Фредерик Бегбеде пее и свири на пиано във варненски ресторант
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Тази вечер е лекцията му “за писането, живота и любовта”

19665293_1360610500659665_3478866000350735202_n
Френският писател, сценарист и режисьор Фредерик Бегбеде вече е във Варна. Това той лично съобщи на почитателите си от целия свят в профила си във Фейсбук. Бегбеде публикува снимка, на която свири на пиано във варненско заведение, и написа: Елтън Джон се върна в България.

fb

 

 

Във Варна тази вечер френският писател ще проведе лекция за писането, живота и любовта. Той е специален гост на триднeвния уъркшоп за писане за сцена и екран From Page to Stage.

Фредерик Бегбеде гостува за първи път във Варна по покана на From Page to Stage и младата писателка Тея Денолюбова с помощта на Varna2017 и издателство Colibri Books. Преди седмица той изпрати видеообръщение до българските си почитатели, в което обясни, че ще гостува във Варна. “Факт е, че фестивалът From Page to Stage е част от програмата на Младежката европейска столица, но се надявам, че ще пускат и такива като мен”, каза той. Билетите за лекцията му бяха разпродадени напълно още преди дни.

Бегбеде с Тея Денолюбова. СНИМКА: Личен архив
Бегбеде с Тея Денолюбова.
СНИМКА: Личен архив

 

Фредерик Бегбеде отдавна си е изградил репутация на заклет бохем и „вулканичен” артист, непримирим към творческото притворство. Неслучайно всеки негов роман е гарниран с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации, пише gnezdoto.net.

Eдин от най-добрите съвременни писатели. Откровено и Без преструвки.

“Родил съм се на 21 септември 1965 година, двайсет години след Аушвиц, през първия ден на есента. Появил съм се на света в деня, когато листата на дърветата започват да се ронят, а дните да се скъсяват. Оттам може би и вроденото ми чувство на разочарование. Изкарвах си хляба, като редях думи във вестниците или в рекламните агенции, като последните имаха предимството, че за по?малко думи плащаха повече. Станах известен, като организирах в Париж празненства, когато в Париж вече нямаше празненства… Предизвиках удивление у хората, които се интересуваха от моята биография, когато се ожених по любов.”, представя себе си Бегбеде в “Любовта трае три години”.

Вижте още от неподражаемия Бегбеде…

За живота

От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което в последствие трябва да отучвам.

Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти.

…Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.

За парите

Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.

Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си.

Еврото беше специално измислено, за да направи неприлично високите доходи на богаташите да изглеждат шест пъти по-скромни.

Ще ми се да разкрия следната тайна: как така на гребена на нашата цинична епоха Рекламата е била провъзгласена за върховна властителка? От две хиляди години насам никога кретен като мен не е притежавал такова могъщество.

За голямата любов

За да искаш другите да те обичат, първо трябва да обичаш сам себе си.

Онези, които говорят срещу любовта, са хората, които имат най-голяма нужда от нея.

В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.

Ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш.

Да бъдеш влюбен, означава да се удивляваш.

Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност.

Мъжете непрестанно се намират някъде между една бивша и една бъдеща,защото сегашното не ги интересува. Те предпочитат да се реят между носталгията и надеждата, между загубата и мечтата. Ние вечно си оставаме заклещени между две отсъствящи жени.

Двете най-ужасни изречения на света са: “Трябва да поговорим” и “Надявам се да си останем приятели”. Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край както на разговора, така и на приятелството.

Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно.

Свалям си часовника. За да бъде вечна любовта, достатъчно е да живееш извън времето. Модерният свят е този, който убива любовта.

Влюбен си тогава, когато погрешка сложиш паста за зъби не върху твоята, а върху друга четка.

Разбира се, че любовта не трае три години… Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това.

1 коментар

  1. Нойо

    “Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти” – По добре , дори аз не мога да го кажа!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *