Obshtina Varna
12°
ясно небе
Влажност: 81%
Седмицата: Не-зависимости и абстиненции
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

varna-znamena

Поредната „къса” септемврийска седмица официално беше посветена на Независимостта. Поне за тези, които се опитваха да си изяснят

от какво зависи националната независимост

108 години след манифеста на Фердинанд, а не се чудеха колко домашна работа може да се свърши за четири почивни дни. Новина трябваше да е и тържеството на Каймакчалан, където бе почетена паметта на осем хиляди български войници от Първата световна война. Македонският журналист Миленко Неделковски обаче измести фокуса, като показа

как троши паметната плоча

веднага след честванията – май повече с идеята да стане популярен по лесния начин, пробутвайки вандалския си акт за (коминтерновски) патриотизъм и отприщвайки спорове за връзки, зависимости и отговорности, започнали още през 30-те години на миналия век. Реакцията беше мигновена, въпреки съмненията в автентичността на акта (тъй като участници в церемонията казват, че плоча там отдавна няма) – заради агресията към паметта. В Европа мигрантите продължават да са водеща тема, а тази седмица папата откри „най-добрия” начин да спрем терористите – като отворим домовете си за тях. Папският

вариант на българската „дюнер-политика“

обаче пропуска най-важното – влезлите в дома ни трябва наистина да искат да правят дюнери, а не бомби… Иначе през седмицата получихме доказателство, че любовта към средновековните нрави не е запазена марка на талибаните. Полският комитет „Спрете абортите“ откри повече от 100 хиляди души, които смятат, че жените нямат право да разполагат със себе си и с тялото си, а ако се осмелят да направят аборт (дори след изнасилване и при сериозен здравен проблем), заслужават (заедно с лекаря)

по пет години затвор.

А във Варна внезапно голямата тема на седмицата се оказаха едни вградени пепелничета. Ако седмицата след първия учебен ден се приеме за знак как ще върви годината, тя няма да е добра. Освен варненските „пепелници в училище” имаше и разправии може ли училищата да искат още пари от родителите, и пореден паднал таван в училищна стая, и нови учителски открития какво още крие реформата. А някои продуценти на новини направо я обявиха за

седмица на момичешките боеве.

Във Варна сценарият беше „осем срещу една” и беше добре разказан и показан, може би от страх, че публиката ще изпадне в абстиненция, ако ѝспрат пошлите кадри и кърваво-сополивите коментари. Въпроси за смисъла в кадрите с биещи се девойки, допустимостта (и законността) да покажеш съблечено непълнолетно момиче и директната провокация към следващите кандидатки да се видят „във фейсбука” и „по телевизора” очевидно не са мода. Покрай споровете за това дали

училищетo или обществото носи вина,

че в семейството не са си възпитали децата, мина новината, че правителството прехвърля на общините още гимназии, които досега бяха на подчинение на земеделското министерство, сред тях – и тази по дървообработване във Варна (като тази част от реформата разтоварва държавата от още една порция отговорности). Но голямата драма на седмицата, ако не броим така обстойно коментирания развод на Бранджелина, беше защо има

пепелници във варненските училища.

Едно просто вглеждане отблизо превръща “компютрите в компоти”, но това не спря воплите, че общината подтиква децата да пушат. Всъщност големите оранжеви неща не са в училищата, а на тротоарите през тях. И не са пепелници, а кошчета за боклук с пепелник. Вероятно общината можеше да поръча (и да плати) още един вид – без пепелник, както и схема къде от кои да сложат почистващите фирми. Което щеше да е едно напълно безсмислено харчене на пари. Да не говорим за родителите, чакащи децата си, които все още имат

напълно законното право на лош избор

да пушат, докато чакат – особено ако коментират новата образователна реформа. Други новини от седмицата нямаха нужда от подобни „украси” – като всеобщата подкрепа, която получи празникът на „Карин дом” или новият веноскоп за бебета във варненската болница „Света Анна”. Цената му е осем тона пластмасови капачки и желанието на всички, които ги събраха, да покажат как се правят добри новини. И да напомнят, че и от нас зависи да се случи нещо хубаво. Доста по-висока цена, при това

без никакво удовлетворение

насреща, ще платим за атомната авантюра „Белене” – не на последно място, защото беше разигравана по правилата не на глобалната икономика, а на местната политика на зависимости и нужди. Затова тази седмица се стигна до решението, че НЕК ще плати дълговете към руския собственик на реакторите със заем от държавния бюджет, както и до парадоксалната ситуация

двамата ни „големи братя” да ни натикват в ъгъла

с помощта на едно и също средство – енергетиката ни (руският чрез реакторите за „Белене”, американският – чрез ТЕЦ-овете „Марица”). Така бюджетът се очертава все повече като донор на външни плащания, а фондовете, програмите и проектите – като спасителен вариант на дребно. Във Варна през късата седмица общинарите намериха време за

още едно извънредно заседание,

 за да одобрят участието на града в „Клъстер Варна, град на иновации”. Чрез него ще имаме достъп до проектите по програма „Иновации и конкурентноспособност”, което разбираемо доведе до съгласие при гласуването, но не без спорове  дали за „иновации” да се кандидатства чрез „клъстер” или да финансираме „нововъведения” чрез „група”. Което може да доведе до любопитни изводи за езиковото влияние на брюкселския новговор, но за нас е по-любопитно защо зачестиха извънредните заседания на съвета (защото най-вероятно отварянето на програмата през октомври не е решение от преди няколко дни). Друго, неясно защо също извънредно заседание –

за чистотата на Варна,

вече е анонсирано за 11 октомври. Съветниците искат от администрацията всички разчети за похарченото досега, а варненци бихме могли да проявим по-голям интерес към заседанието, за да научим колко струва сегашният вид на града, за да преценим реално ли е, за да спрем да даваме личния си принос в цапането и за да проявим по-голяма настойчивост най-сетне нарушителите да бъдат глобявани. Следващият месец ще прибави

още едно предизвикателство

по темата – президентските афиши. Варна вече си има Районна избирателна комисия (назначена от ЦИК след известни неразбирателства при разпределянето на постовете). Кандидатът от Варна Веселин Марешки пък се пребори за първия номер при регистрацията на кандидатите, като в двойката присъства и така актуалният човек под пагон (макар и капитан, а не генерал). Друга новина е, че двойката  Каракачанов/Нотев вече е кандидатура на новата трайна коалиция „Атака”, ВМРО, НФСБ, които

загърбиха взаимните ругатни,

за да щурмуват Президентството заедно. По изпитана рецепта се намесиха и от ДПС – новият председател Карадайъ обяви, че на техните критерии за президент най-пълно съответства Ахмед Доган и „ако основните политически сили продължават да неглижират изборите за президент, то ние имаме готовност да издигнем свой кандидат“. Дали защото сценарият вече е познат, или защото специалистът по всичко отсъства прекалено дълго от сцената, но заплахата не предизвика особени притеснения, а може би ГЕРБ са толкова сигурни, че  ще спечелят, че вече нямат нужда от

външни консолидиращи „заплахи”.

А за да няма излишно задълбочаване в питания за пари, кандидати и избори, от митническата агенция излязоха със заплахата да вдигнат акциза на домашната ракия. Така беше осигурена тема и за горещи дискусии, и за народолюбиви решения в подходящия момент. Опорна точка за словесен разгул осигури тази седмица и друг чужденец, като при това дори не му се наложи да се поти с чука пред камерата като Неделковски на Каймакчалан. Руският депутат Пьотр Толстой просто обяви, че “Русия ще купи цяла България” и предизвика истински (форумен) бунт. Реакциите минаха през целия спектър, като пропуснаха само най-добрата –

да не се реагира на глупости.

Защото нервната реакция подсказва, че хвърлената във въздуха реплика може и да има основания… Все пак купувачи има само ако стоката е сложена на сергията. А пътят до един следващ 22 септември ще е по-дълъг от предишния.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *