Obshtina Varna
26°
разкъсана облачност
Влажност: 41%
Вятър: 4m/s SSE
Седмицата: Живо тегло (не агнешко)
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Поредният дълъг майски уикенд беше посветен на армията и на агнешкото

След празника Здравната каса лансира идеята на килограм живо тегло

да се мерят не само мръвките

на гергьовската трапеза, но и онкоболните при плащане на лекарствата. Във Варна се развличахме със списъка от крайно нуждаещи се наематели на общински жилища. В правителството, след като бяха разпределени постовете, започнаха и уволненията. В Парламента за около месец работа има внесен 1 /един/ законопроект – за пенсиите, тази седмица депутатите работиха три часа и трийсет и една минути. През следващата вероятно ще са по-натоварени, защото има закон за спешно разглеждане. Текстът е за земеделските земи, който /пак по спешност/ вече мина през ресорната комисията. Бързането е продиктувано от това, че след около седмица изтича срокът, в който е разрешено

да се строи върху земеделски земи

/и край морето/. Промяната предвижда удължаване на този срок от вече изтичащите шест години на девет. Един от най-сериозните ефекти ще е, че застрояването по Черноморието ще продължи до май 2020-та. След това едва ли ще има нужда от ново удължаване, защото и крайбрежие няма да е останало. Във Варна седмица преди официалното откриване на сезона по централните улици се появиха кашпите с цветя и палми. По крайните квартали се молят за чести, но кратки превалявания, които да обират праха, без да правят много кал, и са доволни, ако дупките по улиците не са повече от пет сантиметра дълбоки. Край пясъка също довършват строителните дейности, особено активни на Офицерския плаж, където Шокаровият канал продължава да е като декор на филмова

драма за средновековната мизерия

Излъскването на крайбрежната алея е похвално, защото гледката и миризмите дълги години караха приходящите да се чудят какво толкова им се хвалят варненци, че си имат море. Стените обаче, макар и с арки, просвети и прозорци, не са най-добрият начин да видими подареното от природата, а ремонтите там навсякъде завършват с поредната стена между алеята и морето. От следващата седмица строителите трябва да си тръгнат от курортните обекти и от курортите. Но това вече не е драматична новина – просто местата за застрояване в комплексите рязко намаляха. Другаде – като на стадион „Тича”, активната работа тепърва започва. След като ремонтът започна през декември, тази седмица се оказа, че смените във властта не са се отразили добре на графика му. Наложи се идването на спецекип от София, който установи забавяне, прехвърли го като отговорност на служебния кабинет и обеща работата да приключи до 10 юни, така че

„Черно море” да има стадион

за новия сезон. За другия стадион информация напоследък няма, не се вижда и строителният ентусиазъм, който доскоро кипеше от рано сутрин /и може би трябва да очакваме скоро искане за продажба за нови общински парчета около него/. Градският стадион обаче не е в ресора на областния управител, независимо кой е той. Тази седмица „служебният” управител Тодор Йотов за довиждане извади папка за финансови нарушения за половин милион лева – от продажба на държавен имот, от отчитане на гориво и от ползване на служебни коли. Според върналия се на поста Стоян Пасев нарушения при зареждането на автопарка няма. За купеното държавно жилище засега коментари няма, а и

общината привлече изцяло вниманието

по тази тема със списъка от 42-ма нуждаещи се, получили жилища от ведомствения ѝ фонд. 43-ят в списъка е „Синята стая” за разпит на деца – жертви на престъпление. Общественият интерес към темата си остана предимно в тесния кръг на форумните коментатори. Повече смут предизвика оповестеното намерение на Здравната каса да лимитира лечението на онкоболните според теглото им, защото при надхвърлянето на определени килограми се налагало отварянето на втори флакон с лекарство, остатъкът от който се хвърлял. Идеята прозвуча като извадена от арсенала на доктор Менгеле, което в касата забелязаха едва при първите коментари и побързаха да добавят дежурното пояснение, че

“не е точно така” и ние не сме разбрали,

но всичко се прави „в интерес на пациента” и за да дисциплинират финансово болниците /издръжката на част от които беше намалена още един път тази седмица/. Засега спорът приключи с обещанието, че няма да има кантарчета на входа на онкологиите, но то не премахва усещането, че касата /за пореден път/ пробва сервитьорския номер „ако мине”, от който дори сервитьорите в крайпътните кръчми отдавна се отказаха. Друго потвърждение, че най-болното място е здравеопазването, стана уволнението на прясно назначения зам.-министър Стоил Апостолов, уличен в осребряването на неизвършена операция. Министрите също работиха активно през седмицата – ако не за друго, то

за да създават настроение на електората

За Деня на армията министърът ѝ Красимир Каракачанов отново разказа приказката за задължителната наборна военна служба. И, ако вярваме на министъра, войската е не толкова гарант на националната сигурност, колкото школо за възпитание „в един дух на патриотизъм“. Парадът за Гергьовден обаче навя мисли не толкова за национална гордост, колкото за необходимостта от задължителна физзарядка за висшия команден и административен състав. Както и за нуждата от среден административен състав, който да подсказва на висшия навреме: коя година сме; какво трябва да има в една съвременна армия; колко струва то; колко незаети бройки има в кадровата армия в момента; каква е цената на наборната войска. И за вътрешната сигурност тази седмица нямаше добри новини. След горещите

обещания „във всяко село – полицай”,

тази седмица стана ясно, че поне според обещавалите това всъщност означавало униформеният „да бъде наблизо и да може да реагира”. Колко наблизо и как точно да реагира, вътрешният министър Валентин Радев остави на нашето въображение. На него разчита и председателят на държавната агенция за електронно управление Росен Желязков, който обяви тия дни, че „последните 15 години са направени не малко усилия за въвеждане на електронното управление”. Усилията, за съжаление, не придвижват документи, не пестят време и нерви и не улесняват ничий живот, освен на тези, които ги отчитат. А особени резултати за „последните 15 години” почти няма, особено на фона на държави, които започнаха да говорят за електронно правителство след нас и вече си го ползват. В културното ведомство първата работа на новия министър беше за празника на Светите братя Кирил и Методий да прати поздравителна телеграма на Криско –

културният посланик на детската чалга

А Нено Димов ни осведоми, че не признава глобалното затопляне, защото бил сигурен, че това е „измама за три милиарда“. Нено Димов също е министър. На околната среда. И в правосъдното министерство сигурно също ще е весело, след като новият министър Екатерина Захариева обяви, че „може би е добре”, че няма опит в дипломацията и външната политика, но разчита на усвоеното на предишния си пост, защото „правосъдната реформа е и силен външнополитически въпрос“. Което би трябвало да притеснява всички ни, защото всички сме наясно в какво състояние е цитираният въпрос след Захариева. На този фон софийската „Топлофикация” обяви конкурс сред потребителите си за най-добър виц за спряната топла вода, а Слави Трифонов се изнесе на уличен протест срещу отказа да се въведе мажоритарна избирателна система. В началото на седмицата евентуалното си влизане в политиката Трифонов отричаше като излишна „саможертва“, в края беше вече по-замислен. Така след Бареков

по утъпканата пътека от чалгата към политиката

може да поеме и Трифонов. През седмицата имаше продължение на вътрешните драми в ДСБ, шумно е и в БСП, където продължават демонстрациите за рязане на опашката Гергов. В същото време обаче се появиха съмнения, че същият Гергов е получил скрита държавна помощ под формата на банков заем от 31 милиона евро. В залога по сделката са включени Панаира в Пловдив и компанията „Слънчев ден резиденс”. Държавата /чрез икономическото министерство като акционер в Панаира/ е „съдлъжник”. В суматохата около предсрочните избори и прехвърлянето на дялове между държавата, Пловдив и Варна, двете фирми

стават с 62 милиона лева по-богати

Във Варна повод за почерпка са далеч по-малки суми. Представителите на Спортна зала тази седмица се появиха с кутии шоколадови бонбони на заседанието на стопанската комисия към съвета, за да отбележат, че за първи път от шест години са на печалба. За общинската фирма 2016-та е завършила със 179 хиляди плюс, но за да има по-приличен финансов резултат, районът се нуждае от подземен паркинг. Проблемът всъщност е общоградски, но си остава невидим при всички планове за по-мащабни инфраструктурни проекти. Пак тази седмица беше представена идеята във Варна да има Улица на занаятите на Кооперативния пазар. Очакванията са павилионите да привлекат интересни майстори, а те на свой ред да станат магнит за туристите, които сега си харчат времето и парите в моловете. Един от инициаторите на занаятчийската улица се оплака, че сега екскурзоводите водели групите си направо там. Където обаче има

големи безплатни паркинги

за автобусите им /а и чистотата в тоалетните не е за подценяване/. Къде ще бъдат спирани автобусите с туристи по „Дрин” не е много ясно. А близките алтернативи предполагат гостите да получат и бонус допълнителни атракции като бързо ходене по разбити плочки, промъкване между коли по тротоарите и ходене по шосето. Всъщност, все „екстри”, които ние търпим от години. Може би си заслужаваме да ни мерят на живо тегло…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *