Obshtina Varna
3°
Разсеяна облачност
Влажност: 98%
Вятър: 7m/s NE
Седмицата: Клубове по права и интереси
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

crowd-1699137_960_720

Тази седмица варненското лято получи неочаквано продължение – сравнително топло време и висока концентрация на кандидати за президент, особено през почивните дни. Докато ние се вълнувахме от канадските визи, в Сирия големите започнаха да си играят на война – в Алепо битката е с руска подкрепа, в Мосул разчитат на американците, за публиката по света е осигурено риалити шоу, само за жертвите няма бутон „рестарт“, но убитите не могат да спорят… Без особени спорове тази седмица падна решението за дълга парламентарна ваканция – просто

изпълнителната власт пренареди програмата

на законодателната, за да съдейства за избора на президентската. Като резултат няма да ограничават броя на секциите, но само в държавите от евросъюза. Колкото до спорното квадратче „Не подкрепям никого”, опитите за соломоновско решение са странни – вотът там ще е действителен, когато избираме президент или кмет, но няма да важи за парламентарните избори, като промените ще се гледат по спешност в правната комисия. Всъщност преди всеки вот има тесни места, заради които все обещават, че изборният закон ще е първият, с който новата власт ще се заеме, за да има най-сетне ясни правила. И работата по него обикновено свършва в 12 без 5 преди изборите. Сега обаче

„заклещването“ ще продължи до 12 и 1,

защото ситуацията имаше повече скандален потенциал от костинбродската афера, неграмотните протоколи и припадналите върху чувалите с бюлетини заедно – заради директното противоречие с Конституцията. Докато в парламента си извиваха ръцете, в медицинското съсловие загърбиха проблемите за кратко и раздадоха наградите „Лекар на годината“. Три дойдоха в Университетската болница във Варна, като най-много трябва да ни радва признанието в категорията „Млад лекар” (макар че ако здравните реформи не направят завой, това просто означава, че оттук лекарите ще избягат по-късно, отколкото от останалите части на страната). В предизборните дни излезе и една статистика, която би трябвало да накара

всички кандидати за бащи и майки на нацията

да я коментират – българските гимназисти са първи по употреба на анаболи в Европа и сред първите по пиене, пушене и игра на хазарт. Картината във Варна не е по-различна, а „приносът” ни допълва изследването със случаи на деветгодишни момичета, пиещи алкохол. Самите млади хора коментират, че с дрогата получаваш това, което желаеш – веднага и без особен труд, а за после ще мислиш друг път, което явно е новият „български модел”. Картината се допълни тази седмица и от друго изследване, в което работодатели се оплакват, че всеки десети кандидат отказва предложение за работа, защото заплатата е ниска. Вероятно защото обявите често търсят хора със

способностите на Батман, портфейла на Брус Уейн

и желанието му да работи за едното удоволствие. От другата страна на проучването са все повечето свободни места за електротехници, водопроводчици, шофьори, готвачи… Там обаче е ред на държавата да се замисли дали трябва да раздава още пари за подготовката на директори на водопади „с вишо”, докато наистина обучени кадри отиват там, където им плащат. Варна имаше пример и за резултатите от обратното поведение. Тази седмица на военното изложение в Париж варненската корабостроителница „Делфин” накара всички за говорят за нейния проект за многоцелева корвета. Другите добри варненски новини бяха

предимно в бъдеще време –

за Математическата гимназия ще се търси нова сграда, вече има избрана фирма, която ще прави генералния план за новото пристанище, а Общината търси на кого да поръча новите автобусни билетчета. Те са за времето, когато най-сетне ще тръгне системата на интегрирания градски транспорт, която още е в тестови режим (при първи пусков срок юли 2015-та). Към бавенето цари необяснима търпимост (може би защото на хартия проектът е отчетен като готов). Две други общински решения обаче нямаха такъв късмет тази седмица – административният съд подхвана мълчаливите откази на администрацията и

постанови, че кметът дължи отговори.

Първото становище беше за кръговото движение пред бившата калолечебница, където уж има пешеходна зона (като няма да е излишно за целите на отговора да се провери и по колко коли са влизали с ограничените иначе до 25 служебни пропуски за автомобили). Съдът не одобри и мълчанието около сделката „земя срещу стадион”, с която общински терени бяха дадени на сдружението „Спортен комплекс Варна”, за да ги продаде и да строи градския стадион. За разлика от казуса с пешеходното кръгово, за стадиона получихме разяснения, кратката версия е, че може да се наложи да продадем и още земя, защото дотук е осигурено финансиране само за грубия строеж. Тази седмица Пламен Горанов щеше да навърши 40… Пред общината всичко е преметено,

недоволството е свито в старите си граници,

а от новото електроразпределително дружество даже предлагат съвети как да си намалим сметките. Което е мило, докато не се сетим за другата страна на жеста -искане да се наложи правилото, че ако те обвинят в кражба на ток, първо ти начисляват солидна сметка, после я плащаш, а след това имаш право на обжалване. С което ситуацията започва да прилича на тази с електромерите на ЕОН – мнозина бяха набедени за крадци, а след медийния натиск и проверки се оказаха жертва на „технически грешки”. Грешки имаше през седмицата и на предизборния фронт. За един ден

Митьо Пищова преживя два катарзиса –

разбра, че някой се е обслужил с парите от медийния му пакет и без малко да напусне борбата, но после му мина и остана да защитава народните интереси. Играта с медийните пакети, плащани от бюджета, разбира се, няма да се промени. Тонът беше реформаторски втвърден с вкарването на малко политическа анатомия във въпроса към премиера „това да не са ти 90-те”. После цялата седмица мина в коментари и словесен разгул, но понеже наистина не сме в 90-те, дори в него нямаше особен ентусиазъм. Меглена Кунева се опита да качи на ските реформаторския кандидат с обещанието, че ще напусне кабинета, ако гласовете на първия тур са по-малко от 200 хиляди. Само че избирателите вече са наясно, че на просветната министърка

не й е в стила да изпълнява

ткъв тип обещания. Друга изненада на тези избори е позицията на ДПС – не избора на двойката, която ще подкрепи, а времето на обявяване – доста преди първия тур. Което е в разрез с досегашната му политика да чака според принципа, че мълчанието е злато (и е допълнителен фактор за надъхването да се спечели на първия тур  –  договарянето за втория изведнъж поскъпна). ДОСТ и Местан прегърнаха ГЕРБ, но щетите от това няма да са толкова сериозни, доколкото избирателите все още не разпознават силуетите зад новата партия. Подават се и сигнали, че големите играчи се борят колкото за креслото на „Дондуков” 2, толкова и за възможността да преразпределят столовете на „Дондуков” 1. Тон за легитимирането на възможността за предсрочни избори дадоха от ДПС. Формално заради отказа секциите за вота в Турция да се увеличат, Тунчер Кърджалиев нарече управляващото мнозинство „семейство Адамс”, изпаднало в

„идеологическо кръвосмешение”.

И обяви извънредните парламентарни избори през април – май за безалтернативни. По-сложното ще е до „април – май” да се намерят алтернативите. Най-скандалната реплика на седмицата не можа да впечатли особено голям брой българи, макар че кандидатът за президент на гражданите за европейско развитие обяви, че държавните интереси са над човешките права (а опитите за обяснение какво всъщност е искал да каже авторът само задълбаха в ямата). Другият скандал беше с тихомълком върнатите в Турция седем турски граждани (с явната надежда, че с цената на техните граждански права някой защитава интересите на държавата). А за довиждане действащият президент Плевнелиев обяви надеждите си, че Европа ще подпише споразумението с Канада. За нас и за румънците

допълнителното морковче

е опаковането на чисто търговското споразумение СЕТА заедно с отпадането на визите. Всъщност Канада вече има споразумение за безвизов режим с Европейския съюз, а ние отдавна сме в Европейския съюз… Което означава, че за безвизовия режим не са необходими компромиси от наша страна, а властите ни да започнат да се държат като наши представители, а не като дребни корпоративни лобисти. Тогава и вътрешнополитическите клубове по интереси ще станат по-интересни за избирателите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *