Obshtina Varna
4°
Слаб дъжд
Влажност: 96%
Вятър: 7m/s WNW
Паметник на прабългарския хан Алцек вдигнаха в Италия
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

 

След паметниците на Капитан Петко и на Иван Вазов в Рим и на Пенчо Славейков в Брунате на езерото Комо, българският хан Алцек ще бъде почитан отсега нататък в Италия със своя статуя.

Паметник на хан Алцтек в ИталияПаметникът на Алцек, брат на хан Аспарух и син на хан Кубрат, бе открит на церемония в южната италианска община Челе ди Булгерия от нашия посланик в Италия Марин Райков и от кметовете на Челе ди Булгерия и Велики Преслав Джино Марота и Александър Горчев. Над 500 души от района и от България пристигнаха за церемонията.

Сред гостите бяха посланикът ни във Ватикана Кирил Топалов, почетни консули и кметове на 8 общини от региона. Градчето, което е на юг от Салерно, бе украсено с български и италиански знамена. Ученици изпълниха химните на двете страни и фолклорни песни от района.

Откриването на паметника бе съпроводено с побратимяване на Челе ди Булгерия и Велики Преслав, след като кметовете им подписаха споразумение за това. Кметът Джино Марота бе награден с почетен медал на парламента ни за заслуги в развитието на българо-италианските отношения.

В обръщение към гостите посланик Райков акцентира върху историческите свидетелства за заселването на Алцековите българи по тези земи и пожела Челе ди Булгерия да се превърне не само в символ на българо-италианското приятелство, а и в туристическа дестинация за българите. Още по времето на посланик Райко Николов (баща на Марин Райков) през 1988 г. се установяват връзки между страната ни и Челе ди Булгерия. Преди 2 г. посланик Марин Райков лансира идеята за издигане на паметник на хан Алцек в центъра на градчето. Тя се реализира благодарение на подкрепата на фондация “Трежър” и българския център “Просветление”.

Високата 2,2 м статуя на хан Алцек е на скулптора Дишко Дишков и доц. Николай Нинов.

Как българите стигат до Челе ди Булгерия, разказва в. 24 часа

Италианските селища, за които се твърди, че имат български произход, са над стотина: Болгаре до Бергамо, Болгер до Терни, Болгери до Ливорно, Булгари ди Чезена до Форли, Булгарограсо до Комо. Най-здраво свързано с нашата история е Челе ди Булгерия, което в превод означава килии от България.

До него се стига след едночасово пътуване с кола от Салерно. Виещ се планински път отвежда до долината Мингардо в подножието на връх Булгерия. Оприличаван на излегнал се лъв, 1225-метровият връх докосва с южния си склон Средиземно море.

До тези земи прабългарите пристигат през IX в. от херцогство Беневенто, където се установяват два века по-рано. Челе ди Булгерия носи името си от 1861 г. Основаването му се дължи на заселване около монасите, отишли там през Средновековието. Самото име Челе (килии) напомня за монашество, а Булгерия се свързва с близкия връх, взел името си от прабългарите.

С разкриването на българските корени през 1986 г. се заема дон Пепино Каталдо, завеждащ Семинарията на селището Поликастро Бусентино. Дон Пепино описва различните етапи в емиграцията на българите на Апенините.

Първото преселение е през 452 г., когато като съюзници на хуните българите отиват във Фриули, Северна Италия. Втората и третата българска вълна са през VI в. Тогава пристигат в Италия като част от византийската войска. Едва при четвъртото емигриране през VII в. прабългарите оставят по-трайни следи.

Както пише в изследването си за тях Винченцо д’Амико, през 667 г. в Италия влиза мирно синът на Кубрат – Алцек, който преди това се е разделил с братята си, сред които е и Аспарух. Алцек и хората му се заселват в Беневенто, Южна Италия. Там владетелят Ромуалд им дава земи за заселване в Сепино, Бояно, Изерния. Петото и шестото заселване на прабългарите са свързани с района на долината Мингардо.

Така постепенно, както пише изследователят Джузепе Антонини, българите изменят език, навици и религия и стават италианци. Към 830 г. прабългарите били изгонени от населените от тях места и се насочили към планинското възвишение, на което дали името си.

Изследователят Пероне-Капано пише, че “отчаянието на тези българи номади” от преследванията заради вътрешните войни в Беневенто и Салерно и набезите на маврите било толкова голямо, че се принудили да поискат убежище при гръцко-италиански монаси, обитаващи пещери в Южна Италия. Там прабългарите създават потомство и поставят начало на селища, съществуващи и днес – Сан Северино, Сан Костантино…

Като познавачи на строителния занаят те възстановяват и старинни центрове като този в Рока Глориоза, замъка в Чентола… Или, както отбелязват историците, праотците ни идват в Италия не само за да населят земите ѝ а и за да внесат културата си. Свидетелство за това са поясите от квадратни и масивни стени, оставени от наследниците на Алцек. И до днес най-почитаните светци по тези места са свети Никола, света София и свети Йоан Предтеча.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *