Obshtina Varna
8°
Тъмни облаци
Влажност: 75%
Вятър: 4m/s NE
Седмицата: Пляс, пляс шараните
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

%d1%88%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%bd

Голям улов на шарани имаше през седмицата – имениците и моряците празнуваха Никулден, телефонните измамници направиха първия си милион във Варненско, а на популистката кукичка на един шоумен се улови цял главен прокурор. Предновогодишните статистики за парите и знанията ни допълват картината и колкото и да ни се иска годината да изглежда като

чорба от повече бели и по-малко черни бобчета,

пляскането на шарана внушава друго. За довиждане тази седмица депутатите гласуваха вече да няма сливане на почивни дни и отработване. Остава бонусът „почивен понеделник след празник в събота или неделя”. Работодателите са доволни, защото не им се объркват графиците и се пести някой лев. За работниците остава да се надяват, че като им свиха почивките, ще ги компенсират с по-прилични заплати (все пак Коледа наближава – можем поне да помечтаем). Съдебната реформа, за която все повече хора разбират, че е коренът на всичко, което се случва и не се случва у нас, навлезе в нова фаза – работната седмица завърши със софийски районни съдии, които викаха под прозорците на шефовете си, защото работата е много, парите – малко,

а те искат независимост.

Резюмето на казуса може да е повърхностно и на едро, но същността се свежда точно до това. Защото за ефективност все така никой не говори. Във Варна седмицата беше повече празнична. На Никулден светна елхата (някои бяха недоволни от зарята, защото бургаската била по-дълга). Първият разопакован градски подарък беше ремонтираната най-сетне фасада на Военноморския клуб. Сега върви и вътрешен ремонт, така че догодина и влизането в сградата няма да е екстремно преживяване. А ако ремонтите продължат по старите и нови фасади по двата централни булеварда, ремонтираното ще заприлича на нормална част от градската среда, а не на

лепенка върху надрано платно.

В цялата страна една от горещите теми на седмицата беше грамотността на българските ученици (критикувана и с не дотам грамотни фрази по медиите). Поводът беше поредното изследване ПИЗА, което сравнява практическите умения, усвоени в училище (а не така ценените у нас възможности да се зубрят академични определения и да възпроизвеждат написани преди двайсет години анализи). Затова може и да е обидно, но е обяснимо, че през миналата учебна година почти 38 на сто от българските деветокласници са се оказали функционално неграмотни. Това предизвика буря от възмущение (не особено основателна, ако сте се сблъсквали с пресен масов продукт на системата). Имаше и недоволство срещу самите тестове, също не без основание, тъй като те са направени с голяма доза „брюкселска” логика. Но беше подмината основната цел на проучването – да се разбере доколко учениците могат да използват знанията си в реалния живот. А там вече

38 процента не изглеждат много…

Другите изводи от проучването са още по-логични и още по-песимистични – бедните се справят по-зле от богатите, тези, за които българският не е майчин, имат по-лоши резултати, а също –  образователната програма се нуждае от драстична промяна. Подобрение в тези фактори не можем да прогнозираме – социалната ножица у нас се разтваря все повече, политиките за интеграция обогатяват едни и същи хора без друг видим резултат, а при реформата най-вероятният сценарий е да прекараме още една година в яростни спорове кого задължително да четат децата и кого – не, докато социалната им адекватност пада все по-ниско. Поне министърката в оставка Кунева бодро рапортува, че

“припознаваме проблема”.

Хубавото е, че поне по места директори, фирми и общини припознават отличниците и се сещат за тях на празник. Във Варна тази седмица Общината връчи поредните годишни награди за студенти с добро класиране на олимпиади и конкурси. Други съчетаха празника с работата – за първи път Колежът по туризъм проведе трудовата си борса в началото на декември, а не през пролетта, за да има повече полза при търсенето на работа и работници. Основният проблем и за двете страни е, че по Черноморието работата е сезонна. Разделителните линии минават през квалификацията и заплащането. Фактът, че

на доста места линиите са и успоредни,

води до логичния резултат – квалифицираните кадри бягат или от сектори, или от страната, а по хотели и ресторанти работа си търсят хора, които не знаят и един чужд език. Че проблемът не е само туристически потвърди тази седмица новото изследване на БАН – над 80 на сто от работодателите, които търсят банкови служители, IT специалисти, медицински сестри, сервитьори и механици, не могат да си намерят персонал. Бизнесът иска работници, които не са млади майки, не са над 40, но имат опит, учат непрекъснато, но не са склонни да си сменят работното място. Малцина работодатели са доволни от подготовката, с което идват при тях кандидатите, но почти никой не е търсил начин да поръча това, което му е необходимо. А  държавата още умува над

сакралния въпрос за яйцето и кокошката –

дали образованието да се съобразява с пазара на труда или пазарът да се нагажда към продукта на образователната система (която продължава да дава като краен резултат повече възпроизвеждащи, отколкото мислещи). И друг тип социална неадекватност продължава да взема жертви. Телефонните измами не спират, новите сценарии допълват исканията за пари с брутални заплахи за насилие. Въпреки предупрежденията пари хвърчат през терасите и от началото на годината (само според заявеното) в региона измамниците са прибрали близо милион. Психолози обясниха, че възрастните хора дават спестяванията си така лековерно, защото целият им житейски опит показва, че нещата у нас се оправят само по „втория начин”. Така че тяхното може да не е социална неадекватност,

а просто хипертрофирал опит.

Изминалите 27 години не успяха да променят особено начините за справяне с „втория” начин, само ги преопаковаха. Едва ли това са си представяли в мазето на Социологическия институт в София на седми декември 89-та създателите на СДС. Днес останките му не предизвикват дори съчувствие, а това, което имаме като политика, буди все по-сериозно недоумение. И ГЕРБ имаше годишнина тази седмица – стана на 10. Някъде вероятно прашасва папката със сценария за тържеството, провалено от неблагодарния народ. Затова имаше само поздравителен адрес на партийния лидер, който посрещна първите 10 като премиер в оставка (и с прогнози, че няма да има втори 10). Разбира се, поздравлението обясни, че идеята на оставката е постигане на главната цел – „да управляваме самостоятелно”, но

вярващите намаляват.

Причина може да е и фактът, че когато Борисов пише, че за 10 години са успели да наложат „нов стил в правенето на политика в България”, четящите виждат между редовете не това, което за което си мисли той. Пак тази седмица новият политик Бареков финално плю в лицата на работилите за него, като обяви край на „проекта“ си “България без цензура”. Все пак той (и спонсорите му) не оставиха жадуващите за спасител да страдат – обещаха Бареков да ги повтори скоро с нов проект. На фона на съдийските протести бившият правосъден министър Христо Иванов също направи заявка за партийно строителство. Неговият (и на спонсорите) проект ще се казва „Да, България” и, разбира се,

ще се бори с корупцията.

Ахмед Доган получи номинация за руско отличие, а благодарственото му писмо прозвуча по-скоро като манифест към партийната маса и напомняне към изпадналите в зависимости коя е правилната линия на поведение. Цяла седмица не спряха и вълненията сред патриоти и реформатори кой ще получи трети папката с мандата и какво трябва да се прави с нея. Реформаторският блок настоява, че е готов да поеме мандата „защото да се обръща гръб на президентската институция е политически некултурно”. Напътствията в политическия етикет бяха на Меглена Кунева, разбира се. Лукарски (на когото явно му харесва да е министър) смята, че и да върнеш мандата също е некултурно, докато Зеленогорски има друго виждане за възпитанието и не иска папката.

Политическата (липса на) култура

имаше и още измерения тази седмица – от ГЕРБ обявиха, че ще искат сваляне на Румен Радев още преди да е положил клетва, гневът им беше заради изказвания за парите за бежанските лагери. Самият Радев от тази седмица вече има кабинет на „Позитано”, което е и първи негов груб гаф. Продължиха и вълненията кой кога си е говорил с руския генерал Решетников. Противоречивите версии оставят усещането за някакви нескопосано изиграни за пред публиката карти, а самият генерал вместо точка в спора малко двусмислено обяви, че пред БСП предпочита ГЕРБ, защото били „по-предвидим партньор”. Във времето за шоу Слави Трифонов занесе на Сотир Цацаров папка с нарушения на референдума.

И покана за жълтото диванче.

Главният прокурор прие шоумена при първо негово поискване, остави го да коментира срещата им и не възрази срещу фразата „с главния прокурор сме на едно мнение по много въпроси”. Както и срещу популисткия и фактически неверен вопъл на Трифонов, че партиите „са задължени да приемат резултатите от референдума”. Защото гласовете стигнаха да вкарат въпросите в Парламента, но не и да ги направят задължителни за приемане. Но това важи на места, където Конституцията е наистина основен закон, а не тефтерчетата и телефонните договорки. Докато реформаторите чакат

Епизод 3 на мандатната папка,

някои вече се стягат за предсрочните избори. Веселин Марешки тази седмица първо обяви, че „от една социологическа агенция” му давали до 18 процента на предсрочни избори за парламент, после обясни с това атаката срещу бензиностанциите му и ценообразуването в тях. Малките ни бензинови войни обаче скоро ще станат по-сериозни, след като страните от ОПЕК си направиха подарък преди Коледа – производителите на петрол изненадващо за всички се споразумяха да намалят производството, да вдигнат цените и да търсят равновесието от преди големия срив. Който ние не усетихме особено по джоба си, но предстоящото поскъпване от първи януари вероятно

вече се калкулира навсякъде по веригата.

Затова и не е чудно, че хората, които унесено стържат талончета и чакат голямата печалба, постоянно се увеличават. А възрастта, от която децата започват да играят хазарт, вече е 10 – 12 години. Данните са на сдружение „Алтруист”, които са препитали 250 варненски ученици. Може и да изглежда нереално, но фонът на данните ги прави по-обясними – почти 90 на сто от децата се забавляват из мрежата без контрол и ограничения, 60 процента от самите родители играят редовно така наречения мек хазарт, докато държавата няма нищо против на всеки ъгъл да продават талончета, а разказите на

възторжените нови милионери

да озвучават спирките. Хазарт, и то от най-опасния – политически, играе целият свят. В Австрия при повторението на балотажа отново спечели Александър ван дер Белен, но крайнодесните продължават да печелят популярност. В Исландия Партията на пиратите получи мандат да прави правителство. За четири години политическото дете на торентите порасна до трета политическа сили в страната и кабинет ще редят анархисти и хакери без никакъв политически опит (не че опитът задължително гарантира успех, както ние добре знаем). В Италия към властта посяга Бепе Грило – добър комик, който прави не особено полезна за страната си политическа кариера. Италианците застанаха

на ръба на кризата по български сценарий.

Обявиха референдум срещу безкрайните привилегии на държавните чиновници. Предложиха го формулиран така, че избирателят да има нужда от поне четири речника, за да се ориентира във въпроса, а премиерът Ренци обвърза положителния резултат с мандата си. А след загубата се оплака, че е направил много за хората, а те не го разбрали. Сега въпросът е дали страната ще прекрачи през ръба, защото ако го направи, гръцката криза ще изглежда като бузуки-парти. Защото само заради отхвърления референдум еврото падна на

най-ниското ниво от 20 месеца насам,

където не успя да го прати дори Брекзита. А във Великобритания след някои предпазливо лансирани тези за възможен отказ от идеята да напуснат Евросъюза, тази седмица Долната камара подкрепи с голямо мнозинство преговорите да започнат още през март догодина. Което ще промени сериозно и политическата, и бизнес средата на континента. В края на годината обаче и бизнесът е настроен повече за равносметки, отколкото за прогнози. У нас обявиха “Бизнес лидерите на България”, варненската връзка е предимно чрез „Аурубис”. Фирмата, оглавила списъка, е позната във Варна с това, че

подари нов покрив на Кукления театър,

след като предишното медно покритие беше „набрано” за вторични суровини. Иначе в листата има няколко монополисти в различни сектори, фирми, които редовно са в новините заради протести на работниците си, останали без заплати, заради недоволството на гражданите, потърпевши от замърсявания, или заради забъркване в международни скандали. Номинациите си обяви и Министерството на туризма – в първия онлайн конкурс Варна се състезава в категорията „Община на 2016 в морски туризъм“, регатата „Тол Шипс” чака признание в раздел „Туристическо събитие“, а два музея – Военноморският и Историческият, се борят за признанието „Изборът на българите“. Общината също обяви състезание – за най-красива коледна украса, а и градът вече светна. И въпреки всичко, което може да се каже за кризата, икономиите и комерсиализацията на Коледа,

Варна изглежда по-добре с украса.

А за да няма мрънкане за криза, икономии и комерсиализация, необходимо е просто градът да изглежда добре и без Коледа. Като „добре” означава изчистен, проходим дори при дъжд, с много и поддържана зеленина и с работеща икономика. Засега обаче си имаме класация по почтеност на общините, направена от „Прозрачност без граници“. И в нея си делим последните места със Силистра и Кюстендил…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *