Obshtina Varna
9°
ясно небе
Влажност: 70%
Вятър: 4m/s ESE
Седмицата: За гражданите и за идиотите*
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

tv

През Страстната седмица яйца и козунаци препълниха социалните мрежи. Светът там стана идеален (и без особена връзка със смисъла на точно тази седмица). По същото време в истинския свят в Афганистан с „майката на всички бомби”

беше заченат нов кръг проблеми

на същото място, откъдето започна състезанието между големи империи (и концентричните вълни от сблъсъка не спрели да заливат света и днес). У нас дори наличието на уран в питейната вода, скривано месеци наред, не стана причина за избухването на скандал и страстите през седмицата бяха предимно политически – имаме сделка за управленската

програма за следващите (може би) четири години.

А във Варна седмицата започна с убийство. Край Каменар намериха трупа на таксиметров шофьор – мъж на години, работил за хляба си, без да излиза от рамките на закона. Двама военни от близката база заловиха убийците, полицията и прокуратурата се похвалиха с ареста. Хванатите – млади мъж и жена, безработни, без доходи, но на амфетамини. И достатъчно запознати с булевардния тренд, за да се представят за жертви на съдбата в съдебната зала. Извън ужаса заради отнетия човешки живот най-плашещото е, че

подобни истории вече са типични.

Страстите в Пловдив тази седмица кипяха около тамошните герои – ученици, излезли „на дуел“, докато в София учителка в детска градина насърчаваше децата да си раздават шамари. Което вече също звучи типично. А държавата лансира „междуинституционален план за действие за превенция на агресията и засилване на сигурността в училищата“. Сред обтекаемите фрази основен акцент в него е назначаването на повече лекари в училищата и обучаване на учителите как се оказва първа помощ. Което звучи повече като признание, че след като не можем да се справим с проблема, поне ще се подготвим

да посрещнем последиците от него.

Също постфактум във Варна тази седмица започна издирването на всички родители, които са решили, че ваксините са по-страшни от шарката или просто не са били достатъчно заинтересовани от здравето на децата си. Сега здравните инспектори, докато ги търсят, вероятно тайно стискат палци напливът от румънски туристи да не предизвика още по-голяма вълна от морбили у нас, а също – играта на руска рулетка да не засегне децата, които не са имунизирани заради истински медицински проблем. Иначе румънската великденска инвазия е

добър знак за новия сезон.

Служебният туристически министър обиколи региона тази седмица и потвърди оптимистичното очакване за поне десет процента увеличение на летните почивки. Които пак ще са повече резултат от международното положение и усилията на парче, защото съществени промени във визовия режим с Русия не се планират, рекламата е все така неориентирана, а вносът на работници в сектора няма да бъде облекчен, което означава, че сервизът и тази година ще е обект на критики. Колкото до Варна, градът има (или би могъл да има)

допълнителен коз в рекламата

и привличането на туристи – като младежка столица. Засега обаче има една голяма проява – плажното MTV парти. Тази седмица организаторите му напомниха за него. Нови имена или подробности за програмата обаче нямаше, заместваха ги изявленията на хора, които харесват идеята за купона. Личностите са широко известни, но в тесния кръг на българския шоу бизнес, а идеята на купона май беше да е общоевропейски. Новина от този тип имаше и около Аспаруховия мост – тази седмица Общинският съвет се събра по спешност, за да гласува

общински пари за държавното съоръжение.

От градския бюджет ще бъдат отпуснати 200 хиляди лева, а кметът Портних аргументира искането, като напомни, че ако ремонтът не започне „буквално днес, няма да успеем за туристическия сезон”. Ремонтът обаче няма да започне „буквално” и утре, и в следващите дни, защото (ако припомним предишни изказвания на общинската администрация), подписването на държавното финансиране чака новия кабинет (а задръстванията, очевидно, са запазени пак за активния сезон). На същата извънредна сесия съветниците обсъдиха как да гласува техният представител в общото събрание на ВиК. На него обаче поисканата нова цена на водата не фигурира в дневния ред, а общинарите не бяха склонни да дискутират темата. Все пак, след като един от съветниците показа в таблици как варненци

ще плащаме най-много за вода

(докато повече от 60 на сто се брои за „загуби”), може би на събранието на водното дружество от съвета ще поискат поне аргументи за поскъпването – най-добре под формата на разчети за ремонти, след които загубите няма пак да си останат над половината от подаваната вода. И които не оставят след себе си капани под асфалта като този на „Цар Самуил”, където каверна на мястото на предишен ремонт се опита да „глътне” лека кола. Не от любов към водата две варненски прокурорки вкараха града (пак) в съдебно-жълтите новини. Тази седмица главният прокурор поиска за втори път

дисциплинарни производства

срещу районния прокурор на Варна и заместничката й. Причината – хванали ги през работно време в заведение, като на списъка с алкохолни поръчки биха завидели и доста здрави мъже. Предния път искането поне беше заради служебни прегрешения. Бушони продължиха да гърмят в правителството – служебният регионален министър тази седмица прати санирането на предния кабинет на прокурор, като обяви, че при стара цена от 390 лева те са постигнали спад до 140. Разбира се, следващото правителство на свой ред ще ни разкаже

какви лоши ефекти следват

от намаляването на цената. А засега заради бързането се стигна дотам, че в Хасково свалиха санировката на цял блок – не бил изчакал подписването на документите. От ГЕРБ междувременно започнаха да правят заявки къде на друго място ще дава на късо – в ТЕЛК-овете, след като вече 15 процента от българите имали документ за неработоспособност (и съответното обезщетение). Принципно правилното озарение получи Цветан Цветанов, който смята, че от ревизията на лекарските решения ще дойдат парите за

обещаното повишение на пенсиите.

Само не разбрахме кой позволи системата за защита на инвалидите да достигне такава фаза на недъгавост, че единственият изход да е аутопсията й. И къде бяха Цветанов и останалите от управляващата компания, докато това се случваше. Заявките си към бъдещия кабинет започнаха да правят и големите спонсори от бизнеса. Те вече изчислиха, че 12-те празнични дни през годината ще им струват милиард и половина неизработени лева и пак настояват за

орязване на почивните дни

заради капризи като Великден или Коледа. Беше подновен и натискът да се намалят заплатите на по-възрастните работници, като се отмени класът за прослужено време. Тези, които са циментирали връзките си във всички политически посоки, се вълнуват по-малко от подобни теми. Тази седмица Георги Гергов, например, имаше повод да почерпи – след като дълго време отказваше 20-те процента от Пловдивския панаир, общината там се съгласи да ги вземе. Ако сте забравили – Варна

прие веднага и с благодарности

пробутваното от държавата. Още не е ясно конкретно какво ще получим срещу съгласието си, докато Пловдив го изтъргува срещу 60 милиона за нова опера. Всъщност, Гергов ще даде право на строеж върху парцела на една от панаирните палати, но ще си запази собствеността върху него. Който е запознат с врътката с едностранното вдигане на капитала и придобиването на контролния пакет, няма нужда от много време, за да се досети, че скоро Гергов може да се сдобие (отново) с пловдивските акции (а вероятно и с варненските, защото нищо не му пречи да изиграе същото и тук). Така човекът, който след изборите се смее еднакво добре в компанията и на Нинова, и на Борисов, пак ще си получи панаира, а

дълговете ще останат контра

някъде у предишните му „съдружници“. Между другото, Корнелия Нинова беше зам. в икономическото министерство именно по времето, когато започнаха странните игри по приватизирането на панаира.

И Румен Радев продължи да настъпва динените кори, подлагани в президентството. Опитът му от тази седмица беше да вкара уседналостта в изборния закон, заобикаляйки законодателния орган. Приказките по темата бяха много, едната половина от казаното противоречеше на другата, конкретика в предложенията почти нямаше, а накрая нещата бяха пратени там, където им е мястото – в парламентарната зала. И дори не стана ясно

кой какво спечели от говорилнята.

В очакване на новата власт вече имаме и 21 страници управленски намерения на ГЕРБ и Обедините патриоти. След преговорите тази седмица беше документирано обещанието за допълнително парче салам под формата на минимум 200 лева пенсия, по-високи заплати за учителите (но и много повече бюрокрация, така че увеличението да отива предимно за валериан), запазват се свещените крави на санирането и магистралите (докато в тунелите

лампи продължават да падат върху коли

и автобуси). Хартията явно е свършила, преди двете страни да стигнат до обещанията за свикване на Велико народно събрание и намаляване на броя на депутатите (без да споменаваме взаимно противоречащите си идеи на отделните партии в коалицията). Една от точките на програмата е „ликвидиране на неграмотността. Дали авторите наистина искат да победят в тази битка? Все пак идиотите са по-лесни за управление.

 

*Идиот /ηλίθιος/: в антична Гърция – гражданин, който живее откъснато от обществения живот, не участва в общото събрание на гражданите на полиса и другите форми на държавно и обществено демократично управление.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *