Obshtina Varna
16°
ясно небе
Влажност: 55%
Вятър: 4m/s NNW
Все по-млади българи правят опити за самоубийство
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Само един от 20 страдащи от депресия получава специализирана психиатрична помощ в България

Страданието “Black dog” или депресията е причина за самоубийството на 128 хиляди души в Европа. От депресивни разстройства страдат 40 милиона души, като честотата се движи от 3,8% до 6,8% от населението в различните европейски страни. У нас този процент е около 6,2%, съобщава bulgariautre.bg.

Тревожното е, че само един от 20 страдащи от депресия получава специализирана психиатрична помощ в България. Това стана ясно на пресконференция по повод Световния ден на здравето, който тази година е под мотото “Депресия: нека да говорим”.

inx960x640

Психиатърът в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) д-р Румяна Динолова заяви, че общият брой реализирани самоубийства у нас е 39 на 100 хиляди души. Смъртността от самоубийства е 9 на 100 хиляди, което е 0,6% от общата смъртност за България.

Ръководителят на Националния център по обществено здраве доц. Христо Хинков коментира, че българите са “доста ефективни в опитите си за самоубийства”. От 2009 г. центърът събира данни за суицидните опити у нас.

Ако в световен мащаб на всеки от 7 до 20 опита един е “успешен” в смисъл на фатален, то у нас това съотношение е 3-4 към 1. Повече опити за самоубийства правят жените, но пък при мъжете тези опити са “по-успешни”.

Според данни на НЦОЗА за 2015 г. всеки втори опит за самоубийство в България е свързан с конфликти в семейството. 43% от хората, опитали да сложат край на живота си, са го направили заради проблеми в най-близкото си обкръжение. Втората по честота причина са психичните разстройства – 12%, следвани от несподелената любов – 8% и тежко телесно страдание – 7%. Финансовите проблеми са на шесто място с 6%. Заради загуба на работа към живота си посягат 1-2% от всички опитали да се самоубият.

Доц. Хинков коментира, че здравните власти не обхващат достатъчно тези състояния. В световен мащаб едва една четвърт от всички опити за самоубийство, които се извършват, достигат до регистрация от здравните власти. Затова от НЦОЗА са разработили и реализирали проект, подкрепен от Норвежката програма за сътрудничество. Основната задача на проекта е обучението на над 2000 общопрактикуващи лекари за това какви са първите симптоми на депресията.

Доц. Христо Хинков посочи, че така с външно финансиране са успели да изпълнят една от целите, поставени в одобрената още през 2012 г. от Министерски съвет национална програма за суицидна превенция. Той обясни, че на практика програмата продължава до 2018 г., но за нея не е отделен нито лев от бюджета.

По данни на Световната здравна организация всеки (СЗО) вложен долар в психично здраве има възвръщаемост от 4 долара под формата на по-добро здраве и работоспособност.
Ръководителят на офиса на Световната здравна организация д-р Скендер Сила изтъкна, че глобалната цена на депресията и тревожността според данни на СЗО ежегодно надхвърля един трилион щатски долара. По думите му средно само 3% от разходите за здравеопазване отиват за психично здраве, като в страните с ниски доходи разходът е по-малко от 1%.

На фона на глобалните процеси, доц. Хинков изрази тревогата си, че у нас все по-млади хора посягат към живота си. Сред най-рисковите професии са тези на военни, полицаи, пожарникари и лекари. Те най-често се сблъскват с негативните преживявания на другите и са подложени на най-голям риск от “бърнаут” синдрома, отключващ депресивни състояния.

Експертът в офиса на Световната здравна организация у нас доц. Михаил Околийски коментира в тази връзка, че според научно изследване, проведено в Дания през 2003 г., едва 10% от училищата и детските градини са имали специализиран протокол за работа с децата, които са претърпели някаква загуба. Няколко години след това този процент рязко се е увеличил.

Според изследването на честите психични разстройства (EПИБУЛ), проведено от Националния център за обществено здраве през 2006 година, в България най-разпространеното е тревожното разстройство 11,4%. Най-засегнати са хората на възраст между 50 и 64 години. На второ място се нареждат разстройствата на настроенията 6,2%, които са най-чести във възрастта над 65 години. Разстройствата, дължащи се на употребата на психоактивни вещества, засягали 3,3%. Според данните употребата на алкохол засяга 3,8% от лицата между 35 и 49 години.

Специалистите припомнят, че все пак депресията може да бъде предотвратена и лекувана, стига да поговорим за нея с най-близките си и да не се страхуваме да помолим за помощ. За да се справят с проблема на агресията, автоагресията и опитите за самоубийство сред най-младите от НЦОЗА са разработили проект за подобрени услуги за психично здраве и превенция на депресията. Там основните очаквания са чрез обучение на учители, които да преподават психично-здравна тематика в училище да се повиши знанието на децата по отношение на психичното здраве. Така те сами да могат да разпознават емоциите си, за да ги владеят по-добре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *