Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Къде има, къде няма
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Снимка: © Varnautre.bg
Снимка: © Varnautre.bg

 

Икономическият растеж у нас продължава да бъде потискан от дефлация, лоша бизнес среда и корупция

Тази седмица ни даде много възможности да търсим топчето под чашките – онзи стар пазарски трик, при който или ти обират парите по малко, докато „познаваш”, или ти задигат целия портфейл, докато се радваш, че си „познал”. Така, след като от последното официално преброяване насам, варненци се мъчим да докажем, че не Пловдив, а

ние сме вторият по големина град,

изведнъж се оказа, че в цяла Варна няма по-голям административен капацитет от бившия заместник-кмет Коста Базитов. Част от екипа на Кирил Йорданов, сега той ще заема същия пост и при Иван Портних. Без коментар за качествата и достойнствата на новия/стар заместник-кмет, но ако в цяла Варна няма друг, способен да свърши тази работа, какво точно определение заслужава градът ни? И по света не се показахме много добре тази седмица. Азис класира парче в класацията на New York Times за “25-те песни, които ни казват накъде върви музиката” /очевидно в странна посока/. В интервюто си към новината обаче

Васил Боянов обяснява доста смислено

на читателите откъде е: “Искам да им кажа, че това е една малка, но много красива страна, природата е невероятна, хората са много приветливи “. Което беше по-прилично рекламно послание от това, до което стигна културното министерство на борсата в Берлин, където в един ъгъл прожектираха Бандерас да рекламира условията за правене на кино у нас. Пак същата седмица някой много смело допусна Меглена Кунева да даде интервю за Стивън Сакър от Hardtalk по BBC. Азис се справи по-добре с износа на национален имидж… По темата с Морската градина тази седмица в играта влезе

не топче, а цяла бомба.

За кратко. Реална американска фирма изведнъж се появи в ролята на голям инвеститор с готов проект на аквапарк в Салтанат. Реакциите се разделиха между гняв и призиви за бунт, докато една от медиите просто си свърши работата и откри, че някой се е „пошегувал” и с нас, и с фирмата. Или пък е тествал е реакциите, или – най-вероятно, е искал бомбата да пренасочи вниманието. Имаше от какво – на крайбрежната алея колите не спират, а изведнъж стана ясно, че и Гьолът бил незаконен. Басейнът там всъщност е толкова стар, че никой не си спомня откога е, хигиената му винаги е напомняла Ганг при особено масово поклонение, а изтичането на такива количества минерална вода – че държавата

не може, не иска или не знае

как да се справи дори с това, което е изключително нейна собственост /и от което на места печелят наистина добри пари/. Докато у нас едва през последните години група ентусиасти бяха купили помпа и се опитваха поне да чистят Гьола по график, но след няколко кражби на кранове и тази идея отмря. Сега очакванията са водата да бъде затапена, а басейнът – опразнен. А също – басейн да се появи отново, но с табела за спа и билети за вход. Което може би ще подобри хигиената – минимално /при съседството на Шокъровия канал/… Започна и ремонт на Морските бани – първата фаза е връщане на стария им вид, когато през колонадите се е виждало морето. Надеждата е

да няма втора фаза,

която пак да скрие гледката, защото ще се появят „инвеститори” в заведения. Големият строителен позор тази седмица е пловдивски – там багери срутиха по-голямата част от стария тютюнев склад. Разбира се – в неделя и малко преди да бъде оформен статутът на сградата като паметник на културата. Граждани спасиха поне фасадата с бързата си реакция, а от администрацията в понеделник към обед успяха да формулират оправданието, че са реагирали – „в първия работен ден”. Само че докато органите си вържат обувките, багерите три пъти минават през „излишното”. После идват решения на съда за възстановяване – като за

Картофената къща, буренясваща от 2008-ма.

Или проекти на културното министерство, което харчи милиони, за да зида „автентични старини” с итонгчета и шарена мазилка. Затова обещанията на варненската община от тази седмица прозвучаха като музика – администрацията ще подкрепя тези собственици, които се грижат за старите си къщи, а на останалите ще прати нотариални покани да си свършат работата. Възможни били и други, неприлагани досега санкции. Ремонтът за сметка на общината и изискването на парите след това е чужд пример, посочван винаги, когато парче история се откърти някъде и се разбие на улицата. И е възможност, която

винаги е съществувала и у нас.

Липсата на пари, юридическите неясноти около наследствените имоти и нежеланието да се създава излишна работа доведоха до сегашния следвоенен пейзаж по иначе главни туристически улици. Сега обещават промяна и тя вероятно няма да мине без опити на отделни хора да се сдобият на безценица с къщи в центъра. Но дали ще има още Картофени къщи зависи от общата реакция на варненци. И пак на строителна тема – кметът Портних обяви през седмицата, че са готови следващите заповеди за събаряне на незаконни къщи в „Максуда”. И като добави, че такива има не само в гетото, каза още нещо: „Законът е един за всички и трябва да се спазва”. Дали това означава, че

ще видим булдозери по крайбрежието,

например? При местенето на чашките и топчетата тази седмица таксиметровите шофьори уцелиха – общинският съвет се съгласи да вдигне минималните тарифи и ги върна на нивото преди експанзията на 60-те стотинки за километър. Въпреки споровете, без ефект остана опитът на някои съветници да убедят колегите си, че не е правилно да се месят в частен икономически спор. Така от една страна викахме ура за Марешки, защото е срещу картела, но от друга съветът подпечата едно на практика картелно споразумение за регулация на цени. Докато вълната отменени обществени поръчки оттичаше тази седмица, Радан Кънев поиска във Варна да бъде спряна още една –

за почистването на града.

Съмненията на депутата са свързани с критериите за избор, смените в тръжната комисия и цените на победителите /които са с 40 на сто по-високи от следващите/. От Общината обявиха, че процедурата по избор не е приключила и няма какво да се отменя, а цената беше дискретно защитена с обещания за екстри като модерни коли, по-често събиране на боклука, метене и миене. Всъщност, това вече не ни ли го бяха обещали? А и коментирането на парче скоро може да се окаже излишно – отмяната на обществени поръчки тази седмица навлезе в остра фаза „падни-стани” с полицейски проверки на фирми. А докато депутатите обсъждаха промените в Закона за публичните финанси, стана ясно, че ако състоянието на общинските бюджети трябва да се опише с една дума, то

най-подходящата е „катастрофа”.

Според най-официалния източник – финансовото министерство, от 256 общини с дефицит са приключили миналата година 156, а общите местни дългове в края на 2015-та са достигнали 1 милиард и 300 милиона лева. Идеята на министерството е да лекува проблема, като промени закона така, че да може да дава на най-закъсалите безлихвени заеми от държавния бюджет. Вероятно знаят и точно на коя дупка от решетото парите от там също ще свършат… В Брюксел вече са го изчислили, защото тази седмица при разбъркването на топчетата ни се падна празна чашка – Европейската комисия обяви, че България има „прекомерни макроикономически дисбаланси” и поради това ще бъде поставена

под специален мониторинг.

Малка утеха може да ни е компанията, в която сме – Хърватия, Франция, Италия и Португалия. Друг извод на комисията, е че икономическият растеж у нас продължава да бъде потискан от дефлация, лоша бизнес среда и корупция. Иначе казано, поразиите в неоправената съдебна система дадоха метастази, вече достатъчно видими и отвън. А учениците ни пак се наредиха на опашката при поредното проучване на грамотността в Евросъюза. Една част от нацията обаче може да има допълнителен образователен шанс – Моника Маковей /прокурор за пример и не толкова успешен евродепутат/ поиска българските роми да учат румънски, защото тъкмо такъв бил произходът им.

В Белослав и Девня,

както и в Граф Игнaтиево, Изворско и Любен Каравелово имало най-много такива кандидати за просвещение. След повече от четвърт век систематично отучване на ромите да се учат е необходимо много повече от едно гневно европисмо, за да промени ситуацията. А вероятно и целта не е такава, защото другото искане на Маковей е България да признае съществуването на малцинства… Хубава варненска новина беше купонът, с който Кукленият театър отпразнува новия си покрив, след като старият пострада от нагла кражба на медната облицовка. Събитието се оказа подходящо за официално оповестяване на общинските намерения за

пълна промяна на района

/от което той наистина се нуждае/. И може би този път ще се помисли и как малките магазинчета и галерии да запазят бизнеса си, докато върви ремонтът… Знае се, че за района има предвидено и строителство, за което документите са в Института по паметници на културата. Дали ще е европейско или по балкански модел? И дали благоустрояването ще намали вероятността някой отново да си набере бакър от покрива на театъра? Премеждието, което можеше да остави Варна без куклен театър, си стои в графата „битова престъпност, дело на неизвестен извършител”. Именно срещу подобна престъпност беше акцията на полицията през седмицата /поне във Варна, в София ловиха невъзпитани шофьори на пътя, например/. Което е добро начало, но само

с кампании и наказания няма да ни се получи,

ще трябва и гражданите да направим нещо. Ако не сте убедени, разходете се до аспаруховската улица „Лайош Кошут” и потърсете градинката на Мария Кехайова. Няма да я намерите, защото тя се опита да разкраси мястото пред дома си, а не вътре – зад оградата. Рекордът за оцеляло цвете се оказал 48 часа – мнозина от минаващите приели общото като покана да се самообслужат и сега сигурно си имат хубави цветя. Зад собствената ограда. Премиерът обаче тази седмица реши, че държавната ни градинка е достатъчно подредена и започна да наднича при съседите: “Ако Гърция иска, мога да им пратя ГДБОП и ДАНС и за един ден ще приключат с трафикантите”. Не стана ясно само дали ще бъде пратена бригадата, която

не можа да намери шефа си

у същите съседи, или ще са някои от „борците” с контрабандата, която постоянно намалява, без да има и един хванат контрабандист. Колкото до местенето на предизборните топчета, то вече не спира изобщо. Парламентът се отчете с прието на първо четене задължително гласуване. Който не иска – дава на държавата 50 лева. Реакцията на мнозина, които досега не са пропускали вот, беше да си приготвят петдесетачка, за да я пуснат в урната при първото гласуване по новите правила. Ако идеята мине и на второ четене, първите очаквани резултати ще са: намаляване на партийните разходи под масата – вместо да се плаща за глас, ще се размахва заплахата от глоба; пълно творческо развихряне при превръщането на бюлетината в невалидна;

допълнително омерзение

у тези, които смятат, че е унизително да ги подкарват към урните, без да да има реален избор. Иначе, както и да си правим сметката, пак ще си плащаме за изборите – с финансиранета на рекламните кампании /поне за 21, а не за 30 дни, ако промените влязат в сила/; с подпомагане на равния старт на разни маргинални партии /които откриха 400 сравнително честни начина за забогатяване от тези пари още преди да изсъхне печатът върху закона/; а накрая изборът ни се свежда до това колко да е прякото плащане – 50 лева глоба за негласуване или „само“ 11 – за субсидия на спечелилите. Освен останалото, следващите избори се очертават и по-скучни, защото правителството за втори път прави опит

да ограничи критиките срещу властта

с промяна в Наказателния кодекс. Целта е за престъпление да се брои „проповядването или подбуждането чрез медиите към дискриминация, насилие или омраза, основани на политическа принадлежност”. А след това е въпрос само на време да се намери достатъчно услужлива съдебна машина, която да подкара на конвейр виновните. Следващата стъпка, предприета тази седмица, беше реанимирането на идеята за сливане на националните радио и телевизия /което ще създаде още малко началнически постове със съответните харчове, но пък ще улесни контрола/. Като следваща стъпка цензорите пак поискаха създаването на

нов закон за всички медии

/тъй като в момента на държавна регулация не подлежат нито печатните издания, нито интернет базираните/. Идеята, че борбата за едното красно име на политиците трябва да е грижа първо на самите политици, явно не е приемлива – изисква спазването на прекалено много правила… Които очевидно не важат за всички. Във Варна, например, един общински съветник втори месец иска да види какво пише в договора между Общината и собственика на лаФките /които, освен че са новият нашественик по малкото оцелели тротоари в града, зомбират допълнително и с монотонните си реклами/. Съветникът Вичев още не е видял договора. А на румънците тази седмица им показаха всички данни за приходите и разходите на държавната власт… Тази седмица имаше и сесия на съвета. Тя протече мирно след като още на входа прибраха протестните плакати от раниците на смутителите, а на останалите беше отказано в дневния ред да има точка „Питания към кмета”. Но пък след дълъг ремонт /който пред Общината беше и избирателно частичен/ плочките на мястото на Грамадата вече са подновени. От работещите в сградата зависи колко дълго ще останат празни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *