• Варна
    13°
    ниска облачност
    Влажност: 71%
    Вятър: 6m/s SW
    Седмицата: Грамотности
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    flugtag9

    Броени седмици преди изборите никой не съобщава нищо конкретно за човека, който ще се бори за стола на Плевнелиев

    Варна отново ще бъде снимачна площадка. Надеждата е този път да не сме заместител на сомалийски руини, но при планираният като краен резултат екшън трилър, едва ли ще е нещо по-различно. Поне имената от Холивуд звучат внушително. А и Варна всъщност има какво да предложи. Морската градина може да е

    добро място за преследване с коли –

    има достатъчно автомобили, които да осигуряват препятствия и зрелищни сблъсъци. Така излиза поне според статистиката на глобените за неправилно паркиране. От началото на годината хванатите са повече от 8 хиляди, като близо 3 хиляди от тях са били някъде по тревата в градината. Използването на част от парка за паркинг под „Пикадили” не е променило ситуацията – местата там пустеят за разлика от алеите и поляните. Явно ограмотяването какво е паркинг и за какво се използва трябва да се засили, освен ако шофьорите са искали не само място за колите си в парка, но са го искали и безплатно. Докато за Морската градина бавно, но постепенно се трупат фишове с глоби, по крайбрежната продължават се чуват

    шофьорски реплики „махни се, че ми пречиш”,

    а през седмицата към местата с въпросителни около движението на автомобили беше изненадващо добавено още едно. Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията поиска информация защо е забранено за коли в пешеходната зона от Катедралата по “Княз Борис I” и Ларгото до входа на Морската градина. Все още не е станало ясно дали това е ограмотително упражнение на тема „достъп до информация”, трудно разбираемо чувство за хумор, екзотичен начин за влизане в новините или още по-екзотично

    подготвяне на иск колите да тръгнат и там.

    Но пък подобно съжителство ще осигурява постоянно пресни кадри за холивудските екшъни и трилъри… Добър /като за екшън трилър/ градски пейзаж могат да бъдат и затворените недовършени строежи. Въпреки достатъчния брой зарязани на средата сгради, очаква се в „Чайка” скоро да започнат да се появяват нови. Върховният административен съд постанови, че с новия ПУП на квартала всичко е наред и на практика решението връща плановете за строителство там, където бяха те преди протестите на живеещите в „Чайка”. И ако за подобни казуси има варианти за съдебни спорове, за част от недоволствата на гражданите

    този път вече е отрязан.

    Според тълкувателно решение на Върховния административен съд /а то има задължителен характер/ фирми и граждани няма да могат повече да търсят обезщетение, ако преценят, че са претърпели вреди заради подзаконови актове, които противоречат на закона. Така администрацията на различни нива е свободна да разпише всеки печеливш за нея абсурд, без да се притеснява, че гражданството прекалено се е ограмотило юридически. Нищо, че в основния закон е посочено, че “държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица” – при гласуването върховните съдии, които смятат, че гражданите и бизнесът имат право да си търсят правата, останаха малцинство. През седмицата и във Варна имаше важно гласуване – избор на главен архитект. След като от `89-та насам всичко се прави

    на парче, с „едно наум” в определена посока

    или на принципа, че първо се мижа, а после се узаконява „завареното” положение, време беше всички обещания за нещо цялостно, разумно и достойно за Варна да се материализират. Очакванията бяха да има дискусия за концепции, да се явят много кандидати да оформят лицето на града и да има обсъждане в широк формат. Кандидатите обаче бяха достатъчно малко, за да стане ясно, че гилдията няма особени очаквания от конкурса. Изслушването мина на закрито, с повторение пред граждани в ранния следобед. Всъщност втората част беше обявена минути преди началото, така че граждани почти нямаше. Промяна в кабинета на главния архитект – също. Както няма и очаквания лицето на Варна да се промени към добро с нещо повече от козметични намеси на парче… През седмицата във Варна се оформи и зона за плажен екшън-отдих. Забраната за къпане на Офицерския плаж е все така в сила. Което – при сушата през последните дни, би трябвало да провокира по-усърдно търсене на заустванията, от които

    идват коките, колите и техните носители.

    Дали защото табелата с предупреждение за забраната е скромна и на закътано, или защото духът на авантюризма е силен, но хора във водата не липсват. Блиц-анкетите сред тях показват, че обичайният профил на накиснатия в бактериалния бульон е човек, който е чувал, че има „нещо”, но не е проверявал какво точно, защото искрено вярва, че не е опасно за него или за децата му, които също се плацикат до изливите от Шокъровия канал. Което още веднъж доказва, че правото на лош избор е ненакърнимо, независимо от опитите за всеобщо ограмотяване. Още повече, че във Варна всички градски плажове предлагат достатъчно безплатен пясък… Именно

    цената на плажната сянка

    ще бъде водещ критерий за избора на концесионер – в подготвяните документи цената за чадър и шезлонг ще формира поне 40 процента от оценката. Така поне пише в проекта на Министерския съвет, който трябва да направи българските плажове по-привлекателни /и по-достъпни/ за туристите. Както гласи обещанието от няколко години насам – „от следващия сезон”. Оттогава в историята /вероятно/ ще заминат и мутренските изпълнения по плажовете, взети от много евтините филми. Тия дни във Варна имаше и истински, пълен с адреналин и зрелища екшън. Морска гара стана една от световните точки на Флугтаг-маниаците. Самоделни летящи устройства провокираха фантазията и най-вече куража на майсторите си, които се осмелиха да полетят с тях. Също като ветроходните регати, срещата на летящите ексцентрици привлече внимание, добра реклама и посетители и е

    едно от еднозначно добрите неща,

    които ни се случиха. По същото време северно от Варна рок столицата на републиката водеше борба да си запази името. По-малко гости, по-къса програма, не толкова много известни имена – такива се оказаха последиците от недалновидната битка на гърба на една десетгодишна проява /за която се изисква специфична грамотност – натрупана с годините или получена наготово при работа с човек, който вече я е натрупал/. Тези, които дойдоха в Каварна, не съжаляваха – освен добър звук, имаше повече бира и сянка за всички. Но дори и най-индиферентните към политика и новини се надяваха, че следващото издание

    няма да бъде подготвено пак за месец-два.

    Почти същото коментираха и местните, за които фестът стана част от планираните постъпления. И ако в Каварна рок сезонът тази година беше по-слаб, то картината по Черноморието като цяло е изненадващо добра. Според НАП до момента оборотът в търговските обекти почти е стигнал границата от 1 милиард, което е подобрение с над 200 милиона лева спрямо миналата година. Може би заради увеличения брой туристи, но по-вероятно – заради зачестилите посещения на данъчните, които рязко повишили и грамотността при боравене с фискалните устройства. Седмицата не мина и без политика. От Варна Цветан Цветанов обяви, че кандидатът за президент на ГЕРБ ще бъде „свързан с партията” и уточни, че поради „тактически съображения”

    името ще бъде обявено през септември.

    Същото с известни вариации повтарят и останалите партии. Така броени седмици преди изборите никой не съобщава нищо конкретно за човека, който ще се бори за стола на Плевнелиев. Аргументът е предотвратяване на компроматна война /от което пък неизбежно лъха притеснението, че повечето муниции в тая война може да не са халосни/. Разбира се, фигурата на президента е с предимно декоративни функции, но показването ѝ на електората дни преди да гласува, показва, че навсякъде по партиите разсъждават на принципа „и магаре да предложим, щом е наше, ще го изберат”. Засега обаче повечето партийни коментари около изборите са фиксирани върху това как ще се отразят те на вътрешнопартийното здраве. Но и електоратът все така отказва да забележи колко обидно за него е подобно отношение, така че явно всичко е наред. Но пък за идването на Цветанов

    са чистили боклука по-старателно,

    защото според партийния шеф Варна „става все по-хубава”. По-чиста обаче не става и ако ограмотителните четива за опасности от зарази не вършат работа, може би е време администрацията да помисли за други мерки. Седмицата предложи и нов герой на новото време – Айри Мурад. Пловдивският общински съветник е на 38, матурата си за средно образование взе тази година, като има 2,63 по български и 3,13 по философия. Но смята да се пребори с неграмотността си до следващото явяване. В момента е мюсюлманин, защото „ислямът е на мода”. Вярната му съпруга го вижда след време /да пазят Господ и Аллах/ като лекар. Тя самата явно няма амбиции, мъжът ѝ е решил вместо нея – да носи забрадка и да не работи, защото „жената е за вкъщи”. Мурад също така е решил, че е

    напълно достоен за български политик.

    Не е единствен, както показа и тази седмица, а и възразяващи няма. На този фон Вежди Рашидов и поредните му опити да обяви „държавата – това съм аз”, са направо умилителни. И от една страна – искането на Асоциацията на европейските журналисти за оставка след опита му да налага цензура, е съвсем правилно. От друга обаче Рашидов е еманацията на целия кабинет, несправедливо ще е да бъде изгонен сам… Това, от което не можа да стане скандал тази седмица, беше информацията за спешните и радостни рапорти на Николай Младенов /иначе български външен министър/ до Хилъри Клинтън за спирането на “Белене”. Но пък докладите пред поредната Висока порта си имат дълги традиции у нас и всяко следващо ограмотяване на политически елит има за цел пренасочването, а не спирането им. Още една стара история се появи в новините тази седмица – оказа се, че още се точат

    делата около транжорната в Аспарухово,

    от която в края на август миналата година се появи месо с антракс. Не само собственикът обжалва всички решения. Опит да осъди дирекцията по храните е направила и съпругата на собственика, от чийто обор тръгна заразата. Тя обжалва законовото положение, че при наличието на болно животно стопанинът трябва да съобщи на ветеринарните власти. Ако сте забравили – самият стопанин почина, заразен с антракс при разфасоването на въпросното животно… Седмицата сложи точка и на една обидна история, в която нечии амбиции замесиха Варна, една от добрите гимназии в града и един от уважаваните ѝ учители. Димитър Чонков, обвинен, че пращал отговорите на матурата до учениците си, го е направил – но четири часа след края на изпита /което можеше да се установи за около час и половина след сигнала, не за около месец и половина/. С половин уста и сериозно закъснение образователната министърка Кунева

    все пак се извини на учителя Чонков,

    че го омаскари преди да провери, и то по сигнал, за който предварително бе известно, че е анонимка. Дали обаче случаят е предизвикал размисли за любимото й законодателно предложение, в което антикорупционните разследвания са базирани предимно на анонимни сигнали… В края на седмицата дойде и една добра спортна новина – Александър Николов спечели олимпийска квота и след 16 години прекъсване Варна отново изпраща свой плувец на Олимпиада. Което за пореден път показва, че край морето плуването все още е екстра /а древните гърци са го смятали за една от задължителните съставки на грамотността/. Всъщност имаше още една голяма новина – как България ще събере световни звезди на голям Live Aid концерт през октомври. Балонът обаче се оказа прекалено тънък дори за нацията, която още хвърля пари през прозорците по различни поводи.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg