• Varna
    11°
    ясно небе
    Влажност: 100%
    Вятър: 2m/s NNE
    Седмицата: Конспирации и обикновена глупост
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    9287576

    Какво се случи в Ница? С този въпрос завърши седмицата, а търсенето на отговор ще заеме още много дни. Дали Уилям Фостър излезе от филмовия екран и от рамките на 90-те и подкара

    камиона по крайбрежната алея

    или партизанските тактики на ислямистите дават резултат? Дали героят на Майкъл Дъглас в „Пропадане” (който просто искаше да се прибере навреме за рождения ден на дъщеря си, а стигна отвъд ръба, подлуден от ежедневието), просто се е проектирал върху платното на новия век или все пак някой е канализирал гнева му в удобна посока? През 1993-та Уилям Фостър накрая избра да обърне пистолета към себе си. Дали животът оттогава до 2016-та би го довел дотам да избере волана на камиона? И дали версията за маргинализирания мъж, загубил контрол, е

    по-малко страшна за обществото

    от тази за манипулирания джихадист? Защото и двамата отразяват обществото, макар и под различен ъгъл. Но версията за ислямистка атака поне прави по-лесни за преглъщане обясненията на драстичния пробив в сигурността… На другия край на континента, след дълго заиграване на властта в Турция с ислямизма, седмицата завърши с военен преврат, който, ако следва традициите в страната, ще върне държавата на светския коловоз (което не означава, че ще успее да натика и изтървания дух на ислямизма в обратно в бутилката). Атаката в Ница съвпадна с внасянето у нас на обвинителния акт за атентата в Сарафово (дни преди четвъртата

    годишнина от взривяването на автобуса)

    По страниците ги няма най-важните отговори – кои са оцелелите зад преките извършители и къде са сега. А подобни липси карат и най-неочакваните обрати в конспиративните теории да изглеждат възможни. Ако трагедията в Ница се беше случила седмица по-рано, и Варшава можеше да изглежда различно. От срещата на НАТО в полската столица се очакваше затягане на единството и решимост за обща политика. Германия, Франция и Италия обаче (а и други съюзници), не демонстрираха очакваната готовност

    да определят Русия като големия враг,

    докато нови и стари мигранти изпробват все по-откровено търпимостта им. България успя да изненада и този път – премиерът продължи темата за яхтите и туризма по морето и обяви, че иска Черно море да се обяви за демилитаризирана зона. Той уточни, че за срещата на НАТО българската делегация имала концепция, приета от правителството, но не е ясно дали идеята му е вписана там. Защото външният министър и военният му колега застанаха на точно обратната позиция. А премиерът получи рамо за демилитаризацията на морето от БСП. Всъщност идеята

    да превърнем военните кораби в круизни

    можем да си я прилагаме за собствените териториални води, а на съседите можем само да я предложим. Те вероятно ще я разгледат в парламентарното си време за микрохуморески (а от нашите депутати ще зависи дали въпреки всички подписани договори ще се опитат да развият идеята на Борисов нашата морска граница да се охранява от мажоретки, докато обсегът на новите оръжия в Крим стига до България, а в Турция военните са по улиците). Във Варна седмицата мина с обичайното натрупване на житейски дразнители, но без местна версия на Уилям Фостър. И тази седмица

    продължи смето/не/събирането,

    от което поне три пъти седмично по улиците има купчини боклук, под които са кофите за боклук, а хартийките и торбичките по клоните и лепкавата помия по улиците са перманентни. Без особени промени са и реакциите на местната власт, когато поредният архитектурен паметник се „самосрути”. След продължителен размисъл тия дни от Община Варна обявиха позицията си за съборната къща на булевард „Княз Борис I” – отговорността и вината били на строителния контрол. Добрата новина е, че

    към други части от наследството си

    сме по-внимателни. В края на седмицата във Варна започна 27-то издание на Международния балетен конкурс – първи в света, най-реномиран и до днес, отворил вратите на мнозина, но скъперник на отличия – все още само с един-единствен носител на Голямата награда в историята си. И въпреки предложенията,  апетитите (и залитанията през мътните преходни години) – все още варненски. Още по-добра се оказа сделката „здраве срещу капачки”. От сдружението „Аз вярвам и помагам“ събраха достатъчно пластмаса и подкрепа от варненци, за да си купи АГ-болницата нова мобилна система за аспирация и да може да си поръча неонатален веноскоп.

    „Теглото” им е четири тона вяра

    и пластмасови капачки. До края на годината от сдружението се надават да съберат десет тона, а в АГ-болницата тази седмица кацна и златен щъркел. Подари го съвсем сериозно варненският зевзек Росен Марков – за да има къде да си направят снимка за изписването щастливите родители и като напомняне, че трябва да се раждат повече бебета. Засега обаче щъркелът става все по-безработен… Не на последно място – заради

    борбата на здравния министър

    с пациентите и лекарите, която продължава, макар и с променлив успех. Тази седмица на масирана критика от лекарски организации беше подложена новата здравна карта. Заради строгото профилиране на местата, здравноосигурените или ще чакат на дълга опашка за влизане в болница, или ще си плащат, за да минат по бързата писта, беше тяхното обобщение. Скоро пациентите ще имат личен опит, защото някои болници вече започват да прилагат картата. От друга страна, съдът

    продължи да връща идеи на Москов

    Върховният административен съд отмени тази седмица изискванията към болниците – най-малкото, защото в момента няма нито една в България, която да отговаря на министерските мечти. По-рано съдът отхвърли и идеята здравното министерство да плаща на социологически агенции, които да ни разпитват по телефона доволни ли сме от системата. И без социология тази седмица беше ясно, че във Варна пенсионерите не са от доволните. След като сагата им

    как се изпичат до червено,

    докато чакат да си подновят картите за градския транспорт, ги превърна в герои на всички новини, пенсионерите получиха пет дни повече, за да си вземат новите документи. Логичният им въпрос защо заверките на картите не са за по-дълги периоди още няма отговор. Тази седмица заседава и общинската транспортна комисия. Членовете ѝ одобриха идеята и във Варна четящите книга в автобуса да получат безплатно возене в градския транспорт за един ден – вероятно на 31 юли, когато трябва да се открие и Алеята на книгата. Комисията трябваше да разгледа и доклада за

    напредъка на интегрирания транспорт

    Той остана за друг път обаче, защото ръководителят на проекта Биляна Якова не можа да се появи на заседанието. Все пак стана ясно, че според доклада единственото незавършено по проекта е сервизното хале (макар че и фискализацията на машинките за билети също продължавала). Новият и неофициален краен срок на проекта е краят на август. И ако през последните години беше обичайно вече готови градски обекти във Варна през лятото да се държат в очакване на 15 август, за да може някой тържествено да ги „пусне“, гъделичкайки началническите си чувства, то за интегрирания транспорт явно дори очакваното най-високо присъствие няма да ускори процесите,

    забуксували преди повече от година

    За транспорт се говореше тази седмица и на много по-високо ниво. От Иран правителствената делегация се върна с новината, че сме получили изгодно предложение – да се включим в нов транспортен коридор от Иран през Армения и Грузия до България. Всъщност целта на визитата в Иран беше да им продадем реактора от „Белене“, но темата бързо изчезна от съобщенията, затова пътното предложение беше наречено „изключително”. Сега остава товародателите да се съгласят стоките им да обикалят по българските шосета, вместо директно да отиват до Истанбул. Но пък у нас ще има

    мотив да се налива още асфалт

    и да се режат още лентички, докато по света правят нови железници. У нас посоката е друга. Тази седмица стана ясно, че пътническият влак Варна – Карнобат спира. За живеещите в 32 села по маршрута му това означава край на връзката с големия град. От БДЖ посъветваха пътниците да ползват бързия влак за Плевен, който обаче спира само на Синдел и Белослав (а и картите и билетите му са по-скъпи). Така хората от селата и градчетата край линията, работещи във Варна, или трябва да си намерят квартира тук, или да напуснат, защото алтернативен транспорт или няма, или е на цена, която им изяжда заплатата. Случайно или не,

    „оптимизацията” на линията

    беше обявена няколко дни след като хората не издържаха и се оплакаха, че влакът редовно тръгва с час-два закъснение от Варна. И още транспортни теми имаше във Варна. Велосипедистите (които видимо се умножиха в града), настояват да има велотрасета в Морската градина, за да няма конфликти между излезлите на разходка пеш и на две гуми. Разбира се, разделянето не гарантира успех на начинанието – пешеходците все така упорито ходят по велоалеите из града дори там, където тротоарите са нови, широки и равни… Въпреки жегата, не липсваха и политици. От Варна вицепрезидентът Маргарита Попова обави, че „имаме нужда от държавен глава, който да бъде истински родолюбец, да мисли за хала на хората, да има социална чувствителност”.

    Популизмът на талази обаче предстои –

    първо, когато кабинетът съчетае почивката на „Евксиноград” с небрежни появи сред народа, а после и сериозно, в предизборната кампания. Междувременно от нея по собствено желание отпадна Веселин Марешки. Той се обоснова с желанието си да продължи разбиването на картела на горивата и с конкуренция. „Присъствието на смислени и сериозни кандидати за поста” (сред които Марешки посочва Владимир Кузов, Кристалина Георгиева, Борислав Ноев, Мая Манолова, Цецка Цачева, Радан Кънев и Луна) според него показват доколко сериозно партиите гледат на президентството (с което е трудно да се спори). От ГЕРБ използваха предстоящия вот за допълнително потягате на редиците – ако загубим президентския вот, веднага

    ще насроча предсрочни избори,

    обяви Борисов. И той обаче не каза кой ще е кандидатът на партията му за държавен глава. Не е ясно дали плаши с оставката или ни обещава, но пък е ясно, че дългата резервна скамейка на ГЕРБ отдавна се е свила до размерите на един стол, който може да се окаже и неговият. Самият Марешки обаче също стъпи на патрЕотичната пързалка тази седмица – като основа в Добрич първия Комитет на Националното Освободително Движение “За Чиста и Свята Република”. Забравил е да добави в името 2.0, но

    едва ли някой очаква нов Левски…

    Междувременно посетителите на плажа на Кабакум се оплакаха, че заграждения пречат на свободния достъп до пясъка. Ситуацията се повтаря всяка година. Обещанията за справяне – също. В Аспарухово плажната ивица още си чака концесионера, който по последна информация ще стъпи официално там в понеделник. В Бургас мислят далеч по-перспективно – градът ще стане като Рио де Жанейро, ако се сбъднат мечтанията на местните политически патриоти. Те искат да забодат в града не само 12-метров Исус, но и да сложат от двете му страни Свети Николай Чудотворец и Свети Иван Рилски –

    в ролята на двамата разбойници

    може би? Но дори да ги направят светещи и мигащи – не, това няма да е Рио де Жанейро… С грижа за туризма в цялата страна през седмицата ресорната министърка обяви как ще се справи с кризата на кадри – като внася сезонни работници от трети страни за по три месеца, които да осигурят „адекватно” обслужване. Че ще е по-евтино, ще бъде. А и трябва да се запълват все повече дупки, защото квалифицираните българи бързо разбират, че няма смисъл да работят при местните условия, а неквалифицираните още са на принципа, че „няма да им уча“, обаче също и „няма да им работя за тия пари“. Въпросът е дали

    при вноса от „трети страни”

    ще уцелим тяхната квалифицирана част. Във Варна борбата с колите по крайбрежната алея навлезе в нова фаза – от общината забраниха изцяло движението между Рибарския плаж и басейна до 15 септември (освен за линейки, пожарни и полицейски автомобили). Сега зависи колко широко ще се отвори вратичката за коли „при обслужване на международни, национални и градски мероприятия”, както още е указано в общинската заповед. През седмицата морето взе и две жертви във Варна. Стана на едно и също място – където в морето се образуват ями. На мястото има табели, има и спасители, които предупреждават. Въпреки това и в двата случая през тази седмица, докато спасители и медици реанимираха един удавник, в морето вече имаше друг, който се дави..

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *