Obshtina Varna
10°
ниска облачност
Влажност: 93%
Вятър: 3m/s SE
Седмицата: Динко в страната на снежинките
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Две години се разминаха в последните седем дни. Новата дойде с поредните атентати по света и поредното зимно бедствие у нас. Задръстванията по магистралите, обвиненията срещу тръгналите на път и оправданията с лошото време плавно преляха от старата в новата, което определено

не влиза в графата „добри поличби”.

Защото това, което някога в учебниците по родинознание се наричаше климат, вече официално е повишено в ранг бедствие, (не е ясно само как трябва да наричаме това, което имаме за държавна власт). И във Варна имаше обещания за пълна мобилизация и готовност за зимата. А гражданите бяха призовани сами да преценят дали, като излязат на пътя, ще могат и да се приберат, а също – да не си оставят колите така, че да пречат на чистенето. И двете страни не се справиха много успешно.

За пореден път.

Стръмното към Виница, Владиславово и Почивка пак се оказа непосилно предизвикателство за половината автобуси от градския автопарк, а по улиците пак имаше танцуващи и зарязани коли. А по-тихото недоволство май се дължи на факта, че повече хора просто си останаха вкъщи, като погледнаха през прозореца (което плавно ни води към американската мечта на предишния кмет – „и във Вашингтон не чистят, излиза по-евтино”). Към шест хиляди души от Варна и областта останаха и на студено за Богоявление – въпреки че и от електроразпределителното дружество ни захранваха от есента с новини за подобрения и инвестиции. За цялата страна през седмицата регионалният министър в оставка направи сметката, че зимното чистене струва между 50 и 60 милиона на сезон. Обаче, ако това е чистене за 60 милиона,

явно са необходими поне 600,

за да се усети и ефект. И има два варианта – да дадем на чистещите 600 милиона с надежда, че тогава 60 ще отидат „чисто” за дейността, или да ги глобят 600 милиона, за да може следващия път всичките 60 да отидат за чистене. Засега обаче сценарият се повтаря при всяко застудяване (ако не броим изчезналата патетика на лова на снежинки във въздуха), а шофьорите –  особено тези на големи камиони, са сочени за основните виновници за задръстванията. В графата „разходи” и на фирмите, и на домакинствата с коли обаче има винетки, данъци, такси и акцизи, които (теоретично) отиват за поддържане на пътищата. Същите пътища, по които гражданите да отидат да си изкарат празниците, където искат, а камионите да си возят стоката и да не плащат неустойки. Засега шофьорите се ограничават да дават

квалификации за менталния статус

на управляващите из социалните мрежи, но дали не е време за дела за пропуснати ползи? Защото (поне в морското застраховане) има законово позоваване на Божията воля като причина за невъзстановими загуби, но включването на януарския сняг сред тях може да е допустимо по 32-я паралел. По 42-я обаче…

Но засега извинението минава и след като зимата беше обявена за бедствие и фокусът – преместен от несправянето с особеностите на сезона върху героичната борба с неочакваното, кабинетът се събра извънредно, за да обсъди „доклад на МВР за план за логистично обезпечаване на Национална специализирана полицейска операция за превенция и противодействие на битовата престъпност в Република България”. След опита със зимата можем ли да очакваме и

ново стихийно бедствие – битовата престъпност?

Във Варна между двете заснежавания имаше и блокада на морския канал. Десетки рибари от цялото крайбрежие дойдоха с корабите си затвориха входа към Варненското езеро. Всъщност рибарите протестират срещу ресорната си изпълнителна агенция вече за трети път, но досега сбирките им на сушата не предизвикваха особен ефект. Обвиненията са, че ИАРА им пречи да работят, като ги рекетира чрез всичките си налични лостове. От агенцията им обещаха разговор и проверка на сигналите към конкретни служители. Общият механизъм на работа обаче си остава същият… Варна вече е и

Европейска младежка столица.

Ако вярваме на обещанието от март миналата година, официалното откриване ще е около 20-ти януари. Всъщност, ще трябва да му вярваме, защото по-актуално няма, а зимното бедствие вероятно е добро оправдание след аплаузите по темата на площадния концерт за Нова година вече цяла седмица никой да не се сеща за домакинството ни. Първата седмица на годината провокира размисли какво остана недовършено в старата и какво беше планирано за новата. За един от най-мащабните варненски проекти няма добри новини. Тази пролет трябва да продължи

ремонтът на Аспаруховия мост

и въпросителните са няколко – какъв ще е служебният кабинет, какви ще са действията му, какви ще са резултатите от парламентарните избори, каква ще е политиката на новия кабинет и ако ще продължи с инвестицията в належащия ремонт – ще успее ли преди началото на летния сезон. Докато мостът „виси” в очакване на изборите, за други проекти има добри новини – Общината ще получи безвъзмездно над 25 милиона лева от „Региони в растеж“ за да продължи подобряването на градската среда. Конкретните измерения включват междублокови пространства и улична мрежа, градско озеленяване и улично осветление, велоалеи и достъпна среда, обновяване на Морската градина. Разбира се, милионите радват, но след натрупания (често лош) опит, основният въпрос е какво ще получим срещу тях –

още от същото или все пак нещо добро?

В началото на годината във Варна се прехвърли развитието на драмата от Хитрино, след като мерките за неотклонение на машинистите дойдоха за гледане в апелативния съд. След заседанието с мярка за неотклонение е само главният машинист (вече – парична гаранция), версията за катастрофата все повече клони към „превишена скорост”, а всички питания за останалите (не)отговорности май ще си останат без отговор. И ако при машинистите субординацията и разписаните отговорности сработиха и не-главните бяха освободени,

при министрите този принцип не важи.

Годината започна с обвинения. Първи беше Трайчо Трайков, който получи акт, че като министър на енергетиката е допуснал умишлена безстопанственост и не е защитил правата на държавата при сделките с ЕВН и ДКК. След него заради ЕВН се оказа обвиняем и Симеон Дянков. Опитите на Трайков да обясни, че решенията са били не негови, а на „шефа”, засега не впечатляват прокуратурата. Но вероятно няма основания за притеснения – вариантът с осъдените министри е румънски, българският патент е да излизат от съда като сертифицирано честни… Но това са скандали за следващи седмици. Първата за годината също предложи достатъчно теми – ако не за скандал, поне за медийна дъвка. Първи бяха „Музикаутор“, които поискаха националното радио

да им плаща три пъти повече

за авторски права. Засега успяха да предизвикат: възторг сред любителите на класиката, джаза и фолклора; консолидация сред авторите на песни, които все по-масово подаряват права на радиото; излишно за тях взиране в „административните” им разходи (които в отчетите на някои неправителствени организации играят ролята на смокиново листо за  печалбите от дейността им). Колкото до автора – той трябва да печели от труда си, а ако има място за спор, то е дали авторът не трябва да е пръв при разпределянето на отчисленията, а не да е някъде при „административните разходи”… Далеч по-шумен беше

спорът за бебето на годината –

след като стана ясно, че то е родено от 13-годишната Златка, която го е кръстила Динко. 15-годишният татко го заплашва разследване на прокуратурата, бабите и дядовците обаче повече се вълнуват дали държавата ще им даде само „бебешко креватче, за да не се харчим”, или все пак ще склони и на апартамент. “Обичаите” на етноса за пореден път изместиха важния въпрос – къде са резултатите от ромската интеграция, след като парите за нея бяха усвоени. Между другото, младата майка-петокласничка сама се определя като неграмотна, но не смята да се връща да си доучи… Коментарите и реакциите за новия Динко не позволяват никакъв оптимизъм, че новата година ще донесе и нови отговори (на нови решения пък съвсем не смеем да се надяваме). Все пак големият въпрос на седмицата беше

коя е „друсаната” лютеница

с ефект на марихуана. Радостта беше кратка, олеамидът в лютеницата – разтоварен от очаквания да развесели цялата нация, а покрай шегичките тихо минаха данните колко над допустимото е съдържанието на захар и нишесте, например, в същата лютеница (и не само в нея). Също както покрай апокалиптичните подгрявания за снега и героичните битки с него вятърът редовно издухва въпроси като колко снегорина има общо в държавата и по общини и на колко места е заложен всеки от тях като почистваща техника, кой контролира чистенето и пръскането с химикали, кой проверява отчетите за милионите, които всяка зима ни гарантират бедствието, кой осигурява контрол на затворените участъци, за да си останат наистина затворени. И ще има ли година, в която чистенето ще започне наистина навреме, за да не разчитаме после на най-разпространеното средство за справяне със зимата – пролетта. Докато един мармот ни маже филии с лютеница.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *