Obshtina Varna
1°
Мъгла
Влажност: 93%
Частните арбитражи не могат да решават потребителски спорове
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Снимка: Дарик радио/архив

Депутатите приеха на второ четене днес изменения в Граждански процесуалния кодекс, с които забраниха потребителските спорове да се решават от арбитражни съдилища. Промените бяха предложени от омбудсмана Мая Манолова, а вносителите на проекта станаха народни представители от ГЕРБ, пише mediapool.bg. Сред промените са и въвеждането на регламент за действието на арбитражите и въвеждане на изисквания към арбитрите и контрол върху работата им от министъра на правосъдието.

Арбитражите са частни съдилища, които се използат като форма на разрешаване на спор, алтернативно на съдопроизводството. Те се използват предимно при спорове, където и двете страни са търговци. Спорът им се разрешава от трето лице – арбитър, овластено от тях.

В началото на юни 2016 г. Манолова заяви, че е получила редица жалби и сигнали от граждани с оплакване, че са осъдени от арбитражен съд за несъществуващи задължения, за отдавна погасени по давност дългове, без арбитражна клауза, неприсъствено и често, без изобщо да бъдат уведомени за арбитражното производство.

След анализ на проблема работната група на омбудсмана установила, че арбитражното производство е удобно средство за лесно осъждане на гражданите, без те да могат адекватно да се защитят. Към него най-често прибягвали колекторски фирми, които за жълти стотинки изкупували от монополни дружества – електроразпределителни дружества, топлофикации и др., задължения на граждани, които са отдавна погасени по давност, аргументира се тогава Манолова.

Днес парламентът изключи потребителските спорове от обхвата на арбитража, освен ако той не е изрично договорен между двете страни и то след възникването на спора им. Другата важна промяна, която одобриха днес депутатите е, че в полза на търговци може да се присъди възнаграждение за изпозваните от тях услуги на юристконсулт, но само в максимално опрделения по Закона за правната помощ размер.

При гласуването на този текст думата взеха Петър Славов (Реформаторски блок) и Димитър Байрактаров (Патриотичния фронт), които заявиха, че това е най-важния текст и трябва да бъде подкрепен. Славов коментира, че съдът ще се произнася по размера на възнаграждението, т.е. ще има възможност да го преценява, а не само да присъжда исканото от търговеца. Освен това то ще има горна граница.

“Ще спрем лошите практики на монополните дружества да вземат суми, които далеч не отговарят на направените разноски”, посчерта още депутатът.

Байрактаров пък стигна по-далеч, по собствените му думи, като определи юристконсултските възнаграждения, които се присъждат на търговците като незаконно обогатяване на монополистите. “За 20 лв. задължение, потребителят плаща 300 лв. отгоре заради юристконсултското възнаграждение, искано от търговеца”, аргументира се народният представител. По думите му с измененията в закона няма да може да се присъжда възнаграждение по-голямо от задължението на потребителя, което било справедливо.

С измененията в закона се записа още изрично, че арбитражните решения, постановени по спорове, чийто предмет не е в компетенростта на арбитражите, са нищожни.

“От следващата седмица, след обнародването на промените, всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето”, заяви в кулоарите на парламента омбудсмана Мая Манолова след приемането на измененията. “Текстовете, които бяха приети повеляват по всички висящи производства да има незабавно прекратяване, тъй като тяхното разглеждане от частни арбитражни съдилища е недопустимо”, допълни тя.

По думите й дела се завеждат само заради юрисконсултските възнаграждения – за да могат монополистите да приберат още и още от своя клиент. “Тези възнаграждения бяха намалени 6 пъти. Сега “Топлофикация”, която масово съди свои клиенти, искаше 300 лв. пред СГС, 300 лв. при възнаграждение на длъжника и 350 лв. пред частен съдебен изпълнител, сега таванът, който ще може да поиска, е не 900 лв., а 150 лв.”, коментира още Манолова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *