Varna
8°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 3m/s E
Седмицата: Сами ли ще си го направим?
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

lager-harmanli
През седмицата започна сезонът на коледните реклами, следизборните афтършокове и политическите прегрупирания. От странство Цветан Василев посочи министър председателя в оставка като получател на рекетьорски постъпления, тишината е оглушителна. Пред следствието се нареди опашка от министри в оставка, всички са убедени, че ще излязат невинни и защо не, след като има дълъг списък с имена-доказателства преди тях. В Парламента обсъждат откъде още да изчегъртат комунистически звездички, но за соц-порядките в сегашния обществения живот никой не говори. В Харманли имаше

бунт(вълнение)провокация,

при който афаганистанки помагаха на българските готвачки да избягат от мъжете им, а жандармерията присъстваше (и даде повече жертви). Единственото колебание е имаме ли вече интифада в България или дори мигрантите не могат да издържат тук. Защото от една страна затварянето на хора в лагер не е добра практика. От друга – къде да настаниш няколко хиляди здрави мъже, които разказват за себе си басни, на които вярват само най-отчаяно наивните доброволки? Вторият акъл на премиера е да ги мести до границата, не е ясно само

какво пречеше да го направи досега

И пак – от една страна всеки има право на протест. От друга – какво го очаква всеки редови български гражданин, хвърлил камък по полицай? От една страна е лошо полицията да бие. От друга – какъв знак е, когато полицията я псуват и замерят с камъни, а тя не реагира? От една страна – водното оръдие е нехуманна машина. От друга – ако това е най-доброто, с което ще ни защитават, на какво разстояние са Динко и Перата от парламентарната трибуна? И ако от една страна сме хора и трябва да си помагаме,

какво е от другата – ако си от Харманли

и една (неорганизирана) полицейска верига те дели от няколкостотин гневни мъже с камъни? Това са въпроси, на които спешно трябва да си отговарят не само в Харманли, а и не само в България. Континентът обаче все повече прилича на пациент, който си е изгубил и имунната система, и инстинкта за самосъхранение… А съвсем отделен въпрос у нас е

дали Харманли 1.0 не е Костинброд 2.0

и кому е изгодно събитията да изглеждат точно така точно сега? Защото на бели коне и черни лимузини към Харманли вече прииждат премиерът в оставка, който явно очаква да го помолим да ни спаси, парламентарни патриоти, които чакат мандат и също искат да ги помолим да ни спасят, а нагърбилите се с ролята на спасители вече ни спасяват преди да сме ги помолили. Но пък новите герои само запълват вакуума, който държавата създаде, докато просто не си вършеше работата, а

симулираше опъване на огради

Още преди Харманли на пореден протест във Варна и тази седмица излезе група граждани. Исканията им за мерки срещу незаконното нахлуване на мигранти, за повече контрол по границата, при регистрацията на влизащите и издаването на бежански статут се свежда до фразата „изпълнявайте законите”. Подкрепата за тях обаче е малка – заради някои до болка познати лица, заради агресивната риторика, но главно заради идеята, че това нас не ни засяга. Факт е, че

Варна е встрани от сериозните сблъсъци,

но когато проблемът е на целия континент, докога ще трае спокойствието? Макар че за Варна седмицата беше добра. Лекари от „Света Марина” спасиха тримесечно момченце с тежък проблем на ларинкса. Не само че бебето е най-малкият пациент досега, подложен на такава операция, но и методиката и инструментите за нея са разработени от лекар в болницата. Работата в „Света Марина” в друга, деликатна област – трансплантирането на органи, също не спира. Докато в Харманли хвърчаха камъни, петима души – възрастни и деца, получиха шанс за по-добър живот, след като родителите на починало седемгодишно варненче дариха органите му и две от трансплантациите бяха извършени на деца в Австрия и Унгария.

„Децата навсякъде са деца“,

казали родителите на екипа, след като взели решението си… И пак по същото време в Парламента кипяха страсти, завършили с приемането (засега на първо четене) на добавките в закона, който обявява комунистическия режим за престъпен. И според който всички лозунги, снимки, знаци и предмети, създадени при комунизма, трябва да изчезнат от пейзажа или да бъдат снабдени с табели, че са останка от престъпно минало. И за всичко това ще се разказва в учебниците по история. Ако не бяха три малки подробности, законът щеше да е много полезен. Обаче у нас времето за ефективна лустрация мина преди около четвърт век, сегашните автори на учебници могат да превърнат всичко във вогонска поезия, а комунизъм у нас така и не успя да настъпи. Иначе проектозаконът предвижда даже глоби. Вероятно ще ги налагат същите хора, които години наред не забелязват свастиките по сувенирите, продавани навсякъде у нас. Но пък темата добре отвлича вниманието от

греховете на първоначалното разграждане

на „комунизма“, макар че при толкова близко минало с толкова видими последици беше редно ревизията първо да я направят в съдебните зали, и чак след това да се заемат с петолъчките. Защото нали нямате илюзии, че ако законът бъде приет, ще има пара извън свирката? Най-много да глобят някой чичо на село, защото на плевника му е оцелял комунистически лозунг (нищо, че чичото е единственият в селото, а всички останали са избягали от посткомунистическите упражнения на различните комунистически наследници). Във Варна страстите около големите паметници на предишното време, които избухват периодично, сега могат да получат широко поле за изява. Да се надяваме, че няма

да надделеят любителите на динамита

(най-малкото, защото Паметникът на българо-съветската дружба, например, със сигурност ще преживее един-два такива опита за събаряне, но пост-социалистическия квартал край него едва ли). Но ако отношението към соц-наследството ще е като към наследството от преди соца, няма да можем да разчитаме на много здрав разум. Примерът от тази седмица е отложеното обсъждане на дупката, която градът получи на „Княз Борис” 67. Там, ако не помните, през лятото една уж укрепена за реконструкция фасада падна „сама” и „случайно”, а проектът за новата къща е такъв, че предизвика брожения още преди обсъждането в архитектурната комисия. А комисията така и не го обсъди тази седмица (и отлаганията могат да се проточат достатъчно дълго, че да се изправим пред поредния свършен факт).

Продължиха и митарствата на идеята за паметник на моряка. Експертният съвет, който отговаря за градската среда, му избра ново място – до Фестивалния комплекс, там, където сега е бронзовата статуя на момиче. Как ще изглежда моряшкият паметник още не е ясно, защо ще се маха едно, за да се сложи друго – също. Подобни упражнения, но с много по-ясна цел, започнаха и с Избирателния закон. Омбудсманът Мая Манолова (която явно смята да колекционира избирателни кодекси собствено производство) внесе в Парламента предложения за промени (което не би трябвало да прави, защото постът ѝ не предполага законодателни инициативи). Аргументът да

наруши принципа за разделение на властите

беше, че „гражданите не могат да напишат законопроект и да го внесат”. В говоренето от името на народа компания ѝ правиха сценаристи от шоуто–автор на проекта и посочените като експерти Валери Найденов и Мира Радева. Мотивът за бързото (и по подсказване – положително) гласуване на „мажоритарния кодекс“ се аргументира с това, че на референдума „малко” не му стигнало, за да стане задължителен. Шоумените поставиха и ултиматум – ако исканията им не бъдат приети без редакция, ще организират протести и „ще бъдем два милиона и половина” (като удобно пропуснаха факта, че

приблизително същия брой хора казаха „не”

на идеите им). Сценаристите обясняваха още, че шоуто им няма да мутира в партия, но биха могли да имат мажоритарен кандидат. Последният път, когато го направиха, във Варна имаше даже опит за скандал – пред студенти Трифонов лично наруга обществената телевизия, че игнорирала кандидатката му (разбирай – не я показала безплатно), но удобно пропусна да наругае политиците, които бяха написали правилата за работа на обществената телевизия (разбирай – покаже ли някого безплатно, глобяват я). Сега инициаторите на референдума направо привикаха парламентарно представените партии, а политиците се явиха, при това не в най-добрата си форма. Така получиха ролята на статисти в шоу, което отдавна

има интелектуални и морални дефицити

и през което някои се опитват насила да натикат Слави Трифонов в политиката. Ако успеят, няма да е прецедент. И Борисов влезе на вълната на всенародната любов към показния мачизъм (зад който не само фройдистите виждат разни други неща). Радан Кънев формулира проблема: „Българският народ със сигурност има право да говори назидателно на своите избраници. Хора, които се занимават с търговска дейност, нямат това право.” Други дефицити обаче, натрупани от самия него, лишиха гласа му от резонанс. А ако вие още се чудите дали прокарването на референдума е добра идея за „народа”, обърнете внимание само на едно – сценаристите на Слави го наричат „шамар в лицето на политиците”, а политиците се надпреварват кой да прокара решенията му… Във Варна през последните дни също говориха за законодателни предложения. Посоката обаче беше съвсем различна. Варненски театрали, педагози и общественици започнаха аргументирана битка с наредбата, която на практика

спира организираните ученически посещения

на всякакви културни прояви (освен ако учителят им не е скроен по Ботевия калъп – „търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк“). Наредбата, ако си спомняте, е последица от тежката катастрофа край Лим, и трябваше да направи екскурзиите безопасни за учениците. На практика лиши децата от досег с култура, като ги остави на масово достъпната и натрапвана пошлост. И във Варна вече има деца в кварталите, които не знаят как изглежда центърът на града в момента, а театърът, музея и изложбата са опции, за които дори не подозират. А това, че пътят извън гетото, извън бедността и извън лумпенизирането минава единствено и само през образованието

не е клише. Факт е

За исканите промени обаче едва ли ще се намери време, след като партиите са заети да лобират за бъдещи постове (от БСП вече били пратили първия си списък с желания на новия президент). Следствието пък се превърна във филиал на Министерския съвет. Пръв с обвинение се сдоби заместникът на Москов заради ваксините от и за Турция, последва го и самият Москов. По същото време Върховният административен съд реши, че даването на отпечатъци при влизане в болница е незаконно и според българското, и според европейското законодателство, и спря действието на наредбата до окончателно произнасяне. Касата обаче си иска отпечатъка. Следващият с обвинение се оказа министърът на отбраната – заради онзи ремонт на МИГ-29, който

не трябваше да се прави от Русия,

който ще се направи от Русия, но сега вече на по-висока цена (и заради който бъдещият президент се казва Румен Радев, а Николай Ненчев пише обяснения). По същото време във Варна предадоха ремонтирания във “Флотски арсенал” учебен руски кораб „Перекоп” и не настъпи никакъв апокалипсис. До следствието тази седмица не ходиха премиерът Борисов и Лиляна Павлова, но по „лични причини” си тръгна шефът на „Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров. Веднага след това във Варна задържаха седем души от местното звено. Търсенето на достоверна информация за ареста беше блокирано отвсякъде, а и задържаните ги пуснаха след няколко часа. Но пък се

създава усещането, че „нещо се прави”

По-видими са усилията улиците да станат по-безопасни. Надписи „Погледни” и стрелки започнаха да се появяват върху пешеходните пътеки във Варна, за да привличат вниманието на минувачите (които често са склонни да се държат така, сякаш си правят бек-ъп преди излизане). Отборът на 3D фигурите, които трябваше трябваше да привличат вниманието на шофьорите, обаче даде първа жертва тази седмица. Момчето на пешеходната пътека пред училище „Найден Геров” първо остана без глава, после се превърна в инсталация от

автомобилни гуми с крака,

а накрая съвсем изчезна (по патентовата българска технология дупката беше запълнена с чувал пясък). Фира започна да дава и любовта към партията-майка. Един от първите, обърнал палачинката, беше пловдивският кмет, който обвини партийния си шеф в натиск за смяната на директора на Онкодиспансера в града. Започнаха и басните кой кого канил за служебните кабинети, Евгения Банева се размечта как може да поеме правосъдието, а в БСП извадиха старата плоча за реформиране на столетницата до „модерна лява формация”, докато чакат консултациите при президента да свършат. Тази седмица оттам минаха реформаторите, като дойдоха на две части – Радан Кънев и другите. Групата за оставане във властта намекна чрез Лукарски, че ако ГЕРБ размислят за втори кабинет, те са винаги готови. След тях от парламентарната група на патриотите директно заявиха, че са готови да съставят кабинет, ако получат мандат.

Следизборни афтършокове

имаше в Габрово – затвориха бензиностанцията на Марешки. Спря и сключването на нови договори за саниране. Макар и подплатено с юридически аргументи, решението отчетливо оставя усещането, че се действа по схемата „след нас и потоп”. За Варна ефектът е, че 37 блока – половината от подалите документи за саниране, остават на изчакване, докато се разбере ще има ли нов транш от бюджета догодина. Друго обещание към Варна беше изпълнено – кабинетът отпусна парите за ремонта на кораба „Академик“ и така спести на Института по океанология дилемата дали да спре участието си в международните програми и да търси пари за неустойки или направо да търси пари за наем на друг кораб.

Седмицата завърши и с награди –

местната власт получи от асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите две признания. Едното е за инвестиции, които представят на туристите културно-историческото наследство на района, а другото – за регатата „Тол шипс” и промените, които направиха Морска гара част от общодостъпната градска среда. И ако върху процесите, които минават през Европа и Харманли като лавина, нямаме особен контрол, то поне върху града си (би трябвало да) имаме. И когато говорим за наследството си, да не се ограничаваме само с декларации какво да стане с мястото, където е открито най-старото злато (каквото ще приемат на научната среща, започнала в края на седмицата). Или с обещания Морската градина да е истинска градина, които слушаме, докато се разминаваме с колите там и броим строежите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *