Obshtina Varna
3°
Разсеяна облачност
Влажност: 98%
Вятър: 7m/s NE
Седмицата: От 42 до безкрайност
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

leaf-1571833_960_720

В края на седмицата започна въртенето на папката с мандата за нов кабинет. Стана ясно, че никакви жалби на Слави не могат да спасят референдума на Слави, а политиците, след като така здраво прегърнаха идеята да го прокарат законово,

явно го задушиха от стискане

и промени в Изборния кодекс няма да има. Може обаче да има референдум за Морската градина във Варна – същият, за който документите бяха внесени преди три години и половина. Става все по-ясно, че и от двете страни на океана народите не искат постарому, управляващите не могат поновому, но никой не знае как точно. Затова  може би ще е разумно да се внимава кой ще пристига на Финландската гара в Петербург през април догодина, за да не

посрещаме столетието на ВОСР с нова революция.

Във Варна тази седмица Административният съд постанови, че председателят на Общинския съвет трябва да насрочи заседание, на което да бъде обсъдена подписката за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона. Ако случаят ви се губи, имате оправдание – папките с подписи бяха внесени в деловодството на 29 април 2013-та. Актуалните тогава въпроси бяха: 1. „Да достига ли паркът „Морска градина” до морето, като включва изцяло

крайбрежната зона от ската до морския бряг?”

и 2. „Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?”. Въпросите си остават актуални и днес, проблемът е, че оттогава се появиха още много „заварени положения” по точка втора. А по първата от една страна вече има Общ устройствен план, по който паркът стига до Евксиноград, но от друга – липсва крайбрежната зона /продадена срещу обещание за инвестиции от клас А/, така че на практика Варна и Морската й градина

граничат не с морето, а с частен имот.

Темата обаче не успя да набере скорост – защото дори на много варненци градината и плажът не са им „тема” през зимата. И защото градът влезе в списъка на места, където в градините бият деца. Районната прокуратура сама се сезира за случая в „Морска звездица”, след като майка изпрати детето си с играчка-записвачка, откри, че го малтретират и реши, че

най-добрият начин на действие

е да пусне записа в интернет – дали от незнание какво се прави, дали от страх, че случаят ще се потули или просто защото всички пишат във Фейсбук. Сега съдът ще решава как да се справи с поредния за страната случай. Обществото обаче трябва да се справя с далеч по-сериозното предизвикателство – да промени средата. Така че подобни случаи да са рядко изключение, а не правило, а също – родителите да си обсъждат проблемите с учителите в директорската стая, а не в мрежата или, ако това не помaга – в ресорните институции. Засега обаче

реакцията е повече първосигнална –

над десет хиляди подписа събра за по-малко от ден желанието да има видеонаблюдение в яслите и градините и така българчетата от малки да свикват с „Биг брадър”. Любопитно е само колко от участниците в тази подписка ще се подпишат веднага и под искането за забрана на воайорството, когато изтекат кадри от някоя хакната камера (което е въпрос на малко желание, малко умение и няколко клика, както показва световният опит). Но пък слагането на камера изисква няколко винта, докато за създаването на кадри и доверие

трябва усилие от всички участници.

Започна и зимният благотворителен сезон. Президентът Плевнелиев побърза да отчете „една рекордна година” на кампанията „Българската Коледа”. Вероятно също толкова рекордни са и изпросените от родителите левчета с помощта на медии и обикаляне от фирма на фирма, за да лекуват децата си. така че това отдавна не е благотворителност, а един от най-удобните начини държавата да ни прехвърли някои от преките си отговорности. През седмицата и Варна даде няколко добри примера. С щандовете и изложението на хора с увреждания, които първо са изработили нещо сами със собствените си ръце, а после могат да го продадат и

да видят резултата от усилията си

и със социалното предприятие на клуб „Хвърчило”, което дава истинска работа на завършилите училище, които иначе са обречени на изолация. Или с работата на фондация “Свети Свети Константин и Елена“, където тази година затвориха кръга – на благотворителната им изложба със свои картини участва стипендиантка, получила стипендията си именно от събраното с такива изложби. А от следващата ще има и професионални курсове за по-големите деца от домове, с които фондацията работи.

Подаръци под формата на апаратура

имаше тази седмица и за АГ-болницата във Варна – единствената за Североизточна България, където спасяват недоносени бебета. Ремонтът на покрива й (който тече на все повече места) няма как да стане благотворително обаче, а никой още не е открил как общинският бюджет може да се разтегли до безкрайност, без да се пробие. В културния афиш също започнаха да се преплитат благотворителност и коледен дух, но имаше и протест срещу фестивал, при това – втора серия. И тази година недоволството беше срещу „Вертиго”, този път заради ползването на сцената на Кукления театър. Проблем отново се оказа

присъствието на голи мъже на сцената.

Които чисто анатомично може и да не изглеждат толкова добре като голите жени на сцената, но това определено е по-малкият ни проблем. По-големият е желанието на някаква група хора да знаят най-добре кое е красиво, правилно и необходимо и да го налагат без право на обжалване на всички останали. На друго житейско ниво през седмицата се скараха новите национални герои – покрай битката в Харманли Динко започна да се хвали, че лично Борисов му звъни по телефона с разни молби, Перата определи това като предателство, като на свой ред инкасира обвинения, че се е продал на БСП, а

почитателите на триморска България

вече са раздвоени. Кой от двамата е по-голям късметлия ще стане ясно от разиграването на картите от онези, които сноват между Парламента и Президентството. Първи негативи записа тази седмица новоизбраният президент Румен Радев, критикуван, че не е приел да участва в съвета по сигурност. Което беше напълно в духа и смисъла на закона, но даде повод за много коментари, защото първоначалният сигнал от Радев беше за популистка склонност законът да бъде нарушен. Действащият президент Плевнелиев също първоначално твърдеше, че има още потенциал в това Народно събрание, но после

ускори хода към предсрочни избори

(вероятно защото процесите на размисъл относно бъдещия български еврокомисар вече нямат нужда от катализиране). Пак в началото на седмицата патриотите изглеждаха като бъдещите печеливши от политическата рулетка заради готовността на ГЕРБ да ги подпрат за ново правителство (и даже лансираха идеята да запазят петима от сегашните министри, включително Москов?!?). Премиерът първо изглеждаше склонен,

някои от министрите – още повече,

но след скандал за разпределянето на едни пари за санирането (и с очевидната мисъл  колко още се задават), мечтите на Каракачанов да се види премиер бяха пратени във фризера. Процесите олющиха и единната фасада на управлявалата доскоро партия – част от министрите на  Борисов вече не се притесняват да казват точно обратното на партийния началник, а след кмета на Пловдив и други се оплакаха от държавен натиск. Тази седмица горските, които преди време бяха обект на всеобщи критики и подигравки заради купените луксозни джипове,

сега си ги поискаха обратно.

Защото след сделката за тях останали негативите, а колите отишли в НСО, за да ги ползват премиера и министрите му „при нужда”. Обиденият Борисов веднага обяви, че си поиска от Путин да му бронират една „Нива”. В края на седмицата  президентът връчи мандата на ГЕРБ, те го върнаха веднага, а премиерът в оставка продължи да настоява за участието на Румен Радев в съставянето на служебния кабинет. Вероятно, за да има

приемственост на съществуващите проблеми.

БСП също обявиха, че ще се отърват веднага от горещия картоф, а самият президент уточни, че „с голяма степен на вероятност” третият мандат отива при реформаторите. Там склонността да се стиска министерското кресло с всичка сила отдавна е в червеното на властомера, така че е възможно да станем свидетели на забавни опити за съставяне на кабинет. По друг въпрос партиите бяха странно единодушни тази седмица – в любовта си към народното волеизявление в референдума, в горещите клетви за необходимостта то да бъде зачетено и в единодействието си

да го пратят в архивите.

Защото когато дойде време да се гласува бюджета, депутатите в общо съгласие оставиха партийната субсидия 11 лева на глас. После, като се оправдаха с  предстоящата дълга ваканция и сложните процедури при районирането за мажоритарен вот, народните избраници се отказаха и да прекрояват отново изборния закон. И като пуснаха много пара през референдумната свирка, пак я подкараха

по старите релси към нови избори.

За лекарите седмицата беше добра. Не само защото спря реформаторският напън на министъра им. Само Варна влезе в новините няколко пъти – с първата у нас криооперация на бъбречен тумор, с новия микроскоп за неврохирургия, с проекта за център за нуклеарна медицина и генетика. Любопитно е само дали и в него ще се влиза с пръстовите отпечатъци на Москов или ще успеем да си изберем нещо, заради което

ще ни сканират и ДНК-то на входа.

За живеещите в блокове за саниране последните дни бяха инфарктни, но обещанието е всичко да завърши добре. Защото в края на всяка година традиционно има бюджетни подаръци и пред тази традиция се оказа безсилна и парламентарната криза. За един ден кабинетът в оставка разпредели повече от два милиарда лева. Почти половината отиде за санирането /което продължава да се използва като политически лост, макар че все повече хора се чудят защо се нарича безплатно нещо, за което на практика плащаме всички, и защо при този ремонт дограмата и стиропорът струват почти колкото цял апартамент/. ДАНС си получи увеличението, НЕК – парите за глобата заради „Белене”,

за учените остана гаврата

първо да гласуват допълнително финансиране при гласуването на рамката, а после да няма кворум за потвърждаване на конкретното перо. Този път нямаше дори протести, вероятно засегнатите са били заети с четенето на обяви за работа на чужди езици. Беше приет и бюджетът за държавното обществено осигуряване. След месец минималната заплата става 460 лева /и всички удръжки се вдигат/, вноската за пенсия се увеличава с един процент, а минималните пенсии

скачат с почти четири лева.

За довиждане кабинетът внесе и предложението да спре „отработването” на слетите почивки, така че да има бонус само в понеделник, ако празниците се паднат в събота и неделя /но не и по Великден/. Инициативата за промени беше на големите работодателски организации, които се оплакаха от загуби при разместванията, те обаче не приемат и сегашното предложение. Вероятно би им харесало връщането на

шестдневната работна седмица,

но със заплащане по новия шведски модел с четири работни дни. През седмицата големите работодателски организации у нас избраха и новите “Мистър и Мисис Икономика”. Премиерът в оставка също уважи церемонията, като не пропусна да избухне, че „популистката вълна в България е страховита”. Което със сигурност се вижда най-добре, когато първо си бил на гребена ѝ, а после внезапно си се озовал долу. Всъщност, изненадани бяха

всички, падали от власт у нас

през последните години, но никой не беше успявал така добре да ни създаде когнитивен дисонанс с изненадата си. Във Варна имаше други любопитни преживявания. Получихме дежа вю след заседанието на транспортната комисия, където от „Градски транспорт” се оплакаха, че са жертва на нелоялна конкуренция от страна на таксиметрови шофьори, които возят „за кварталите по левче”. Проблемът всъщност никога не е бил решаван, макар че превозваческите войни избухват периодично. Друг спор в комисията

ще приключи с протест.

Минималната цена за таксиметровия превоз беше оставена без промяна въпреки натиска за фиксиране на по-високи тарифи. Като казаха, че дори държавата не смее да се меси на пазара /видимо/, съветниците отказаха да играят ролата на регулатор на пазара. Недоволните от малките таксиметрови фирми вече се организират за протестно шествие. По-високи цени за каквото и да било обаче ще минават във Варна все по-трудно. Редовните статистики на Института за пазарни изследвания показват, че със

среден европейски стандарт у нас

могат да се похвалят само софиянци /макар че една от основните евроидеи е развитие на всички региони/. В тази класация във всички останали градове у нас сме два и повече пъти по-зле от столичани, а Варна е на шесто място по средногодишен доход. Моряшкият празник в средата на следващата седмица ще тушира най-лошите мисли, макар че след като преди около месец Черно море се отвори за рибарите и пазарът се напълни с хубава и евтина риба, сега цените отново са тръгнали нагоре. Но пък всички ще можем

да се попързаляме безплатно

след Никулден – ако синоптиците са познали, само на пързалката до Морската градина. И ако според астрономите зимата дори още не е дошла, то според народните вярвания от Андреевден, който беше тази седмица, денят вече започва да расте, макар и с по едно просено зърно. Ако изпоlзваме поне него за нещо по-разумно, можем да докараме житейския смисъл поне до 42, вместо да го бутаме към минус безкрайност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *