Obshtina Varna
11°
Разкъсана облачност
Влажност: 71%
Седмицата: Скучно ли е нормалното?
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

скука дъжд

Тази седмица се съчетаха пролетна умора и словесни засилки към последната предизборна права. Общото усещане беше за скука. Електоратът се разсейваше с взиране по джобовете си, което е нормално. Десетина дни преди вота ни заляха

талази обещания за просперитет,

за спорта, за културата, за младите, за старите и за магистрали, магистрали… Но никой не казва как точно ще се получи това с просперитета, докато държавата настоява и двете ѝ ръце да останат на шията на бизнеса, а съдът подрежда вътрешноведомствени пасианси. И докато в цяла Европа катаклизми от различна степен съпътстваха отхвърленото желание на турския президент да наложи правилата си далеч извън границите на държавата, у нас турските емисари останаха добре дошли.

Във Варна поваля дъжд.

Работещите край някои особено големи локви се оказаха изведнъж в непредвидена ваканция, а на Аспаруховия мост многото дупки заплашително започнаха да приличат на една голяма. Вместо ремонт обаче има изкърпване. Не е ясно какво се чака, за да започне вторият етап от обновяването – резултатите от изборите /които може и да се повторят наесен/, напредването на сезона /така че ремонтът да съвпадне с най-активната му част/ или просто няма пари. В Морската градина

дъжд и гравитация се съюзиха

и от петък има обявено частично бедствено положение. Крайбрежната алея е затворена заради опасност от свличания и от Четвърта буна до „Почивка” вече е забранено и за пешеходци, и за коли. Докога – още не е уточнено. Може би защото пролетните дъждове тепърва започват. И макар че на ската отдавна „текат укрепителни мероприятия“, явно пръстта не може да устои на всички желания за още къщи и още коли. Така през лятото можем да се окажем без още едно място за разходка край морето… Дали това ще доведе до обуздаване на желанията и спазване на забраните? На тази тема оптимистите във Варна все повече са от онзи вид, който

вярва, че винаги може и по-зле…

Не променят особено този вид оптимизъм ипредизборните обещания – протъркани от употреба и при това поднасяни далеч по-вяло от обичайното. Като deus ex machina в навечерието на изборите /отново/ се появи Ахмед Доган – с витиевато писмо, обилно поръсено с история и цитати на Левски. Предупрежденията за опасността, която надига глава в Турция, са за вътрешнопартийна употреба – да не обърка електоратът „добрите” и „лошите” в етноса, останалото е знак към другите партии, че движението

отваря път към поредна коалиция.

Но това не променя факта, че все пак „старият” политик е единственият, който формулира тези предупреждения отчетливо и директно. И „новият” политик не пропусна да изпъкне тази седмица. След като се самопредложи за модератор на българо-румънската антикорупционна среща, но не получи дори покана да присъства, Бареков се опита да впечатли с крясъци и блъскане по вратата, преди да го изнесат по коридора. Циркът вътре обаче беше не по-малък – грижата имаше Беновска. Главният прокурор на републиката пропусна зрелището – пред срещата с румънския антикорупционен прокурор Лаура Кьовеши той предпочете

разбор на проблемите с персонала

в някои софийски съдилища… Проблеми имаше и със съдии – от София тази седмица оповестиха, че варненският съдия Светлозар Георгиев е обвинен в опит да спре разследване. После в историята компютрите и компотите малко се объркаха, а зад тях изплува друго дело на същия съдия – срещу Веселин Марешки, /на когото социолозите продължават да дават сериозен процент в прогнозите си/. Има очаквания, че след Георгиев и други съдии и прокурори от града ще се се наредят на опашката. Дали премитането е

по „румънска” рецепта или „както обикновено“,

ще стане ясно от сроковете на правораздаването. Иначе предизборно продължава акцентирането върху асфалта. Довършването на магистрала „Хемус“ е приоритет за всички, които идват във Варна. Най-авангардно употреби темата Бойко Борисов – с признанието, че ако бил варненец, щял да гласува за ГЕРБ, “докато не направят магистрала „Хемус”. Досега поне ни обещаваха разни неща, за да гласуваме, а сега вече има схема съвсем без инвестиции – да избираме с надеждата, че

все някога някой нещо ще направи.

Преди началото на лятото започнаха отново и разговорите за кадрите, работните места и заетостта в туризма. Тази седмица стана ясно, че по специалността си работят около шест процента от завършилите колежани по туризъм. Което вероятно е мотив да бъде намалена държавната поръчка за тези кадри. Те така и не влязоха в списъка с приоритети на образователното министерство, макар че туризмът
редовно е наричан

„приоритет за държавата”.

Пак тази седмица работодателите обявиха, че страдат от перманентна и задълбочаваща се липса на работници и затова организират внос – от Молдова, Украйна, Беларус. Вместо общ изход от омагьосания кръг на взаимните обвинения, че абсолвентите са неподготвени, а работодателите – стиснати, двете страни и тази година залагат на спасяването поединично – работниците четат обяви за чужди курорти, а браншът се преориентира към чужди работници,/които, очаква се, ще са по-склонни към компромиси/. А тази година

прогнозите са за около 11 милиона

туристи… Във Варна опитите те да станат още повече включват и луксозните лайнери. Ефектът от присъствието на точно тези туристи се усети при кризите около Украйна и Турция и амбицира бранша да ги превърне в постоянни гости. За да не продължаваме да ги посрещаме в сграда, строена през 1968-ма, през седмицата беше обявена дискусия за бъдещето на Морска гара. Предложените варианти са ремонт или изцяло ново строителство, като обещанието е да бъде отчетен и гласът на варненци. Макар че световната практика показва, че в такива случаи е по-добре да се отчита мнението на експертите… А и каквото и

чудо на архитектурата

да посрещне круизите на кея, пасажерите им едва ли ще във възторг, ако им предложим разходка край олющената еклектика на фасадите по главната улица или поглед отдалеч към частната буренясала нива, където някога е било заровено най-старото златно съкровище на света… И докато ефектите от туристическия бум са в бъдеще време, през седмицата на среща край Варна синдикалистите от КНСБ обобщиха миналата година. Един от основните им изводи беше, че склонността на българските работодатели да не изплащат заработеното вече

прилича на грипна епидемия.

Във Варна го потвърдиха веднага – десетки работили за „Пикадили” се събраха пред един от магазините, а искането им беше познатото „дайте ни парите“. Повечето чакат заплати, отпуски и обезщетения от февруари, на други обаче фирмата „виси“ от ноември. Всъщност, преди време точно срещу подобни „епидемии” са били измислени синдикатите. Днес обаче те се ограничават предимно до констатациите… За пари тази седмица говори и служебният министър председател. Оповестеното /отново/ българско искане да преминем на евро освети предимно факта, че премиерът има проблем с думите – коментарът му за влизането ни

„в този най-интимен кръг

на Европейския съюз” предизвика предимно опасения от коя страна ще бъдем ние. Съюзът обаче имаше далеч по-сериозни проблеми от нашите желания през тази седмица. Не само за Холандия тя мина под знака на изборите, от които се очакваше отговор колко близо е Старият континент до наци-патриотизма и тръмпизма. Имунната система на старата дама очевидно още се държи, защото в Холандия резултатът е

1 на 0 за здравия разум,

а очакванията са, че това ще се отрази и на вота в Германия и Франция. В Турция по същото време вдигаха шум до небесата, че европейците се държат с тях като нацисти /защото не им позволяват да правят, каквото си искат, на чужда територия/. Започнаха и заплахите. Големият лост, с който Ердоган манипулира целия континент, е този, с който Турция е затворила вратата пред събралите се там мигранти, и който може да дръпне всеки момент. Ситуацията с

турския натиск напомня руските претенции

за „Южен поток“. Но тези дни Русия се принуди да приеме, че ако иска да работи със съседите си, на тяхната територия трябва да се съобразява с техните правила, вместо да им налага своите. Спорът с Турция вероятно ще завърши по същия начин, макар и много по-болезнено за Европа. Защото на липсата на газ, макар и скъпо, се намира алтернатива, докато мигрантите могат да променят историята за десетилетия напред… У нас на темата за турските закани се отговаря с бодри проверки на телените заграждения по границата, а холандските избори станаха скучни в момента, в който се разбра, че нормалността надделява. Питането „защо и как се прави”, за да надделее именно нормалното, явно все още е скучно за нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *