Obshtina Varna
19°
ниска облачност
Влажност: 55%
Вятър: 6m/s NNW
Седмицата: Вятър умерен, променливо побéден
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Бойко Борисов, напускайки трибуната в парламента, след оставката. Кадър от прякото предаване по БНТ
Бойко Борисов, напускайки трибуната в парламента, след оставката. Кадър от прякото предаване по БНТ

(Не)очакван избор на нов президент, изненадващо еманципиран действащ президент, няколко привикани в следствието министри, правителство в оставка, но с бюджет, минал на първо четене – седмицата беше

богата на действия и още повече на думи,

а от станалото тези дни зависят следващите няколко години. Балотажът завърши при резултат 59 на 35, петият президент на Републиката е Румен Радев. В цялата страна имаше мобилизиране на активисти и избиратели и традицията на втория тур интересът да е по-слаб беше обърната (но не и във Варна). Природата също реши да проветрява – някои видяха в това вятъра на промяната, други – на победата, а във Варна победно-променливият вятър изкърти рекламните надписи на Европейската младежка столица точно преди големия форум на младите, който градът прие заради домакинството ни догодина. Вятърът спря и тока из Варненско, част от

изборите минаха на фенерчета и свещи,

но без тъмното да се отрази на вота (каквото имаше да се върши „на свещи”, отдавна вече беше свършено). През седмицата някои варненци, докато гласуваха и коментираха гражданските свободи и отговорности, тихичко пуснаха „летните” си кучета и градската популация пак се попълни с бивши домашни любимци, които с невярващи погледи още се оглеждат за „своя” човек. По магазините извадиха коледните играчки, а политиците приготвиха тежката артилерия още докато се брояха бюлетините. Първият залп дойде от ГЕРБ, макар че още между двата тура премиерът Борисов

показа, че се бори за загуба

(за което имаше индикации и преди първия тур, но тогава обясненията клоняха повече в посока на самозабрава и опиянение от властта). Затова и преиграването след балотажа беше излишно и все някой трябваше да напомни, че загубата е на президентски избори, не на парламентарни. Колкото до най-верния и стъписан от загубата електорат, и там все някой трябваше да се сети, че номерът “магаре да им предложим, щом е наше, ще го изберат” СДС го приложи във Варна преди години и така глътна вода, че

още не може да изплува

Следизборната ситуация Борисов резюмира по следния начин: “трябва да видим защо хората гласуваха така” + “в съдебната система направихме всичко възможно”. Гледано отстрани, уравнението е с резултат “нищо не съм разбрал”. Още в нощта на вота имаше и закани, че освен оставка ще има и оттегляне на бюджета. Обяснението, дадено в началото на седмицата, беше: „дори да бяхме спечелили президентските избори, правителството пак щеше да падне, защото без реформаторите нямаше да можем да си гласуваме бюджета за 2017-та”.

Задният ход започна още на следващия ден – финансовият министър в оставка опроверга премиера, а икономисти от целия спектър обясниха, че след като през последните десетина години

бюджетът у нас е по една и съща кройка,

неприемането му няма да предизвика сериозни сътресения (извън знаците за политическа нестабилност). Така седмицата завърши гласуван на първо четене бюджет, приет от ГЕРБ с подкрепата на отписаните от премиера реформатори. Това беше единият опит за следизборно извиване на ръце. Вторият беше пришпорването на сценария с предсрочните избори. Борисов препоръча двамата президенти да си направят коалиционно служебно правителство в очакване, че на „Дондуков” 2 вече го чакат с папката с мандата,

за да може той да я върне веднага

Покрай наставленията премиерът в оставка каза много излишни неща, като слезе и до нивото на най-жълтата преса, коментирайки личния живот „на ближния” (без да се сеща, че сам е участвал в далеч по-сапунени истории), не пропусна да поиска съчувствие от нас, защото „понесъл” две години управление в неподходяща компания и накрая прокълна недоволните, че „то ще им се върне от Господа”. Росен Плевнелиев обаче започна седмицата с поздравления към наследника си, продължи с констатацията, че „сме в политическа криза” и после обяви пълен цикъл консултации, преди да посегне към папката с мандата. Така електоратът получи

достатъчно време да пресмята

откога точно сме в политическа криза, след като за седем години сме имали пет правителства, а последното ни оставя с близо 20 милиарда дълг, намалели с една трета чужди инвестиции и зле усвоени еврофондове (и това преди още някой да е казал „образование” или „здравеопазване”). А докато електоратът смята, партийните консултации и събирането на съвета по сигурността могат да отложат връчването на мандат до 22 януари. Така  кабинетът „Борисов” ще трябва да се справя с бюджета, зимата и мигрантите, вместо върналият мандата Борисов – в позата на кибика, който гледа сеир, да чака

да го повикаме отново да ни спасява

Патриотите допълнително нагнетиха напрежение със заявката си, че ако бъдат избрани за трета сила, която да получи мандат, могат и да си опитат късмета със съставянето на правителство в рамките на този парламент (защото те явно по-добре от БСП са усетили, че следващите избори няма да са като приключилите). В Парламента обаче всички са се вторачили в предсрочното гласуване и усилено говорят за промените, които да приемат, за да бъде то мажоритарно. Което напомня, че по старото римско правило трябва непрекъснато да се питаме

„кому е изгодно”, когато ни обещават чудеса

Бръмченето по двете теми – служебен кабинет и мажоритарен вот, добре блокира мисленето по един важен въпрос. При първата бърза оставка на Борисов преди три години изборите заметоха под килима проблема „КТБ”, така че е редно да се питаме какво ще се озове там този път (извън очевидния отговор, че съдебната система така и си остана нереформирана с усилията на всички във властта). Възможно е очакването за следващото правителство да остане уреждането на проблема „Белене” (при което няма изгоден за нас ход), така че недоволството да върне след това ГЕРБ начело на държавата. Възможен е обаче и далеч по-страшен вариант –

Турция пуска мигрантите,

ние поемаме удара (като неизбежно ставаме и лобисти за турското влизане в евросъюза, за да облекчим тежестта върху нас), а после спасителят на нацията се договаря с „приятеля Ердоган” и се връща да ни потрети… През седмицата обаче малцина мислеха в тази посока. На повечето медии им беше далеч по-интересно да обсъждат бебешките снимки на новия президент, да коментират съпругата му и да изнасят всякаква информация за непълнолетните му деца. Засега новата двойка се придържа към мълчанието, която обикновено води до най-малко загуби, а бъдещият президент се разхожда без охрана. Нови желаещи да го замерят с ябълки няма, а ако след пет години положението е същото, значи сме случили на президент. С партията зад гърба му обаче това изобщо не е сигурно. Още в нощта на изборите БСП се изхвърлиха, че ще се борят

да са първа политическа сила

на извънредните избори, повториха го и при гласуването на бюджета. На извънредния вот обаче няма да се явява генерал Радев. И битката няма да е кой ще ни поздравява за Нова година и кой ще връща по веднъж недодяланите закони, преди да му ги препратят пак за подпис. Активизиране имаше тази седмица и в прокуратурата – обявиха нови правила за прием на граждани и задължителен минимум от приемни дни. А в столичното следствие отново се заредиха видни гости. Само десет дни преди давността да покрие казуса около „Белене”, Румен Овчаров и

съдбата на едни 77 милиона евро,

Овчаров бе извикан на разпит (като преди него оттам по същата тема мина Петър Димитров, а след него – Делян Добрев по друг енергиен казус). След като сме виждали достатъчно разговори в следствените кабинети, завършили без никакъв резултат, подхващането на темата предизвика коментари от „започнаха да работят” до „сам се е поръчал” (което, при толкова съдебно сертифицирани честни политици, изобщо не е за подценяване като версия). Ако в цялата бъркотия около оставката на кабинета има нещо добро, то е, че образованието и здравеопазването ще имат нови министри. И дори и най-големите оптимисти, които твърдо

вярват, че винаги може и по-зле,

вероятно са затруднени да намерят по-лоша алтернатива. В здравната комисия вече обсъдиха възможността пациентите да не бъдат третирани като престъпници и вземането на отпечатъци да отпадне като вариант за регистрация (разбира се, похарченото за любимите на министъра идентификатори няма да се върне, дори ако на Москов му се наложи да дава отпечатъци на друго място). И ако в здравната система сроковете за подреждане са в обозримото бъдеще, то в образованието (което вече има в актива си цели випуски абитуриенти, които са не само функционално, а и най-елементарно неграмотни) битката за връщане на здравия смисъл вече е

мисия с хоризонт няколко живота

Тази седмица из ефира започнаха да се промъкват и коледни песни – ясен знак, че е време за всякакви класации, статистики и обзори. Девня е сред печелившите – в класацията за кмет на годината Свилен Шитов получи признанието за инвестиции в здраве. Нататък обаче черното преобладава при бързия преглед на данните от различни източници. Медийната ни свобода, мерена от “Репортери без граници”, стига само за 133-то място при 180 държави в класацията. При 113 участващи в Глобалния индекс на правовия ред сме 53-ти. По данни на Евростат сме втори по растеж на икономиката от юли до септември, когато сме изпреварили Германия, Франция и Великобритания. Но Световния институт за предприемачество и развитие, който преценява предимно

възможностите за бизнес,

не е толкова благосклонен – при 138 държави в списъка му ние сме 82-ри, а по качество на здравеопазването – 91-ви. Според индекса “Право на собственост” сме 66-ти, институтът „Фрейзър”, който мери икономическата свобода, ни сваля до 45-то място, а според доклада за условията за бизнес на Световната банка сме паднали с 40 позиции надолу до 39-то. Което вероятно е далеч като материя и терминология от редовия избирател, но преведено на неговия език, например, означава, че в първите за сезона проучвания на потребителските нагласи става ясно, че българинът тази година ще похарчи не повече от 225 лева за празниците. Излезе и поредното класиране на областите според средната заплата – за третото тримесечие на годината

Варна е след София, Стара Загора и Враца

с 880 лева. При това според националната статистика това е с 2,3 на сто по-малко в сравнение с предишните три месеца. Една варненска тема ще пренесем и в следващата година – макар че в държавата на мода вероятно ще излезе авиацията, морската общност тук продължава да търси варианти за запазването на последната ни подводница. Тази седмица вариантите бяха сведени до два, ако не се появят нови, през следващата година Общината като собственик ще трябва да подготви „Слава” за превръщането ѝ в музей на открито. Друга тема, обичайна за сезона, липсва – подготовката за зимата. Всъщност във Варна (а вероятно и в останалите общини) вече работят, липсват обаче

общодържавният шум

и обикалящите министри, които дават съвети и обещания. Може пък и да е за добро – тази седмица снегът изненада Стокхолм и масовото възмущение беше не толкова срещу невъзможността на общината им да противодейства ефективно (защото снегът се оказа рекорден за последните 111 години), колкото срещу решението „при снегопочистването да се има предвид равенството между половете” – иначе казано, първо да се почистят тротоарите и велоалеите, ползвани повече от жените, а след това улиците, където властват мъжете с техните автомобили. В резултат всички

падаха и закъсняваха наравно,

защото житейската логика, природата и физиката явно не се съобразяват с политкоректността. А явления като Тръмп, Льо Пен, Хофер, Каракачанов просто са другото лице на същата монета. Ефектът се засилва, когато главните хора и умните хора седят в различни кабинети. Обикновено изборите са начин нещата да се подредят в правилния ред. Освен ако преди това не ги объркат окончателно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *