Obshtina Varna
20°
разкъсана облачност
Влажност: 72%
Вятър: 5m/s W
Седмицата: Говори, говори…
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

finger-man-451211_960_720

Много спорове и много дилеми имаше тази седмица. Говоренето беше достатъчно да предизвика циклон, а прахолякът от него – да скрие липсващите теми. Защото много беше казано кой от какво и кога ни е освобождавал на трети март, като

емоцията превзе фактите;

спори се празник или обида е осми март, докато някои питаха не трябва ли жените да си седят в кухнята; чудихме се как да тълкуваме предложението за Европа на няколко скорости и ние на задна ли ще минаваме; накрая си изгубихме думите от идеята да ни конфискуват колата заради десет литра евтин бензин; изгубихме и ориентация в предизборните обещания, които надминаха всякаква ненаучна фантастика… И нищо не беше казано за това, че

ако не искаме да се превърнем в територия,

трябва да гледаме повече напред, отколкото назад и да си преметем съдебно държавата, преди да е заприличала на пълната версия на приказките на братя Грим. Във Варна националният празник стана повод за битка. Проведе се в социалните мрежи, а големият въпрос беше „кой обърна знамето“? Който беше на площада, видя вдигането на трибагреника /който си беше наред/. Ако вярваме на снимките на други граждани обаче, Варна е обявила война, обръщайки цветовете на знамето. Мнозина изляха коментари, малцина провериха. Постистина? А

война има, но е на друго място –

в Морската градина. Зеленината още не е избила, но оградите вече никнат. Това изкара варненци на тематична разходка из парка и те преброиха четири нови строителни обекта. Заградени парцели, колчета, мрежа, бетон… Засега ентусиазмът на заградителите е спрян. Докога обаче? Обещанията са, че каквото може, ще бъде почистено и нови строежи няма да има. За плажа това не важи. На Офицерския стъпиха бетоновите „петички“ на бъдещо заведение. Вдигна се шум, туристическото министерство спешно нареди проверка,

нарушения не бяха открити…

Фирмата си има договор от миналата година, разрешение от главния архитект и даже „одобрена от министъра на туризма специализирана схема на преместваемите обекти и съоръжения, в това число допълнителна търговска площ”. Схемата не сме я видели, но заведението скоро ще го видим. И не само на Офицерския се стягат за лятото. На Централния плаж пет от старите сгради са съборени почти до основи и се строи. И от градината пак няма да се вижда морето, а

по алеите ще се носи мирис на скара,

вместо бриз. Да се надяваме, че поне на идващите за по една седмица ще им хареса, /а също – че тоалетните няма да са с естествен излив в морето/. И подготовката на Варна като Европейска младежка столица тази година напредва. От събитията засега е ясен плажният купон. Дойде и италиански телевизионен екип, за да снима из града /дано да е подминал това, в което ние редовно се спъваме/. В капана на „постистината“ попадна и туризмът. Поради всеобщата леност да се съблюдава поне

бегла професионална хигиена

преди натискането на copy и paste. „Новината“ беше как българските власти забраняват ол инклузива в евтините хотели. Източник ѝ беше агенцията ЧеченИнфо, която не е точно чеченска и не е точно агенция, но това го разбраха петимата любопитни. Останалите си го преписаха и се радваха на коментари и кликчета. Съвсем истински бяха новините от Брюксел. След поредицата трусове в Евросъюза лидерите на четирите големи, използвайки дебатите около Брекзита, поискаха Европа на няколко скорости, в която ще има

„диференцирано сътрудничество“.

За българите вместо захарче имаше отмяна на визите за Канада, изтъргувано срещу одобрението за СЕТА. Очакванията са това да разшири българските възможности за бизнес. Обаче Канада е далеч, а близката Европа минава на друга писта. „Диференцирано” големите ще споделят общ безмитен пазар, от който ще изнасят за бедните роднини /които отдавна нямат земеделие и промишленост, затова ще развиват колцентрове и бежански лагери/. По същото време Словакия запали общата европейска черга и от другата страна. На висок глас /и със съответните лабораторни проби/, оттам обявиха, че водещи компании

отдавна работят на две скорости –

като са определяли качеството на влаганите продуктите не според рецептурата, а според това дали стоката е за Източна или за Западна Европа. Скандал избухна при всички, третирани като бедните роднини. У нас едва ли е имало искрено изненадани. Може би защото традицията да сме „второ качество“ е добре вкоренена – питайте тези, които разликите между „за износ“ и „за вътрешния пазар“. А след като ние години наред сами сме се третирали така /без да споменаваме сегашните „иновации“ на някои български фирми/, можем ли да се сърдим на чуждите корпорации, че правят същото? Подобни, а и много други „екстри”, /с които така сме свикнали, че не ги забелязваме/ определиха къде сме в поредната класация за

най-добра държава в света.

При 80 оценявани страни печели Швейцария, а швейцарците на Балканите сме 56-ти. Неясно защо, след като тази седмица ни споходиха благи икономически вести – страната ни била втора по ръст на икономиката и по брутен вътрешен продукт. Скромно не се споменава, че за някои меренето на годишния ръст започва от, примерно, 2 процента база, а за други – от 20… Въпреки благоденствието, пак тази седмица няколко пенсионерски организации изкараха членската си маса пред Президентството с настояване за достоен живот. Искане, което все по-трудно може да бъде политизирано и още по-трудно – да бъде овладяно

с 40-50 лева два пъти в годината.

Макар че видим резултат няма да има, докато не излязат и всички, които са в графата „работещи бедни”. Тази седмица българската версия на децентрализацията се добра и до висшето образование. След поредната реформа стана ясно, че софийските университети ще получат още финансиране, а „провинциалните” ще се окажат с орязан бюджет. Ректорите на засегнатите висши училища се опитаха да си изяснят логиката, но откъдето и да се обръща предложеното постановление,

полза за студентите и за държавата не се вижда.

И тази седмица имаше скандали и сбивания из българските училища /но поне никой не умря/. Продължи и търсенето на виновни по веригата от учителя до министъра. Изводите в конкретните случаи са различни, общото е, че родителите почти никога не са отговорни за поведението на детето си, а абсолютно напълно и перманентно невинни са самите извършители. Промени има, макар и не към добро, ако се вярва на опита, споделен тази седмица от варненския образователен инспекторат – семействата с възможности вече не се занимават лично да държат сметка на учителите, а

направо им пращат адвокат…

Нови тенденции има и в предизборната кампания. Те все повече потвърждават прогнозите, че партиите гледат на мартенския вот като на репетиция. Във Варна, а и в страната, е тихо. Концерти, пеещи звезди и площадни срещи няма. Ако степенуваме според вероятността – или им е студено, или някой разбра, че концертите /също като кебапчетата/ стават все по-ниско ефективни, или парите свършиха, или никой не иска да спечели. Кандидатите ходят там, където знаят, че са добре дошли, и убеждават хора, които така или иначе са готови да гласуват за тях. По-горещо е в телевизионните диспути, но и там се

раждат или вицове, или съдебни спорове.

А електоралната маса мълчи в очакване на алтернатива, за която да гласува без страх, че ще ѝ изсъхне ръката. Малкото „мажоритарни” изключения в листите само правят картината по-тъжна… Социолозите слагат двете големи партии „на кантар”. Което веднага предизвиква пазарни асоциации. Пазарни не в онзи смисъл, че партиите се състезават да предлагат най-доброто, което имат, а в баналния – че пак ще се приберем вкъщи с 900 грама гнил зеленчук, продаден ни за кило от лъскавата стока, изложена отгоре. Пак според социолозите, почти всички български политици имат

отрицателен рейтинг на доверие.

До положителната част на скалата стигат трима – президентът Румен Радев, който е повече представителна фигура, Красимир Каракачанов – усърдно яхнал патриотарството /с всички потенциални проблеми на тази игра, особено когато се съчетае с бедността/, и Веселин Марешки, който се заиграва именно с бедността. При тези резултати няма и нужда от повече социология. Междувременно деца, коне, храна, дипломация –

всичко вече е употребено

по време на кампанията. Заради публичната предизборна подкрепа за една партия посланикът на Турция у нас беше привикан за обяснения. Вместо извинение за намесата във вътрешните ни работи, получихме контраобвинения за ограничаване на свободата /заради намаления брой секции в Турция/. И двете са част от играта, не се случват за първи път, няма и да са за последен. Не е ясно само едно – защо властите чакаха предизборната кампания, след като привиканият турски дипломат прекара над година повече из Източните Родопи, отколкото в кабинета си, нарушавайки добрия тон, дипломатическия етикет и Виенската конвенция. Но пък на фона на международния скандал остава по-малко време четене на листите. Където има едни хора, минали през почти всички съществували партии у нас, други – на абонамент в следствените служби, а

„партията” на свързаните с ДС е от 77 души…

Пак тази седмица в Девня удължиха бедственото положение. С него засега ще се справя общината, която ще трябва да намери 400 хиляди лева само натриева основа, за да неутрализира трихлоретана. А за връщане на парите от бедствения фонд ще трябва да се нареди на дълга опашка. В същото време семейство Баневи /при които инсталацията на утилизиране беше отчетена като предадена за скрап/ напоително се оплакваха, че били готови да спасят завода, но едни лоши хора им попречили. През седмицата отбелязахме осми март.

Атаката беше разноцветна –

от спомените за позавехнали профсъюзни карамфили през трогателното наричане за „Ден на мама“ до заклинания срещу комунизма. В общия хор изненадващо се включи митрополит Йоан, който обяви празника за част от „една безспорно атеистична идеология“. Не стана ясно дали варненският владика наистина не знае откъде е тръгнал денят или идеята за женски права още е неприемлива за православните отци. Та – за неразбралите, денят е напомняне, че

работещите жени имат права…

През седмицата се проведе и традиционното лумпенско шествие през столицата, в края на което се играе нещо, което наричат „футболно дерби“, /макар че в него футбол няма, а за среща на най-добрите отдавна не може да се говори/. От време на време има и любопитни гледки, но предимно сред публиката. Като лозунга „МозАкът е бреме”, украсил една от трибуните. Може би е време тактиката да се приложи и на предизборните срещи. Можем да започнем с цитат от Йежи Лец: „Липсата на мисъл убива. Другите.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *