Седмицата: …или както обикновено?
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Община Варна

През седмицата във Варна официално гласуваха бюджета, у нас новият президент наложи първото си вето, американският уволни главния прокурор. Средният американец все още е във възторг от Тръмп, твърдят наблюдатели. А колко ще трае това и как ще свърши можем да ги ориентираме ние, като им изпратим старите си вестници. Варненският бюджет беше определен като „рекордно висок“. Заедно с парите от европейски програми във Варна тази година

можем да похарчим над 450 милиона лева

Остава да видим дали и инвестирането им ще е рекордно добро или както обикновено. Приемането не мина без забележки – и от ляво, и от дясно. Десните, които гласуваха против, се мотивираха, че безуспешно са търсили опции като „паркиране” и „отводняване”, предвидени за изпълнение през годината. И двете пера стават все по-критични за Варна, а съотношението 1:3 при сравнение на капиталовите разходи и заплатите няма да оправи нещата, смятат критиците на бюджета. Въпросите от лявата страна бяха свързани повече с приходите – главно защото в Бюджет 2017 са заложени 15 милиона лева повече в сравнение с миналата година, но не пише откъде точно ще дойдат. Въпреки критиките градската инфраструктура ще получи общински средства. Най-големите градски проблеми обаче са

непосилни и за най-високия общински бюджет

Поредната илюстрация през седмицата беше голямата водопроводна авария, която наводни булевард „Левски“ и подлезите по него. Причината беше скъсване на стоманена тръба – на същото място, където стана голяма авария и през 2011-та. Вероятно причината е свлачище и вероятно при темповете на строеж в района следващата подобна авария няма да чака цели шест години. Но сградите продължават да никнат с разрешения, получени както обикновено. Друг бюджетен приоритет тази година ще е домакинството ни като Европейска младежка столица. Там, въпреки ранните приготовления и красивите презентации,

положението с финансирането е както обикновено –

на общинската сесия бяха гласувани пари за различните прояви в програмата на домакинството ни. На 30 януари обаче гласуването беше на юнашко доверие, защото изборът на проекти (който трябваше да е приключил в края на миналата година) започна на 1 февруари, а резултати се очакват в началото на март. Има даже опция, наречена „обществено гласуване“ – след като бъдат събрани проектите, да гласуваме за тях на сайта на проекта. И чак след това ще започне същинската работа. Въпреки многото предварително говорене на тема “други източници на финансиране” за тях не се знае нищо и сигурните засега пари са тези, които ще дойдат от общинския бюджет. Това пък означава

орязване на фонд „Култура“

за сметка на варненските творци (но не и на общинския календар), като местните фестивали ще получат общо 350 хиляди лева, а средства за творчески проекти изобщо няма. Живеещите след Галата не се вълнуваха от изкуство преди сесията. Те имаха съвсем други питания към бюджета – защо, когато плащат данъци, изглежда, че живеят в града, а когато се качат на градския автобус, изведнъж се оказват на 60 стотинки извън Варна. Всъщност, за автобусите би трябвало да имаме какво да кажем всички варненци, защото големият транспортен проект е все така около нулата, а отделно работещите табла са в такъв тестов режим, че през седмицата двама приятели едва удържаха госта си – руснак в автобуса. Горд, че чете на български, той беше убеден, че

вместо към Златни пясъци го връщат на летището,

защото така пише на таблото вътре. Контролен или санкциониращ орган за така „работещия“ проект обаче няма. Дали ситуацията ще се повтори и с подаръка, който тази седмица официално стана наш? Пловдивските общинари дадоха съгласието си и Варна придоби окончателно подарените от държавата 29 процента от Пловдивския панаир. Сега предстои важна стъпка – Общинският съвет във Варна да реши кой ще е нейният представител в Общото събрание на панаира. И добре да го запознае с два факта. Първо – предното сътрудничество с Георги Гергов завърши с това, че Варна се сдоби с Дупката в центъра на града (не без съучастието на тогавашния общински представител в тогавашното Общо събрание). И второ – сегашната схема на Гергов е

влизане в спирала от дългове,

за да могат новите да покриват старите. И затова е много важно кога за какво ще си вдига ръката новият ни представител в пловдивските бизнес интереси, за да не завърши сделката както обикновено – за наша сметка. През седмицата започнаха и обичайните за сезона изненади със сметките за ток. Нормално е да дойдат по-високи, но покрай логичното качване заради студа доста граждани откриват и резултати от умножение по 3,14. Комисията за защита на потребителите междувременно напомни, че ако клиентът има възражения по сметката, не е длъжен да я плати докато трае спорът, като при това никой няма право да му спира тока. Доста хора обаче плащат – дори ако изобщо не са били в България по времето, през което според електроразпределителното дружество са похарчили три пъти повече ток, отколкото през миналия януари (когато са били тук). Правят го, защото предпочитат да спестят време, нерви и пари (защото разходите по оспорването често излизат повече от надписаното). Така че,

както обикновено, монополът побеждава –

въпреки обещанията и предписанията на разните комисии. Не че сме се замогнали особено. Евростат, без да обръща внимание на заклинанията за вътрешна употреба, че може да сме бедни, но и издръжката на живота ни е по-евтина, обяви, че пак сме на опашката. Общата европейска статистика не оспорва частта за бедността, но по нейни данни храната ни изобщо не е сред най-евтините. По-достъпни за нас, отколкото за европейците (засега) са само цигарите и алкохолът. А според друго изследване, публикувано пак тази седмица, се оказа, че бедността убивала също толкова успешно, колкото и пушенето… И друго ни убива – липсата на правосъдие, която понякога

екзекутира жертвите втори път

Тази седмица окончателно затвориха делото за наводнението в Бисер. За пет години то премина през четири прокуратури и никъде не намериха нито един виновен за бедствието, което съсипа селото и уби десет души. По други казуси съдът е далеч по-бърз. Веднага след като Слави Трифонов излезе с ултимативното си искане за две седмици депутатите да обсъдят референдума му и за два месеца да го превърнат в закон, Върховната административна прокуратура обяви, че референдумът на Слави е задължителен. Трифонов очевидно вече се смята за ексклузивен глас на „суверена“, а какво смятат прокурорите не е много ясно. Аргументите им са онези 12 500 бюлетини без плик, намерени след края на вота. Но кой всъщност гарантира, че „голите“ бюлетини са били част от гласуването, а не са се появили постфактум? И дали пък не ни

организират Костинброд-2?

По-късно през седмицата съдът окончателно разпореди и машинно гласуване навсякъде. Ако беше преди около 20 години, това щеше да е една много революционна победа. Но през 2017-та битката не би ли трябвало да е за електронно гласуване? Спорът обаче бързо беше канализиран по оста „цени – организация – липса на машини“, като дори беше лансирана идеята да си внесем с кораб машини за гласуване от Филипините. Други контрираха, че ще ни излезе по-евтино, ако организираме временен внос на президента им. Както обикновено, накрая някой ще спечели спешно организираната поръчка, а ние постфактум ще научим

по колко е била умножена цената

в офертата. И друга машинна авантюра получи благословията на съда. Тази седмица петчленен състав на Върховния административен съд върна пръстовите отпечатъци в болниците до окончателното произнасяне по спора. Миналата година тричленката на ВАС спря третирането ни като престъпници, но според сегашното решение вземането на отпечатък не нарушава гражданските ни права. В края на седмицата служебният здравен министър върна темата в изходна позиция, като обяви, че смята да изхвърли машинките за отпечатъци от болниците. Макар че е доста по-интересно

какво ще открие ревизията за вкарването им

там (а и не само за тях). Седмицата ще се запомни и с първото президентско вето – върху закона за концесиите. Той влезе в сила в един от последните работни дни на стария парламент със 70 депутатски гласа (след като общо 76 избраници бяха намерили сили да отидат на работа). Румен Радев го върна с аргумента, че дава широки възможности за корупция, а също – че води до промени в още 29 закона, поради което текстовете му е трябвало да бъдат подложени на сериозни дебати. Ветото предизвика разнопосочни вълнения и създаде известни надежди. Дали темата ще приключи както обикновено, зависи от новите депутати. Които не е лошо да поглеждат тези дни и към Румъния. Там властта реши да вземе мерки за самозащита, след като прекалено много нейни представители се озоваха в затвора заради

прегрешения, дълго считани за нещо нормално

Това обаче изкара гражданите на улицата. И докато у нас някои спорят дали това оттатък Дунава е поредната платена политическа пролет, румънците мръзнат всяка вечер навън и искат нещо много просто – властта да не краде, а който от властта краде – да си понася наказанието в пълен размер. и може даже да го постигнат… Но тази седмица дори у нас имаше пример, че контролът и наказанието за един действат на останалите. В Игнатиево за миналата година са събрани около 260 хиляди лева данъци. Сумите са платени доброволно, след като медиите извадиха на показ сръчните игнатиевски джебчийки и накараха данъчните да направят 38 проверки доколко имотите там съответстват на приходите на жителите. Както обикновено, обратните примери са повече. Девненци могат най-добре да разкажат как

липсата на своевременно удряне през пръстите

може да застраши здравето и живота на цял град. Тази седмица стана ясно, че има вода в едната от цистерните, в които се съхранява трихлоретанът на „Полимери“. Замръзването ѝ създава риск от изтичане, а това може да доведе до рискове за хората и природата и до ново извънредно положение както през 2013-та. Добрата новина е, че вече има избрана фирма, която да изнесе трихлоретана във Франция и да го обезвреди. Не толкова добрата – че най-вероятно операцията ще е за сметка на  бюджета, след като за толкова години държавата не успя да направи нищо друго с отговорния за проблема Банев, освен да му разчисти път и в политиката. След президентската авантюра от тази посока (поне засега) парламентарни напъни няма, но другаде активността расте. Екипът на новата партия на Марешки беше представен в София – явно като много други варненци, и той е установил, че далеч от морето може да е провинция, но пък

всички пари са засмукани там

„Нова Република“, напротив, избра да учреди първата си регионална структура точно във Варна. Оттук Радан Кънев обяви, че те са и ще бъдат единствената дясна алтернатива на ГЕРБ, а Мартин Димитров – че предстои невероятен разцвет на икономиката. Интересът към новорепубликанските идеи вероятно има нещо общо с факта, че по малко по-рано в Националния координационен съвет на Реформаторския блок влезе Янко Станев (след едно заседание с много въпросителни, чиито резултати са вече подложени на преосмисляне). Първите социологически проучвания (или може би вече трябва да ги наричаме напътствия) сочат, че в бъдещият парламент влизат пет партии и коалиции – като БСП ще е почти наравно с ГЕРБ, след тях ще са Марешки, патриотите и ДПС. Всички останали са с резултати много под статистическата грешка. И време за промяна почти няма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *