Obshtina Varna
28°
ясно небе
Влажност: 48%
Вятър: 6m/s ESE
Седмицата: Време ли е за „Вали. Дъжд”?
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Тази седмица в Европа отрезвяването достигна и до Ангела Меркел,

която поиска Европа да засили борбата с нелегалната имиграция. Вероятно и германците си имат поговорка в смисъла на

след дъжд качулка”…

Междувременно се потвърди и друга народна мъдрост – „храни куче, да те лае” – в Саудитска Арабия арестуваха 17 души, свързани с „Ислямска държава“, които се подготвяли за атентат в столицата. У нас премиерът Борисов докладва по телефона на президента Путин докъде е стигнало навеждането по темата „Белене”. Тук разговорът беше описан като диалог в конструктивен тон, в Русия беше повод за директни обвинения какви рушвети взема българският министър-председател /50 милиона долара по сделката за „Виваком“, ако сте пропуснали/. След поредните данни за емигрирали наши млади специалисти бизнесът реанимира идеята за

реформа във висшето образование,

така че студентите “държавна поръчка” да работят първо тук, преди да заминат в чужбина /иначе казано – платили сме си достатъчно на политиците, за да ни осигурят законодателно евтина работна ръка, вместо да плащаме достатъчно за кадърни работници/. Изборите наближават, основната партия мълчи за кандидата си, а останалите покриват почти целия Наказателен кодекс и някои специфични диагнози, затова в отвличането на вниманието беше забъркана дори Организацията на обединените нации.

Във Варна пак се наводнихме,

което отдавна не е новина. Но се тиражира, защото липсва истинската новина – кой какви санкции е понесъл заради неграмотното планиране и изграждане на канализация в града и кой какво смята да направи срещу потопите, по възможност – преди Ной да се прероди. Справката от тази седмица беше, че наводнените подлези, магазини и приземни етажи са над 50 – ако броим исканията за помощ от пожарната. Ако добавим и тези, които действаха на принципа, че спасяването на наводнените е дело на самите наводнени,

можем да умножим поне по пет

Иначе сме имали късмет, че лятото беше сухо, защото през целия сезон отводнителните шахти май изобщо не са почиствани. Обаче причина на поредния регионален потоп пак са „лошите метеорологични условия”. Но не и презастрояването, бетонирането, асфалтирането, липсата на подземна и наземна отводнителна инфраструктура и поддържането на малкото оцеляла. Лошото време /което би могло да настъпи/ беше извинението и за отложения за догодина втори етап от

ремонта на Аспаруховия мост

Предвид разнообразието от възможни поводи за отлагане, лансирани още от средата на лятото, /необявената/ липса на пари продължава да изглежда най-логичният. А при частните строежи не пречи нито суша, нито киша. Нито дори общинска забрана. Като при този на „Зърнени храни“ до Делфинариума, който е спрян, запечатан и даден на прокуратурата, но в същото време тия дни беше довършен. Тази седмица и варненският кмет говори за вода /но не и за дъждовната/. При домакинството на Варна на годишния конгрес по балнеология и СПА туризъм той лансира предложения за промени в Закона за водите, за да могат

общините да управляват минералните извори

на своя територия /което анонсира по-рано и областният управител/. Иначе след успешното закриване на калните бани в града, сега целта е разширяване на туристическия сезон чрез минералните води. Далеч по-голям ще е ефектът от начинанието, ако има и междудържавни спогодби, така че чужди граждани да си плащат процедурите чрез своите здравни каси. Както германците, например, с парите от своята каса ходят в Унгария, която е в еврозоната /но и в Турция, и даже в Доминикана/, но не и у нас. Любопитен въпрос е дали, ако се подпишат такива спогодби, на чужденците също

ще искат пръстов отпечатък.

Макар че през седмицата стана ясно, че според Комисията за защита на личните данни на министър Москов може да се показва пръст и само фигуративно. Защото така наречената “автентификация” има напълно законни алтернативи – ръчно вписване в регистрационната система на ЕГН-то ни, на специален номер от регистъра на НАП или на номера на документа ни за самоличност. Здравното министерство още мълчи по казуса, но ако населението усети по-масово някакви граждански напъни у себе си, много лесно може да провали тази очевидно безсмислена форма за „борба със злоупотребите“. Покрай проблемите с водата тази седмица

по стар навик се сетихме и за тока.

Електроразпределителните фирми също напомниха за себе си, като се оплакаха колко сериозни загуби търпят от кражби. Което сигурно е вярно. Притеснителното е, че жалбите им съвпадат с времето, по което те традиционно започват натиск за по-високи цени на тока. Тази година сред големите крадци освен познатите на всички села, където връзването към „жицата” е „традиция”, са посочени и много фирми. А кое е яйцето и кое – кокошката, тоест, дали се краде, защото бизнес средата става непосилна за оцеляване без влизане в сивата зона, или средата става по-лоша, защото много се краде, вече е трудно да се прецени. В цялата страна тази седмица общините гласуваха и

новия данък за такситата,

който трябва да пълни местните бюджети от следващата година. Във Варна съветниците се спряха на 690 лева за година, като се аргументираха с размера, одобрен в другите големи градове. Браншът в града искаше двойно по-малка сума, протести засега обаче няма. Не се коментира и поскъпване на услугите – защото големите и малките фирми имат различни възможности за справяне и различни интереси, а и защото и клиентите вече не са особено заможни. Въпреки очакванията, общинската сесия по темата мина тихо. Не се вдигна шум даже и след поредната дискусия за

съдбата на подробните устройствени планове

Този на „Чайка” вече е в Брюксел, докато у нас още текат съдебните спорове за строителните разрешения. Едно от предложенията беше в квартала да се наложи строителна забрана до преразглеждане на ПУП-а и да се намери начин за обезщетяване на реституционните искове, който не включва зелени площи. Повдигането на темата вкара в официалния протокол от заседанието и някои „градски легенди” – съветникът Светлан Златев поиска яснота дали има такава група сред съветниците и администрацията, която спъва различни инвестиционни проекти, като тупа топката повече от година и не излиза с решение. Отговор няма. Добрата новина от седмицата е, че в Холандия вече работят сериозно по

проекта за новата варненска библиотека

До девет месеца той трябва да е готов, а до три-четири години трябва да е завършена и сградата за около 35 милиона лева /които също трябва тепърва да се осигурят/. Ще трябва да се търсят пари и за района около Дупката – поне според културния министър Рашидов, който намина през Варна и /отново/ обяви, че сме на финалната права с решаването на проблема /и даже заплаши да направи с терена същото, което направи на софийското ларго/. Темата се подновява след като затихна шума около това как държавата натрапи акциите си във фалиращия панаир на Георги Гергов на общините във Варна и Пловдив, но само ние ги приехме, а после започна въртележка от обяснения как

панаирът, акциите и Дупката не са свързани

Всъщност с акциите или без тях – язвата в центъра на града трябва да се излекува. Само ако може да не става след “лечението” като софийското ларго… В края на седмицата Варна отново стана домакин и на едно от най-красивите зрелища – платноходите от „Тол шипс”. Странен акцент се опита да вкара тази година руската православна църква, като ни прати поредното копие на чудотворна икона – разбира се, с платноход.

Работата с чудесата се разсъхна

обаче, иконата така и не пристигна, а обясненията за бурите и ветровете, които я спрели, бяха от типа, на който руснаците казват „вокруг да около“ /или „разтягане на локуми” по нашенски/. За всички останали времето в края на седмицата е истински подарък, особено за тези, които искат да разгледат корабите отблизо. На гостуващите във Варна политици едва ли ще им остане време за нещо повече от една рекламна снимка, а и състезанието за електоралното внимание на фона на мачтите и платната е предварително обречено. Всъщност

голямото изреждане

във Варна преди официалното начало на предизборната кампания започна по-рано. Ивайло Калфин поговори за провалите на правителството, Татяна Дончева размести националните приоритети, Рашидов нагледа дупката, не пропуснаха да наминат и Станишев, Кунева, Радев… В надпреварата за „Дондуков” 2 се появи още една варненска връзка – Данаил Папазов е кандидатът за вице на бившия министър-председател Пламен Орешарски. Екс-премиерът не е толкова колоритен като някои други, поели на поход към президентството, но ако се опитвате да се сетите най-специфичното за Орешарски, репликата

Предлагам Делян Славчев Пеевски

за председател на ДАНС” трябва да ви е достатъчна. През седмицата предизборният пейзаж стана и петнист. Или лекьосан, ако предпочитате. В ЦИК беше регистриран инициативен комитет за издигане на независимия кандидат за президент Бисер Миланов – Петното, който иначе е горд собственик на седем присъди, част от които – ефективни. И не е единствен сред желаещите… 32 формации с желание да издигнат свои кандидати регистрира ЦИК. Ако поне 21 от тях наистина го направят до края на неделния ден, изборите

ще са рекордни откъм количество

/но не и откъм качество/. Което навява не особено мили спомени за 90-те, за Кире Либерало и партия „Български орел“… С пълна сила върви и преброяването на дивите идиоти, които в социологическите проучвания вече осигуриха победата на кандидата Х – който и да е той, само защото ще бъде издигнат от управляващата партия. А едно време колко критики имаше за репликата покрай Добрин Митев, че и магаре да се кандидатира, щом е от подходящата боя, ще спечели… А през седмицата от БСП обявиха, че преди президентските избори

обмислят и вот на недоверие

към кабинета заради външната политика. Една от причините беше играта около кандидатурата на Ирина Бокова за нов председател на ООН. На поредния тур тя остана шеста /или пък стана шеста, предвид кампанията, водена срещу нея от името на собствената й държава/. Това беше сигналът за лансиране на второ име и държавната машина веднага беше впрегната да обяснява как Кристалина Георгиева е най-печелившият кандидат. И тъй като процедура за оттегляне на номинации няма /а Бокова заяви, че не смята да се оттегли по средата на състезанието/, вече

залагаме на два коня

в това състезание. Или по-скоро подготвяме естествения финал на седенето между два стола. Дори с желанието да сме уникални стана като на конкурс за каръци – Норвегия също е играла с двама кандидати преди 25 години, така че ако искаме все пак да напишем нова страница в историята, правителството бързо трябва да номинира и трети желаещ за поста. Засега си оставаме с въпроса смяната на коня насред състезанието признак на какво е – на изключително лоша кадрова политика, на пълна аматьорщина в правенето на политика или на

прекалено много чужди интереси

в политиката. Но си имаме нова дъвка, която да ни отвлича вниманието от вътрешните проблеми. Като продължаващото безочие във Фонда за лечение на деца, например. Или като тълкуването на Висшия адвокатски съвет за „условното” право на пешеходците да пресичат на пешеходна пътека. Толкова условно, че последният случай от тази седмица е на две десетгодишни момичета, блъснати от полицейска кола на пешеходна пътека. Или като поредната класация, в която сме втори – по брой смъртни случаи заради мръсен въздух. Идващите избори трудно ще променят това. Но ние можем

поне да дадем знак,

че промяна трябва да има. Иначе има и друга надежда – основателят на SpaceX Илон Мъск обеща да започне да праща хора на Марс след някакви си девет години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *