Obshtina Varna
20°
ясно небе
Влажност: 88%
Седмицата: Средно положение
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

confused. jpg

Тази седмица пак чакахме края на света. Не дойде. Или още не сме забелязали разликата. Слънцето се показа за по-дълго, но студът си остана. Не и ако съдим по сметките за ток обаче. Или поне по „средната“, изчислена от Енерго-про. Според тях домакинствата са платили средно по

56 лева (и 11 стотинки) за ток

през януари. Което от една страна е съвсем реално – „средното“ се отнася за цяла Североизточна България, така че на всяко домакинство, което не може да се топли на друго, освен на ток, се падат по около три на дърва. От друга – излишното говорене за въже в къщата на обесения (или за средни сметки в панелни апартаменти, които плащат повече от „средното” даже през лятото) си е чисто предизвикателство. Едни граждани даже вече се организират на 7 март

да им проверяват сметките на място…

Европарламентът тази седмица одобри търговското споразумение с Канада. СЕТА е нещо като генерална репетиция за договора със Съединените щати. Привържениците му го рекламират главно с падането на визите и митническите тарифи, противниците му – с ГМО мутантите, по средата има възможности и много повече проблеми, но у нас двете страни за броени минути сведоха дискусията до това яде какво синът на Корнелия Нинова зад океана. Служебният премиер се поразходи из страната, като наблегна на митниците, което заприлича на

преглед на финансовите източници.

А иначе на Кулата, откъдето започна, всичко било наред, само прозорците трябвало да се измият… Вицът на седмицата беше от Софийската филхармония – новият им заместник – директор е бившият заместник-началник на щаба на Сухопътните войски. А наградата за най-брутален автогол е за специално избраният да се разходи до Антарктида Живко Константинов. Журналистът разказа след завръщането си, че се прибрал със „сувенирче“ – растение на около 4 хиляди години под пълната защита на закона. И със „сувенира“, и с радостта, че съзнателно е нарушил няколко закона, човекът искрено се похвали по телевизора, доказвайки, че ако си свикнал законът да ти е врата в полето,

тя си остава отворена и на Южния полюс.

Разбира се, това може да затвори вратата за следващи български експедиции, но важен е героизмът… Във Варна медиите тази седмица би трябвало да са обичани. Върховният съд отмени един от увеличените данъци – за придобиване на имоти на територията на общината, като мотив е „недостатъчно и непълно медийно отразяване“. Така данъкът, увеличен на 3 процента в края на 2015-та, отново става 2.6 на сто за 2017-та. Който обаче е плащал през 2016-та,

да не чака пари обратно –

тогава налогът е бил законен. В съда се очаква да падне и друго общинско решение, взето тази седмица. След поредния скандал с унищожена стара къща във Варна, кметът Портних забрани строителството в имоти, в които старите сгради не са паметник на културата в момента, но отлежават в списъка за деклариране като недвижима културна ценност. Министерският подпис върху него се бави около две години, а къщите падат една след друга… Затова, както беше и признато, заповедта иска просто да забави процесите, докато текат обжалванията й. Надеждата е, че през това време в София най-сетне

ще стигнат и до варненските списъци.

Не мина и без споменаване на интегрирания градски транспорт – кметът обяви: „гледаме към втория етап”. Ние все още обаче гледаме към първия и все така трудно го забелязваме. Лежерно се движат и делата около Европейската младежка столица – на поредното си събиране съветът, който се занимава с тях, обяви, че общината ще съфинансира по-малко проекти, но парите ще си останат същите. Дали след всички забавяния и увъртания няма достатъчно кандидати? И защо, когато стане дума за пари, макар че има и други предвидени източници, май

вече се подразбира само „общински пари”?

Новини имаше през седмицата и от Областната управа. Новият управител вече има и нов заместник – също военен с дългогодишна кариера. Сред приоритетите си Тодор Йотов посочи ситуацията с „Полимери“. Там трихлоретанът продължава да отлежава в очакване на утилизация или внезапно изтичане. И сериозна проверка как се стигна дотук. Опитите за ревизия обаче никога не стигат толкова далеч. През седмицата служебният премиер Герджиков отчете какво е намерено по министерства и агенции, където проверяваха предимно обществените поръчки на последния кабинет. Военното, земеделското и вътрешното ведомство (където, за разлика от другите, смени няма), са посочени като най-големите нарушители. Разговорът обаче

спря преди най-интересния отговор –

кому е било изгодно. В смутното междуправителствено време тази седмица много се каза за здравеопазването. От Сдружението на общинските болници поискаха клиничните пътеки (които не са пипани от десет години), да получат по-голямо финансиране, за да продължим да говорим за криза. Защото ако парите останат същите, ще се наложи да говорим за катастрофа, смятат лекарите. С тях са и зъболекарите, които изчислиха, че здравите зъби на цялата нация са оценени сега колкото десет километра магистрала. И затова техният бюджетът за зъболечение стига за

20 процента от тези, които си плащат

осигуровките. Зъболекарите се оплакаха още, че получават под 10 лева за преглед (докато за домашен любимец вече е 15). Засега обаче борбата за здравето се води на други фронтове. Ресорното министерство обяви, че обмисля как да намали солта и захарта в храната ни. Разбира се, не става дума за нови рецептури, контрол или стимулиране на здравословното хранене (например, с повишаване на доходите и достъпа до по-качествени храни). Решението е да се предложат допълнителни такси за напитките, съдържащи захар… Продължиха и атаките от работодателските организации. Искането от тази седмица беше съотношението минимална-средна заплата у нас да не е по-високо от средното за Евросъюза. И

да отпаднат най-сетне добавките

за прослужено време – единственото увеличение, което получават у нас и най-съвестните работници на много работодатели… Които, ако вярваме на националната статистика, скоро ще имат съвсем друг проблем. В края на миналата година извън пазара на труда са били близо милион и половина българи в активна възраст. Милион и 200 хиляди от тях са обявили, че просто не желаят да работят. Броят им за една година са е увеличил с почти 3 процента. А партиите все повече наблягат на икономиката в предизборното си говорене. Тази седмица регистрираха участниците в поредните предсрочни избори и определиха водачите на листи. Разбира се,

„локомотивите“ са с по две регистрации.

Дали не е време да сложим край на това узаконено лицемерие? Защото е ясно, че двойните водачи още с влизането си в кампанията лъжат точно 50 процента от избирателите, на които разказват как ще се борят за интересите им. Във Варна и този път се разминахме с тежката артилерия на ГЕРБ – втората листа на Бойко Борисов е пловдивската. Вероятно защото във Варна е спокойно, а там трябва противодействие на скандала с кмета Тотев. Още преди окончателната регистрация през следващата седмица за Варна това означава първо място за Лиляна Павлова. Която обаче ще трябва да се подготви да говори с повече конкретика за саниране, за ремонта на

Аспаруховия мост, свлачища и подземна инфраструктура.

БСП залага във Варна на Стефан Данаилов, но дали името му ще е достатъчно след публичните ритания по кокалчетата? Защото първо беше обявена листа без особени изненади в реда и съдържанието, после извадиха Гуцанов и Клисарова от нея, след това ги върнаха, и накрая оставиха последната дума на партийния пленум. Сега вътрешнопартийните цели на строевата може и да са постигнати, но това едва ли подобри постижението от двама депутати на последните избори. Другите леви – АБВ и „Движение 21”, излизат на изборите заедно. Председателят на АБВ Константин Проданов лично обяви във Варна, че градът се е паднал на Татяна Дончева. Младият лидер представи и част от предизборните си идеи – като повече държава в икономиката,

по примера на Корея, Китай и Турция.

Във Варна Проданов потвърди, че партията държи и на предложението си за безплатни ясли и градини. Така редицата политически голи жени, които карат бармана да се чуди откъде ще извадят пари да му платят, става още по-дълга. През седмицата през Варна мина и екипът на Христо Иванов, който ще се яви на изборите в коалицията „Движение Да, България”, след като го препънаха по пътя към партийната регистрация. Иванов се справи с напълването на залата по-добре от повечето си конкуренти, а варненски организации с дълъг стаж в защита на гражданските права бяха част от хората на подиума. С което беше казано А. Дали при формулиране на проблемите ще се стигне до Б? Или до Т, И, М? Защото от това зависи

дали публиката ще стане и електорат.

Марешки с новата си партия засега предпочита изяви в столицата, а очакванията са в тукашната листа да заложи на позабравени имена от времето на синя Варна (което не означава задължително добър ход – на фона на това, което различните сини отломки успяха да направят в съкратени срокове). Обединените патриоти се опитват да настъпят мотиката във Варна – водач на листата е бургазлията Валентин Касабов. При ДПС промяна няма – начело е  Йордан Цонев, само амбициите, казват запознати, са по-големи. През седмицата вече се появиха и първите прокоби за кръв по изборите във Варна. Но отсега е ясно, че

и този път обилно ще се лее само смазка.

Финансова… Бутафория и драми има не само във Варна. В последния момент на пистата се промуши Бареков, след като съдът отмени отказа на ЦИК да регистрира поредната му партия – „Презареди БГ”. Реформаторите отбиха Кунева, като не я вкараха в листите, докато тя още беше заета да обяснява, че неправилно сме чели доклада на Европейската комисия и образованието ни нямало да загуби никакви пари. Разбира се, веднага след парламентарното фиаско дамата анонсира желание да ни стане еврокомисар. А Реформаторският блок реши да се коалира със Светльо Витков… Докато

партиите вече загряват,

служебният кабинет обяви, че „няма достатъчно основания да смятаме, че необходимият брой машини може да бъде осигурен за изборите“. Извън пълното безумие да се заменя хартиеният вот с натискане на копчета в същата секция, вместо да въведем електронно гласуване, този отказ е достатъчно основание кабинетът да бъде уволнен (след като основната работа на служебните министри е да организират изборите). Вместо това Герджиков смени още седем областни управители. А след по-малко от осем месеца в ареста Ценко Чоков вече си е на село. Дали го пуснаха, за да си лекува шестте диагнози, с които се опита да финтира правосъдието? Или

защото знае как се правят избори?

През седмицата имаше и куп спортни и кино успехи, в които бяха намесени българи. Традиционно имаше вълна от патриотичен възторг, последвана от също традиционното напомняне, че не точно тези са правилните герои, не точно сега е времето за радост, и изобщо – какво толкова… Това, което пропуснаха изпадащите в патетика (и в двете посоки) е простият факт, че успелите са подозрително обединени около факта, че не работят тук, а успехите, с които тревожат общественото съзнание, не са постигнати с помощта на родината. Което пък е станало не без помощта на решения като тези, които имаме да обмисляме през следващите предизборни седмици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *