Obshtina Varna
25°
ниска облачност
Влажност: 78%
Вятър: 5m/s E
Седмицата: Диня с клавиши или как се прави град
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Пожари, преговори и брандирани безполезности белязаха седмицата. Варненските огньове бяха много, но предимно от недоглеждане. Другаде обаче ги раздуха онзи варненски

вятър, който събаря тухли и керемиди,

стига да са на апетитно място. Европреговорите за мигрантите бяха отложени заради срещите на българския премиер в Турция. След тях той получи ролята на приносител на ултиматуми. А министерствата у нас обогатиха списъка на евтините сувенири и със социология, докато акции в социалните мрежи търсеха лекарства, кръв и пари за операции и храна. И макар че тъкмо подобни жестове спасяват страната ни от окончателното й превръщане в

територия за оцеляване на група индивиди

с общо правителство, помощ от държавата не е излишна (и то не под формата на още кадруване във Фонда за лечение на деца или в измислянето на нови държавни фирми за доставка на лекарства). Помагат други идеи – като тази, която трансформира пиано в резен диня и го сложи в Морската градина.

арт пиано

Младият екип на Beehive го остави там, за да може всеки да посвири, да се снима за спомен и да се усмихне. След това пианото (заедно с попилите в него усмивки) ще отиде в някое болнично отделение или училище в града. Така за децата ще има малко радост, а за възрастните – напомняне как

мястото за обитаване става град

Обратното гледахме през седмицата в Пловдив. Тютюневите складове, които влязоха веднъж в новините с разрушаването на една от сградите и с лютите министерски клетви, че всичко ще бъде възстановено, сега пак са там. Изгорели и готови да бъдат „спасени” от собствениците си, а държавата даже се кани да им помага. Гражданите устроиха трогателно

възпоминание с цветя и цитати

от „Тютюн” – както обикновено, постфактум. Не защото им е липсвало желание да променят нещата преди това, а защото не достигат самите граждани, за да се превърнат в критична маса. Затова и този път (а и при следващите, които са неизбежни) ресорните администрации ще се кълнат в добрата си воля да опазят “наследството”, собствениците му ще размахват по една дебела папка с документи, демонстриращи и тяхната добра воля, спъвана обаче от бюрокрацията, и така – до падането на „наследството”. А пушекът маскира факта, че обикновено

всички играчи са от едната страна на чертата

Иначе за палежа в Пловдив вече има и удобен виновен – криминално проявен клошар с дълъг списък присъди, към които просто ще добави още една, докато наследството бъде „възстановено” без излишни разходи за планиране, укрепване и разчистване по норматив. Във Варна новата сметопочистваща фирма прави опити да доближи норматива, като на много улици увеличи броя на кофите за боклук. Но съществена

промяна в пейзажа (и миризмата му) няма

Защото и капаците трябва да са винаги затворени, а и никой да не рови вътре. Другият вариант предполага голяма доза чудеса при планирането и финансирането, които да приберат кофите под земята, например. Добрата новина е, че се появиха нови кошчета за боклук в центъра. Естетиката им е за сметка на функционалността – иначе казано, те са грозни, но стабилни и затрудняват обръщането, ровенето и пръскането на боклук по улицата. Разбира се, и те могат да бъдат преобразени като пианото-диня, но предвид досегашния опит сигнално-оранжевото е добър вариант – има

по-голям шанс да бъдат забелязани

и използвани. През седмицата мина и поредната министерска проверка по плажовете. Най-новата идея е да има наредба за статута на националните курорти. Тя беше представена на Слънчев бряг и от комплекса започнаха предложенията първо с местата за бараки. Вероятно защото тази седмица никой по никого не беше стрелял в чертите на курорта. Друга плажна новост ще бъдат категориите – според близостта на пясъка до „цивилизацията”. В четвъртата категория министерството смята да сложи „специфичните плажове за природосъобразен туризъм”, които ще бъдат защитени със забрана за концесиониране и наемане. Или поне тези,

които оцелеят до приемането

на наредбата. Съмненията са с едно повече, след като група активисти доказа, че плажът в Росенец е превърнат в частен от Ахмед Доган, а реакцията на министър Ангелкова от понеделник беше: „Днес получихме сигнал, утре ще направим внезапна проверка и ще ви запознаем с резултатите от нея.” Резултатите още не сме ги научили, но пък от НСО дори и толкова не казаха по въпроса наистина ли яките охранители, които гонят хората, са техни служители (и кой им плаща, ако е така).

На север е по-спокойно,

показа министерската проверка, която мина през Кабакум без да се взира особено в сгради, огради и паркирани коли около плажа. И всичко беше наред, докато областният управител не каза „свлачище”. Защото проблемът (и на Кипарис, и на Трифон Зарезан), не спира да се движи в най-буквалния смисъл. Така вариантът туристите да стигат

до Златни пясъци с корабчета

ще става все по-актуален, защото финансиране за укрепването няма. Щедрост през седмицата продължиха да проявяват варненските общинари. Сдружението „Варна – Европейска младежка столица“ получи сто хиляди лева само за административни разходи през следващите седем месеца, а новата идея за домакинството на Варна е създаване на академия за бъдещи нови политици. Лятна мараня обви и двете идеи

как да се рекламира Варна

След първоначалния възторг как градските забележителности ще послужат за фон на драмите на софийски хирург, подробности как точно ще изглежда Варна (и какво ще спечели от това) няма. Но тъй като режисьорът е консултирал и предизборни клипове на управляващата партия, вероятно няма да има и възражения. Няма и повече информация как ще станем арена на MTV-парти догодина. Дори ако съветниците не изпаднат в скептицизъм, когато се запознаят с не особено богатото портфолио на фирмата – посредник от Корк (но пък представено на фона на тропически палми), то главният въпрос за Варна пак остава – къде е

варненското място за големи концерти

На далеч по-сериозни въпроси ще трябва да отговарят европейските избраници на срещата си, която беше отложена от петък за събота. Защото след като Меркел покани лидерите на осем европейски държави на преговори по мигрантската криза, от Истанбул решиха, че точно тогава искат среща с българския премиер. Така Борисов се оказа пратеникът, който ще донесе исканията на Ердоган към Европа. Пренареждането на програмата вече е знак, че Турция

може да иска много,

а акцентите бяха озвучени още след срещата Борисов – Йълдъръм: по-бързо приемане на февруарското споразумение с Турция и по-бързо либерализиране на визовия режим за турски граждани в Европа (при негласното продължение, че ако това не стане, Европа ще бъде наводнена с мигранти, преди да успее да каже „продължение на преговорите”). След първата част от играта българският премиер стана

„моят ценен приятел Бойко”

за турския си колега. Което е важно, но далеч по-важно е какъв ще е за останалите преговарящи. Защото в Берлин от нашия представител ще се иска да каже „да” на идеята България да бъде център за релокация – тоест, Евросъюзът да настанява тук мигрантите, които иска да върне в Турция, и които Турция няма да иска да си вземе обратно, преди да получи исканите отстъпки. Като „морков” могат да ни предложат по-бързо влизане в Шенген (ползите от което ще са пренебрежимо малки в сравнение с превръщенето ни в

гетото на Европа

за неопределено дълъг срок). През седмицата, докато премиерът правеше външна политика, министерствата му продължиха състезанието за най-безумна обществена поръчка. Има вече и нов фаворит – транспортното ведомство иска да похарчи 72 хиляди лева, за да разбере от нас дали рекламира дейността си достатъчно добре и дали сме наясно какво се строи с европейски пари. Всъщност, наясно сме. Понеже

тaбелите са първото, което се появява

Последващите действия обаче водят не до задоволство, а само до въпроса колко от европарите изобщо са вложени под табелите. Иначе и от това министерство ще раздават сувенирчета – поръчката е за 240 хиляди лева. И брандирането ще продължи. Защото идеята на Шуман за по-добра, по-лесна и по-бърза търговия между европейските държави попадна в ръцете на новите политически алхимици и те успяха в общите правила

да сублимират най-страшното от бюрокрацията

на отделните държави. И сега нищо не може да съществува, ако не е описано в 15 документа преди да започне работата, в поне 30 – след като свърши, и не е рекламирано с брандирани папки, листи  и куп още по-безполезни вещи. Но пък който се научи да се отчита „правилно” на хартия, може да кара джип, който иначе е трактор, да притежава голи поляни, в които да мести каци с дървета, и да отчита образователна реформа с китайски запалки. Всъщност, последното няма да се случи – ресорната министърка

обеща вече да не поръчва запалки

Но няма и да накаже тези, които ги поръчаха. Търпимостта към подобни новини у нас обаче е безкрайна. Може би защото са затрупани под безбройните подробности за битови драми тип „Мейзер”. Или от емоционалния ексхибиционизъм на близки роднини, които патетично използват всяка възможност да се покажат „по телевизора” още преди покойникът им да е изстинал (и без да забележат, че напъните им излагат и него). Затова няма нищо чудно, че въпросът на седмицата беше:

„И к’во се случи?”

Небрежното репортерско питане беше адресирано към полуприпаднал човек, проснат на носилка, след като току-що го блъснала кола. Единственото хубаво е, че Боян Петров и Андрей Ковачев се оправят… През седмицата приключиха и олимпийските страсти. Точката сложи президентът Плевнелиев, като обяви, че „държавата трябва да подкрепя спорта, защото той изгражда патриотизъм и национално самочувствие”. Както и знанията, с които други деца спечелиха други олимпиади по това време. Но пък силовакът винаги е бил по-лесен за управление от знаещия. И никога не би се сетил да превърне пианото в резен диня.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *