Obshtina Varna
28°
ясно небе
Влажност: 48%
Вятър: 6m/s ESE
Седмицата: Захарен памук от панаира
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

През седмицата светът стана Олимпиада (която е все повече търговско дружество), у нас партиите все по-активно ухажват генералитета (заради изборите, а не заради страх от преврат),

 

Варна получи

една трета от Пловдивския панаир

(надявайки се акциите да не вървят в комплект с дълговете). Водеща новина обаче беше българката Гошка, спечелила милиони в испанска лотария. Което обяснява два други факта от седмицата. Медиите – властелини на шоково-ужасните заглавия са избрани да ни ограмотяват с държавни пари за престоящото председателство на Европейския съюз, а обществената реакция по въпроса се колебае около нулата. След като държавата ни подари част от акциите на Пловдивския панаир, първата реакция във Варна беше –

вижда се краят на Дупката

Кметът обаче отряза надеждите в зародиш. Според администрацията няма пряка връзка между панаира и Дупката (въпреки собственика им) и акциите ще помагат за строителството на варненски експоцентър. Не много ясно как, но той, от една страна, ще е съвсем самостоятелен и варненски, а от друга – ще ползва опита и марката на пловдивския. Миналите в историята варненски изложения (още преди масовата интернет търговия) показват какъв е потенциалът за подобен тип форуми.

Какъв точно опит ще черпим

от панаира на Гергов също не е ясно, защото той е на загуба през последните поне пет години, а марката девалвира от постоянните игри около нея. Извън въпросителните за мениджмънта и финансите, в Пловдив се засегнаха и на градска чест и отказаха половинчатия държавен жест. Не е ясно дали това изобщо не обезсмисля подаръка, тъй като за сделката са необходими три положителни решения – на Агенцията за приватизация и на двата съвета.

Това не попречи на варненските общинари да одобрят прехвърлянето и да започне обсъждането на идеята за експоцентър. Дупката изобщо е извън финансовото упражнение с акциите, а пожелателните изявления на Георги Гергов и на варненската администрация за бъдещ музей на открито са без всякаква конкретика. След гласуването от ДСБ поискаха сделката да бъде спряна от областния управител, реакция засега няма. Без отговор е и най-логичният въпрос –

какво се опитва да замете под килима

държавата, като превърта акциите на Гергов през две общини, вместо да си оправи отношенията директно с него? И дали Варна няма да се сдобие с още дупки като влиза в играта? Споровете около акциите на Георги Гергов лишиха от внимание други решения – като  проектите, с които общината кандидатства за повече от 72 милиона лева безвъзмездна помощ по програмата „Региони в растеж“. Част от тях са за нови велоалеи /които може би ще бъдат проектирани по-добре от сегашните/. С друга част от парите ще продължи

да се интегрира градският транспорт

Който засега е напреднал дотолкова, че осигури по един голям паметник за гледане на всяка спирка и по един малък паметник за возене във всеки автобус. Все още има неориентирани туристи, които се кискат, че варненци си имат кафе-машини даже в автобусите, но местните претръпнахме и май даже спряхме да ги забелязваме. Поне информационните табели с надпис „Тестов режим” осветяват спирките вечер. В информационния мрак около реалното тръгване на проекта и толкова светлина няма. Преди Деня на Варна стана ясно кои и са новите почетни варненци – единодушно беше признанието за Радко Мурзов, Артур Кордон, Борислав Иванов и Димчо Димов. До срамни спорове се стигна заради други две имена – на Маруся Тодорова и Керан Михалев, от което стана ясно, че

съветниците не си пишат домашното

дори за подобни имиджови решения. Голямото помпане на имидж обаче тази седмица беше на Бузлуджа. Докато се чакаше поредния край на света, край „чинията“ се продаваха бира, кебачета и социализъм (на доста надути цени). Зад тезгяха най-видното лице беше на забегналия в Брюксел Станишев. А Корнелия Нинова обяви, че „почтените хора днес са на колене, а престъпниците свободно си ходят по улиците”. Констатацията очевидно трябваше да мотивира електората за предстоящия президентски вот, но след спомените от няколко „социални” кабинета е прекалено изхабена, за да я запомнят избирателите и

след като им изветрее бузлуджанската бира

Генералитетът също се стяга за президентските избори. Най-новото име е на командира на военновъздушните сили генерал-майор Румен Радев, който (отново) подаде оставка и веднага беше засмукан от политическата машина. Поредна заявка за намеренията си направи и премиерът. „Единственият, който има основание да се колебае дали да се яви, съм аз”, заяви Борисов. И разказа, че имал „двама кандидата допреди две седмици – прекрасни“, обаче се отказал от тях, защото нямало да се справят със стреса в международната обстановка (и удрянето по масата). Така премиерът направи още един намек, че разчита да си смени работата през есента, само трябва

още малко да му се помолим

Пак през седмицата „Галъп” си направи социологически експеримент и установи, че четирима от всеки петима българи имат някакво мнение за дейността на  Агенцията за борба с имигрантите, като 42 процента от тях я одобряват.  Така агенцията стана една от най-харесваните институции у нас, като има само едни малък проблем – не съществува. Така че и през ноември няма защо да разчитаме на чудеса. Макар че от НАП направиха заявка, че и това е възможно. Оказа се, че приходните инспектори владеят Силата –

само с поглед вдигат постъпления

Втори месец по Черноморието отчитат над 1 милиард приходи. Рекордът от мярката „постоянно присъствие” била в нощен клуб, където оборотът се вдигнал с 500 /петстотин/ процента. Като чудесна новина беше представено и писмото на Европейската комисия, че в газовия хъб „Балкан“ може да постъпва природен газ от Русия, стига да се спазват европравилата за равен достъп до инфраструктурата. Според тълкуванията у нас това е разрешение да строим „Южен поток” след забраната му по-рано. Сравнение с предишната позиция на Брюксел обаче показва, че

промяна на практика няма –

съюзът няма нищо против бизнеса, стига да се спазват правилата. Голямата рекламна атака по темата обаче ще бъде през септември, когато във Варна ще се обсъжда газовия хъб. Друга новина от седмицата, която можеше да е повод за сериозна дискусия, мина без особени реакции. Стана ясен изборът на държавата кой ще ни разказва колко е хубаво, че след две години (заради принципа на ротация) ще поемем председателство на Съвета на Европейския съюз. В поне две от избраните издания общите европейски дела ще трябва да съжителстват с покъртителни разкази за

телесните трансформации и сексуалните перипетии

на BG-VIP персоните. А и с други „разкрития”, които заобикалят всички възможни български етични кодекси и европейски норми (но на практика ще се финансират с пари от данъците ни). В същата графа се нарежда и бясното издирване на новата българска милионерка Гошка от Испания – защото е чудесен начин за отвличане на вниманието и за лансиране на местните хазартните начинания. Истерията по Гошка настигна тази по търсенето на покемони и нищо чудно да затъмни и Олимпиадата. Защото от тази седмица светът е Олимпиада, ако вярваме на оптимистите. Реалистите описват следващите три седмици като

предверие, в което кризата вече чака –

този път пред вратите на Бразилия. Там посрещат комерсиализираното спортно шоу в тежка рецесия и хронични проблеми с насилието и бедността. Неуредиците и стрелбите още от преди откриването няма да помогнат за обръщане на тенденцията потенциалните кандидати за следващи домакинства да се борят за изпадане от състезанието. А и едва ли някой вярва, че с липсата на руските атлети заради държавната допинг-политика проблемът с „химията” в големия спорт е решен. Много по-близо до олимпийските принципи тази седмица бяхме във Варна, където хората с инвалидни колички се пребориха да имат достъп до морето. Не беше необходимо много – дървени скари и малко реална подкрепа.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *