Obshtina Varna
11°
ниска облачност
Влажност: 87%
Вятър: 4m/s ESE
Седмицата: Информационни пуканки
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

dupkata

Преживяхме още един край на света в петък; масовите убийства вече са по две на седмица; имаме дата за президентските избори, но не и кандидати за поста /може би защото през ноември за нас ще е по-важен вотът оттатък океана/; депутатите излязоха във ваканция, повечето ще я прекарат по чужди плажове. А в новините

настъпва сезонът „по морето“ –

хищни попчета, бели акули и мистерии около цъфналия планктон. За Варна през седмицата имаше неочакван подарък – 29 процента от акциите на пловдивския международен панаир изведнъж се оказаха наши, след като държавата ги прехвърли на Общината. Колко точно ще ни струват, не е ясно, но Георги Гергов вече обяви благосклонно, че е готов да приеме

акциите в замяна на Дупката,

ако варненската община му построи и три декара експоцентър. Така щели да се стимулират интересът на бизнеса и привличането на чужди инвестиции във Варна /които обаче търсят квалифицирана работна ръка и удобна инфраструктура, преди да стигнат до рекламните витринки/. Администрацията вече е избрала и място – до Спортна зала, със задължителното обещание да има „голям подземен паркинг”. И ако някоя сутрин всички обещания за „големи подземни паркинги” се сбъднат, градът ще осъмне с по

три паркоместа на глава от населението.

Колкото до Дупката – обещанието е от мърляв паркинг да се превърне в музей на открито. А Георги Гергов ще се сдобие с акциите на първокласен имот в Пловдив и засега се очертава като единственият печеливш от сделката. По-добра беше новината за пречиствателната станция на „Златни пясъци” – най-сетне беше подписан договорът за втората фаза /което е всъщност пречистващото съоръжение, защото досега инвестициите бяха предимно в удължаване на тръбата, която изхвърля отпадъците в морето/. Като част от проекта, местността „Ален мак” също ще се сдобие с канализация и така отпадните води на цяла Варна най-сетне

ще бъдат вкарани в тръби.

Подобни новини през цялото лято идват от цялото Черноморие и /макар и с обичайните отклонения в усвояването на средствата/, започнаха да се появяват и резултати от европарите. Проби от морската вода показаха, че Черно море е до 30 пъти по-чисто от нормите /като Офицерският плаж си остава грозно изключение, но не без участието на някои варненци, които не се свенят да си източват там мръсния канал/. Чисто или не, морето, все по-често

изхвърля мъртви делфини.

В типичния за държавното управление стил проблемът първо доведе до решение да се забрани всякакъв риболов там, където се намират мъртви делфини, после – до заплахи от рибарите, че ще блокират пътища, ако това се приеме. Едва след това започна някакъв разговор, в който освен емоции и сметки за усвояване на еврофондове, се чуха и други хипотези. Световният спор, след като географията на терора се разшири за пореден път, достигна до въпроса имат ли място в медиите имената и лицата на масовите убийци, след като заветната им мечта е тази – светът да ги забележи и да останат в историята като

поредните херостратчета.

Спорът, разбира се, е изначално обречен заради войната за рейтинги. Когато/ако смисълът на идеята да се говори за фактите без да се рекламират „героите” им, бъде осъзнат, може и да е късно – херостратчетата ще обезмислят рейтингите, налагайки единствената си правилна гледна точка. В рекламирането на взривилия се в Асенбах сириец имаше и български принос, който за пореден път доказа, че

думите „информационна стойност”

отдавна са загубили стойността си у нас. Така „героите” се множат, ДАЕШ поема отговорността за всички, а отговорът от Европа е все по-често да обявява извършителите за маргинали, психично болни и депресирани. Мюнхенският стрелец обаче показа, че простото решение не винаги работи – с родители-иранци, той се обявяви за ариец, горд от факта, че е роден на една дата с Хитлер. Дали това са объркващите плодове на теоретичното политкоректно говорене, съчетано с практиката на социално изключване и с

минаващите отвъд здравия разум възторзи,

че мигрантското нашествие е манна небесна за Европа? Защото идентичността се размива, когато нещата не се наричат с истинските им имена, и винаги има склонни да я търсят някъде в „тъмното”. Това беше обяснението на един от тревожните въпроси след стрелбата в Мюнхен – как едно 18-годишно момче може да се заобиколи законите и да се сдобие с 9-милиметров Глок. Официалният отговор е като го купи в така наречения “dark web”. Дали следващата стъпка в

увиването на проблемите с памук

няма да е регулация на интернета? А след Руан, където две момчета окървавиха сутрешната меса и убиха 86-годишния свещеник Жак Амел, крещейки „Аллах е велик”, въпросите са още по-тревожни – единият от убийците се оказа вече поставен под полицейско наблюдение заради ислямистки простъпки. По същото време имаше взривове в Афганистан, стрелби и бомбардировки в Сирия /включително на родилен дом/, но те бяха повече статистика, отколкото новина. У нас новина пак не можаха да произведат партиите, които

уж се стягат за президентски избори.

Отляво АБВ потвърдиха, че залагат на Първанов и Калфин. Корнелия Нинова веднага обеща голяма изненада с името на БСП-кандидата, но „след дни”. Пак беше намесена и Ирина Бокова – явно идеята да има българин начело на ООН не е достатъчен аргумент срещу дребни местни интриги и болни амбиции. Реформаторите редят дълги листи с кандидати. Едни и същи имена се появяват

в списъците няколко партии,

което би трябвало да е еднакво обидно и за кандидатите, и за партийния електорат. Патриотично настроените успяха да сглобят двойката Красимир Каракачанов и Явор Нотев. Веселин Марешки тази седмица е по-скоро склонен да се кандидатира, макар че му отхвърлиха референдума. След като неконституционните искания на Слави Трифонов също отпаднаха, и той заплаши, че ще поеме към “Дондуков” 2, щом „го карат насила“ да влезе в политиката. Щял да почне, като блокира София, обаче наесен. Междувременно съдът регистрира от втори опит

/неетническата/ партия ДОСТ.

В лятната мараня вече нямаше никакви вълнения по темата. Жега обаче се задава по крайбрежната алея във Варна, след като и концесионерът на плажа се оплака от „тапите”, предизвиквани от многото коли, които се движат там. И задръстват така, че не само „паякът” не може да влезе, но и линейка. Решение обаче така и не беше предложено. Стана ясно, че и този сезон няма да се реши и още един летен проблем – с шума от заведенията. Оказва се, че здравната инспекция даже не е акредитирана да мери шум. Шумно беше и около младежкия фестивал във Варна. От Общината обявиха, че

планираното ще се проведе,

независимо от името, като те започват веднага да го организират. Може би това е пътят в младежките дейности да се наложи моделът, който отдавна работи в културните – общината журира, избира, финансира и организира. Работата на общината обаче е да създава условия за обществен живот, не да усвоява сама средствата за тях. Титлата „Абсурд на седмицата” все пак се пада на общинарите от комисията по собственост и стопанство. Те поискаха кремирането на покойник да се извършва само с

нотариално заверено желание

приживе или с подписите на всичките му роднини след смъртта. Има даже предложена процедура по гласуване, ако не могат да  постигнат единодушно решение /но поне не е предвиден референдум/. За седми път имаме и Алея на книгата във Варна – на Ларгото. Разбираемо е, защото мястото е особено привлекателно с целия поток хора, които минават на път за плажа, за заведенията и за Морската градина. Когато обаче шатрите заемат почти всичко, потокът постепенно се насочва по страничните улички – никой не обича

да си пробива път с лакти,

докато е тръгнал на разходка. Продължава и лудостта да пострадаш, докато гониш въображаеми човечета. От БДЖ даже предупредиха, че ловът им върху релсите не е желателен. Дали ловците се сещат, че в играта им на реалности този, който пуска съществата, не само диктува пътя им и планира времето им, но може да ги накара да видят каквото той реши? Между другото, четенето много помага за осъзнаването на подобни очевидности.

2 коментара

  1. Иванов

    Местността Ален Мак ли е цяла Варна?
    Щото знаем кой живее там:-)

  2. Svetlana Gancheva

    Не, става “цяла Варна”, защото само бяха изобщо без такава канализация досега :-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *