Геша – един зрял мъж с младежки дух, на 50
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Гонзо Геша

Остана в историята като единствения футболист, вкарал два гола на ЦСКА за една минута

Бившият варненски футболист и настоящ треньор Георги Иванов-Геша празнува днес 50-годишен юбилей. Започнал с футбола на 7 години в Спартак, по-късно той минава и през другия варненски клуб Черно море, в началото на 90-те се утвърждава в Добруджа, а след това прави име в Левски. Със „сините” е двукратен шампион на България – 1994 и 1995 година, и веднъж носител на купата – 1994. В периода 1996/1999 носи екипа на Славия, после един елитен сезон е в родния Спартак, а в началото на този век две години в съименика му от Плевен. Там през 2002-ра спира с играта и става треньор. Водил е в „А” група Беласица и Спартак (Варна), във втория ешелон – Доростол, Шумен, Несебър, Светкавица и отново Спартак (Вн), пише “Народно дело Седмицата”. В третия ешелон е бил наставник на силистренци, Девня и от 2014 година на Черноморец (Балчик).

-Георги, как се увлякохте по футбола?
-Бях първи клас, когато ходех да гледам тренировки на децата на Спартак на „Локомотив”. Стадионът се намираше на около 700 метра от блока ни. Гледах три тренировки, на четвъртата единият отбор бе с човек по-малко и треньорът Георти Капанов ми предложи да вляза в игра. Направих го, а след мачлето той ме попита дали искам да играя футбол. Естествено, казах „да”, и така започнах.

-При юношите първо сте бил вратар.
-На приемния изпит за Спортното училище през лятото на 1978-а на тогавашния „Юри Гагарин”, ни разделиха на два отбора. Аз пазех на единия. Помня, че спряха мача и треньорът каза: „Ставаш за вратар, ако си съгласен, веднага те приемаме за такъв в Спортното.” Аз не се съгласих, но после пак ме приеха в училището. След години треньорът ми Лазарин Кючуков бе лаконичен: „Намерихме вратар в твое лице със страшни качества.” И така пазих две години на младшата на Спартак, а в старшата Данчо Владимиров ме върна като полеви играч и станах голмайстор на групата.

-Въпреки че минавате през всички възрасти на Спартак, в „А” група дебютирате с Черно море?
-Стигнах до дубъла на Спартак, но в казармата ме пратиха в строителни войски. През първата година играх за военния отбор. Играех като централен нападател, станахме първи в групата, а аз бях голмайстор на тима. През втората година обаче заради скандал с един подполковник не пипнах топката, тъй като ме пратиха в Разград. След казармата изкарах два полусезона с Черноломец (Попово) във “В” група. Покани ме Цоньо Василев, бог да го прости, и не можех да откажа на такъв голям футболист. През лятото на 1988-а Божил Колев ме взе в Черно море. Две години играх в „А” група на „Тича” с Илиан Илиев, треньор ми бе и Никола Ковачев. През периода 1990/1991 носих екипа на Лудогорец (Разград) във “В” група.

-Какво помните от престоя си в Добруджа – в периода 1991/1993?
-Докато ида в Добрич, футболът за мен бе авантюра. Но в Добруджа започнах да мисля като професионалист. Имам куп красиви победи и паметни голове. Четири от тях срещу ЦСКА. Първо им вкарах два, когато ги бихме с 3:1 в Добрич, а после още два при 2:4 на „Армията”. Разписах се два пъти за 2:0 в 20-ата и 21-вата минута, и досега може би оставам единственият футболист, вкарал два гола на ЦСКА за една минута. Не само на „Армията”, но изобщо.

-Няма спор обаче, че се легитимирате като футболист в Левски?
-Не само се легитимирах, ами изпълних и футболната си мечта – да облека синия екип. Аз съм левскар, откакто се помня, и когато Георги Василев ме взе на „Герена” през 1993-та, станах част от един от най-успешните, славни и уникални отбори на Левски. Със „сините” са най-приятните ми мигове във футбола – големи победи, титли, купи, елиминирахме Рейнджърс и малко не ни достигна срещу Вердер да станем първия наш отбор, влязъл в групите на Шампионската лига. А тогава те бяха две групи по 4 тима. Играехме винаги пред поне 20 000 зрители у дома. ЦСКА пък ги биехме, където хванем – за първенство, за купата на България, за купата на БФС. Имам само победи срещу тях. Имах велики футболисти за съотборници и много добри приятели, като Наско Сираков, Хубчев, Илиан Илиев, Цанко Цветанов, Боримиров, Кременлиев, Гошо Гинчев, Златко Янков, Мъри Стоилов, Кайзера Тодоров, да не изреждам още. За мен е огромна привилегия, че играх в един от най-силните отбори в историята на Левски. Това го казваха и стари хора, които идваха на стадиона.

-През лятото на 1995-а Левски разпродаде най-добрите си играчи. Съжалявате ли, че и вие не излязохте в чужбина?
-Не. Искаха ме от Португалия и Гърция, но даваха по-малко пари, отколкото за другите. Андрей Желязков ми предложи да остана, за да изградим нов добър отбор и да помогна на младите и новите да се интегрират към състава. Приех и около мен например израсна Христо Йовов. Впоследствие той се превърна в един от футболистите на Левски, които винаги ще се помнят.

-Следват три години в Славия?
-Пак хубави спомени, но не колкото в Левски. През 1999-а „белите” ми предложиха пост в ръководството, но приех поканата на Вили Вуцов да се върна в родния ми Спартак. Вуцов ме направи дефанзивен халф. Преди това се изявявах само по левия фланг, но на новия си пост изпитвах по-голямо удоволствие от играта. След това с Вуцов бях две години в Плевен, втората от които в елита, и там приключих с футбола.

-Казахте, че сте изпълнили мечтата си като футболист. А имате ли такава и като треньор?
-Само на 50 съм, но за съжаление вече нямам големи очаквания. Преди години бях зараден с хъс и амбиция да стана треньор, но в България явно тази професия девалвира. През 2010-а, когато водех Доростол, попаднах в топ 10 на нашите треньори. Имах надежда, че ще ме потърсят, че някой наш клуб има нужда от треньор. Не стана, защото у нас за треньори се вземат послушници и такива които правят това, което им кажат президентите. Треньорът в България се води на хартия. За мен обаче това е учудващо. Както в една фирма собственикът влага например 1 млн.лева и я управлява правилно със специалисти, същото трябва да става и във футбола. Но във футбола е точно обратното. Взема се някой, който слуша какво му казват, и го гонят след две загуби, защото не става. Идва друг, получава се същото, и колелото продължава да се върти в неправилната посока.

-През последните 3 години в Балчик като че ли изглеждате щастлив, нищо че сте в трета дивизия?
-Няма значение, че е трета. Важното е, че има условия за правене на футбол. За две години и половина, записахме само една загуба в повече от 60 мача. Не зная някой отбор в света да е постигал това. Два пъти завършихме първи, и се надявам, че от новия сезон ще играем в професионалния футбол, защото този отбор на Черноморец го заслужава.

-Какво е за вас самейството?
-Най-голямата ми победа в живота. Съпругата ми Ивелина ме дари с две прекрасни деца. Мартина сега завършва Пловдивския университет с две специалности, а синът Кристиан е 11-и клас в руското училище. На практика децата израснаха без мен, тъй като бях по много градове заради треньорските ангажименти. Но сега, през последните три години, за мен е най-приятно, че всяка вечер съм у дома с любимите хора.

-В заключение. Георги, как се чувствате на 50?
-Супер. Работя само с млади хора, заедно ходим с тях по дискотеки, и те ми предават енергия и сила, която съхранява младежкия ми дух. Преди бях по-бурен, сприхав и импулсивен, а сега съм един улегнал, зрял и мъдър мъж. И с повечко акъл…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *