Obshtina Varna
15°
ниска облачност
Влажност: 100%
Вятър: 2m/s E
Седмицата: Мислите ли, мислите ли…
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8

Предизборната кампания приключи. По време на странното нещо, наречено „ден за размисъл” не е лошо

да помислим и за смисъла

на кампанията. Тази седмица към 80 на сто аудиторията на един от телевизионните диспути честно си призна, че видяното и чутото не е променило позицията им. В същия диспут телевизията-домакин замени отсъстващите двама водещи кандидати с холограми, а накрая се оказа, че според част от аудиторията тъкмо те са се представили най-добре. Което прави все по-страшен въпроса наистина ли всички трябва да гласуват, след като две безмълвни

холопроекции събират общо 6 процента рейтинг

на дебати. Всъщност, и ние във Варна помним жанра „диспут с портрет”, но тогава поне портретът не спечели… Последната предизборна седмица се оказа и с час по-дълга – пак местихме стрелките на часовниците. До края на март ще я караме по „нормалното“ време, после пак ще повторим упражнението. Когато през 1784-та Бенджамин Франклин праща на „Парижки журнал” предложение как да накарат парижани да си лягат и да стават по-рано, писмото му е повече шега. В началото на миналия век обаче идеята е приета сериозно и се прилага вече десетилетия наред – много след като работните графици не зависят от слънчевата светлина. И е все по-трудно да се намери

смисъл в местенето на стрелките

извън версията на Виктор Суворов, че това е един прост и ефективен начин за проверка колко безсмислени глупости е склонно да изтърпи населението. След като ударите в Сирия и изстъпленията на мигрантите в Европа станаха част от пейзажа, европейската новина на седмицата беше подписаното търговско споразумение с Канада. Краткият валонски бунт приключи, новините акцентираха върху очакваните 12 милиарда евро годишен търговски обмен между двете страни по договора, а за нас и за румънците имаше и утешително морковче – отпадането на визите (които трябваше да са паднали още през 2007-ма). Останалите последици ще ни се стоварят на едро по-късно и тогава и ние,

като британци след Брекзит-референдум,

ще се втурнем да питаме Гугъл „какво е СЕТА”. И за още една новина от Брюксел от тази седмица имаше опит да бъде опакована като приятен подарък – заминаването на еврокомисарката Кристалина Георгиева на нова работа. Георгиева беше в Брюксел от името на България, когато си тръгна обаче, даже не уведоми официалните власти (ако не се броят патетичните й послания в социалните мрежи). А официалните власти замълчаха и преглътнаха. За пореден път. От което се пораждат разни питания – чии интереси всъщност е представлявала еврокомисарката и колко ще ни струва новият й, специално създаден за нея банков пост -например, под формата на лихви за заеми, които

ще изплащат следващите шест-седем поколения.

Пак в социалните мрежи се появи и най-странната варненска тема не само за тази седмица – граждански вопъл на недоволство заради новите кошчета за боклук – били прекалено големи, прекалено видими и прекалено… много. Макар че при десетките „граждани”, които всекидневно си пускат фасовете, хартийките и торбичките по тротоарите, кошчетата май трябва да са едно до друго, светещи, мигащи и пеещи, да за имат шанса да бъдат забелязани. А как се прави граждански контрол тази седмица показаха в „Левски” – при поредната (безспорно необходима) акция по рязане на сухи клони хората се организираха,

за да не падне и суровото покрай сухото,

както често се е случвало. Никакви граждански недоволства не помогнаха срещу поредната имитация на здравна реформа – в болница вече задължително се влиза само срещу пръстови отпечатъци, като здравния министър обяви, че касата ще плаща на болниците само за чекираните пациенти, без значение, че преди това им е прибрала парите за осигуровки. Така там, където не минават заплахите към самите пациенти, че няма да ги лекуват без отпечатък, дойде ред на

изнудването на болничните заведения –

че ще има още една причина да не им платят за свършената работа. Въпреки рекетьорския подход около сто души вече са отказали да ги третират като престъпници, а юридически подготвени граждани предложиха формулировка, която ясно посочва защо подобен подход към здравноосигурените лица е недопустим. Както и последвалото предложение на здравния министър, че който не иска да дава отпечатък, ще си плаща за алтернативен вариант. Явно системата вече има нужда да плащаме за всяко нещо поне три пъти, а също така – явно някои хора

имат прекалени скъпи навици…

Между другото, разбираемо е министърът да не помни как ни залъгваше преди две години, че до края на 2015-та всички ще имаме електронна здравна карта, която да ни служи при лекаря, зъболекаря, аптекаря и пред Здравната каса. Защо обаче и ние забравихме да му го напомняме? Междувременно, от първия ден пред апаратите за отпечатъци започнаха да се събират опашки, спешни пациенти чакаха, докато идентификаторът благоволи да разпознае отпечатъците им, а на третия ден системата просто заби централно. Друга битка от седмицата беше редовният словесен мач за сезона –

Кукери vs Хелоуин.

Както обикновено, намесени бяха Сатаната и всички зли сили, малко мартеници за цвят и призиви „Изберете българското”. Беше трогателно- патрЕотично, но без особена мисъл, че ако ще задълбаваме в теорията, то коренът на всичко е общ. А иначе – ако са ви толкова много поводите за забавление, пропуснете този, но не казвайте, че и всички останали са длъжни да ви последват. А може би и Дядо Коледа не съществува? Колкото до втората част от „тиквения” спор – просто си запишете някъде, че Хелоуин и Денят на будителите са два различни дни (даже в два различни месеца). И ако ще недоволствате, че будителите са забравени, хейтвайте под новини като от тазгодишния първи ноември – български учени излязоха на протест, за да напомнят, че

науката не е бедният роднина.

А финансовият министър контрира, че не иска да чува искания за пари, докато не види пряка връзка между науката и бизнеса. Добре, че докато са измисляли ваксината срещу една шарка, местният Горанов не се е бъркал в това, което не разбира… А и не е ясно как точно трябва да изглежда исканата връзка, след като за кораба „Академик” дори в седмицата на предизборна фискална щедрост не се намериха пари за ремонт. А това, освен подписаните международни програми, ще спре и доста проекти, свързани с риболов, подводно строителство, туризъм

и проучвания за нефт.

Около намерения нефт от миналата седмица през тази имаше лек заден ход. Който беше очакван, защото който чете не само жълти вестници, отдавна знае колко още има до евентуална истинска новина за промишлена находка. Но фирмата има акционери, на които да се отчита, а у нас има избори (макар че при тях и след тях никой не се отчита на главния акционер), затова и хоризонтът на силно хипотетичното светло бъдеще се оказа така рязко приближен. Значително по-близо са други инвестиции във Варна – на тазседмичното заседание на кабинета

бяха раздадени финансови подаръци,

от тях има 8,5 милиона лева за „Аспарухово”. Тези и други подобни траншове станаха повод за местни хвалби за напредък през седмицата, пред това време от Пловдив се похвалиха с реални инвестиции за 4 милиарда евро… И премиерът беше в региона тази седмица, във Варна обаче остана само самолетът му. Постоянното обикаляне из страната вероятно е извинително, предвид нервната обстановка преди изборите. В случая обаче полетът, макар и с правителствения самолет, беше за гостуване на приятели в Шумен… На фона на президентските избори голяма част от политическият елит и тази седмица

продължи да се прави, че друг вот няма,

затова инициаторите му блокираха столицата, за да напомнят за референдума. На Орлов мост обаче блокада имаше, но революцията не се състоя. Бардът на чалга-промените дълго перифразира от сцената стария лозунг „Много сме, силни сме”, но крайният вкус, който остана, беше на орел с ориз – не че не може, но всъщност защо… Иначе, ако тълпата, дошла да слуша патриотични песни в чалга аранжимент, можеше да прави революции, досега щяхме да сме преживели около шестнайсет термидора. А сега имахме само голяма сцена, щръкнала в средата на кръстовище (и то точно на Орлов мост) – като

механичен вариант на „Булгар, булгар!”.

Във Варна отново беше подгрята темата за бежански център в бившото поделение във „Владиславово”, от Общината отново отрекоха съществуването на такава идея. Което не означава, че под напора на вълната, която вече бушува в Европа, идеята няма да стане наложително-актуална след година или пет. Макар че в момента би трябвало да се притесняваме повече от други новини от седмицата. Като тази, че Община Варна търси младежи, които

не учат, не работят и не са работили

през последните четири месеца и не са на трудовата борса. За месец или два те ще се обучават (получавайки и по 10 лева дневна стипендия), а след това ще имат и договори за работа за половин година (макар и на минимална заплата) като оператори на данни, озеленители, еколози или спасители. При необходими 80 кандидати за курса молбите досега са само 30. Което май дава много повече поводи за размисъл от предстоящия вот…

1 коментар

  1. хой

    след като опитах да гласувам и трябваше да чакам 3 часа – се отказах. Поведението на хората и от комисията и от опашката показва,че не трябва куцо и сакато да ходи да гласува. Българите заслужават да бъдат затрити – просто племе и другите отдавана са го разбрали!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *