Varna
7°
мъгла
Влажност: 100%
Вятър: 1m/s N
Седмицата: Постни избори
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Започнаха постите, предизборната кампания и бг-версията за борба с фалшивите новини

Може би заради постите и всичко останало е постно. По света коментираха плановете за разходка до Луната, ние спорихме кой от кого ни е освобождавал, но подминахме факта, че свободата е

правото, което задължава най-много

Броихме и поредните инциденти с деца. Политиците тръгнаха на финална обиколка за обещания, в социалните мрежи настана такава борба с измислените новини, че не остана място за истинските. Афишираното желание е да ни отучат от ментетата. Всъщност, който е свикнал на медийна хигиена, и сега не ги чете, а който е склонен да кълве на подобни „информации”, вече съвсем щастлив от изобилието. И ако анти-фейк вълната ни заля с фейк-новини, натрапвайки ги на всички, независимо от желанието им,

на невъзпитаните карикатуристи не им провървя

толкова. Те решиха да си направят собствен вестник, а после научиха нещо, което ние във Варна знаем още от времето на Добрин Митев като кандидат-кмет – не е достатъчно да отпечаташ нещо във вестника, трябва и да успееш го продадеш. Едно време край Варна се наложи да причакват микробусите и да изкупуват изтърваното от будка на будка, за да спрат информацията и пак не им се получи. Сега монополистът–собственик на лаФките уреди изчезването на почти целия тираж централно, но беше пропуснал съществуването на интернет… През седмицата Варна пак

влезе в новините през неправилната врата

Окръжна

В луксозния „Адмирал” на Златни пясъци осакатиха четиригодишно дете в джакузито си. Най-вероятно неволно и поради небрежност, което обаче изобщо не намалява страданията на момиченцето, усещането, че звездите пак ги раздават на едро, както и подозрението, че каквото и да говорят администриращите в туризма, на практика пак не е точно така. Какво се е случвало преди инцидента можем да предполагаме /макар и с голяма доза достоверност, защото изобщо не е за първи път/. Също без кристално кълбо можеше да се предвиди и развоя на случая – шум в медиите, питане „къде е държавата“ и призиви „някой нещо да направи“, които

свършват с кампанийни отчети и проверки

/в случая на няколко магазина с джакузита без никаква връзка с инцидента/. Тишината настъпи след третия ден. И ще трае до следващия инцидент. И ако варненският случай е инцидент, в другите нямаше нищо инцидентно и накара мнозина коментатори да обявят за мото на седмицата „Деца убиват”. След втория прочит обаче става ясно, че ролята на убиеца трябва да си я поделят възрастните край тях. И държавната машина, която създава среда, в която насилието е обичайният отговор за всичко. Защото 11-годишното момиче, което почина от ритник в корема, е пострадало при игра на „бащи и майки“… Дали съученикът ?,

посегнал с крак да реши „семеен” конфликт,

е истинският убиец? И дали само бягащият през Борисовата градина трябва да е на подсъдимата скамейка, ако се докаже вината му след близо две години издирване? И къде са корените на всеобщото агнешко мълчание – в страха, в личната липса на морал или в демонстрираната от държавата невъзможност /и нежелание/ да задвижи съдебната система? Защото тази седмица славата на камората беше затъмнена не толкова от омертата около бягащия Йоан, колкото от смущаващите кадри на излъскани амбициозни мъже, които

целуват високо вдигнатата ръка на политическия си дон

Още от първите дни на кампанията наред с подобни срамни сцени започнаха и вицовете. Искането на една от десните формации четвъртокласниците да учат християнска етика беше така опаковано с позовавания на Свети Августин, Талес, Анаксимен и Епикур, че споменът за уроците на Бранислав Нушич беше неизбежен. Други хора с претенции да са интелектуалци в политиката, омаскариха с агитация сцената на Народния театър. А вече имаме вече и кандидат за депутат, който официално си призна, че е давал подкупи. Което е страшно, но още по-страшна е обществената реакция – по-скоро на

съпричастност към признанието, че „нямал избор“

Но тя пък добре обяснява останалите избори, които правим… Варненци също си получиха първата порция предизборни обещания, сред които и ускорено завършване на магистрала „Хемус”. Макар че ако някой си беше написал „варненското” домашно, щеше да се сети, че повече работа щяха да му свършат малко конкретни цифри за ремонта на Аспаруховия мост и за оправянето на градската инфраструктура, а ако съвсем не може без магистрала –поне да е замразената „Черно море“. За икономика не се говори много, само се обещават пенсии и заплати. От КНСБ обявиха през седмицата, че икономиката ни може да си позволи известно увеличение и за него даже имало съгласие между синдикати и работодатели. При получаване на фиша обаче

цифрите говорят друго на работещите българи

И не само тези цифри. Лекари и демографи прогнозираха, че пред 2020 у нас ще се родят не повече от 48 хиляди деца. И промяна в тенденциите може да има само ако управлението на държавата приеме, че сектори като здравеопазването и образованието са не разход, а инвестиция. Което е дежурно обещание във всички предизборни кампании, изчезващо в деня, след като са преброени бюлетините. И друга “кампания” продължи през седмицата във Варна, при това с ускорени темпове –

падна още една от старите къщи в центъра

къща_паметник4

на града. Сградата на бившото полско консулство беше част от наследството на архитект Антон Франгя. Скоро на мястото ? ще се появи поредната кооперация – преграда между града и морето, вързана към старата градска канализация и с бетониран двор. И после пак ще си повтаряме: „едно време нямаше такива наводнения”… Докато от едната страна булдозерите продължават да отхапват от историята на Варна, от другата се появяват и добри примери. Старата ъглова къща на площад „България“ вече се ремонтира /с обещанието да не я духа вятър и да не я сполетяват други инциденти/. Новият ? собственик превърна оградата в рекламно пано на

кампанията за опазване на стара Варна

Минаващите виждат какво вече е изчезнало, какво е застрашено от изчезване и къде все пак има нещо спасено – като влезе в прословутия списък на Националния институт за недвижимо културно наследство /където никак не бързат да подписват варненските предложения/. Дано и експертите на института да разгледат оградата. Този месец те трябва да дойдат във Варна. За пет дни. В къщи това се равнява на около 15 огледани и оценени обекта. Останалите около 110 остават за друг път. Или за булдозера. И извън центъра на Варна имаше добра новина – администрацията си изпълни обещанието и автобусът до „Боровец“ стана левче от тази седмица. Досега живеещите там бяха

второ /или може би екстра/ качество

и плащаха 40 стотинки повече. В обратната посока – в Девня, обявиха бедствено положение заради трихлоретана, част от „наследството“ на управлението на Баневи в „Полимери“. В края на седмицата правителството отпусна над 14 милиона лева, за да бъде изнесен и утилизиран опасният химикал. Кога точно – не е ясно, защото се чака края на обществена поръчка, поела вече по пътя на обжалванията, спиранията и връщанията. А на площадката на „Полимери” и втората цистерна вече е пробита и със затоплянето на времето

изпаренията ще стигат все по-далеч…

Полимери 2

След посещението си на място областният управител Тодор Йотов обяви, че разрухата там е такава, че може да послужи за декор на всякакви филми за войната в Сирия. Макар че ще е по-поучително, ако оттам започне документална поредица „По пътищата на приватизацията”. Защото засега всички следприватизационни контролиращи органи са слепи за проблемите, докато един от тях цъка като бомба в най-прекия смисъл. И за обезвреждането ? ще плаща бюджетът. Седмицата не мина и без протести. Този път на рибарите от „Френклиман”. Оказа се, че терените на селището им са изкупени от нов собственик и те трябва да си ходят. Рибарите вече подадоха жалба в съда, но през месеца, през който трябва да се прецени дали има основания за образуване на дело,

теренът вече ще е усвоен

Включително и плажната ивица. Дошлата на място представителка на собственика обяви, че плажът не е изключителна държавна собственост, защото “законът не се тълкува правилно”. Разбира се, в в законите пише друго. Например: „(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост”. /Конституция, Глава първа, Основни начала, Чл. 18/. Или: „(3) Морските плажове са

изключителна държавна собственост”

/Закон за устройството на Черноморското крайбрежие, Глава втора. Чл. 6/. А на „Френклиман” има и друго основание за строителната забрана – свлачище. Което инвеститорът щял да укрепва през следващите 10 години. Дали ще има кой да приложи законите, без да ги тълкува до степен да ги обърне на 180 градуса? Както и във Варна, където пак се появиха огради по поляните в Морската градина и основи за заведения на самия плаж… Протестите там предстоят, а през седмицата излязоха велосипедистите. Във Варна те налягаха пред общината, дегизирани с бинтове и гипс, за да напомнят, че въпреки обещанията,

колите и камионите продължават да ги убиват

mtv_blue

на пътя. Имахме и голяма новина във Варна, макар и в аванс – MTV напомни за плановете си да организира грандиозно плажно парти, което трябва да е гвоздеят в програмата ни като Европейска младежка столица. Засега са ясни часът, мястото и цената, имената в афиша – не. Чествахме и Трети март. Добре е на такава дата да си сложите знаме на балкона. Още по-добре – да не хвърляте нищо през него. През цялата година. Добре е администрацията да поднесе букетите си пред паметниците. Още по-добре – да направи така, че да има градинки, паметниците да са чисти и полицията да спира колите из парковете. През цялата година. Добре е гражданите да споделят

призивите за добро и светло бъдеще

в социалните мрежи. Още по-добре – да работят за него. През цялата година. Например, да не късат цветята в градинките и да не си паркират колите върху тях, да не дават и да не вземат рушвети и да не се оправдават с “другите” и с “всички”. Добре е първите държавни жени и мъже да се подредят заедно и да ни призовават да сме горди, че сме българи. Още по-добре – да си подредят и работата така, че да сме българи тук и да сме горди от това не само на празник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *