен неремонтиран – за да има

    алиби за разчистването на новата грамада

    още на следващия ден. Купчината камъни на тротоара вероятно не е най-доброто решение за почитане на паметта на Пламен. Но май е необходима за освежаване на паметта на работещите там – за да успеят да отговорят на въпроса, който им оставиха на новата грамада: защо Общината се страхува от гражданите си? Добре ще е да има отговор, макар че седмицата предложи повече възможности на гражданите да се страхуват от общината си. В „Левски” вече са съвсем притеснени, че планираните

    нови улици ще минат през входовете им.

    На среща, свикана доста набързо и под сурдинка, живеещите там разбраха, че след като не искат планираните блага да се изсипят на тяхната глава, общината ще пренасочи осемте милиона към друг квартал – “Кайсиева градина” или “Аспарухово”. Но не е сигурно /най-малкото, защото както не бяха питани хората от „Левски”, така не са уведомени и останалите/. А и може би хората в „Левски“ нямат нищо против преустройството, просто искат да е такова, че да им е удобно да живеят там и след него. В момента обаче те имат повече аргументи, че то ще е удобно за само „усвояването“ на едни пари. Например, веднага след като гражданите изразиха недоволство от плана, заповедта за реконструкция беше разделена на 12 малки /което спестява нуждата от обществено обсъждане/ и изведнъж се оказа възможно да има

    сеч на стари дървета, ново застрояване

    и сериозни промени в улиците, включително покриване на канала на „Мадара“ и ползването му за улично платно. Интересно е дали авторите на идеята са ходили до Аспарухово в дните след наводнението? Или поне снимки разглеждали ли са? Допълнително напрежение създаде фактът, че преди време медиите получиха за публикуване планове на реконструкцията с много зеленина, градинки и площадки, а гражданите – съвсем други и не толкова „зелени” проекти, след като заведоха административно дело. Кои ли ще се окажат верни? От началото на седмицата

    загубихме едно сериозно удобство –

    вече няма къде да проверим идва ли автобусът ни. Това стана заради неразбирателството между собствениците на работещия частен сайт за информация в реално време и Общината, която трябваше да ни предложи подобен /но по-добър/ по проекта за Интегриран градски транспорт. Безплатният частен проект беше спрян /след като доста време беше ползван от Общината „просто така”/. Обаче при търсене за общинския сайт Гугъл показва само „can’t find the server”. Основният въпрос на „частниците” е какво стана с парите по проекта. Отговорът /би трябвало да/ интересува всички ни. Засега обаче имаме изявление на ръководителката на проекта, която определя казаното от частната фирма като

    „излишни спекулации …

    с цел да настроят потребителската аудитория срещу Община Варна и екипа, работещ по проекта“. Който трябваше да завърши работата си през юли миналата година, но /след едно обещание за приключване до 29 декември/ сега вече срокът е юли тази година. И кога пак ще разполагаме с удобството да знаем кога да тръгнем за спирката? Ръководителката на проекта не навлиза чак в такива подробности. Засега е ясно, че „всички системи са тествани, пускането им ще бъде факт след като бъдат фискализирани 539–те устройства“. Но след като отговорните за проекта не са платили за поддръжка на системата, в която е регистриран сайтът, Гугъл може би още доста време ще повтаря „can’t find the server“. И е трудно да се нарече спекулация уравнението, в което вместо нещо удобно, безплатно и много ефикасно,

    получихме… приказки. И обвинения,

    че все сме недоволни. Но все пак в центъра на събитията тази седмица беше националният празник. Варна го отбеляза подобаващо – с цветя и поклонение, с рокери, мотори и гайдари, макар и с малко „Бяла роза“ за финал. Но из страната имаше и къде по-страшни идеи. За дамите – патрЕотки, например, беше офертата да се сдобият с маникюр като от евтино порно, но с националния герб и флаг. Другаде облякоха служителите на бензиностанция в народни носии /дано не са им дали да запашат и пищови/. Една голяма група българи пък подходи съвсем рационално към празника и още в началото на седмицата /не/известна грипна

    епидемия покоси 25 хиляди души наведнъж,

    осигурявайки им цяла седмица ваканция. Други, напротив, се разработиха ударно – в любимите на чиновниците кампании за следене на цени, качество и сигурност. Нищо, че после в социалните мрежи има бесни клиенти, а в официалните доклади – „несъществени нарушения”. Важното е, че звучи сериозно, напрегнато и създава усещане, че много се работи. А може би ако се работеше както трябва през нормалното работно време, празниците щяха да са почивни за всички? А преди празниците същите проверяващи обявиха, че бензиностанции /включително и във Варна/ са запечатани, защото са продавали некачествено гориво.

    Кои са – тайна.

    Поради което традиционното съобщение на клиентозащитните организации винаги изглежда така: „контролираме нещата и нещо някъде не е наред, обаче не можем да ви кажем нищо конкретно, затова продължавайте да купувате и да се притеснявате“. Трети март беше поле за изява и на дипломатите /които за добро или за зло стават все по-важен фактор във вътрешната ни политика/. Като поздрав за националния празник полски дипломати рецитираха Ботевия „Хаджи Димитър“ пред важни за българската история обекти. По същото време руският посланик /който не говори български в публичните си изяви въпреки дългия престой у нас/ излезе с нравоучения и обвинения. А руското външно министерство обяви на гражданите си, че

    „братушките” сме поканили Ердоган

    на Шипка, а Путин сме го пропуснали… Останалата, работна част от седмицата, макар и кратка, беше бурна. Лютви Местан учреди формацията си ДОСТ. В речта си новият партиен вожд призна: „Дължим отговор на въпроса “Защо сега?”. Сега ли сме прогледнали? Отговорът е категоричен – виждахме, но си затваряхме очите, правехме компромиси в името на единството.” Може и да повторение, но пак да напомним – няма нищо по-вярно и точно в българската политическа мисъл от прозренията на изританите в опозиция. Появи се и манифест “За републиката”. Авторите му – четирима политолози с иначе разнопосочна ориентация, обявиха: “Няма ляво, няма дясно – днес има единствено гражданите срещу мафията”. Четиримата и техните съмишленици искат да ни убедят, че този път няма да стане както обикновено, но вече е трудно да не сме скептични за това

    как се хаби обществена енергия

    и по-лошо – как се краде в нечия полза. Във Варна продължиха съдебните панаири. Първо говорителката на Административния съд Милена Комитска нарече протестиралите против пускането на колите в Морската градина “пияни” и “агресивни”. Изказването беше направено при отчетната пресконференция на съда, тоест публично, официално и при пълното съзнание за присъствието на записваща техника. А това, което не се чу по време на пресконференцията, бяха аргументите на съдия Евелина Попова за пускането на колите в Морската градина. После, при публикуването на записа, Комитска беше уволнена. Което си е заслужено – при показаното явно незнание как се работи тази работа. Но пък си беше

    чисто изгърмяване на бушон,

    защото решението да се отмени постановеното от върховната съдебна инстанция е на съдийката, не на пресаташето. Така споровете и спекулациите около колите в парка продължават, продължава и движението им. В Парламента тази седмица успяха да забранят къмпингуването и паркирането на 100 метра от плажа. Нощуването отпадна, поради спор в залата кой как ще определя дали нарушителят спи, медитира или търси отговор за Вселената, различен от 42. След споровете министърът на туризма уточни, че забраната е само стъпка към регулацията и, по-важно, към облекчаване на режима за създаване на къмпинги. И тъй като предложения като това се правят,

    когато вече е ясно кой ще е облекченият,

    палаткаджиите и къмпингарите могат отсега да проверят къде из околните държави ще се изнасят през лятото. Защото /заедно със запазването на разрешителния режим за строителство на 100 метра от брега/ посланието е ясно – като не искахте да „почивате” в претъпкан комплекс и хранен със съмнителни манджи, ще ви направим къмпинг /най-вероятно на същия принцип /, а ако продължавате да упорствате – пригответе си 10 хиляди за глоба. Цялото упражнение беше представено като борба за чистотата на брега и беше подсладено с определянето на Корал, Иракли и Карадере като места за природосъобразен туризъм. Което пък може да се окаже синоним на „облекчените условия” за създаване на къмпинги. Разбира се, при борбата за „свободен” плаж не трябва да забравяме и другото – пазене и чистене, като за нарушаването им трябва

    да се налагат наистина зверски глоби.

    Подготовката за летния сезон започна и във Варна – крайбрежната алея постепенно добива вид на строителна площадка /със съответните обслужващи автомобили/, ремонтира се и голяма част от Морските бани. Близо 100-годишните постройки трябва да са готови до началото на сезона, а какво точно се прави и какъв трябва да е крайният резултат все още не знаем. Обещанието е да ни съобщят през следващата седмица, макар че при подобни емблематични сгради обратното е по-полезно за всички страни. Защото, независимо кой ги е купил, всички варненци са заинтересована страна – не само по въпроса дали и там достъпът ще стане срещу заплащане, но и за това

    как ще изглежда алеята.

    Другото е надежда – ако баните заприличат на оригинала от едно време, може би ще има и по-сериозно почистване, та най-сетне да изчезне вонята на прокиснала тоалетна, която от години доминира през целия сезон. В София вълнения имаше не само в туристическото министерство. От здравното съобщиха, че най-скъпата оферта е победила в търга за системата за пръстово идентифициране /като следващата оферта е четири пъти по-евтина/. Смисълът

    да показваме пръст на здравната система

    всеки път, когато я ползваме, все още е известен само на здравния министър /особено след като не толкова отдавна бяха похарчени над 30 милиона лева за система, която да ни проверява чрез личните карти/. Не са изяснени и нормативните проблеми с отпечатъците ни – закон за ползването им по този начин няма. А лекарите вече отказаха другата възможна легитимация – чрез Националния рамков договор. В отговор министърът заплаши със служебен договор, който да наложи насила всичките му идеи, след което му остава само да се започне един нов поход срещу генетиката. Меглена Кунева също продължи да изненадва и най-големите оптимисти, че

    винаги може и по-зле.

    Новата й революционна идея е да се изхвърли предметът „хореография“ от образователната програма, защото нямало как да се държи теоретичен държавен изпит по него. Във вътрешното ведомство министърката уволни шефката на полицейската академия, след като трима курсанти бяха хванати след нощен запой и стрелба с газова пистолет. Макар че курсантите просто отразяват общата тенденция в страната за връщане към времената на мутренска безнаказаност и произвол. Но тогава поне полицаите завършваха, преди да започнат със зулумите по улиците. А и резилът от Симеоново бледнее пред този от Симеоновград – там ромите си откраднали обратно конфискуваните каруци

    направо от двора на полицейския участък.

    Данъчните отбелязаха по-големи успехи през седмицата – стана ясно, че от „най-известните джебчийки на републиката” – тези в Игнатиево, вече са прибрани над 60 хиляди лева след проверки на НАП за съответствие на доходите и имуществото. Актове за други 120 хиляди лева още се обжалват, а седем производства продължават. Дизайнерски обзаведените прогимназии обаче остават извън проверката – бил изтекъл давностният срок /а кой какво е правил по служба преди да изтече давностният срок никой не уточнява/. Напълно безуспешни обаче остават усилията на полицията и медиите да се справят с епидемията от телефонни измами. Само за един ден тази седмица две възрастни жени от Варна изхвърлиха големи суми пари през терасите си, защото някой нещо им казал по телефона.. Така че оглеждайте се, докато вървите – може би не всичко, което лети от терасите, е боклук. Странно ви е

    защо се случва отново и отново

    след всички предупреждения? А като избирате, няма ли цял ден, отделен за мислене? И три години след трупането на грамадата пред Общината във Варна, не се ли случва пак същото вътре? И не продължаваме ли да спорим за Трети март, освобождението и свободата, вместо да поемем отговорността, която свободата носи?

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *