• Varna
    14°
    разсеяна облачност
    Влажност: 93%
    Вятър: 3m/s ESE
    Седмицата: Върви народът…
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Тази седмица отново извадихме плакатите с буквите и „народът възроден“ излезе на манифестация. Ставащото  – не само в образованието, обаче кара все повече хора да питат дали трябва да го празнуваме или да го обявим за ден за

    размисъл, покаяние и спешни действия,

    преди да е станал ден за помен на грамотността (която сякаш все повече се смята за излишна екзотика, докато не стане ясно, че тъкмо липсата й ни прави бедни). Иначе празничната седмица във Варна започна красиво. В пристанището влезе истинска приказка с платна – единственият в света петмачтов ветроход с пълен такелаж, който в залива изглеждаше като нещо на границата на реалността. Капитанът на „Ройъл Клипър” веднага получи покана за „Блек сий Тол шипс”, а приемането й може да осигури на Варна наистина световна реклама. Почти по същото време

    челен сблъсък с реалността

    изживяха варненци, качили се на градски автобус, който се заби в стълб. Стана ясно, че на шофьора му прилошало. След поредицата подобни случки в страната вече определено имаме основание да се притесняваме какво става с обществения транспорт – дали трябва да гледаме на шофьорите като на конкретен пример, че нацията става все по-болна или като на сигнал за по-сериозна проверка на условията на труда им? Иначе наближава краят и на този месец и е все по-очевидно, че поредният срок за приключване на проекта с интегрирания транспорт няма да бъде спазен… През седмицата хубава беше и Нощта на музеите и галериите. Стотици хора – варненци и туристи, прекараха до късно навън,

    обикаляйки концертите и изложбите

    от програмата.  За театралите обаче подарък нямаше – през седмицата бяха раздадени тазгодишните „Аскеери”. От пет номинации нито една не спечели (което не пречи на трупата да разпродава представленията). Публиката вече чака с нетърпение и театралния фестивал. И ако никой не спори добра ли е възможността на едно място да видим най-интересното от българските сцените през годината, то с финансирането не е така. Разпределянето на парите за културни прояви и проекти във Варна е една от най-неясните и критикувани общински дейности. Но пък дирекцията е от малкото, на които

    не се търси ново ръководство…

    В туризма добрите очаквания стават все по-еднозначни. На празника на Светите Константин и Елена по традиция откриха сезона в едноименния курорт. Стартовата им позиция тази година е към 20 процента по-добра от миналогодишната. Проблеми имат само тези, които не са отчели достатъчно бързо промените и са продължили да залагат само на руския пазар. Държавната туристическа политика обаче и тази седмица не показа особено разнообразие извън възползването от ситуацията в региона. Със затоплянето на времето започна сезонът на проверките по кръчмите. Тия дни в 25 проверени заведения във Варна след вечерния час са

    били открити 11 непълнолетни…

    От топлото и дъжда зеленината също взе да избуява, а бдителни репортери започнаха пак да намират „марихуана” по градинките. За добро или за зло обаче от този коноп освен въжета, друго не става. И без коноп Парламентът тази седмица затегна хватката около врата ни. Гласувани бяха (на първо четене засега) промени в законите за електронните съобщения (включително някои от екзотичните предложения на министър Москов). Депутатите акцентираха изобилно на възможностите с повече

    следене, подслушване и ровене

    в личната кореспонденция по-лесно да бъдат намирани отвлечени хора (и непрекъснато натъртваха „за националната сигурност”). И приеха, че могат спокойно да ровят в данните на хора, „за които има обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”. Юридическото им новаторство успешно конкурира Оруеловата „престъпмисъл”… На другия полюс във Варна бяха ентусиастите от Социалната чайна. Между празничните и почивните дни те намериха време за

    „Яж, дари и помогни”.

    Поредната кампания на „Делфините” този път събира пари за оборудването на стая за деца с двигателни увреждания. Дали заради мини ваканцията, или защото чайната е нова, но варненци, които се отзоваха, не бяха много. А само с малко градска съпричастност тя може да стане място за сбъдване на мечти. Подводничарите почти успяха – през седмицата откриха на пристанището в Евксиноград паметната плоча, която отбелязва сто години от началото на военното подводно дело у нас. Пет години след официалния край на

    подводния ни флот

    бивши командири на дивизиона прогнозираха, че възстановяването му е неизбежно предвид новите предизвикателства в Черно море. Засега обаче оптимизмът им изглежда пресилен на фона на това, че в целия град не може да се намери достъпно място за паметник на подводничарите. Вече е ясно обаче къде ще са следващите протести във Варна – във Владиславово. За там Общината е предвидила повече от 20 милиона лева за ремонт на булевард, строителство на спортен център и за освежаване на междублокови пространства –  най-честият камък, който

    обръща колата с добри намерения

    Поне така стана в „Чайка”, „Левски” и „Кайсиева градина”, където покрай плановете за „облагородяване” се промъкна и доста строителство. А и живеещите там искаха да получат не каквото са им планирали, а от каквото имат нужда, но не получиха много право на избор. Покрай големите избори – за президент, през седмицата започна да става горещо. Борисов официално отсвири Цветанов от надпреварата и тъкмо обясни, че още не е бил президент, защото не му се е искало, и отляво пък го

    удариха по най-скъпото

    Оттам обявиха, че БСП води на ГЕРБ с около четири пъти повече излят асфалт (до качеството му спорът така и не стигна). Седмицата върна на екран и „МВР Ентъртейнмънт”. Показната акция беше в Галиче, където от години пълновластен господар е Ценко Чоков. Обвиненията са за организиране на престъпна група за лихварство, заплахи, палежи и отвличания. Които си ги имаше и докато Чоков беше от ГЕРБ… Иначе началото е добро, но тръгва от неправилната посока. Ефект за нас ще има,

    ако се започне отгоре надолу

    Още по-лесен начин за справяне с местните дерибеи е лишаването им от хранителна среда – бедните хора без перспективи. Ако съдим по данните, представени тази седмица обаче, Чоков и подобните му ще могат да си живея необезпокоявани още години наред. Според Стопанската камара трудоспособните без работа у нас са 40 процента, 870 хиляди българите нито учат, нито работят и вече

    имаме потомствена безработица

    Сред 15-годишните има над 40 на сто функционално неграмотни, казват пък от Световната банка. Според тяхно изследване у нас няма достатъчно подготвени хора за около 190 професии, за които е нужно средно образование. Във Варна неграмотните и безработните не са толкова много, колкото в други региони, което обаче изобщо не се отразява на доходите. За една година средната заплата в областта се е увеличила с 8 (осем) лева и градът е един от трите с най-ниски възнаграждения. По цял свят рецептата за по-добър живот е по-добро образование, може би затова и ресорното министерство смята да сложи грандиозно начало на поредните реформи. За средата на юни вече е обявен Учителски събор, където към 14 хиляди учители са поканени „да се обединят около

    новите неща в училищния закон,

    който влиза в сила от 1 август“. Очевидно е желанието на министърката да събере хора с „правилно” отношение към реформата, за да й ръкопляскат, докато им разказва за реформата. Колкото до родителите и преподавателите, те вече са наясно, че на 15 септември реформа ще има, ама не съвсем… Затова и на 24 май ентусиазмът на малките вече не успява да прикрие страховете на големите. Във Варна поне 10 хиляди излязоха на манифестация. И беше доста обидно, когато от официалната трибуна водещите (за поредна година) ги замеряха с данни за

    варненските „училищА”,

    за успехите на „183-ма учениКА” и за честването на “10-годишен юбилей”, а рекламите на славянското единство бяха повече от думите за българските букви. Не остана извън тенденциите и новинарството, което става все повече ННФ (”някой написа във Фейсбук”). Копирането на статуси и директното им представяне за „новини” вече върви на конвейр (а, между другото, статусите също са вид интелектуална собственост, независимо от качеството си). Тази година историята беше за „момчето със сивия костюм“. Накрая всички страни бяха обидени, защото „не било точно така“. И защото никой вече не помни старата максима

    „направи добро и го хвърли в морето“…

    Но покрай напоената със сълзи история останаха незабелязани много други теми. Като тази, че докато възрастните с компютри още хейтят снимките на чалга-принцесите от преди десетина години, младите отдавна даряват парите за тоалет, или си купуват кецове за бала, или вместо на бал отиват на планина… Общото между тях е, че вече знаят къде точно ще учат – в чужбина. Не виждаме и красивите момичета (с дипломи за завършен 12 клас), които показват на гримьорките и фризьорките снимки на красивите си рокли и бижута – защото

    не знаят достатъчно думи,

    с които да опишат цвета им, например… За това също си има дума – деволюция. След 12 години обучение (и още 7 преди това в семейството) имаме деца, които вече предпочитат да се изразяват с картинки и междуметия. Ще чакаме ли нов Черноризец Храбър да разкаже за новите езичници, които „четяха и гадаеха с лайкове и емотикони“…

     

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *