• Varna
    14°
    разсеяна облачност
    Влажност: 93%
    Вятър: 3m/s ESE
    Историята на един абитуриент
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Само за часове постът за момчето със светлосиния костюм обиколи българския Фейсбук

    След снимките на вулгарните абитуриентски тоалети, които – едни и същи, от години обикалят он-лайн пространството. След бума на зрелостниците с тениски за бала, след дванайсетокласничките с народни носии и всички други подобни майски сензации, ето я и тазгодишната абитуриентска история.

    Постът на Vesna Videva, публикуван снощи, само за часове събра хиляди лайкове и споделяния:

    “Бал 24. 05. 2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм.

    Image_5528557_302

    Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи.

    Пред блока ни се “изсипа” цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът.

    Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме.

    Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: “Ами не, той е пеша, отива към метрото.”

    Викам: “МОЛЯ?!?” Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300… да го догоня.

    Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: “Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?” Момчето влезе притеснено: “Ами хотелът е след Хемус по бул. “Черни връх…”

    Викам: “Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.”

    Тръгнахме и питам: “Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?

    “Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се”.

    “Ейййй” – викам, – “Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???”

    И той вика: “Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си.” И се усмихна.

    За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото… Без обичайното бибиткане, балони, броене… Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели “под наем”, нали се сещаш – големите гъзари.

    Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… И к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше… Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…

    Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… Нито веднъж. :) Честито завършване и успех! :)

    Image_5528560_302 Image_5528558_302

    2 коментара

    1. Иван

      Нека се порадват тузарите с лимузините сега – това може за някои от тях да е за последно!
      На момчето със светлия костюм – Кристиян – нека този ден да остане назад като един от лошите спомени за отношението на съучениците му.
      Да успее с честност в живота и да ги покани след години да ги разходи с яхта по Варненския залив !

    2. даскал ботю

      Браво, добрите неща се случват рядко, но все пак се случват !

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *