Obshtina Varna
25°
ниска облачност
Влажност: 78%
Вятър: 5m/s E
Седмицата: “Петият елемент” (нехудожествена самодейност)
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Бюлетина избори 2016

Отношенията между електорат и политици винаги са приличали на груба игра с надпис 18+

В края на миналата седмица малко повече от половината българи излязоха да гласуват, което показа и колко е ефективна мярката

„задължително, но не съвсем“.

В края на тази седмица само част от тях ще повторят излизането – не само защото традицията по избори досега е такава, но и защото листата не дава избор на мнозина. В шумотевицата покрай изборите мина между другото новината, че във Варна четири от петте най-шумни места са в центъра на града /което е нормално/, но достойно ги конкурират някои зони в Морската градина /но всъщност и това е нормално – поне според градските традиции/. Не само във Варна изборният ден мина с неочаквано

малък брой сигнали за нарушения –

или всички изведнъж започнаха да спазват правилата, или нарушителите се научиха как да си вършат работата на скрито. Третият вариант е най-страшен – недоволните да са разбрали, че няма особен смисъл да се оплакват. Нямаше много жалби дори в социалните мрежи, които на практика станаха платформа за теоретично забранените социологически данни в деня на вота. С което властта за пореден път потвърди, че предпочита да живее в удобния си аналогов свят и да мижа за това, с което не може да се справи, вместо да се откаже от безсмислици от типа „ден за размисъл” или „забрана за огласяване на данни”. За протокола тези избори ще се запомнят с

тройния удар при прогнозите.

Социолозите /пак/ не познаха резултатите, не се справиха също врачките и баячките /отдавна със статут на сериозен информационен източник/, а за първи път с крайните резултати се разминаха и данните от екзит пул проучванията /което е показателно за нивата на /не/доверие, до които електоратът е достигнал/. Местната версия на PR-а също взе пореден завой надолу в седмицата между двете гласувания – пресаташета от високите етажи започнаха да наставляват през социалните мрежи, че който не е с тях, е враг на народа. А в нощта след първия тур и традиционният пресцентър продължи да се търкаля към

нивото на квартално кабаре,

главно с усилията на дошлите да задават отговори. Най-чаканият участник обаче предпочете да си седи в партийната централа, интервюто му оттам изглеждаше така, сякаш наоколо млади любители на абсурдизма са викали духовете на Бекет и Йонеско и нещо се е объркало, а изминалата седмица не внесе особена яснота в позициите. След сътресенията на първия тур започна стягането на редиците, и то така, че всеки външен наблюдател, дошъл у нас тази седмица, би решил, че вотът е парламентарен – такава лавина от отчетени министерски успехи ни заля отвсякъде. Ако има добра новина от миналата седмица, тя е, че под 6 процента

избраха квадратчето на „никой”,

а циркаджиите гравитираха около и под единия процент – протестният вот се пренасочи към по-реални алтернативи. Сега остава по-сложното – алтернативите да се напълнят с по-прилично съдържание. В цифри в национален план първите двама завършиха полувремето 25,44 : 21,96. В осем области обаче отстъпиха на местни фаворити, Варна е едно от изключенията, след като Веселин Марешки на регионално ниво взе 26 процента. Което показва доколко е наясно електоратът с какво, освен с четенето на новогодишното поздравление, се занимава президентът. Но също – за нивата на стабилизирана бедност, при която всяка възможност изглежда по-добре от настоящето. Желаещите да тестват

екзотични политически вкусове

ще имат шанс да повторят – Марешки вече анонсира, че ще прави нова партия /да не се бърка със старата – „Либерален алианс”/. След Тръмп аргументите срещу това намаляват. Въпреки прогнозите ексцентричният милионер е 45-ият американски президент, първият резултат беше срив на сайта на миграционната служба в Канада. У нас е доказано, че опасност от масово изнасяне към Влашко няма при каквито и да е резултати, а течовете през Терминал 1 и Терминал 2 удобно се вменяват във вина на „предишните”. Опасностите от избора на американците за познатия ни свят ще си изясняваме тепърва. Но вече има един плюс – отношенията между електорат и политици винаги са приличали на

груба игра с надпис 18+,

изборът на Тръмп показа, че на електората просто му е омръзнало, докато го …ат, да го потупват по главата и да го убеждават колко му е хубаво. Така че Тръмп в Белия дом е отмъщението на тези, които бяха принесени в жертва на хипертрофиралата политкоректност и икономическите последици от износа на демокрация. Не че новият президент може да промени положението им /дори ако иска/, но поне е знак за събуждането на някакъв разум. Сега има нужда от

малко тренировки, за да заякне.

При нас тренировките могат да започнат с проследяването на някои знакови изборни показатели. Ромският вот се разпредели по /финансово/ очаквания начин, ДПС и патриотичните партии си преброиха гласовете и позициите, от ДПС подадоха и знаци, че следващата цел е президентска република /наричана засега от партийния председател „независима президентска институция“/. Националистически настроените са около 1 милион – което е повече, отколкото на предишни гласувания, но съизмеримо като процент с положението в Европа. И

равно на около 40 депутатски кресла,

което ще катализира процесите в търсене на предсрочни избори. Оставка на правителството след първия тур нямаше /не че някой е очаквал/. Обещанието/заплахата/ беше отсрочено за след втория, но веднага се намериха самоотвержени подсказвачи, че е по-добре първо да се опита с вот на доверие. Пред директната заплаха за оставка изказът също стана директен: „Дали властта остава, не е ясно,

ние обаче оставаме във властта”,

резюмираха реформаторските министри. Алибито им е, че техният кандидат получи повече от 200 хиляди гласа, а за хората зад гласовете на министрите явно не им пука. Логичната първа партийна жертва след това стана Реформаторският блок. ДСБ поеха по самостоятелен път към партийно строителство и парламентарни избори, останалата част от блока подписа ново споразумение с властта, след което бяха зарязани и от Гражданския си съвет. Докато образователната министърка призоваваше през седмицата „да вървим стабилно по пътя си“, във ведомството й проблемите не спират. Между двата тура

вот на недоверие й гласуваха

членовете на националните комисии за математическите олимпиади в горния курс. Те подадоха оставки, след като в комисиите влязоха лични фаворити на министерството. И още – изборите „две в едно“ не би трябвало да се отразят чак толкова драстично на скоростта на гласуване и обработка на данните. Подготовката и грамотността – и на избирателите, и на членовете на секционните комисии, обаче се отразиха. Така че в областните градове

опашките си имат крушки другаде –

не само в организацията на РИК-овете, но и в училище. Защото от репортажите в изборния ден стана ясно, че гласуват хора, които не знаят български език /не само в секциите в Турция/, и хора, които не само не знаят смисъла на думите в бюлетината за референдума, но и не могат да ги прочетат, дори сричайки. Коментар за това от образователното ведомство не чухме. Както не чухме обяснения или поне извинение защо не можаха да гласуват хора, на които им се полага подвижна секция, но не я получиха – като в София. Или

хора, чийто адреси внезапно изчезнаха –

като във Варна. Или хора, които пътуваха от други градове, за да стигнат до посолствата ни, но там времето не стигна за гласуването им… Обаче договорките кой кого ще подкрепи на втория тур започнаха още преди да станат ясни окончателните резултати от първия /думата „принципи” липсваше дори в публичните диалози/. След това изненадващо имахме партиен лидер, който /преди да ни се разсърди на всички/ обяви кандидатурата си за президент за „грешка“. Дали е в духа на конспиративните теории да мислим, че има подаване на топката към политическия опонент,

или е по-скоро разумно да го допуснем?

Сред сърдитите се нареди и Слави Трифонов, който обвини ЦИК, че му откраднали референдума. Окончателните данни са, че малко над 12 хиляди гласа не стигат, за да станат предложенията му закон. От това гласуване също остават няколко въпроса – как с по-малко от милион и 700 хиляди гласа можем да има избран президент, а с повече от три милиона не можем да имаме валидно решение от референдум /това, че в конкретния случай

имахме късмет трите „да” да не минат,

не означава, че това е начинът изобщо/. ЦИК трябва да отговори още с пликове ли гласуваме или с бюлетини, и ако е с пликове – да постанови запечатването им. И шоуменът също би трябвало да намали децибелите, защото ако не беше услугата на сегашния президент референдумът да се пришие към тези избори, активността му едва ли щеше да надхвърли „атомните“ 20 процента. Краденето на клипчета с чужди предизборни нарушения също не помага особено на „каузата” му – вече

повечето си ходим с Ютюб в джоба.

Междувременно се появиха и първи заявки за следващото поколение нови политици – тунингованата Сашка Васева обяви, че макар да не разбира защо, все пак „хората виждат в мен общественик“, сигурно защото пеела и на „социални“ теми. От друга страна, вече имахме Бареков, който започна с едната „Радка”… На по-високо ниво други хора вероятно се оглеждат и за другите нови политици – с които да заместят ГЕРБ /така, както заместиха НДСВ с ГЕРБ/. В сянката на двата вота останаха местата, където

гласуваха и с трета бюлетина –

за кмет. В Шуменско, например, жителите на Друмево вече не искат нищо особено от новия си кмет – само да стои при тях до края на  мандата. Кметицата, за която гласували на редовните избори, предпочела вместо първа на село да е обикновена работничка в Дюселдорф. Съселяните ѝ не я обвиниха за решението, което коментираха, докато любопитните репортери разглеждаха тефтера с вересиите. И ако във Вашингтон не е е ясно дали Обама ще остави на Тръмп послание от типа „Икономиката, глупако”, то на „Дондуков” /и от двете страни/ има спешна нужда

някой да го крещи на кръгъл час.

Защото все повече бутаме икономиката към това да превърта евросредства, разпределяни чрез обществени поръчки, а демографията ни, в съчетание с образователните реформи, е като сюжет за филм на ужасите. Имаше и добри новини през седмицата. Роми от Долни Цибър показаха как изглеждат два тона интеграция. Безработни в града, групичката роми отказали да подпират метлите срещу символични помощи, намерили си кмет, който да им даде къща и земя, а когато събрали реколтата и установили, че над два тона картофи са им излишни, тази седмица ги

дариха на бедните от съседно село.

По Черноморието добрата новина тази седмица изглеждаше като 5 милиарда лева отчетен оборот и увеличение на събрания ДДС с 40 милиона лева след засилените проверки. Всички останали проблеми на бизнеса обаче си стоят. Във Варна поредните творби от Международната скулптурна среща заеха местата си и вече си имаме арт-пътека със знаци, останали от културния форум. Надеждата е и градът около пътеката

все повече да прилича на град…

Имаше новини и за бизнеса през седмицата. „Тайтън Гейт“ – варненска фирма, отбелязала почти 240 процента ръст в приходите за една година, получи две годишни награди „Гепард” – за регионален лидер сред малките и средни фирми, и за най-добра фирма на национално ниво в технологичния сектор. Останалите вести за инвестиции и пари обаче бяха повече пожелания, отколкото новини. От Суворово енергийният министър обяви, че две компании са проявили инвестиционен интерес към реакторите за “Белене”. Но резултат може да има само ако приватизираме проекта. Покрай едните избори държавата

плати за котката в чувала.

При очертаващите се предсрочни избори явно котката се подготвя да стане частна, а държавата се кани да я даде, колкото да ни отърве от нея, защото, както ни убеждават, не е много читава /а ако живне после, просто ще ни кажат, че вече не е наша работа/. И още от  тази седмица – голям китайски консорциум е проявил желание да изнесе високотехнологичното си производство край Варна, химически холдинг от Япония също се е насочил към региона. Но понеже в архивите на всеки репортер в града има по една дебела папка с такива добри намерения, останали на фаза „проучване”, засега повод за особен оптимизъм няма. Ще има, ако инвеститорът не избяга с писъци, след като срещне очи в очи с инфраструктурата, бюрокрацията, рушветчийството и съдебната система. Които не се преодоляват с кампании в боливудски стил и с премятане на бели и черни бобчета в търсене на съвършеното.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *