• Варна
    6°
    ясно небе
    Влажност: 45%
    Вятър: 7m/s W
    Седмицата: Игри на история
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    Снимка: Twitter/ Anna Ahronheim
    Снимка: Twitter/ Anna Ahronheim

    В Брюксел още не са открили начин да спасят жертвите на екстремистите, без да превръщат и нас в жертви

    Тази седмица Обама отиде в Куба, където американски президент не беше стъпвал от 88 години. Терористите взривиха Брюксел, където /досега/ безпроблемно съжителстваха най-важните европейски бюрократи и джихадисткият развъдник „Моленбек”. У нас започна повторно обявяване на спрените обществени поръчки и умножаването на сумите в тях по 3.14. И имаше антитерористично учение, което след премиерата

    може да се играе в Сатиричния театър.

    „Който не помни миналото, обречен е да го повтаря“, пак напомняха фейсбук-мъдреците. Брюксел обаче постепенно вкарва фразата и в анализите – ще повтори ли Европа историята на Рим или кризата все пак ще роди нови лидери? Сегашните отговориха на атентатите в белгийската столица с прочувствени речи /познати ни още от атентата на гарата в Мадрид/. Част от тях бяха произнесени на метри от “Моленбек” – анклав със 100 хиляди души население и 22 джамии, за който белгийският вътрешен министър открито признава, че е извън контрол. И никой не иска да преброи на колко други места

    в Европа има подобни бастиони.

    Наши и световни политици също направиха разтърсващи открития тази седмица – шокирани бяха, например, че тероризмът заплашва не само Европа, но и целия свят. Премиерът ни върна в първи клас – „Не е честно едни да бомбардират, други да плащат за това и накрая да го понесат невинните хора.” Тук би помогнала доза „Монти пайтън“, но тя е неефективна, ако между нея и „Винету“ няма други културни пластове. „Онези, които бягат към Европа, бягат от същите екстремисти, които удариха Брюксел.” С това порица острите реакции Кристалина Георгиева. Факт е. Също така е факт, че брюкселските чиновници още не са открили начин да спасят жертвите на екстремистите, без да превръщат и нас в жертви. Но вече има и други гласове – за по-малко емоции и повече мислене. Започва ли от Брюксел

    бавното завръщане на европейския здрав разум?

    Или точката, от която няма връщане, вече е премината? Не за спиране на мигрантските потоци или за промяна на исляма, а за овладяване на процесите в собствените държави, в които има стотици жени, които дори не знаят в коя страна живеят и стотици млади, които не работят. Или в суматохата ще получим микс от бъдещи джихадисти, кротки консуматори на помощи и американско антитерористично законодателство? Дали реакциите, диктувани от инстинкт за самосъхранение ще изпреварят разпада на империята? Но пък Европейският съюз няма да нито първата, нито вероятно последната империя, която се разширява повече, отколкото може да понесе, изпада в самодоволство и един ден

    открива варварите в дома си…

    У нас прокуратурата и ДАНС получиха политическо поръчение да подготвят до две седмици закон за противодействие на тероризма. Дали ще е като практиката от тази седмица? В София отговориха на атентатите с учение, което блокира района около НДК. Според МВР мястото било оповестено на сайта им /където всички влизаме по няколко пъти на ден, за да четем новините/. Така минувачите се оказаха заложници на тренировъчния ентусиазъм на МВР, а един от тях описа „забавлението” в социалните мрежи така, че става за сюжет на Тери Гилиъм. Но някъде из ведомствените отчети е отметната още една задача.

    Нищо чудно – като „голям успех”.

    Според министърката недоволният гражданин „е нарушил правилата и периметъра”. Интересно, дали полицията може да покаже поне доказателства за проверката на „отклонилия се”, защото той пише, че дори не му взели личната карта… За история говорихме тази седмица и във Варна. Тук /след дълги години откровено бездействие/ Варна взе преднина – единствена в страната има списък на сградите – недвижими паметници /който осми месец отлежава в културното министерство за съгласуване/. И най-сетне започна употребата на онази законова възможност, според която Общината ремонтира, а после става съсобственик на сградата – преди да е започнала

    да пада по главите на минувачите.

    Това вероятно не е най-добрият вариант за сегашните собственици, но пък те имаха около 25 години досега, за да опитат останалите… През седмицата градът се сдоби и с още един знак на варненската памет – бюст на полковник Милко Железов, командвал бреговата охрана срещу турския крайцер “Меджидие”. Паметници, но в София, поиска да чисти Волен Сидеров, след като се споразумя със съда да положи общественополезен труд в замяна на поведението си. А заради летищните сцени във Варна можеха да го пратят и тук – да мине с една сапунка паметника на българо-съветската дружба, например. И тази седмица не остана без проблеми около варненския интегриран транспорт. Този път – заради замисленото като улеснение за слепите озвучаване на светофарите. Недоволните съседи /сега от кръстовището на „Антим I” и „Съборни”/ заплашиха дори с рязане на кабел, ако силата на звука не бъде намалена. Най-лошото е, че колкото и силно да пищи светофарът,

    незрящите нямат полза.

    Звукът е един и същ и в двете посоки… Част от уредбите вече са върнати на производителя за по-разумно настройване, ще се помисли ли за живеещите до кръстовищата обаче? Защото според проекта за интегрирания транспорт във Варна трябва да има 50 такива озвучени светофара. Пътем може да се помисли и за тези, пред чиито балкони или офиси някой непрекъснато свири и пее. Което е почтен начин да изкараш малко пари, но по цял свят местата за подобни изяви са регламентирани, за да няма потърпевши. Друг начин за изкарване на пари /около който понякога „витаят съмнения”/ е обществената поръчка. Според вицепремиера Дончев спирането им не е заради липсата на пари. Сигурно е прав – тази седмица една от софийските отменени поръчки пак беше обявена, но на почти утроена цена. Тази за

    новите лимузини в социалното министерство

    обаче е окончателно спряна. “Защо искате социалното министерство да излъчва бедност”, възмути се по този повод Георги Първанов след реакциите на новината. Всъщност, това което искаме, е ведомствата да спрат да излъчват безпардонна наглост, като си правят кабинетите и автопарковете „лукс” при всеки нов мандат, докато заетите с пряката работа /и потърпевшите граждани/ я карат с каквото е останало от миналия век. Още по-назад във времето продължаваме във Варна да търсим корените /и отговорите/ на това, което става в Морската градина. През седмицата от общината обещаха

    да има санкции за инвеститора

    на сградата срещу Делфинариума, ако се окаже верен сигналът, подаден от „Варна диша” – че теренът се подготвя за пететажна кооперация. Засега обаче нямало отклонения от одобрения през 2009-та проект… Общината все пак има достатъчно други сигнали за проверка, докато чака резултати по този – като се започне от ветровете, които духат в градината и се стигне до внезапните трансформации на площи в документите. И ако тези разкази за наивници /облечени от някого в документи/ най-сетне се сдобият с автор, а авторът – с прилично наказание, може би следващите басни за ремонти и строежи поне няма да са така мащабни. Междувременно Върховният административен съд отмени разпореждането на варненския „Общинска полиция“

    да не спира колите в Морската градина.

    Решението обаче е по единия иск. Другият остана без разглеждане, защото според съдебния състав не кметът, а началникът на „Общинска полиция“ е страна по делото в него. Всъщност двата казуса бяха идентични и така бъркотията става още по-мащабна. На този фон се появи поредната идея за движение непосредствено до плажа. Тя е в ново инвестиционно предложение на „Холдинг Варна”, според което под „Салтанат” могат да се направят паркинг със 702 места, автобусна спирка и обръщач. Ако има някаква добра новина, тя е, че

    паркингът замества планираните заведения,

    магазини и хотели. А също, че предложението по Закона за устройство на територията е за обекти с временен статут. Макар че може да се окаже, че временното е с дълъг срок на действие… И отново не е ясно какво ще стане с палатките и караваните. След планираната пълна забрана тази седмица реформаторите бутнаха махалото в другия край – поискаха къмпингуването да е свободно в общински и частни имоти, които ще получават временен статут на „нещо като къмпинг”. И вероятно там ще има „нещо като чистота” и „нещо като опазване на природата”. Само че от пълното люлеене на махалото

    има смисъл само, ако е на Фуко.

    И тази седмица продължи тестването на аудиторията на различни нива доколко е внимателна и доверчива – с „варненската” улица „Ханк Рум” и с облечения в розова рокля “шеф” на полицията в Белгия. И двете бяха забавни, но имаха общ проблем – бяха измислени. Макар че възмутени от „Ханк Рум” имаше дни наред. Може би някой си е правил социология колко са тези, които могат да бъдат възмутени с една зле направена картинка? Подобно броене има обаче два проблема – не е трудно недоволният да бъде дръпнат в друга посока с друга картинка. А останалите, като ги пробват така пет пъти, на шестия няма да обърнат внимание, даже и да е истина. Но това е част от

    историята, която се повтаря,

    и ние сме обречени да я живеем, докато не си извадим поука. Ако не вярвате, замислете се над това, което стана тази седмица във Варна – един политик обвини други политици, че искат властта, само за да печелят. „ДСБ явно разбират реформите в страната само като консумация на власт“, беше точната реплика на Йордан Цонев. Докато я приемаме спокойно, ще си повтаряме историята.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *