Varna
-1°
ясно небе
Влажност: 80%
Вятър: 2m/s ENE
Седмицата: Строгата господарка на държавата
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Седмицата

Шведите вече не ходят на почивка с викингските си мечове

Поредната точка, белязана от тероризъм тази седмица, беше Лондон. Жертвите там бяха шест. Също тази седмица само в една катастрофа на магистрала у нас загинаха десет души – девет незаконни мигранти, минали през оградената, бетонирана, наблюдавана и охранявана граница. И българският им шофьор – 16-годишният Трайчо, още без книжка, но вече криминално проявен. В мангановата мина „Оброчище” тази седмица пак имаше протест, миньори под земята и совалки на важни хора от София. Случи се за трети път през последните три месеца, все по една и съща причина –

заплатите са ниски, но се плащат нередовно.

„Оброчище“ е единственото находище на манган в Европа /и едно от четирите големи в света/. Според представителя на концесионера забавянето на парите е защото не са изнасяли руда повече от година. След активизиране на недоволството са се активизирали и отговарящите за износа. И ако държавата не вземе мерки, концесионерът ще премете складовете, ще отлети в неизвестна посока и ще остави държавата и работниците в положението

„ще имате да вземате“.

Най-страшното е, че според самите работници главният, основен и най-страшен проблем на мината е “г-жа Данкова” – упълномощена близка на концесионера, която не само медиите, но и прокуратурата открива трудно, и която, според описанията на потърпевшите е истинската господарка във фирмата. Още по-страшно е, че работниците са прави, съдейки по резултатите. Така една “г-жа Данкова” се оказва по-силна от държавата, а държавата още не се е впечатлила достатъчно от това. Дали пък Трайчо не кара буса на държавата, в която все повече стават доволните

да плащат на строги господарки?

Пак тази седмица на Слънчев бряг шведски турист изрита в главата местна камериерка. Чак след бурята от яростни коментари /и възможността биячът да се прибере необезпокояван у дома/ биячът беше прибран в ареста. Притеснен за „гордите скандинавски туристи“, Благой Рагин /който май не беше разбрал, че не камериерката е ритала туриста/ се опита да обясни, че „такива работи” ставали навсякъде. Идеята му беше да внимаваме да не ги обидим, за да не си тръгнат от курортите ни, но явно е пропуснал да забележи, че шведите вече не ходят

на почивка с викингските си мечове.

И за голяма част от тях е по-вероятно да си тръгнат, ако установят, че са планирали почивка на място, където по-силният и по-пияният може да бие когото си поиска без никакво наказание. След призивите за бойкот на заведенията и хотелите от асоциацията на Рагин, той обяви, че се оттегля. В следващата серия имаше етюди с обяснения за незаменимост и безкористност, от които останаха лош вкус и усещане, че са открили ловния сезон за камериерки. През същата седмица в Девня показаха

как се дразни туристическото любопитство

и как се привличат гости. Древноримският Марцианопол като игрална площадка за деца и възрастни привлече посетители не само от града, но и от целия регион. А във Варна една от новините беше за поредния бетон, който ще се излее на крайбрежната алея. Идеята е да си имаме Кът за съзерцание, оформен от естествени материали /сред които шлайфан бетон/. И достъпен за всички жители и гости на града. Явно плановете за варненския бряг не предвиждат да има много

свободно достъпни места в градината,

след като точно тази опция беше специално подчертана в съобщението…. Иначе не е лоша идея Варна да има нещо подобно на римския площад „Испания“. Римляните обаче са си го направили върху камъните. Защо ние ще си бетонираме част от парка вероятно е въпрос за много пари… За началото на сезона за туристите бяха приготвени 300 хиляди безплатни карти на града, които те ще получават в големите курорти. Ще е добре обаче общината да прегледа и картите, разлепени из Варна, защото част от тях не правят особено добра реклама на града – с активното съдействие на

„гражданите”, опитвали приложни изкуства

върху тях. А ако за активното лято заработи и системата за интегриран градски транспорт, ще можем да отметнем 2017-та като година за чудеса. Тази седмица 60 години навърши курортът „Златни пясъци“. Създателите му едва ли биха го познали. Защото, като умни хора, те едва ли са искали комплексът да си остане непроменен. Но, пак като умни хора, едва ли са си представяли, че бъдещето му е на бетонен мастодонт. Освен за туризъм, все повече се говори и за предстоящото поемане на председателския пост на Евросъюза. То вече е натоварено с редица очаквания без пряка връзка с ротационно получавания пост. Според специално назначения ресорен министър Лиляна Павлова това е

„шанс България да промени своя имидж”.

Като засега за имиджа се залага предимно на щедро финансираните ремонти на НДК, откъдето ще председателстваме. През седмицата излезе и докладът на БАН за първите ни десет години в съюза, оценката на експертите е обобщена като „противоречива”. Но явно патриотичният възторг се е разлял и по коридорите на науката, защото оттам твърдят, че въпреки последното ни място в общността по редица важни показатели за качеството на живот, „самият факт на членството е

основание за национална гордост”.

Други факти от ежедневието обаче доста се разминават с тези в еврообщността. Там, например, табели по пътищата предупреждават къде има камери. Презумпцията е, че настъпилият газта ще намали, за да не плаща глоба и така ще намали риска от катастрофа. У нас обаче искат камерите да са инкогнито, защото както гордо обяви един полицейски директор тази седмица, така ще се събират повече глоби. Убитите явно ще ги броят

косвена щета от повишената събираемост.

Но пък е предвидено да се създаде изцяло нова институция към регионалното министерство, която ще завежда пътните знаци… Премиерът обяви тази седмица, пак мотивирайки се с поемането на Евросъюза за шест месеца, че моментът ще е изключително подходящ и да въведем еврото. Или поне да си го поискаме. Не е ясно дали влизането в еврозоната ще изравни доходите ни с европейските /а те, мерени дори през любимата на едрите работодатели ниска производителност на труда, пак са два пъти под европейските/. Или просто след заплатите ни вече ще пише не „лева”, а €, докато

цените ще ги умножат по две.

От КНСБ на свой ред обявиха, че половината от брутния вътрешен продукт у нас трябва да отива за заплати, а минималната да се доближи до средната. В момента страната ни е сред тези, в които ножицата е най-широко отворена /и има най-много работещи бедни/. Специално за образованието синдикалистите искат 25 процента увеличение на заплатите на учителите. Но дори да ги направят 10 хиляди на месец, ако продължат

бюрокрацията и безумията

в учебниците, както и превръщането на училището от образователна във възпитателна институция /за да компенсира липсите в семейството/, на изхода на системата ще виждаме все по-смущаващи резултати. Макар че след тазгодишните матури в седми клас стана ясно, че резултатите са по-добри от миналогодишните, като седмокласниците от варненската математическа гимназия са първи в страната. Макар че след матурата по математика стана ясно, че /пак/ има задача с грешно условие. Никой обаче не се е затруднил с нея, твърди един от проверяващите учители. По същия начин и в тестовете по български език имаше обтекаеми или некоректни условия, но децата пак са дали верни отговори. Не е ясно само дали се дължи на мислене или учениците са се научили да познават „какво е искал да каже авторът”. Което вероятно ги прави много удобни ученици, но дали ги подготвя да бъдат нормални граждани? Пак тази седмица научихме, че разказ на Здравка Евтимова ще бъде включен в учебниците на средните училища в Съединените щати. Не сте чували за Здравка Евтимова? Е, и това е сред причините да не ги стигнем американците…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *