Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
БАН и синдикати искат минимум по 750 лева за млад учен
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Снимка: Pixabay.com
Снимка: Pixabay.com

 

Ръководствата на Българската академия на науките /БАН/ и на Селскостопанската академия /ССА/, президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов и представители на КНСБ поискаха поне 750 лева заплата за млад учен. На обща пресконференция в петък председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, посочи, че от следващата година основната заплата на учител в началното училище ще е над 700 лева, което по думите му е много добре, но следва да се осигури подобна заплата и за началното стъпало в науката от следващата година.

Ръководствата на БАН, ССА и синдикатите настояват заплатата на професорите да бъде поне 1800 лева, пише БТА. Учените от двете академии и от изследователските университети са малко под 10 000 души в момента. Според изчисленията на учените и синдикатите, за да се случи увеличението, са необходими само още 170 милиона лева, което по тяхна оценка не е голяма сума. Средната работна заплата /СРЗ/ на учените изостава спрямо средната заплата за страната през 2015 година – в БАН със 195 лева, в ССА с 254 лева. Изоставането пък спрямо средното възнаграждение в държавния сектор за 2015 г. в БАН е 306 лева, а в ССА – 365 лева.

На професорите в БАН средната основна работна заплата към 31 декември 2015-та е 756 лева, средната брутна работна заплата – 922 лева, на доценти – средната основна работна заплата е 636 лева, а средната брутна – 776 лева. Главните асистенти са със средна основна заплата – 526 лв., а средната им брутна работна заплата е 598 лева. Учените предупредиха, че ако заплатите спешно не бъдат увеличени, държавата рискува да загуби и малката, останала в страната, част от експертен потенциал, което ще е пагубно. Заместник-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов посочи, че през последните 10-15 години в света има ясна тенденция броят на учените да расте. От 2001 до 2007 година учените са се увеличили от 5,1 на 7,3 на сто, след 2007 до 2015 година се увеличават още, а в момента са над 10 милиона души.

България обаче не се подчинява на тази закономерност. През 1989 година в данните на НСИ съществуваше понятие “хора, заети в науката” и цифрата, която се мъдреше там, беше 34 хиляди, като тогава се говореше, че това са ужасно много хора, посочи акад. Дамянов. Той допълни, че сега според статистиката са 13 000 души. Съставът на Селскостопанската академия е намалял четири или пет пъти, а БАН от 15-17 хиляди души сега има 6800 души персонал, от които 2800 са учените. От тях към 2015 година едва деветима са на възраст до 25 години, 12,9 процента от персонала са до 35-годишна възраст, а двойно повече са над 60-годишна възраст.

“Младият резерв го няма. След като в света расте броят на учените и се смята, че на всеки пет до седем години учените в една държава трябва да се удвояват, ние отиваме към катастрофа”, заяви Дамянов. По думите му “въпросът дали има нужда от наука в страната е смешен, но ситуацията в България е маса, на която стоят управляващи, бизнесмени и т. н., и за цвят е хубаво да има няколко титулувани учени, които да бъдат полууважително потупани с “какво правиш, професоре”.

Политиката за наука в България страда, политиката за научните кадри страда, обобщи академик Дамянов. Според него няма как да се задържи млад учен със заплата 450 лева. По думите му ентусиазмът на младите се изпарява след няколко години, когато започнат да сравняват заплащането с това на свои колеги от чужбина, както и условията на работ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *