• Varna
    -0°
    ясно небе
    Влажност: 92%
    Вятър: 1m/s NNE
    Теди Москов представя нова версия на “Улицата” във Варна
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Анна Нетребко, Пласидо Доминго и Хосе Карерас пристигат за празника на града на 15 август

    Теди Москов представя продължението на легендарното си шоу “Улицата” по случай 25-годишнината от първата постановка. Това научи varnautre.bg от Любомир Кутин, драматург и мениджър продажби на Варненската опера.

    За спектакла са ангажирани актьорите от Варненския куклен театър и Драматичния театър. Те, заедно с Кръстю Лафазанов и Мая Новоселска, ще представят емблематичния спектакъл от 90-те години непосредствено преди Новата 2017 година, на 31 декември в Залата на ДКС. Уникално събитие ще съчетава театрална игра на живо с филмова прожекция.

    Билетите са пуснати в продажба от днес на касите на двата театъра.

    Напомняме, че Варна е родният град на Кръстю Лафазанов. Оттук тръгва и неговата артистична кариера. През 1987 година той участва в спектакъла на варненския куклен театър „Кабаре” от Любомир Пеевски, постановка на Рада Абрашева.

    А Теди Москов осъществи последната си постановка, „Пурпурният остров”, по Булгаков на сцената на същия куклен театър след като, обяви, че се оттегля от активна дейност. След като именно във Варна талантливият режисьор намери добра творческа среда, той за втори път е принуден да наруши своето обещание и да зарадва в своя неподражаем стил многобройните си ценители.

    12922244_10205398053261846_2043747208_o

    Днес във Варна пристигна радостната новина за договорения концерт с участието на световноизвестното сопрано Анна Нетребко и Хосе Карерас в Летния театър под диригентството на Пласидо Доминго. Това четем днес на сайта на Държавната опера. Датата е 15 август, по повод Деня на Варна и на предстоящата 70-годишнина на Варненска опера. Програмата ще съдържа арии, дуети и ансамбли от опери на Верди и Пучини. Гостуването на световните знаменитости стана възможно благодарение на успешно защитен проект по Програма „Европа на гражданите” – мярка „Побратимени градове”. Родният град на Хосе Карерас Барселона е успял да защити пред Европейската комисия проект, основна част от който е въпросното събитие. Именитите изпълнители правят този голям жест като израз на признателност към българските оперни изпълнители, с които са имали многобройни триумфални участия по световните сцени. Заради изискването на Програма „Европа на гражданите” събитията да не генерират приход, от днес, 1 април, на касите на Театрално-музикалния продуцентски център започва предлагането на безплатни талони. Заради очаквания голям интерес към събитието, ще се предлагат в не повече от две места за всеки желаещ.

    И двете новини за поздрав за 1 април към почитателите на театралното и оперното изкуство във Варна, признават авторите им. С пожелание скоро те да са факт, а не само първоаприлска шега.

    1 коментар

    1. Иван Хаджиев

      McBeth“ НА ТЕДИ МОСКОВ – ВЧЕРАШЕН НЕДОПЕЧЕН ХАМБУРГЕР
      НИКОЛИНА ДЕЛЕВА, ТЕАТРОВЕД
      СП ТЕАТЪР, БРОЙ 1 – 2012

      Новата постановка на Теди Москов „McBeth“ по У. Шекспир е може би началото на нов жанр: театрална „fast food“ – едночасово упражнение по заиграване и пародиране, чийто резултат е серия от лошо сглобени скечове от програмата на комедийна вечеринка, посветена на Шекспировия Макбет. Стилът много напомня на телевизионното предаване „Комиците“, в което участват неговите бивши актьори Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов. Всеотдайните актьори от Младежкия театър играят за първи път в представление на Москов. Трите актриси – вещиците кикимори от трио „Хинелоза“ (Станка Калчева, Ярослава Павлова, Лилия Гелева) се справят чудесно, както и Малин Кръстев, който явно може да изиграе всичко и всеки, във всякакъв стил, и да бъде еднакво убедителен и в най-странната роля. Доброто им изпълнение, както и усили- ята на останалите актьори не са достатъчни, за да придадат смисъл на театралното упражнение McBeth. Извън това, че работи с тези актьори за първи път, всичко в представлението на Теди Москов празната сцена, оскъдната сценография, бутафорията, фрагментарността и накъсването на действието от бързо сменящите се скечове и пародии върху теми от Шекспир и от масовата култура. Накрая всичко свършва някак неочаквано и в нищото – дори публиката не смее да заръкопляска, защото не е наясно дали това наистина е финалът. В свое интервю преди премиерата режисьорът обяснява изписването на Макбет – McBeth в стила на МакДоналд`с намерението си постановката му да отговаря на съвременния евтин вкус и духа на времето, който той описва така: бързо хранене, бърз секс, бързи грабежи и т.н. МсВеth се превръща в част от културата „набързо и на крак“ и постига ефекта от изгълтано на крак меню от верига за бързо хранене – поетата набързо кратка порция пародии и смешки върху Шекспир има краткотраен остатъчен вкус, също толкова познат и неудовлетворителен като този от недопечен или лошо притоплен вчерашен хамбургер. Повече от 20 години режисьорът Теди Москов показва едно и също – че може да пародира всичко и всеки, да направи скеч и импровизация върху материал от който и да е класик, че има въображение и чувство за хумор. Но показва и че не може нищо друго да прави. Това което се нарича негов стил – пародиране-клоунада, скечове, езикови каламбури, импровизации и заиграване с думи, предмети, теми, персонажи и сюжети, вече е изчерпано като метод на работа и всяко следващо представление в този „стил“ е предсказуемо повторение на предишните. Ако си гледал някое от представленията му, все едно че си гледал всичките.
      Самоповторението го е превърнало в клишето „Теди Москов“. Като че ли го е страх (или вече не може) да мръдне встрани от коловоза, който си е изорал сам. Материалът е различен, но калъпът, чрез който му придава форма, е неизменно един и същ през годините, което прави крайният резултат предварително известен. Интересно защо той все още пише на афиша „по…“, след като в постановките му често няма нищо от оригинала, освен знака на името? Защо са му патерицата на оригинала и името на поредния класик, за да въплъти идеите си в театрален материал? Какво му пречи да го направи от свое име в така наречените си „авторски спектакли“? Ако режисьорският метод на Москов е бил интересен и новаторски преди 20 години, сега на моменти почва да става ретро и демоде след толкова години повтаряне. През тези години режисьорът е имал своите попадения: „Майстора и Маргарита“, „Фантасмагории“, „Комедия на слугите“, „Пътува Одисей“, но методът му на работа вече не се развива отвъд повторението на познати ходове. В съвременния свят на променливи и бързопреходни методи, моди, идеи, ценности и течения, повторението и самоцитирането до безкрай са още по-очевадни и натрапчиви, особено за разглезения от леснодостъпни и бързосмилаеми зрелища и забавления съвременен зрител. Не ми е ясен адресатът на McBeth – едва ли са любителите на оригиналния Шекспир, но дали то е адекватно и за днешните млади консуматори на бързата култура и Макдоналдс? Чии проблеми рефлектира, за кого е важно като теми и смисъл? Може би, ако някой гледа за първи път представление на Теди Москов, може и да му се стори любопитно и забавно заради добрата игра на актьорите и безотговорното отношение към класиката. Москов осмива евтиния вкус на времето ни, но сам става част от него. След 50 минутното упражнение McBeth, може би трябва да очакваме петминутното „Омлет и Жулиета“, което окончателно да затвърди мнението за него, че няма какво ново да каже и на кого…

      Николина ДЕЛЕВА, театровед сп. Театър, бр 1-3, 2012

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *