• Варна
    9°
    разкъсана облачност
    Влажност: 66%
    Вятър: 8m/s W
    Седмицата: Нов сезон, стари пиеси
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Строят в Морската градина. Констатацията от миналата седмица, от миналия месец и от миналата година продължава да е актуална и тази седмица. Тоест,

    ремонтират, както му казваме във Варна….

    В София, докато Парламентът си играеше с палаткаджиите, а партийните шефове си играеха на недоволства, правителството ни натовари с още 2 милиарда евро дълг. Заради него обаче никой не излезе на жълтите павета. Русия пак изненада всички, като се изнесе от Сирия и остави Асад в силната позиция. Европейският съюз прие споразумението с Турция, с което остави съдбата на континента в ръцете в Ердоган. Мигрантите са на нашата граница. И за да се чувстваме сигурни е необходимо нещо много по-сериозно от приказките на Кристалина Георгиева, че сме много по-подготвени да ги посрещнем, отколкото останалите европейски държави. Особено когато след сделката с Турция за връщане на заловените беше спомената Гърция, но не и България… Във Варна новият строеж в парка е като старите. Още една къща „в ремонт” след него се оказа

    по-висока, отколкото беше преди него.

    Къщата е малка, порастването й – с една мансарда височина. Така че главният проблем е кога се случва – след протестите, след срещите за Бедечка и другите паркове в София, след поискания мораториум и след всички обещания на местната власт, че спира и със строителството, и с „ремонтите”. Знакът на новите богаташи, даден от новата мансарда, не може да бъде сбъркан – протестирайте си, не ни пречите… Малка надежда, че все пак има смисъл от протести, дават наблюденията на Кръвния център. Тази година в кръводарителската акция са се включили повече ученици. Разбира се, почивните дни са добър стимул, но има и момичета (като една дарителка от Хуманитарната гимназия) с друг аргумент: „Всеки си има достатъчно кръв и

    няма нищо лошо в това да се даде

    на човек, който има нужда от нея”. Други нужди, огласени тази седмица, не бяха толкова ясни, някои останаха неразбрани и поради грамотността на авторите си. Като на подписката с искане за оставка на шефката на образователния инспекторат във Варна, в която недоволните настояват новият министър да „сизира” ДАНС… Все повече стават и „репортерите”, които смятат, че камерата на телефона е достатъчна да ги вкара в занаята. Една снимка от края на работната седмица обаче си заслужаваше – как трактор оре на плажа в Аспарухово. Всъщност земеделската обработка трябваше да улесни доброволците, които през почивните дни ще чистят плажа, превърнат в буренясало бунище. Лошото е, че трактора го плащаме всички ние, а тези, които ще чистят,

    няма да са тези, които са цапали.

    Това беше и един от големите спорове на седмицата – дали къмпингуващите са най-големите врагове на природата и кой е палаткаджия, а кой – обикновен мърляч. Законодателните напъни у нас продължиха да са в ритъм „една напред, две назад и няколко завъртания”. Първо бяха приети промените в Закона за туризма, които забраняваха палатките и караваните на плажа, в планината, по поляните и изобщо „извън местата, предназначени специално за тази дейност”. Обаче такива места у нас почти не останаха, а където ги има, условията са като в третия свят. Така глобата от двеста лева направо си беше като въведена такса за къмпингуване, без да броим петте хиляди, които заплашват тези, които дават терен на нарушителите. После недоволните изнесоха

    палатки на жълтите павета

    и задните ходове започнаха, докато накрая премиерът не разпореди отмяна на забраните. Законово това ще стане с изготвянето на нови поправки (на още неприетите на второ четене нови поправки). Така играта на лошите пъдари и добрия цар продължава. Васалите се впечатляват от добрините, които им струпват на главите благодарение на вожда и те някак пропускат факта, че и простотиите, които им падат отгоре, идват от хора, избрани и инструктирани пак от вожда. В същото време любителите на своободата в туризма се опитаха да се провъзгласят за новите дисиденти. Това, което остава след тях обаче пречи на останалите да приемат идеята. Аргументът, че не всички цапат, се губи на фона на боклука. Ако не вярвате, идете до плажа в Аспарухово, докато го чистят. А и защо бяха всички спорове, след като всички туристически държави

    отдавна са открили не само топлата вода

    в къмпингите, но и много други цивилизационни благини, които не си противоречат със свободния дух. И с хигиената… Почистване има и във Варна. В центъра ремонтират три подлеза (като са останали пари и за един във „Владиславово”). Сега сменят начупените плочи и липсващите решетки, чистят и стените. Дано само изпълнението не е като при велоалеите, а и „творците” с афиши и спрейове да се въздържат този път да ни правят съпричастни към идеите си. Подлезите във Варна обаче са към 50, а част от вече ремонтираните пак се ползват трудно – от „Чайка”, например, напомнят, че под паметника си имат подлез.От една страна, той вече е снабден дори с платформа за инвалиди. От друга –

    продължава да липсва гондолиер,

    който да прекарва минаващите през вечно наводнената средна част. Тази седмица беше обявена отново и една важна не само за града обществена поръчка – за пречиствателната станция в „Златни пясъци”. Предната беше една от тези, които паднаха жертва на съмненията на премиера. Параметрите на поръчката са без промяна (защото обратното би било нарушаване на редица условия). Явно не можем да очакваме и особена промяна в офертите. Иначе казано – цялата пара май беше за свирката. Шумно беше тази седмица и на централния варненски пазар. Работещите там излязоха да протестират заради смяната на прокуриста. Недоволните поставиха исканията си и дадоха срок до 21 март за изпълнението им. Иначе

    обещаха протест пред Общината.

    Веднага след това старото и новото ръководство започнаха да се обясняват (през медиите). Всъщност, Общинският съвет има правото на смяна, защото дружеството е общинско. Когато обаче го правят, заобикаляйки правилата, определено си заслужават викането под прозорците. Шумно беше и по партийните централи. Политическият развод в Реформаторския блок тази седмица събра почти толкова коментари, колкото и новината, че продуцентите смятат да убият Рич Форестър. От Варна Даниел Вълчев потвърди позицията, че меморандумът с ГЕРБ съдържа „разумно разписани мерки и срокове” за действия и те трябва да се спазват. В същото време ДСБ потвърдиха излизането в опозиция, като приеха предложението на Радан Кънев да се търси нов широк политически съюз като алтернатива на сегашното управление. Най-новият съюзник се оказа Татяна Дончева. Така ситуацията плавно

    пое към оформянето на ОФ,

    (ако не броим тези от партията, които настояват, че трябва да са едновременно в опозиция и в правителството). Тази седмица обаче избухнаха и депутатите от ГЕРБ – че не искат вече да са заедно с реформаторите (като изчакаха шефът им да замине за Брюксел, за да изокат). На воплите им кой всъщност управлява премиерът заяви еднозначно „Правя го аз”. Това вероятно ще достатъчно за добре дисциплинираните му народни представители. И темата ще приключи определено без да има кой да последва съветите на Радан Кънев да искат вот на недоверие. Защото проучванията може и да сочат, че партийните пропорции ще се запазят при нови избори, но

    имената от „пълнежа” определено ще са други.

    Цветан Цветанов се опита да сложи точка на темата, като обяви, че хората не се интересували от политическите скандали и съревнования за власт. Интересуват се обаче от дупките в джобовете си и е въпрос на време по-голямо количество електорат да започне да свързва двата проблема. Всичко това беше част от така наречения “месец на политическите консултации”. В края му през тази седмица президентът Плевнелиев отиде до парламента, за да обяви, че „трябва да гледаме напред и да формираме нови национални цели, които да мобилизират българските институции и обществото”. Взирането в светлото бъдеще трябва да завърши с поредната национална програма – в случая “България 2030”. Може би сега е моментът да ни изпратят малко хуманитарна помощ от Белия дом – подходящо оформени табелки с надпис

    „Икономиката, глупако”.

    Ако може, гравирани върху нещо тежко… Не пропусна седмицата без изява и здравният министър – “ако ми бъде поискана оставката, ще я дам”, каза Москов. По други ширини съотношението може и да е различно, но у нас подобно изхвърляне означава, че героят е 101 процента убеден, че никой няма да го уволни. И докато здравният министър стиска поста, недоволството от ресора му ражда все по-нестандартни протести. Във Варна Ростислав Стоянов например събра приятели на белот и кебапчета в двора на местна болница, където му поискали 50 лева такса „самофинансиране”, макар че планираната му операция била по касата. Според самата болница нямало проблем – нито в това, че искат доплащане, нито в това, че не не уведомяват за него предварително. Вероятно целта е да се стимулира организмът на пациента, за

    да произведе повече адреналин

    като част от оздравяването. Много адреналин имаше тази седмица и в Брюксел (където, оказа се, безпроблемно съжителстват цялата европейска власт и най-търсените атентатори в Европа). След много преговори споразумението между Турция и Евросъюза беше подписано въпреки всичко, ставащо в Турция. Докато чакаше парите на Европа и обещанието за падане на визите, Ердоган заяви в прав текст: “Борбата с тероризма е по-важна от демокрацията, свободата и спазването на закона. За нас тези думи вече нямат абсолютно никаква стойност.” И единствената излишна дума в изказването му беше „вече“. Защото демокрацията, свободата и спазването на закона никога не са били важни за човека, който погази принципите на Ататюрк и прати забрадената си жена си

    да агитира за ползите от харема

    за младите момичета. В Брюксел обаче избирателно оглушаха и никой не отбеляза, че тероризмът е посягане именно върху демокрацията, свободата и спазването на закона… У нас не обърнахме голямо внимание на мигратнските новини от Брюксел, защото слушахме и оттам какво коментира премиерът за вътрешните ни дрязги. Имахме и малки битови радости тази седмица във Варна. Пак можем да си проверяваме автобуса през телефона. Отчасти. „Варнатрафик” се върна, но без автобусите на „Градски транспорт”. Целта им е да не бъдат пришивани отново към големия общински проект за интегриран градски транспорт. А по него беше обещано, че „в средата на март” ще заработи информационната система по спирките. Тя обаче още твърди, че „няма обслужване”. Може би са забравили да уточнят

    в средата на март коя година

    ще заработи? Имахме си и голям повод за радост и гордост – театърът във Варна стана на 95. Първата пиеса е играна на сегашната сцена Филиал. Пак по това време варненската градска управа решава да строи и нова сграда за театъра. Решението е взето в едно гладно и мизерно време, но когато идва ред на градежа, варненци сами отиват да помагат, защото явно и те са смятали, че гладът, който трябва да се засища, не е само за хляб. В седмицата, в която театърът празнуваше, стана ясно, че мястото на раждането му – Филиалът, ще бъде обновен (което е крайно необходимо). Анонсът беше пуснат на кметския Фейсбук, придружен с анонимни картинки за бъдещия вид на сградата. Засега е ясно, че за ремонта са предвидени 5 милиона лева, но не и откъде ще дойдат, както и дали картинките са нечия аматьорска идея или нещо вече одобрено (неясно как). А яснота е необходима, защото Варна определено заслужава да има в центъра си нещо повече от фасада, тапицирана със зелен персийски килим.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *