Obshtina Varna
26°
разкъсана облачност
Влажност: 41%
Вятър: 4m/s SSE
Седмицата: Натъртена нормалност
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

нормалност

В сезона на плажа и сините вълни още по-лесно се забравя, че морето не е само за курортисти. Толкова лесно, че извън професионалните кръгове тази седмица не се промъкна и дума за това, че американска компания откри пристанищен и силозен терминал, като инвестицията е над 11 милиона лева, а целта –

да се обслужва износа на зърно

и маслодайни култури. Терминалът е край Силистра… И едва ли причината е в това, че Варна е претоварена. Тази седмица в Мосул диваците от Даеш взривиха джамията от 12-ти век „Ан Нури“. В Пловдив заради нов строеж багери изринаха непроучено неолитно селище на около седем хилядолетия. В Стара Загора местният референдум за парк „Бедечка“ размърда малко над 15 процента от имащите право на глас. А в София 16-годишен ученик би учителката си. Директорката на учителката коментира: „Има леко натъртване, намира се в дома си. Много се радвам, че се чувства добре“. От което нормалните хора започват да си усещат, че нормалността им е

не толкова леко натъртена.

Лек реванш за нормалността имаше през седмицата, след като тримата биячи от „Гранд мол“ получиха общо 49 години затвор за бруталното убийство на практически безпомощния Нягол Петров преди две години и половина. Според съдебнопсихиатрична експертиза охранителите са „с утвърдено безпричинно агресивно поведение към по-слаби и беззащитни хора, с изразени дисоциални и дори садистични тенденции“. Въпросът е дали те внезапно са станали такива, след като са си взели разрешителните да бъдат охранители и за отговарят за сигурността на други хора, или просто

някой е ударил печата, без да ги погледне.

А също – дали нещо се е променило в системата. Нови въпроси тази седмица предизвикаха „лафките“ във Варна. Вече е ясно, че варненци така и няма да научим при какви условия влязоха в града. Но пък научихме при какви условия работят, когато управител на варненска фирма поиска от общината да им прекрати концесията заради нарушения. Стана ясно, че след като 22 години варненската фирма си е плащала разрешителните за павилион, този месец от общината

отказали да ѝ вземат парите

заради жалба от „Лафка“, според която варненският павилион – „единак“ нарушавал правата на веригата. Според вносителя на жалбата и други били в подобно положение. Макар че тъкмо „лафките“ търгуват не само с това, което е вписано в разрешителните им и на места продават цигари, алкохол, талони за хазарт и бързи кредити, без да се съобразяват с отстоянията от училища и детски заведения. Досегашната логика на градския живот обаче подсказва, че и след тази жалба павилионите на веригата

няма да се мръднат и на метър.

Още една новина в полза на нормалността /поне на първо четене/ имаше за региона от Министерския съвет. Тази седмица кабинетът одобри плащането на над 14 милиона лева за превоз и утилизация на трихлоретана от „Полимери“. Нормалното е, че се премахва една потенциална бомба, при това – без да се продънва общинския бюджет на Девня за години напред. Не дотам нормалното е, че с тези пари държавата /всички ние/ ще платим за свършването на една работа днес, тъй като държавата /в лицето на някои конкретни хора/ не си е свършила работата преди време и е позволила на приватизатора

да спести прилична сума

от неизпълнение на задълженията си. Тази седмица, след дълго прекъсване, държавата поднови изпълнението на друг ангажимент – да имаме еврокомисар. Критиките към Мария Габриел не бяха малко, но се плъзнаха по повърхността на брака и акцента ѝ, докато говори на английски, без особено навлизане в съдържанието на отговорите ѝ. Може би защото /формулирани на много добър френски/ те не съдържаха нищо извън бюрократичния брюкселски език и обтекаемите фрази, в които няма позиция. Изобилие от шумно застъпени позиции имаше по друга,

внезапно възпалила се тема –

българската азбука. След като депутатът от Думата Анатолий Карпов заяви при посещението си у нас, че кирилицата идва от Византия, премиерът Борисов направо отмени срещата с него. Което обаче не отменя факта, че първата версия на така оспорваната напоследък азбука е направена по византийска обществено-политическа поръчка. И е съвсем отделна тема, че тогава в България на власт са били хора, които са знаели как да я вземат и използват на ползу роду. Сега нямаше кой да спре логореята, отприщена от руските „азбучни“ дразнения. А те имат за цел не толкова изясняването на факти от 9-ти век, колкото

подсигуряване на клиновете,

забити от Коминтерна с изобретяването на македонската държава. Може би защото след посещението на Зоран Заев у нас междудържавните отношения тръгнаха към подобряване дотолкова, че беше избрана дата за подписването на отлагания с години договор за добросъседство. В Македония настръхнаха, че изборът е паднал на „техния“ Илинден, а на Заев не бяха спестени критиките, че отстъпва пред България. У нас обаче я нямаше реципрочната обща патриотична радост. Може би защото договорът ще затвори едно от кранчетата за помпане на мускули /което пък

ще спре кранчето за финансиране

от трети страни, внезапно заинтeрисували се от писмеността в региона/. У нас – изненадващо за поста ѝ, от македонските негативни коментари по темата най-изненадана беше външната ни министърка. Коментари за историята предизвика и годишнината на Симеон Сакскобургготски. Бившият премиер навърши тази седмица 80 и избра да ги празнува в България. Като реклама за страната беше отчетено присъствието на синьокръвни гости, макар че едва ли мнозина от тях са разбрали къде точно са извън приема на домакина си. На партито се събраха и
наследниците

на около два партизански отряда.

За пътя през „Трифон Зарезан“ явно ще трябва да забравим трайно, след като по сметки на регионалния министър за укрепването му са необходими най-малко 50 милиона, а целият бюджет за всички свлачища в страната е 60. И вече е късно да се увеличи сумата с глоби от виновните за строежите, които сринаха пътя – със сигурност са изтекли всички давностни срокове за мижане на работното място и злоупотреби със служебно положение. За добра новина може да мине съобщението, че са намерени пари, за да започне още тази година строителството на нови 25 километра от магистрала „Хемус“. Засега обаче ни съветват

да я заобикаляме, защото я ремонтират.

Докато във Варна ресорният министър даваше инфраструктурни обещания на шофьорите, в София депутатите вдигнаха минималната пенсия. Как точно се е отразило това на българите, ще е ясно догодина по това време, когато излезе поредната статистика. Тазгодишната показва, че през 2016-та линията на бедност в страната е била 308 лева месечно на човек и под нея са останали почти 23 процента от българите. Промените спрямо 2015-та са две –

бедните под чертата са се увеличили

с почти един процент, а работещите бедни – с повече от 4 на сто. Затова и нямаше много развълнувани от официалното съобщение, че началникът на кабинета на президента няма допуск до класифицирана информация. Или от това, че в СЕМ един от призваните да бдят за хигиената в обществените медии си позволи да заплашва журналист заради мнението му. Или от наливането на 224 милиона лева безвъзмездна държавна помощ за поредното спасяване на БДЖ /което шефът на железниците в изблик на откровеност нарече „подарък за юбилея си”/. Или пък от обвиненията, че „спасителният” телефон 112 всъщност става

опасен за нашето здраве и живот.

Затова пък имаше всеобщо възмущение от някакви музикални награди – защото текстовете били пошли. Все едно на такива сбирки отдавна не става въпрос за вътрешнокорпоративно потупване по рамото. И сякаш радиото трябва да ни възпита децата. Възмутен тази седмица беше и вицепремиерът Валери Симеонов – от шума по курортите. Затова обеща гореща телефонна линия за подаване на сигнали, за да може летният туристически сезон „да протече в спокойна обстановка”. Както сочи варненският опит обаче,

със сигнали не става, трябват и глоби.

Иначе нямаше да имаме в общинските архиви сповени за една плажна кръчма, която работи, докогато си поиска, макар че актовете ѝ за шум бяха двуцифрено число. И докато събирането на глоби често е пожелателно, от задължителните съдебни такси няма измъкване. Предложението от тази седмица е те да се увеличат с още 40 процента за административните дела. То е придружено от мнение, че така предложените текстове са „стъпка за успешна съдебна реформа” и аргументи, че поради ниските такси сега често се

злоупотребява с правото на жалба,

а това „влошава управлението на държавата”. Същата държава, в която /може би в името на успешната съдебна реформа/, първо отвъртат болтовете на колата на Лозан Панов, а после редактират официалния отговор на производителя на колата, така че да изчезне човешката намеса като причина за отвъртените болтове. След успешното приключване на казуса с болтовете, главният прокурор върна вниманието си върху депутатите и тази седмица поиска имунитета на трима от тях – Веселин Марешки и съпартийците му Кръстина Таскова и Пламен Христов. Мотивът е разследване за рекет, случаят е от 2011-та година, а обвинението се появи веднага след като Марешки самостоятелно поиска

въвеждане на мажоритарна система.

През седмицата излязоха и първите резултати от проверката дали храните на европейските компании имат еднакво качество на всички европейски пазари. Който е пътувал и си е броил хапчетата за киселини у нас и в чужбина, отдавна знае отговора, а и останалите едва ли са били изненадани от констатацията, че произведеното за българския пазар е различно от това Западна Европа. От „натъртените” стоки, които ни казват, че не сме съвсем същите като в останалата Еворпа, всички са възмутени. А кое друго ни е същото?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *