Varna
1°
разкъсана облачност
Влажност: 80%
Седмицата: Релси и грес
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Хитрино

Тази седмица България беше Хитрино. Защото от всички краища на страната помагаха на пострадалите. И защото, както обикновено, стана сериозен инцидент, след който започнаха несериозните упражнения по темата. Като резултат в края на седмицата хората от Хитрино

протестираха заради липсата на информация

какво се случва в селото им. През това време мигрантите от Харманли стигнаха до Добрич. Зад трийсетината бегълци наднича по-големият въпрос – след като Германия започна да обръща палачинката и предстои голямо връщане на мигранти обратно по пътя, по който са дошли, готови ли сме да се справим? В началото на седмицата Б-отборът на реформаторите взе мандата и започнаха пируетите пред ГЕРБ. В края на седмицата премиерът вече изглеждаше склонен да ги уважи, стига да се приемат промените в Изборния кодекс и следващите избори да са мажоритарни. Иначе казано –

управлява ли вече Слави държавата?

Пак от Брюксел потвърдиха, че българският външен министър е човекът, съзнателно лишил страната ни от мястото на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2018-та и 2019-та, за което се кандидатирахме още през 2003-та. Случаят е скандален сам по себе си, а на фона на събитията в момента може да бъде наречен и национално предателство, доколко означава загубата на сериозен лост за участие в решения, от които ще зависи много дълъг период от живота ни. Самият Митов разказва басни, че оттеглянето, от което печели Полша, било заради подкрепата, която поляците оказали на нашия кандидат за шеф на ООН, от което Кристалина Георгиева определено печели номинацията за

най-скъпо фиаско в най-новата ни история.

А за Съвета за сигурност ще можем да се кандидатираме отново през 2038-ма. Пак през седмицата във Варна имаше ден със силен вятър и като резултат – паднали дървета и билбордове. Което при всичката санитарна сеч и проверки е малко смущаващо. Все пак  голямата тема, за която ще се говори не само тази седмица, е какво стана в Хитрино. 7 загинали, 28 ранени, 26 разрушени къщи – това е статистиката, въпросите обаче са много повече. И не е необходимо следователите

да ни разкриват всичките си тайни,

за да има отговори.Но без тях се стига до там, че премиерът говори за осма жертва, министърката му го опровергава, а местните, останали без покрив, покъщина и храна, са най-недоволни от информационната мъгла, в която ги държат. Защото веднага след инцидента обвинителният пръст се насочи към машинистите (които признаха, че са го очаквали и не са изненадани) и макар експерти да твърдят, че проверката на скоростта на влака може да се направи за минути, дни след аварията има само уклончиви отговори. Ситуацията напомня

станалото на гара Езерово до Варна

преди три години, когато гръмнаха цистерни с пропан-бутан и пак се говореше за мерки и сигурност. Особени промени по веригата май няма. Собственикът на цистерните от Хитрино декларира, че фирмата е негова, други хора тиражират документи за офшорна собственост. Може и да не изглежда, че това е  най-важното на фона на погребенията и разрухата, но всъщност е, защото то определя разпределението на отговорностите. Реакциите поне бяха навременни – от евакуацията до сформирането на кризисен щаб. Хиляди хора също реагираха още в първите часове, sms-дарението се оказа най-бърз вариант. Операторите също можеха да са по-бързи и да сменят благодарствените обратни съобщения. А държавата би могла най-сетне

да освободи дарителските съобщения от ДДС.

Или поне да дари събраното от кампанията, в която своите левчета пускаха социално слаби българи, мотивирайки се, че на хората в Хитрино сега им е по-зле, отколкото на тях. Няколко часа след взрива из социалните мрежи изпълзяха и мародерите. И във Варна се оплакаха, че непознати им звънят по телефона и им искат пари за пострадалите. Което, въпреки всичко преживяно, продължава да шокира. В същото време премиерът и министрите му в оставка демонстрираха

героизъм в мирно време –

министър-председателят обикаляше из Хитрино, а от кабинета ни убеждаваха,че той рискува живота си, за да влезе в района на аварията (където няма работа), и даже се скарал с охранителите от НСО, които не го пускали (защото това им е работата). Това посещение остава в историята, увековечено в снимките, на които премиерът прегръща работещите на терен и коженият му шлифер лъщи до старите униформи на пожарникарите, за които вътрешната министърка в оставка разпореди да си ги носят още две години. От това посещение

ключовата дума беше „аз“ –

за даване, за решаване, за справяне, за спасяване. Вероятно, ако знаеше чужди езици, премиерът би стигнал самостоятелно и до прозрението „L’etat, c’est moi”. В края на седмицата в равносметката е 10 милиона лева, които „той даде“. Финансовият министър обяви, че е готов  с „2-3 варианта за къщички“, в които хората щели да поживеят „две-три” години, докато се строи, и даже се преговаря „всичко” да стане с „европейски пари” – по програмите за транспорт и селски райони, които изобщо не предвиждат подобни разходи. Това, което не чухме, е колко лични средства е дарил някой от обещаващите държавни пари. Или между държавно и лично вече няма разлика? През това време даренията от обикновените българи

надхвърлиха 32 милиона лева…

И докато премиерът се снимаше на фона на руините, собствениците на руините не можеха да влязат там и да си потърсят оцелели дрехи, лекарства и документи. И не беше само премиерът – приз Хитрино минаха още Румен Радев, Мустафа Карадайъ, Сотир Цацаров – всеки със своите мотиви да е там. И без усет за аргументите защо не трябва да е там. Разбира се, за жертвите беше обявен и ден на национален траур – което все повече се превръща в официалния държавен жест, с който

вина и отговорност се замитат под килима.

Уволниха и участниците в семинар с ядене и пиене в деня за траур. На тези, които откриха ски сезона в Пампорово в деня на взривовете, обаче нищо не им се случи. „За съжаление празникът бе помрачен от трагичния инцидент в село Хитрино. В този момент единственото, което мога да кажа, е, че се надявам да имаме един спокоен, безпроблемен, но и много успешен сезон.“ Това успя да формулира в деня на трагедията туристическата министърка. През това време само във Варна, само за първите два дни, хора и фирми, които даже не искаха да им споменават имената,  събраха и изпратиха

два микробуса с дрехи и храна;

кръводарителите не спряха и в събота, и в неделя; четиризвездният хотел “Елена” на Златни пясъци предложи безплатен подслон и грижа за останалите без дом; целият персонал на „Света Марина“ и Военноморска болница работиха на място и във Варна… А в Хитрино освен дарения, има фургони и обещания. И понеже в такива ситуации любителите на гласове свише започват да говорят за прокоби и знамения, могат да поразсъждават и над следното – голямото земетресение в Стражица беше на 7 декември 1986-та. Някои хора, останали без къщи тогава, още живеят във временните фургони – въпреки парите, събирани от българите, въпреки обещанията

и въпреки изминалите 30 години.

Тази седмица стана ясно също, че разследването на причините за наводнението в село Бисер е приключило, а след месец прокуратурата ще излезе и с акт. Ако не помните, 9 души се удавиха, когато се скъса стената на язовир “Иваново” – на 6 февруари 2012-та… Та това прокоба ли е, знамение или знак, че държавата трябва да я затресе нещо друго? За предпочитане откъм съда? На позорния стълб бяха вързани и „журналистите“ – едно все по-аморфно понятие, което включва все повече случайни хора. „Прекрачиха се граници при отразяването на трагичния инцидент в шуменското село Хитрино.“ – това коментираха в Русе медийните експерти Георги Лозанов и Иво Драганов. Много преди тях мислещата публика вече беше класирала

най-повърхностните и безумни въпроси,

задавани на място. Само че публиката (на която това може да не й е известно и определено не й е работа) и експертите (които уж работят точно това) не стигнаха по-навътре – защо има повърхностни въпроси при всяка такава трагедия. Може би защото експертите и регулаторите години наред срамежливо натискаха обществените медии и се правеха, че други, които формират медийната среда, няма? Или защото груби нарушения на добрия тон, възпитанието и морала минаваха безнаказано? И защото видимо

неграмотни хора се настаняват все по-удобно

на всички нива в медиите, налагайки вкуса, интересите и моментните настроения на „шефа”? А може би защото в журналистическата професия все повече въпросите по същество водят до неприятни последици? Или защото в нормалните медии репортерът отива да види какво се случва, а не да „направи” това, което са му измислили „журналистите“ на бюро, които никога не са усещали какво е да газиш из останките на нечий живот, а по телефона да те инструктират как да „накървавиш материала“. И не е ли работата на медийните експерти да защитават точно тази „нормалност”, а не да бърчат гнусливо носове пред резултатите постфактум? Във Варна си имахме

и друга малка медийна драма,

след като преди германските власти да обявят име и да поискат арест, тук беше разкрит, обвинен, обявен за виновен, а според някои даже и арестуван,  биячът от метрото в Берлин, а роднините на жена му –  разпитани по всички медийни „правила”. През това време председателят на органа, призван да бди за медийната хигиена правеше телевизионни обзори на германската преса по случая. В същия ден във Варна ученици и възрастни се опитваха

да правят добро за познати и непознати.

Моряците, например, имаха своя благотворителен базар. Съучениците на 17-годишната Стела (научили от медиите за безизходното положение на болната й майка), буквално за ден организира свой базар, събирайки пари. Малките ученици от „Стефан Караджа“ също направиха ден за Стела и майка ѝ. В „Гео Милев” помагаха на малката Алекс, която се бори за здравето си. 13 тона пластмасови капачки събраха доброволци в кампанията „Аз вярвам и помагам“. С парите от тяхното рециклиране беше купена нова апаратура за две неонатологии във Варна… В края на годината дойде и

времето за всякакви награди.

Варна спечели четири в националния конкурс “Сграда на годината”. Едно от големите признания е за ремонта на Двореца на културата и спорта. Което беше наистина сериозно събитие, сега остава да се оправи вентилацията, която периодично вкарва в голямата зала миризми на готвено, (а когато замирише на скара, докато на сцената играят „Ромео и Жулиета“, се получава конфуз). Друга голяма награда – в категорията „Жилищни комплекси“, също дойде във Варна. Спечели я затвореният жилищен комплекс „Акварел Резиденс“ в квартал „Бриз”. Което е добра локация в рекламните материали, но на практика означава, че извън оградата

пейзажът е далеч от всякакви награди.

В очакване на награда премина седмицата за реформаторите. На прага на окончателното си разпадане групата продължава да се надява да поостане още във властта, като задържа мандата, а Лукарски поиска на премиерския пост да остане Бойко Борисов, защото „е най-добрият вариант за България в този момент”. Разбира се, в началото на кризата Борисов обяви, че всеки министър, осмелил се да участва в служебен кабинет, ще бъде изключен от ГЕРБ. Но от една страна, това беше твърде отдавна, а от друга – което важи за министрите, не важи за министър председателя. Който все повече омеква

под напора на това, че „го искат“.

Мотивите на реформаторите са по-прозрачни – „автентичната десница не е получавала възможност за мандат вече 19 години“. Явно не са разбрали защо не им се е случвало през последните 19 години и защо няма да им се случи още няколко пъти по толкова, ако продължават така. В Парламента тази седмица за довиждане се опитаха да гласуват антикорупционния закон на Меглена Кунева, но не им се получи. При този автор не е сигурно дали това е лоша или добра новина. За Варна добрата новина е по отношение на приходите. Тази година те ще са с

над 10 милиона лева повече

от предвиденото, главно заради по-добрата събираемост на данъците. Общинският съвет ще приключи годината със заседание през следващата седмица. Една от точките в дневния ред е „осигуряване на устойчивост“ на проекта за интегриран градски транспорт – „втора фаза“. Само дето не разбрахме кога тръгна първата. И, разбира се, има и „осигуряване на средства за финансиране на недопустимите разходи“ по проекта (?!?). Съветниците предвиждат и драстични глоби за пиене и пушене на детските площадки – от 300 до 500 лева и

двойно повече при рецидив.

Първият въпрос е дали съветниците са проверили съответстват ли на закона глобите (за да няма поправителен като при глобите за неправилно паркиране), вторият – кой и как ще ги събира (защото и сега има много нарушения, за които глоба се полага, но рядко се налага). Варна влезе и в друга класация. Името „Черна книга“ е достатъчно красноречиво, под това заглавие фондация “Фридрих Науман” класира

най-абсурдно изразходваните обществени пари

през годината. Варненският принос трудно може да бъде оспорен – с програмата “Интегриран градски транспорт”. Обобщението в „Черната книга“ не пропуска нито трите удължавания на срока за изпълнение, нито отчета като „изпълнено“ за всичките девет компонента. Не са пропуснати и екзотично изглеждащите велоалеи, и липсите – на работещи автомати за билети, на интелигентни светофари, на информационна система в реално време, на център за управление, на ремонтна база. Както и тоталното информационно затъмнение – от хода на работата до разплащането по дейностите. И ако край новите фонтани светлините на елхата разсейват натрупаното през цялата година и създават усещане за празник, то разходката по пешеходната част бързо тушира това усещане. Защото отскоро на лъскавата главна улица на морската столица, между скъпите кожи и скъпите парфюми, се появи витрина на „Солунската митница”. Което е най-показателното за хода и посоката на  варненската икономика.

Тази седмица България беше Хитрино. Защото от всички краища на страната помагаха на пострадалите. И защото, както обикновено, стана сериозен инцидент, след който започнаха несериозните упражнения по темата. Като резултат в края на седмицата хората от Хитрино

протестираха заради липсата на информация

какво се случва в селото им. През това време мигрантите от Харманли стигнаха до Добрич. Зад трийсетината бегълци наднича по-големият въпрос – след като Германия започна да обръща палачинката и предстои голямо връщане на мигранти обратно по пътя, по който са дошли, готови ли сме да се справим? В началото на седмицата Б-отборът на реформаторите взе мандата и започнаха пируетите пред ГЕРБ. В края на седмицата премиерът вече изглеждаше склонен да ги уважи, стига да се приемат промените в Изборния кодекс и следващите избори да са мажоритарни. Иначе казано –

управлява ли вече Слави държавата?

Пак от Брюксел потвърдиха, че българският външен министър е човекът, съзнателно лишил страната ни от мястото на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2018-та и 2019-та, за което се кандидатирахме още през 2003-та. Случаят е скандален сам по себе си, а на фона на събитията в момента може да бъде наречен и национално предателство, доколко означава загубата на сериозен лост за участие в решения, от които ще зависи много дълъг период от живота ни. Самият Митов разказва басни, че оттеглянето, от което печели Полша, било заради подкрепата, която поляците оказали на нашия кандидат за шеф на ООН, от което Кристалина Георгиева определено печели номинацията за

най-скъпо фиаско в най-новата ни история.

А за Съвета за сигурност ще можем да се кандидатираме отново през 2038-ма. Пак през седмицата във Варна имаше ден със силен вятър и като резултат – паднали дървета и билбордове. Което при всичката санитарна сеч и проверки е малко смущаващо. Все пак  голямата тема, за която ще се говори не само тази седмица, е какво стана в Хитрино. 7 загинали, 28 ранени, 26 разрушени къщи – това е статистиката, въпросите обаче са много повече. И не е необходимо следователите

да ни разкриват всичките си тайни,

за да има отговори.Но без тях се стига до там, че премиерът говори за осма жертва, министърката му го опровергава, а местните, останали без покрив, покъщина и храна, са най-недоволни от информационната мъгла, в която ги държат. Защото веднага след инцидента обвинителният пръст се насочи към машинистите (които признаха, че са го очаквали и не са изненадани) и макар експерти да твърдят, че проверката на скоростта на влака може да се направи за минути, дни след аварията има само уклончиви отговори. Ситуацията напомня

станалото на гара Езерово до Варна

преди три години, когато гръмнаха цистерни с пропан-бутан и пак се говореше за мерки и сигурност. Особени промени по веригата май няма. Собственикът на цистерните от Хитрино декларира, че фирмата е негова, други хора тиражират документи за офшорна собственост. Може и да не изглежда, че това е  най-важното на фона на погребенията и разрухата, но всъщност е, защото то определя разпределението на отговорностите. Реакциите поне бяха навременни – от евакуацията до сформирането на кризисен щаб. Хиляди хора също реагираха още в първите часове, sms-дарението се оказа най-бърз вариант. Операторите също можеха да са по-бързи и да сменят благодарствените обратни съобщения. А държавата би могла най-сетне

да освободи дарителските съобщения от ДДС.

Или поне да дари събраното от кампанията, в която своите левчета пускаха социално слаби българи, мотивирайки се, че на хората в Хитрино сега им е по-зле, отколкото на тях. Няколко часа след взрива из социалните мрежи изпълзяха и мародерите. И във Варна се оплакаха, че непознати им звънят по телефона и им искат пари за пострадалите. Което, въпреки всичко преживяно, продължава да шокира. В същото време премиерът и министрите му в оставка демонстрираха

героизъм в мирно време –

министър-председателят обикаляше из Хитрино, а от кабинета ни убеждаваха,че той рискува живота си, за да влезе в района на аварията (където няма работа), и даже се скарал с охранителите от НСО, които не го пускали (защото това им е работата). Това посещение остава в историята, увековечено в снимките, на които премиерът прегръща работещите на терен и коженият му шлифер лъщи до старите униформи на пожарникарите (за които вътрешната министърка в оставка разпореди да си ги носят още две години). От това посещение

ключовата дума беше „аз“ –

за даване, за решаване, за справяне, за спасяване. Вероятно, ако знаеше чужди езици, премиерът би стигнал самостоятелно и до прозрението „L’etat, c’est moi”. В края на седмицата в равносметката е 10 милиона лева, които „той даде“. Финансовият министър обяви, че е готов  с „2-3 варианта за къщички“, в които хората щели да поживеят „две-три” години, докато се строи, и даже се преговаря „всичко” да стане с „европейски пари” – по програмите за транспорт и селски райони (които изобщо не предвиждат подобни разходи). Това, което не чухме, е колко лични средства е дарил някой от обещаващите държавни пари. Или между държавно и лично вече няма разлика? През това време даренията от обикновените българи

надхвърлиха 32 милиона лева…

И докато премиерът се снимаше на фона на руините, собствениците на руините не можеха да влязат там и да си потърсят оцелели дрехи, лекарства и документи. И не беше само премиерът – приз Хитрино минаха още Румен Радев, Мустафа Карадайъ, Сотир Цацаров – всеки със своите мотиви да е там. И без усет за аргументите защо не трябва да е там. Разбира се, за жертвите беше обявен и ден на национален траур – което все повече се превръща в официалния държавен жест, с който

вина и отговорност се замитат под килима.

Уволниха и участниците в семинар с ядене и пиене в деня за траур. На тези, които откриха ски сезона в Пампорово в деня на взривовете, обаче нищо не им се случи. „За съжаление празникът бе помрачен от трагичния инцидент в село Хитрино. В този момент единственото, което мога да кажа, е, че се надявам да имаме един спокоен, безпроблемен, но и много успешен сезон.“ Това успя да формулира в деня на трагедията туристическата министърка. През това време само във Варна, само за първите два дни, хора и фирми (които даже не искаха да им споменават имената) събраха и изпратиха

два микробуса с дрехи и храна;

кръводарителите не спряха и в събота, и в неделя; четиризвездният хотел “Елена” на Златни пясъци предложи безплатен подслон и грижа за останалите без дом; целият персонал на „Света Марина“ и Военноморска болница работиха на място и във Варна… А в Хитрино освен дарения, има фургони и обещания. И понеже в такива ситуации любителите на гласове свише започват да говорят за прокоби и знамения, могат да поразсъждават и над следното – голямото земетресение в Стражица беше на 7 декември 1986-та. Някои хора, останали без къщи тогава, още живеят във временните фургони – въпреки парите, събирани от българите, въпреки обещанията

и въпреки изминалите 30 години.

Тази седмица стана ясно също, че разследването на причините за наводнението в село Бисер е приключило, а след месец прокуратурата ще излезе и с акт. Ако не помните, 9 души се удавиха, когато се скъса стената на язовир “Иваново” – на 6 февруари 2012-та… Та това прокоба ли е, знамение или знак, че държавата трябва да я затресе нещо друго? За предпочитане откъм съда? На позорния стълб бяха вързани и „журналистите“ – едно все по-аморфно понятие, което включва все повече случайни хора. „Прекрачиха се граници при отразяването на трагичния инцидент в шуменското село Хитрино.“ – това коментираха в Русе медийните експерти Георги Лозанов и Иво Драганов. Много преди тях мислещата публика вече беше класирала

най-повърхностните и безумни въпроси,

задавани на място. Само че публиката (на която това може да не й е известно и определено не й е работа) и експертите (които уж работят точно това) не стигнаха по-навътре – защо има повърхностни въпроси при всяка такава трагедия. Може би защото експертите и регулаторите години наред срамежливо натискаха обществените медии и се правеха, че други, които формират медийната среда, няма? Или защото груби нарушения на добрия тон, възпитанието и морала минаваха безнаказано? И защото видимо

неграмотни хора се настаняват все по-удобно

на всички нива в медиите, налагайки вкуса, интересите и моментните настроения на „шефа”? А може би защото в журналистическата професия все повече въпросите по същество водят до неприятни последици? Или защото в нормалните медии репортерът отива да види какво се случва, а не да „направи” това, което са му измислили „журналистите“ на бюро (които никога не са усещали какво е да газиш из останките на нечий живот, а по телефона да те инструктират как да „накървавиш материала“). И не е ли работата на медийните експерти да защитават точно тази „нормалност”, а не да бърчат гнусливо носове пред резултатите постфактум? Във Варна си имахме

и друга малка медийна драма,

след като преди германските власти да обявят име и да поискат арест, тук беше разкрит, обвинен, обявен за виновен (а според някои даже и арестуван) биячът от метрото в Берлин, а роднините на жена му –  разпитани по всички медийни „правила”. През това време председателят на органа, призван да бди за медийната хигиена правеше телевизионни обзори на германската преса по случая. В същия ден във Варна ученици и възрастни се опитваха

да правят добро за познати и непознати.

Моряците, например, имаха своя благотворителен базар. Съучениците на 17-годишната Стела /научили от медиите за безизходното положение на болната ѝ майка/, буквално за ден организира свой базар, събирайки пари. Малките ученици от „Стефан Караджа“ също направиха ден за Стела и майка ѝ. В „Гео Милев” помагаха на малката Алекс, която се бори за здравето си. 13 тона пластмасови капачки събраха доброволци в кампанията „Аз вярвам и помагам“. С парите от тяхното рециклиране беше купена нова апаратура за две неонатологии във Варна… В края на годината дойде и

времето за всякакви награди.

Варна спечели четири в националния конкурс “Сграда на годината”. Едно от големите признания е за ремонта на Двореца на културата и спорта. Което беше наистина сериозно събитие, сега остава да се оправи вентилацията, която периодично вкарва в голямата зала миризми на готвено, (а когато замирише на скара, докато на сцената играят „Ромео и Жулиета“, се получава конфуз). Друга голяма награда – в категорията „Жилищни комплекси“, също дойде във Варна. Спечели я затвореният жилищен комплекс „Акварел Резиденс“ в квартал „Бриз”. Което е добра локация в рекламните материали, но на практика означава, че извън оградата

пейзажът е далеч от всякакви награди.

В очакване на награда премина седмицата за реформаторите. На прага на окончателното си разпадане групата продължава да се надява да поостане още във властта, като задържа мандата, а Лукарски поиска на премиерския пост да остане Бойко Борисов, защото „е най-добрият вариант за България в този момент”. Разбира се, в началото на кризата Борисов обяви, че всеки министър, осмелил се да участва в служебен кабинет, ще бъде изключен от ГЕРБ. Но от една страна, това беше твърде отдавна, а от друга – което важи за министрите, не важи за министър председателя. Който все повече омеква

под напора на това, че „го искат“.

Мотивите на реформаторите са по-прозрачни – „автентичната десница не е получавала възможност за мандат вече 19 години“. Явно не са разбрали защо не им се е случвало през последните 19 години и защо няма да им се случи още няколко пъти по толкова, ако продължават така. В Парламента тази седмица за довиждане се опитаха да гласуват антикорупционния закон на Меглена Кунева, но не им се получи. При този автор не е сигурно дали това е лоша или добра новина. За Варна добрата новина е по отношение на приходите. Тази година те ще са с

над 10 милиона лева повече

от предвиденото, главно заради по-добрата събираемост на данъците. Общинският съвет ще приключи годината със заседание през следващата седмица. Една от точките в дневния ред е „осигуряване на устойчивост“ на проекта за интегриран градски транспорт – „втора фаза“. Само дето не разбрахме кога тръгна първата. И, разбира се, има и „осигуряване на средства за финансиране на недопустимите разходи“ по проекта (?!?). Съветниците предвиждат и драстични глоби за пиене и пушене на детските площадки – от 300 до 500 лева и

двойно повече при рецидив.

Първият въпрос е дали съветниците са проверили съответстват ли на закона глобите (за да няма поправителен като при глобите за неправилно паркиране), вторият – кой и как ще ги събира (защото и сега има много нарушения, за които глоба се полага, но рядко се налага). Варна влезе и в друга класация. Името „Черна книга“ е достатъчно красноречиво, под това заглавие фондация “Фридрих Науман” класира

най-абсурдно изразходваните обществени пари

през годината. Варненският принос трудно може да бъде оспорен – с програмата “Интегриран градски транспорт”. Обобщението в „Черната книга“ не пропуска нито трите удължавания на срока за изпълнение, нито отчета като „изпълнено“ за всичките девет компонента. Не са пропуснати и екзотично изглеждащите велоалеи, и липсите – на работещи автомати за билети, на интелигентни светофари, на информационна система в реално време, на център за управление, на ремонтна база. Както и тоталното информационно затъмнение – от хода на работата до разплащането по дейностите. И ако край новите фонтани светлините на елхата разсейват натрупаното през цялата година и създават усещане за празник, то разходката по пешеходната част бързо тушира това усещане. Защото отскоро на лъскавата главна улица на морската столица, между скъпите кожи и скъпите парфюми, се появи витрина на „Солунската митница”. Което е най-показателното за хода и посоката на  варненската икономика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *