Obshtina Varna
26°
ясно небе
Влажност: 69%
Вятър: 5m/s ESE
Къде си, вярна ти любов народна
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Снимка: Уикипедия – Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Добри Чинтулов е трети на втория ред (№16)
Снимка: Уикипедия – Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Добри Чинтулов е трети на втория ред (№16)

Добри Чинтулов е първият представител на новобългарската лирика и основоположник на революционната поезия у нас (видео)

Стихотворенията на Добри Чинтулов са първите произведенияв българската литература, които излъчват патриотизъм и свободолюбие, оставяйки трайна следа в националната ни психика. Той е първият представител на новобългарската лирика и основоположник на революционната поезия у нас. Творбите му са изключително въздействащи. По-голяма част от тях още след създаването си се запяват като песни и добиват голяма популярност.

Песента „Къде си, вярна ти любов народна“ е част от творчеството на големия български поет, педагог и композитор. Тя е композирана през 1863г., като текстът ѝ излиза 3 години по – късно. Заедно със “Стани, стани, юнак Балкански” и „Вятър ечи, Балкан стене” е една от най – популярните възрожденски бунтовни песни.

Добри Чинтулов е роден през 1822 година в град Сливен в семейството на занаятчия. Първите си шестнадесет години прекарва в родния си град, посещавайки гръцко училище. Баща му е бил много беден, така че през 1838 година Чинтулов сам заминава за Велико Търново, където учи около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където учи (отново на гръцки) около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захари Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила.

Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса килийното училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 година се връща в България.

От 1850 до 1858 година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гъркоманските среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 година. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 година, като през тази година е избран за делегат от Сливенска епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението.
Макар и полусляп и болен той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / 17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.

Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани, юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.

Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни преписи, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор. Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.

Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков.

Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко са се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *