• Varna
    11°
    ниска облачност
    Влажност: 58%
    Вятър: 5m/s WNW
    Седмицата: Крушки и свински опашки
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Тази седмица добавихме още знаци, че се предаваме във войната на ценности

    – у нас цензурираха карикатура на властта, в Германия властта се съгласи да прати на съд сатирик, осмял Ердоган. Откъм Варна замириса на избори при масираните министерски визити. По теми като корупция и лов на мигранти премиерските позиции започнаха да се сменят с такава скорост, че надолу по веригата не смогват да се ориентират. Брюксел уби рейтинга на всички сайтове за не-новини, като предложи турският език да е официален в Евросъюза. У нас свинската опашка стана символ на седмицата и припомнянето на

    ония „Люти чушки”, които изгоряха

    в пещите на Полиграфията заради заврънкулката на една свинска опашка, само потвърди, че при повторението си драмите се израждат във фарс. През седмицата във Варна валя, което е нормално за сезона. Краткият порой наводни улиците и тротоарите. Пак. С което варненци сме свикнали, но се надявахме след всичките ремонти да го забравим най-сетне. Но пък дъждът вероятно е ускорил процедурата за приемане на подробните устройствени планове на онези микрорайони, през които минават

    деретата в Аспарухово

    За тях преди година и половина бяха отпуснати повече от осем и половина милиона лева, за да бъдат укрепени охранителните и отводнителните канали. Още малко протакане на процедурите можеше да лиши Варна от тези пари, а другата пречка се оказаха 70 възражения срещу двата охранителни канала, защото по трасетата им попадат къщи, част от които – законни. Общината тепърва ще търси решение, защото според проектантите на трасето, за да има полза от него, то трябва да се изгради, както е предвидено. Другото важно е трасето да се поддържа чисто. Което зависи главно от хората, които живеят край него и които ще пострадат първи, когато се затлачи. Но те очевидно не приемат тезата за вярна, защото районната администрация и тази седмица има

    съботник за почистването

    на деретата… А работната седмица във Варна завърши с отчетлив мирис на избори от шестте /официални и неофициални/ министерски визити за един ден. Поради липсата на ескорти по улиците гражданите забелязаха само една – на Лиляна Павлова, защото сложи началото на големи задръствания по Аспаруховия мост. Неудобствата трябва да приключат до началото на активния сезон, когато трябва да завърши първият етап от ремонта на моста /който, въпреки всичко казано от сегашната власт, не е първи от построяването му досега/. Общо 35 милиона лева ще струва реконструкцията на моста, като парите са държавни и ще идват на части, защото и ремонтите ще са на етапи. И доста ограничени спрямо идеите за разширяване на пристанището, което изисква и по-голяма височина на моста, но

    темата за повдигането отдавна е забравена

    Внимание, макар и само сред учителските среди, предизвика и идването във Варна на образователния заместник-министър. Той потвърди, че през следващата учебна година учителите ще трябва да свършат това, което администрацията и експертите не успяха – да преподават новите програми по старите учебници, защото няма да има време да се отпечатат новите. Форсиране ще има само за историята за петокласниците – за да “не се бави реформата”. От Варна Диян Стаматов оповести още, че в министерството усърдно се работи

    за сигурността на матурите,

    за да няма изтичане на теми и преписване. Готови да се обзаложат, че интернет няма да оповести авансово върху какво ще са матурите, обаче нямаше… А и скоро българското училището ще си има съвсем други проблеми. Вече има дело, заведено от бащата на 15-годишната Емине срещу училището й, защото там я карали да спазва вътрешните правила и да сваля забрадката в часовете. Франция вече се пребори на европейско ниво за изгонване на религиозните символи от светските институции. Какво обаче ще реши българският съд? И ако забрадката бъде пусната в час, защото за момичето /или по-вероятно за баща му/ тя е задължителна част от религията, какво става със светските принципи на държавата. Или с правата на привържениците на летящото спагетено чудовище, например,

    които искат да ходят с гевгир на главата

    spageteno4udovi6te

    Засега няма знак, че към съда ще се запъти и кметът на Пазарджик, който поиска от общинските съветници да променят Наредбата на обществения ред, така че с облекло, покриващо лицето, да не може да се влиза в държавни и общински институции и обекти. Който нарушава забраната ще плаща 500 лева за първо нарушение и два пъти повече при второ. Казват, че в ромската махала забулването станало много важно за жените, след като открили, че фереджето върви с по 300 – 400 лева месечно, така че глобите много бързо ще покажат кой колко почита исляма. А и след като не може в общината и в съда да се влиза с гол гръб или по къси панталони,

    нормално е да не може и с фередже…

    Спорът за забулването обаче тепърва предстои у нас. Разбира се, има един много прост начин той изобщо да не се състои – като се изгонят от държавата всички вносни проповедници – фундаменталисти заедно с финансирането им. Воля за това обаче не се забелязва. Допълнителни фитили в огъня тепърва ще вкарва и новото политическо образувание ДОСТ. При представянето на партията си Местан направи обобщения за състоянието на държавата, които бяха меко казано неподходящи за човек, прекарал толкова време във властта. Политическите му нападки пък бяха повече за вътрешно-партийна употреба и за

    дърпане на електорат от ДПС,

    а обхватът на обещанията му – толкова широк, че се разля върху целия политически спектър. Гостите от Турция /жените – добре забрадени/ донесоха скандала с репликата, че където се говори на турски, там е Турция. Казаното беше сравнявано после с призивите за обединение на българската диаспора и беше наричано „метафора”, но това не променя същността му. Разходка из циганските махали, които от известно време за по-престижно /и вероятно финансово изгодно/ говорят на турски, показва каква е по-далечната цел – рязък механичен прираст на „турците” в България с всички последващи искания. По-близката беше съдът да бъде предизвикан да откаже регистрация на ДОСТ, за да се втвърди електоратът и да отиде при „дисидентите”. Изненадващо /въпреки всичко/, но през седмицата

    Брюксел се оказа конкуренция на ДОСТ –

    в доклада на Европейския парламент, засягащ Турция, евродепутатите гласуваха за признаване на турския език като официален в съюза. А там, където се говори турски… Арабските гета едва ли ще го проговорят, но Германия може да се окаже към пет процента турска. Едно е сигурно – Меркел няма да протестира, след като е напълно съгласна гражданин на Германия да бъде съден заради сатирични реплики към Ердоган. А самият Ердоган тази седмица беше домакин на срещата на Организацията за ислямско сътрудничество. Като начало учреди първия съвет за двустранно сътрудничество с най-яростният поддръжник на сунитите – Саудитска Арабия, а после продължи с призив „за единство и обединение на всички мюсюлмани“, под негова егида, естествено. Тези процеси обаче останаха

    извън новинарския и анализаторски мейнстрим

    у нас. През седмицата имаше доста новини за пари /като нито една не успя да ни направи щастливи/. В Кеймбридж откриха, че щастието може да се купи с пари – стига да харчим повече за това, което харесваме /осигуряването им обаче си остава наша грижа/. В Чехия един лингвист-математик създаде приложение, с което всеки потенциален мигрант може да пресметне каква ще е разликата в стандарта му, ако смени държавата. За база е взета Германия, където 2 000 евро месечно осигуряват нормален живот /което там не означава платени сметки, хляб, мляко и цигари/, а средната заплата е 2 600. За да бъде България на същото ниво, при нашия стандарт ние трябва да можем

    да си позволим разходи от 1000 евро месечно…

    А Евронюз сравниха заплатите на депутатите от евросъюза. Оказа се, че българските получават най-малко. Обаче са четвърти, когато класацията се направи според съотношението на депутатските заплати и доходите на „простосмъртните” – в българския парламент получават три пъти и половина повече от средното брутно възнаграждение на страната. Подаръците биха могли да облекчат страданията от бедността. Затова тази седмица депутатите си направиха един хубав подарък – решиха, че Националният доверителен екофонд ще има специална структура, която да дава

    парите за електрически коли и хибриди

    /един милион лева/. И понеже парите били малко, за тях ще могат да кандидатстват само институции от централната и общинските власти. За електората остава утешителната награда, че ще му предложат томбола „с предметни награди”, ако отиде да гласува. Което си е плагиат от царско време. Тогава нямаше особен ефект, между другото. А за да се вдигне процентът, върху който ще се пресмята субсидията за партиите, в бюлетините щяло да има и графа „не гласувам за никого”. И Варна получи подаръци напоследък – след като военното министерство даде 40-те декара свой терен в Салтанат, от Общината обявиха, че мястото ще се превърне в паркова среда. Започна се със строителството на

    паркинг до „Пикадили парк“

    Което не е непременно лошо. Важното е паркингът да не започне да расте неконтролируемо и да не се сдобие със съпътстващи галерии, офиси, обществени сгради и други важни съоръжения, които сега се опитват да облагородят останалата част от парка… Увеличение има и в другия край на града – правителство разреши на държавната фирма „Рибни ресурси” да продаде свои терени в Аспарухово на Общината. Върху новата общинска земя се разширява една от основните улици в квартала – „Мара Тасева”, включително с тротоари. При събирането на такси за прокопаванията обаче ще трябва да се внимава много – тази седмица Върховната административна прокуратура обяви окончателните резултати от проверката на събираните такси в отделните общини – почти

    в половината имало незаконни вземания,

    като най-много са в районите на Варна, Велико Търново, Бургас, Пловдив и София. Най-честото нарушение е таксата за издаване на “разрешения за разкопаване /прокопаване” на улици, тротоари и вътрешноквартални пространства. Мотивът на прокуратурата е, че строителят и без това е задължен по закон да възстанови настилките за своя сметка. Което е факт и не е правилно фирмите да плащат два пъти. Но от друга страна прокурорите никога не са опитвали да накарат някоя фирма да си изпълни законовите си задължения по качественото закопаване на разкопаното… Варна се оказа в дъното на още една класация тази седмица – по

    почтеност на местната власт

    Според съставителите – „Прозрачност без граници”, това означава, че съответната община няма механизъм за защита от корупция. Класацията остави лош вкус не само заради предпоследното място на Варна, но и заради съвпадението София да бъде обявена за антикорупционен отличник едновременно с пробите доколко е приемлива кандидатурата на Йорданка Фъндъкова за президент. Не че в града ни няма поводи за коментари, съмнения и доводи по темата… Тази седмица бяха подновени обещанията за синя зона във Варна – този път срокът е „най-рано в края на годината”, макар че още през февруари 2012-та зоната беше обявена за годна за пускане. Поредна обществена поръчка беше обявена и за видеонаблюдението в града. Там

    проблемите и скандалите вървят от 2007-ма,

    а камерите не работят поне от 2014-та. Новата поръчка е за един милион лева и за четири години, а след това най-сетне Варна ще трябва има работещи улични камери /и, предполага се, повече сигурност и по-малко нарушения/. Стари спорове продължиха да решават и в Общинския съвет. Най-сетне се стигна до събиране на дълговете на бившата им колежка, която стопанисваше барчето на басейн „Приморски” , но не плащаше нищо на градската хазна /и междувременно замете следите, като смени и името на фирмата си/. Все още обаче

    няма изваден договор за ЛаФките,

    за което съветникът Вичев настоява вече втори мандат. Докато чака, тази седмица той пресметна „на око”, че наемът за всеки обект трябва да е между 180 и 250 лева. Без договорите обаче не е ясно през колко фирми се е минало при подписването на договора с Общината, как разрешителните за вестници постепенно са се „обогатили” с храна, напитки, цигари и алкохол като за малък магазин, както и с разрешение за хазарт, дали обектите плащат такса „смет” и дали всички са точно там, където трябва или удобствата на пешеходците са паднали жертва на търсенето на по-изгодни позиции. Друга /неизненадваща/ новина от съвета тази седмица беше излизането на Григор Григоров от

    групата „Реформатори и патриоти”

    Така групата се разпада, защото остава само с трима души. Разделителната линия е предпочитанието на оставащите към партньорство с Янко Станев, докато Григоров /и Ивайло Митковски преди това/ клонят към по-близко сътрудничество с ГЕРБ. Доколкото подобни движения бяха очаквани от първия ден след изборите, при които беше съставен този съвет, няма не само скандал, но дори и изненада. Големият скандал на седмицата беше свързан с едни кабелни връзки. Те са популярни повече като „свински опашки” и след като бяха използвани не по предназначение за арест на нелегални мигранти, успяха да станат повод за

    километри новини и коментари

    по света и у нас, за съдебно дело, за поредните премиерски сръдни и за един цензорски скандал. След като доброволните патрули ни вкараха в новините, премиерът Борисов популистки им благодари публично, после обяви, че законът трябва да се спазва, а накрая традиционно се разсърди на репортерите, че спекулират с темата. Според официална Европа поведението на българските доброволци е било недопустимо, във форумите обаче взеха да се появяват все повече похвали на различни езици. И макар че подобна социология е съмнителна, а ловът на хора

    не може, не бива и няма как да бъде поощряван,

    реакциите на хората, които плащат всички екстравагантни идеи на евробюрократите, трябва да бъдат отчетени преди кабелните връзки да се окажат недостатъчни и да даде на късо самият кабел. Вместо това изненадваща жертва на „свинските опашки” падна карикатура на Чавдар Николов по темата. Гледано отвсякъде, това си е цензура /макар и не толкова лоша като германската, защото за разлика от Бьомреман Николов не даден на съд/. Премиерът /главен герой в карикатурата/ отново показа разнообразни настроения, като първо определи скандала със свалянето като „провокация срещу правителството”, а пред Консултативния съвет за национална сигурност очерта такава схема за разклащане на властта, че теоретиците на конспирацията могат само

    да мълчат и да завиждат

    След което качи не само цензурираната карикатура, а и останалите изтрити творби на Чавдар Николов във фейсбук-профила си… Шефът на „Нова”, откъдето тръгна скандалът, се опита да обясни, че „като чужденец” преценил погрешно какво ще предизвика с решението си. От наша гледна точка обаче изглежда точно обратното – че е навлязъл прекалено навътре в местните реалии. В края на сагата под мотото „Стига вече свинщини” възмутените се събраха на „Кристал” в София. Малцина се оказаха с достатъчно дълга памет, за да познаят знаците на събитието. Тази седмица обявиха и финалистите от поредния скъп /и явно безсмислен/ конкурс за туристическо лого на България. Седемте картинки са такива, че беше по-добре

    да се добави чаша айрян към „баницата”

    и да се приключи с темата. По същото време във Варна социалният министър Калфин обсъждаше с туристическия бранш какво може да се направи, за да решат хроничните вече проблеми с ниските заплати, лошата квалификация и изтичането на подготвени кадри. Изводът беше, че ако тук създадем прилични условия, квалифицираните ни работници няма да ходят да обслужват туристите в Гърция и Испания. Всъщност, ако създадем прилична държава, това ще важи не само за сервитьорките и камериерките.

     

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *