• Varna
    10°
    разсеяна облачност
    Влажност: 100%
    Вятър: 3m/s ESE
    Седмицата: Само с ДНК не става
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    В новата седмица Варна влезе като рекордьор на „Гинес” –

    с идеята на Медицинския университет и с ентусиазма на хиляди варненци. На протеста за запазване на градските градинки и паркове подобен ентусиазъм липсваше. Докато ние броихме дните на Страстната седмица, историята отброи

    30 години от голямата чернобилска лъжа,

    с която партийно-държавната ни върхушка извърши безкръвен геноцид над собствения си народ. Не личи някоя от двете страни да си взела сериозна поука. А една организация, тръгнала от Варна – „Спаси, дари на…” сложи край на дейността си тъкмо през Страстната седмица. Защото преди това държавата прати отряда за борба с мафията да убие постигнатото от тях във Фонда за лечение на деца. Иначе варненският рекорд за „Гинес” беше шарен, забавен и успя да накара над четири хиляди варненци да отделят часове от почивния си ден просто заради идеята да подредят на плажа

    най-дългата жива ДНК верига

    рекорд-на-Гинес-8-1200x520

    Вероятно и склонността да участваш в такива начинания е закодирана някъде в дългата верига от гени, която ни прави такива, каквито сме. Но само това парченце от ДНК не е достатъчно, за да се пребори с останалото край нас. През същата седмица, в която си направихме добра реклама с „Гинес”, подобрихме и друг градски рекорд – за най-бързо омаскарен паметник. Скулптурата на архитект Дабко Дабков беше залята с боя по-малко от месец след поставянето й. Въпреки че при откриването се каза много за охраната, камерите и видеонаблюдението, вандалите така и ще останат неизвестни. Единственото хубаво е, че

    още преди обяд боята беше изчистена –

    от същите варненци, които измислиха идеята за паметника и се пребориха за него. Вероятно можем да ползваме скулптурата като варненски вариант на теста за счупения ню йоркски прозорец. Но по-добре охраната да сработи… През седмицата приятели и близки капитан Георги Георгиев напомниха за датата, на която той – преди 40 години, тръгна да обиколи света, тласкан от желанието да изпита себе си. И то е кодирано в ДНК-то ни още от времето на пещерите и освен възторг, предизвиква и силно раздразнение у тези, които го нямат. Днес за спомен от капитана са останали клубът с неговото име. А за много от младите варненци това  е само

    името на алеята с плажните кръчми –

    ако изобщо са забелязвали табелката. По крайбрежната алея и тази седмица по нея продължиха ремонтите и обещанията са мястото най-сетне да заприлича на лицето на морска Варна, а не да изглежда /и да мирише/ като задната уличка на квартал с червени фенери. И докато от едната страна на старите морски бани ремонтират, от другата /въпраки всички намерения и уверения/ пак се появяват дървени скари за заведения по пясъка… И

    дънери на отсечени дървета къде ли не

    из града. Увъртането около всеки отделен случай и липсата на наказани заради сеч доведе до най-логичния резултат – без всякакви разрешения бяха белязани с червени кръстове средиземноморските борове над строежа на стадиона и само активността на живеещите там ги спаси /засега/ от бързо изчезване без всякакви документи за това. Заради такива случаи /които в Стара Загора ескалираха до идеята за унищожаване на парк „Бедечка”, за да се превърне мястото в жилищен комплекс/ през седмицата в няколко града „зелените” протестираха. Във Варна около 50 души настояваха най-сетне да се приеме закон, който

    да запази оцелелите зелени петна

    в градовете и да им гарантира бъдеще, а преди гласуването да има мораториум, който да ги пази. Минаващите – поне три пъти повече, не им обърнаха особено внимание, а трябваше, дори ако смятат, че парковете не са тяхна работа. Така ще са подготвени да не се изненадват, когато някоя сутрин ги събуди булдозерът, дошъл да направи дупка за нова кооперация на поляната. Която доскоро е била тяхна, но някой тихичко е заобиколил закона и тя вече не е. В края на седмицата стана ясно, че законотворците едва ли ще приемат ограничителните идеи на „зелените” толкова лесно – основание за предположението дават исканите промени в концесионирането. Кабинетът

    предлага вечна концесия,

    без досегашното ограничение от 35 години. При това оценката кой заслужава подобна привилегия ще бъде не според пряката финансова полза, а според “косвената полза за обществото”. При малко замисляне още сега можем да съставим списък с най-полезните /за когото трябва/. И даже няма да има първоначална вноска като при приватизацията… А ако си мислите, че това е поредната шегичка на майтапчийските сайтове, кабинетът сам си го е публикувал на страницата за предварително запознаване. И други изненади имаше през Страстната седмица. Из центъра на Варна се появиха

    големи шарени яйца –

    знак, че макар и бавно, на градската среда започва да се гледа като на нещо, на което трябва да се обръща постоянно внимание и което може да бъде забавно и хубаво. А някой друг погледна като на голямо червено яйце на микробуса на училището за деца с нарушено зрение и го задигна тази седмица. Тъмночервеният бус /дарение от българка, живееща в чужбина/ беше връзката с училището и приятелите за осем деца с множество увреждания. И е бил добре надписан, за да е ясно чий е. Дори след публикациите за кражбата проговорила съвест засега няма. Пак тази седмица стана ясно, че в „Аспарухово”

    остават без спешен кабинет –

    според отчета на общинската комисия сега съществуващият е на сериозна загуба, а вече няма и лекари, които да дежурят в него. Проблемът не е само варненски и не е само в спешната помощ. А не би трябвало да е така, след като според друг доклад – на пациентски организации, нашето здравеопазване продължава да е най-скъпото в Европа. Ние /които продължаваме да сме най-бедните в Европа/, плащаме от джоба си 56 на сто от здравните услуги, докато средният процент за останалата част от континента е не повече от 25 процента. Разбира се, там няма и толкова много граждани, които през живота си не са дали и стотинка за здравната система, но са най-активните /и най-агресивните/ потребители. И няма индикация, че държавата смята да промени това. А според трети доклад, пак на общинския съвет,

    привършвали и местата в гробищата…

    През седмицата премиерската активност роди и новина – министър председателят обяви, че у нас издръжката на един мигрант е към 500 евро месечно, докато пенсионерите получават средно по 150 /ако не броим „подаръците” за Коледа и Великден – този път сумата за най-бедните беше 40 лева, а за останалите под чертата обудсманът осигури талони за храна за 20/. А за запълване на дупките в пенсионното осигуряване тази седмица финансовият министър

    предписа национализация

    Според Горанов дефицитът във втория пенсионен стълб може да се запълва само от вноски на самите осигурявани и затова парите от индивидуалните партиди трябва да се прехвърлят в общ пул, от който да се дава на всички. Каква ще е разликата с първия стълб – не е ясно /поне за бъдещите пенсионери, защото за вносителите на идеята е очевидно – рязко се вдига сумата, която ще имат на разположение сега, а за после ще мислим друг път/. И

    изборният кодекс като един Лазар се надигна

    тия дни. Накичиха го с китки около Цветница и преди Великден ни го сервираха с такива управленски усмивки, сякаш е топъл козунак. Единствената надежда е новият кодекс да трае толкова, колкото и останалите, единственият страх – че следващият ще продължи тенденцията всеки нов да е по-лош от предишния. Не мина и без последващо „прецизиране” на текстовете, което за пореден път показва, че у нас законите се правят по-зле и от кренвиршите. В законодателната мелачка се сипват сурови идеи и вече замирисали предложения, за прикриване се слага щедра доза популизъм,

    бърка се шумно и се сервира

    с нещо очевидно неприемливо вместо черешка, за да тестват нагласите – колко от приготвеното електоратът ще преглътне веднага и колко още – след махане на „черешката”, сложена с тази цел. Така от новия кодекс единственото сигурно е, че вече ще ни глобяват, ако не се възползваме от конституционното си право на глас… От партийните шефове най-бурно недоволства Лютви Местан. Заради сериозно намаления брой секции в Турция /откъдето очевидно са му обещали гласове/ той нарече промените „открито фашистко изстъпление” и заплаши, че „ще бъдат проявени” всички участници в това трайно влошаване на отношенията ни с Турция. Същата Турция където тази седмица председателят на парламента Исмаил Кахраман

    поиска религиозна конституция,

    в която изрично да се споменава Аллах… Значително по-спокойно реагираха на изборните промени в ДПС, които /формално/ имат нов лидер от тази седмица – Мустафа Карадайъ. Партийната конференция беше следена внимателно, за да се преброят присъстващите и отсъстващите – очаквано липсваше бившият партиен галеник Пеевски, а Ахмед Доган дойде лично. Но посланията му бяха четени от друг и така помахването му от почетната ложа напомни за

    политбюро от преди 1989-та

    Критиките му бяха за правителството, основното обаче беше натъртването колко е важно вътрешнопартийното единство за оцеляването на партията. И докато всички коментираха как преди Велики четвъртък ни предлагат яйца, снесени на 9 май, никой не се задълбочи във факта, че Карадайъ получи поздравления и подаръци за новия си пост още преди да е минал изборът /от което съвсем замириса на времената от преди 1989-та/. Европа тази седмица беше заета с посещението на американския президент. За „добре дошъл” на Обама Еврокомисията

    отстъпи пред американския натиск

    и отмени правното становище, според което генетично модифицирани организми трябваше да бъдат подложени на изследвания дали крият ли риск за здравето и да се регламентират етикетите им върху стоките на европейския пазар. В Германия, докато в Хановер над 35 хиляди недоволни германци протестираха по улиците срещу споразумението, канцлерът Меркел го нарече „един от най-добрите начини за осигуряването на ръста на икономиката и създаването на работни места”. Обама пък обяви колко е важно Европа да остане единна /визирайки британските намерения/ – все пак по-лесно се договарят документи като ТПТИ само с едно ръководство, при това

    раздирано от конфликти и притиснато

    от агресивна и скъпа мигрантска вълна, отколкото с отделни правителства… Гледано откъм Стария континент, подписите под търговското споразумение до голяма степен ще са краят на демократичната фасада на Европа. И не е ясно кой ще я ремонтира – поставените на „иглата” на дотациите бизнеси, партийно навързаните на евродепутатски заплати, финансово мотивираните как да разграничават едни човешки права от други, новодошлите „европейци”? Но въпросът вече явно се брои за договорен, защото при продължението на обиколката си Обама намери за уместно от Лондон да говори не толкова за Европа, колкото за лошите закони на Мисисипи и Северна Каролина, които нарушават правата на хомосексуалните и транссексуалните с

    табелките в обществените тоалетни

    Във Варна до тези подробности не сме стигнали. Но пък има раздвижване по таблата на интегрирания градски транспорт. След неколкократно местене на пусковия срок /от лятото на миналата година досега/ новата дата е 9 май. Имаше и пореден министерски рейд във Варна преди празниците. След напрежението, породено от липсата на организация при ремонта на Аспаруховия мост, Лиляна Павлова пристигна отново, за да потвърди, че този етап ще приключи до 30 юни, като обеща да се работи на три смени и да се почива само за Великден. И трисменния режим  явно ще започне след празника – преди това не го видяхме. Вече

    започна и поскъпването на ремонта –

    335 хиляди лева ще струва алтернативният път към пристанището за камионите със зърно, парите трябва да бъдат отпуснати от общината, подчерта Павлова. За успокоение вицепремиерът Томислав Дончев обяви очевидното – че в страната има тежък дисбаланс между регионите и рекламира не толкова очевидното – че Варна може да бъде град-мотор, който да дърпа останалите населени места /което с икономика предимно от молове и кол центрове и с доходи на населението, които изостават дори от врачанските, едва ли ще се получи/. Бизнесът на свой ред предложи Варна да стане Карлови Вари, използвайки многото си минерални извори. Които са си тук от римско време, само че от тогава са ни останали поне руините от баните, а днес си имаме Гьола, поради което

    приличаме повече на Нови Васюки

    Тези вълнения обаче бяха за работната част от седмицата, после настанаха почивни дни, през които социалните мрежи се напълниха с яйца и козунаци, а сайтовете – със съвети /и суеверия/ какво да правим и какво – не. Но преди да се замислите колко от това, което сте правили в дните преди Великден, отговаря на канона, не забравяйте – много по-важно от това какво влиза в устата ви, е какво излиза от нея. А също – че хората не стават почтени, след като открият религията. Те откриват вярата, когато са почтени.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *