Obshtina Varna
20°
ясно небе
Влажност: 88%
Седмицата: Изборът. И след него.
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

планети

През седмицата НАСА рязко повиши нивото на световния оптимизъм, като обяви, че сред откритите от нея седем екзопланети има три, които могат да предложат приемливи условия за живот. Междупланетната миграция обаче е избор за друго десетилетие, а за нас вече започна едномесечното интензивно мислене преди да изберем тукашните си условия за живот. Пак през седмицата неовластените отново потвърдихме съгласието си

да ни третират като второ качество.

На знаковата дата 19 февруари в София отново заградиха паметника на Апостола, за да се подредят по-първите в държавата до него, а „народът” да ги изчака зад оградата. Във Варна знакът беше друг – всички отидохме пеш до паметника в Морската градина, за да помълчим пред Левски. Започна и спринтът към внезапно освободените парламентарни кресла. Листите предлагат изобилие от музика, театър и спорт, щедро подправени с яростни филски и фобски застъпници, партийни и ДС наследници, както и нарочени за политици поради дългия си престой в някоя партия (не задължително една и съща). На първо четене бъдещите депутати могат

да сформират трупа за музикален театър

(докато няКой им пише законите). Единственият проблем е, че билетите ще ни струват прекалено скъпо. Четири години се навършиха през тази седмица от датата, на която във Варна пламна Пламен Горанов. Смъртта му сложи голяма точка в градската история. А след нея имаше сътресения и промени не само във Варна. За съжаление – нито грамадата, нито обещанията за промени се задържаха достатъчно дълго, за да предизвикат дългосрочен ефект. През седмицата стана още по-ясно, че

във Варна се води истинска война с наследеното.

Падна още една къща, чакаща софийското „добро” върху прословутия списък на паметниците под защита. Схемата е отработена – булдозерът влиза в имота в събота, в неделя се мете и в понеделник дори редовно минаващите не успяват да разберат веднага какво се е променило в пейзажа. Виновни няма – всичко е по закон, а законът не брани сгради, оставени на изчакване. Варненският изследовател Християн Облаков преброи тази седмица, че за изминалите две години и половина сме гледали вече 50 подобни епизода

в градския хорър „Смърт на миналото”.

Половината са били само през последните шест месеца. И папката с потенциални жертви продължава да събира прах някъде в института, призван да пази наследството ни (а от административният натиск откъм Варна има още какво да се желае). За пореден път и тази седмица се обнадеждихме, че зимата си отива, поне докато не дойдоха поредните сметки за ток. Заедно с тях научихме от Евростат, че в България за поредна година е отчетен спад в потреблението на електроенергия и така от 1990-та досега сме намалили консумацията с 33 процента. Масовата реакция беше: „уж потреблението намалява, а сметките растат”. А по-правилната формулировка е:

„защото потреблението пада, сметките растат”.

Все пак монополистите са си изчислили печалбите предварително и не са склонни да губят. Преди четири години от подобни сметки се стигна до предсрочни избори… Поуки явно не са извадени, не само за тока. Държавата продължава да произвежда още и още поводи да не ни е мъчно за предишния кабинет. Включително като се опита да се превърне в убиец тази седмица. Ден преди да поеме към надеждата и клиниката за трансплантации в Германия, деветгодишният Байрям беше върнат с обяснението, че и у нас „има условия” за операцията му, само трябва

да почака малко. Три, четири, пет месеца…

След обществения и медиен натиск Байрям ще има своя пълноценен шанс за пълноценен живот. Чиновниците не пропуснаха да натъртят, че правят компромис именно заради натиска. За няколко деца по-рано обаче и той не се оказа достатъчен… Поне след този скандал си тръгна и доведеният с барети шеф на фонда. Далеч повече коментари предизвика друго уволнение – на Георги Костов, главен секретар на МВР. Бившият премиер Борисов прозря опит за манипулиране на изборите чрез този ход. Може би говори от личен опит? Също преди началото на кампанията беше задвижено делото срещу КТБ. Специализираната прокуратура обяви имената на 18 обвиняеми. Никой обаче

не е обещавал, че ще има и осъдени.

Подготовка за изборите започна  и в техническата част. Квадратчето „Не подкрепям никого” остава, макар и съвсем лишено от смисъл – по предложение на реформаторите вече беше прието, че този протестен вот няма да се брои при парламентарни избори, а после Конституционният съд отмени и задължителното гласуване. Запазват се  преференциите. Освен че след месец ще броим новите феномени „15/15” заради тях, те бяха наречени и кошмарът на машинното гласуване поради дължината на колоните, които ще се образуват. А до обсъждане на темата се стигна, след като

13 минути преди окончателното фиаско

в ЦИК все пак беше подадена оферта за доставка на машини за гласуване. Фирмата обяви, че „има капацитета” да ги осигури, но засега не е дала никакви гаранции. От ЦИК удължиха с още един ден срока за отговор, като изобщо не коментират какви ще са последиците при провал. А съдът вече обяви, че залогът е „всичко или нищо”, с което трайно измести далеч по-смислените дискусии как хартията да бъде заменена с електронно гласуване. Докато се уточнява технологията на гласуване, във Варна водачите на листи могат

да си организират предизборен „Сървайвър”.

Могат да започнат с намиране на градски забележителности без карта, да продължат с обиколка на стария център без екскурзовод и придвижване от „Виница” до „Владиславово” с градски автобус. Оцелелите ще бъдат допуснати до викторина за десетте градски проблема, които могат да се решат в Парламента, като наблегнат на имена, факти и цифри. Защото в предизборната битка за Варна пет партии пращат лидерите си, но местното дерби е едно – Марешки/Костадинов. В ГЕРБ начело е Лиляна Павлова, в „Нова република” – Радан Кънев (които имат нещо общо с града). Патриотите обаче залагат на Валентин Касабов, който идва с

първородния грях да е бургазлия.

Реформаторите изненадаха с Найден Зеленогорски, а Движение “Да, България” –  с Антоанета Цонева. Там поне втората позиция е достатъчно варненска – на Славена Панайотова, добре позната на всички, които искат Морската градина да продължи да съществува като парк (допълнена и от Милен Славов по-назад в листата). Все пак, и врачки, и социолози сочат БСП като основен опонент на ГЕРБ и в този вот. А от БСП твърдят, че искат и са готови да спечелят изборите. Във Варна обаче е съмнително, след като водачът Стефан Данаилов вече снизходително обяви, че е оглавил листата с цел „малко да помогна на партийните проблеми в областта там”, а самата листа се оказа

единствената, която пленумът пренареди.

Така централното ръководство най-сетне даде публичен знак, че забелязва разправиите между градското и областното началство (макар че караниците са от години, а и конкретната реакция дойде чак след две серии от сапунката „местим и наместваме едни хора в листата”). Все пак – за добро или за лошо, Варна остана встрани от най-модните за този сезон лупинги на 180 градуса. Разбира се, и Евгений Михайлов, и Слави Бинев, и Камен Попов побързаха да се закълнат, че въпросът е принципен. Всъщност, може и да са прави. Ако се придържаме към стария принцип

кое изплува винаги отгоре.

Поне няма да презареждаме на тези избори. След като съдът накара ЦИК да регистрира най-новата партийна идея на Бареков, той се врътна и обяви, че няма да участва, защото изборите станали „цирк, в който маймуните и лъвовете изнасят представление, а той е вълк”. За цирка няма да спорим, за актьорите обаче електоратът отдавна има други сравнения… И без аматьорските театрални напъни на Бареков обаче към властта се е отправил поредният ешелон певци, актьори и просто рекламни физиономии. Мигрирането им в политиката е резултат от желанието на партиите да дърпат гласове с помощта на първосигнално разпознаваеми лица. И от партийната немощ да привлекат глави, които могат

да мислят по-добре, отколкото да възпроизвеждат.

Защото нито една партия не е успяла досега, като привлече такива глави, да ги задържи – те или успяват да избягат навреме (защото „кюнците не теглят”, както установи на собствен гръб Радичков още в зората на прехода), или бързо им правят главите квадратни. В очакване на големите избори, във Варна тази седмица имаше и друго гласуване. След като тази година Общината насочи финансирането от културата към Европейската младежка столица, оттам решиха да направят жест – варненци да гласуват в страницата с проектите, а гласът им да се отчете

поне при разпределянето на парите.

Някои гласове обаче така и не се пребориха със системата, за да бъдат отчетени… През седмицата в региона беше сложено и началото на нещо, което може да се превърне в наистина добра новина. Аксаково, Белослав, Варна и Девня искат да развият обща зона за икономическо сътрудничество, така че да се възползват от предимствата на района, да привлекат инвеститори и да осигурят

повече въздух на местния бизнес.

Дали подобен опит за измъкване от местното икономическо статукво ще успее? И още повече – дали такъв опит за децентрализация ще понесе на централната власт? Защото въпреки възторзите от „моренцето”, хората край „моренцето” и в най-новата класация по заплати пак са не само след София, но и след Враца и Стара Загора. Което пак подсказва, че колцентровете са хубаво нещо, но трябва и реално производство. Как? Задачка за кандидат-депутати…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *