Obshtina Varna
28°
ясно небе
Влажност: 37%
Вятър: 3m/s S
Седмицата: Електорално риалити, пролетен полусезон
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

зарче

Тази седмица дойде пролетта. Атентатите в Европа вече са в раздела обикновени новини. У нас големият спор избухна след въпроса какво ни отне демокрацията. Активно участваха предимно тези, които са от губещата страна, независимо от датата на съизмерване и независимо, че спорът беше провокиран от тези, които при промяна

просто местят парите от единия джоб в другия.

Отговорите ще ги броим в неделя вечер. Изборите съвпадат и с безсмисленото местене на стрелките на часовника, но поне ще има още едно оправдание за недоволните от резултатите. Имаше и протести из цялата страна. На тях изборите едва ли ще повлияят, макар че логиката на процеса е точно тази – с гласуване да изберем администрация, която да подрежда нещата в държавата така, че да няма нужда от протести. Там, където нямат нужда от ден за размисъл, липсата на протести наистина е заради липсата на проблеми. На други места тишина настъпва поради стабилната липса на резултат. У нас

обществената имунна система още сработва,

така че протестите вероятно могат да минат и за добра новина. През седмицата националният омбудсман като еднолична хвърковата чета обикаляше страната от стачка на стачка, докато накрая обяви, че трябва да се забрани прехвърлянето на фирми, които не са платили всички заплати и осигуровки. Това ще намали сериозно протестите и работата на омбудсмана, но досегашният опит показва, че подобна опасност не съществува. Един от сериозните протести беше в региона – в мангановата мина „Оброчище” (където преди две години имаше и загинал работник). Миньорите

стигнаха и до гладна стачка.

Като резултат си получиха януарските заплати (а също – екстри като минерална вода, докато са под земята, и увеличение на добавката за нощен труд от 28 на 30 стотинки за час). Мината „Оброчище”, естествено, е концесионирана. Концесионерът периодично се оплаква, че е на загуба. В конкретния случай това е сериозно постижение – рудникът е един от четирите в света, където се добива манган. Как успява да е на загуба, е въпрос за повече от един милион. Към държавата. Отговорът вероятно трябва да започне с „изгодните условия“, с които години наред бяха привличани инвеститори. Но дойдоха такива, които или не могат да спечелят, дори ако

държат една четвърт от световния монопол,

или работят, без да забелязват правилата и законите у нас. Протест имаше и във Варна – работниците от „Пикадили” шестваха из града с искания да си получат заплатите, докато магазините се опразваха, а накрая заключени навън и без информация се оказаха дори наемателите в сградите. Случаят може да послужи като брилянтно потвърждение за искането на омбудсмана – отсега е ясно, че парите на работниците са изчезвали постепенно при различните законни трансформации на фирми и имущество. Така за бившия собственик остава с какво

да полее обилно фалита,

а работниците ще могат да си повтарят откровението на „Монти Пайтън” за бедните. Протести имаше обаче не само за пари. Ученици, родители и учители от Хуманитарната гимназия организираха акция срещу липсата на държавен прием в паралелките с танц, които съществуват вече 11 години. Спирането на приема е защото при поредните законодателни реформи в образованието някой е решил, че във Варна няма нужда от цели две училища, в които децата да се учат да танцуват. Протестиращите получиха съвети

как може да се заобиколи закона,

обещания за общинска подкрепа и идеи за иницииране на законодателна промяна. Което може и да се окаже не толкова трудно – да се проведе поредната реформа. Проблемът обаче не е в реформата, а във факта, че и тя, като предишните, може да има трайността на пакетче семки (и същата стойност). През седмицата се разбунтуваха и земеделци, животновъди и пчелари. Из страната имаше блокади и шествия със земеделска техника, а в столицата недоволните тръгнаха на щурм към министерския кабинет. Този път той беше спрян с поредната покана за „обсъждане на проблемите”. След като обаче в земеделието

не остана сектор, който да не протестира,

защото не получава ясни отговори на питанията за пари, квоти, програми, срокове и плащания, обсъждането едва ли трае още дълго. Във Варна тази седмица продължиха опитите за бизнес раздвижване на региона – подписан беше Меморандумът за сътрудничество, който трябва да развие Островната зона. За мястото от около 30 години все има планове за развитие, като действителното му състояние е далеч от възможностите на мястото. Но може би преди да инвеститорите да се наредят на опашка, ще трябва

да направим поне приличен път

до зоната? Докато край канала плановете са за развитие, от другия край брегът продължава да пада. Бедственото положение над Крайбрежната алея е продължено до средата на април заради „нова опасност”. Вече се говори за възстановяване на алеи, бордюри, канализация, осветление… Пораженията в Морската градина лежат на общата градска съвест – заради търпимостта към ставащото в парка и заради отношението към гласовете за опазването му. За свръхтолерантните администратори на разни нива би трябвало да има и съдебни решения, но за това само

едно бедствено положение не е достатъчно.

Но е време за отговори – какво означава „нова опасност” и колко може да продължи затварянето на алеята, ще има ли достатъчно строг контрол кой какво прави на ската, за да не се срине той внезапно при някой специфично силен варненски вятър и докога може да продължи въртенето в кръга „свличане-укрепване-нови строежи-свличане…”. За лятото се подготвя и Комисията за защита на потребителите. От там обявиха, че проверките край морето ще започнат още през май, ще има и временни приемни в курортите. От предните им издания туристите запомниха предимно работното време, в което

почивките бяха по-дълги от работните часове.

На туристическо лято се надяваме и в града. Извън пешеходната зона в самия център на града обаче гостите са обречени да участват в същото сафари, в което оцеляват и местните. Проблемът тази седмица беше на студентите по медицина, които се оплакаха, че сладкарницата до университета им изяжда тротоарите. Всъщност при запролетяването във Варна разлистването на дърветата съвпада с разгъването на чадърите и окупацията на всяка възможна тротоарна плочка. Разбира се, това се случва само там, където остъкленията и найлоните вече не

са заели тротоарите целогодишно.

Заканите и обещанията на администрацията явно не вършат много работа, също както не помагат срещу разнообразните гаражни подходи под ъгъл поне 20 градуса, стълбичките към магазини, улеите за отичане и всякакви други рационализации, заради които от тротоарите в града не е останало почти нищо. Отдавна се стопи и ентусиазмът на варненци за разделно изхвърляне на боклука в трите вида контейнери. От следващия месец обещаха да има промени – кодът става двуцветен, а новите жълти и зелени съдове ще са метални (разбирай – по-глупакоустойчиви, защото някои варненци явно много харесват гледката на разтопена цветна пластмаса). Всъщност

провалът на екоидеята за боклука

не беше толкова заради цветовото объркване, а заради проблемите при извозването на вече разделената от гражданите смет и заради нарастващия брой хора, които се издържат от ровене по кофите. През седмицата продължи и украсяването на града – златна жена с разноцветни стъклени поли „крачи“ в центъра на Варна. Пластиката на Веселин Костадинов е част от една добра промяна, важното в случая е градската среда да не изостава прекалено от детайлите на градската култура. Разбира се, първите критики се изсипаха още преди дамата да бъде официално представена на града (явно доста хора са убедени, че

нищо по-малко от Давид

не е достойно за градския пейзаж, който търпим години наред). През седмицата приключи и предизборната кампания. Битката за гласове премина границата и предизвика блокади по граничните пунктове. От една страна – призивите да се затвори държавата може и да звучат патриотично, но нямат нищо общо със закона. От друга – законът беше изгубил някъде връзката си със здравия разум, мижайки пред факта, че в български избори гласуват хора, които не разбират и дума на български. А гледано от съвсем друг ъгъл – ако яростните борци от социалните мрежи изпълзят от там и отидат до урните, „вносните“ и

купените ще загубят тежестта си.

Като гласовете на тези неизвестни варненци, които все още живеят в съборените незаконни къщи в „Максуда”, при това по 50-60 човека на един адрес – поне според изборните книжа. Освен скандала с трансграничните избиратели, последната предизборна седмица предложи още: съдебни искове между кандидати за парламента; кандидат за депутат с подсъдно чувство за хумор; фалшиви писма; две партии, които не са етнически и си играят на доброто и лошото заптие; бит кандидат за депутат, който се снима сам; партиен лидер с дубъл в регистрирането на партии; изобилие от клипове, правени в час по трудово; интервюта, които

обезсмислят всяка пародия

За самата изборна нощ е предвидено и ново шоу – една от телевизиите у нас ще ни информира за резултатите, като осветява фасадата на Парламента в партийните багри на победителите. Някой може и да си мисли, че е същото като Кристо да опакова Райхстага. Но по-скоро прилича на това да брандираш старите будки с нови надписи (с по някоя и друга правописна грешка). Във Варна някои изборни промени дойдоха авансово – служебният кабинет побърза да обяви влизането на нов борд в болница „Света Анна“(където държавата не от вчера се опитва да вземе всичко в свои ръце, като удобно

не забелязва общинския дял

в издръжката). Ако новият борд бъде утвърден, в него ще има софийски гости без никакъв опит в медицината и кадри, работещи тук, но в частни здравни заведения. И докато медицината става все повече бизнес, а лечението – все повече форумно занимание, случаите на болни от дребна шарка се увеличават. Реакцията на здравното ведомство беше да създаде Национален координационен съвет за контрол и управление на увеличаващата се заболяемост от морбили. Проучвания на болестната демография показаха, че децата без имунизация в махалите (сочени за основни виновници) намаляват за сметка на тези, които растат в образовани семейства. Дали ще се образоваме достатъчно, за

да върнем и едрата шарка?

През тази седмица се падна и Денят на щастието. ООН от години го отбелязва, като публикува годишното си проучване къде живеят най-щастливите хора на света. Тази година победители са норвежците, следват ги Дания и Исландия. Въпреки разместванията в Топ 10, класираните там са без промяна от години – Швейцария, Финландия, Холандия, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Швеция… Ние (при 155 държави в класацията) сме 105-ти. Авторът на доклада Джефри Сакс твърди, че всички щастливи страни са такива, защото балансират успешно между материалния и социалния капитал, което означава „висока степен на доверие в обществото, ниски показатели на неравенството и доверие в правителството“. Май има за какво да помислим в деня за размисъл…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *