Obshtina Varna
9°
мъгла
Влажност: 100%
Вятър: 2m/s N
Седмицата: Жегата отдавна подмина ъгъла
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Джулая

Жегата във Варна тази седмица би всички рекорди. В Асеновград за пореден път беше направен опит държавната черга да бъде запалена от няколко страни след един „битов конфликт, прераснал в етнически”. Депутатите гласуваха нов заем /след като дълго се хвалиха с препълнения резерв/. А с организирането на всякакви

ивенти и хепънинги за Джулая

той окончателно се превърна в клише /от което разумните хора всъщност избягаха още преди години, откривайки нови места, за да празнуват равенството Джулай=Свобода/. Лятото е в разгара си, познава се не само по Джулая и жегата. Освен министрите, и по-дребни чиновници напълниха града. Някои от тях освен морето, харесват и магазините във Варна. Като шофьорката със служебна кола, брандирана с логото на държавния фонд Земеделие, която в началото на седмицата задръсти бус лентата на „Севастопол” срещу бутиците за дрехи. Разбира се, дамата може да е спряла и за нов земеделски правилник от близката книжарница… Подобни деяния обаче отдавна не впечатляват никого, дори шофьорите на блокираните автобуси. Може би до промяна в поведението ще доведе обещаната тази седмица поява на

нови камери за видеонаблюдение

на най-натоварените кръстовища по маршрута на градските линии. Те ще са част от втория етап на все по-митичната система за интегриран градски транспорт, на която още не сме видели как работи първата част /и която все повече напомня на също толкова митичния соцреализъм, за който всички говореха, но така и никой не го видя/. По същия проект има новина и за пешеходците – светещи пътеки. В София тази седмица имаха нужда от друга придобивка –

въртяща се врата на директорския кабинет

в НДК. Само в рамките на един ден министър Лиляна Павлова уволни директора Мирослав Боршош, а премиерът го върна обратно. В интервала между двете властови деяния министърът обвини директора, че не се справя финансово, а директорът контрира, че няма повече да подписва обществени поръчки в противоречие на закона. Преди премиерът да въведе ред, приближени медии даже публикуваха интервю, в което Павлова обвинява Боршош, че „два месеца само изнудваше“. В края на сагата директорът сам напусна поста, като някъде между рокадите се загубиха отговорите на съмненията за корупция, но никой не показа да му липсват. Всъщност домакинството на евробюрократите за шест месеца е единственият сигурен голям източник на европейски пари през следващата година. И едва ли някой се съмнява, че каймакът от усвояването им ще отива на „правилното” място. Спорът просто беше

откъде да минава потокът,

защото при подобни движения винаги нещо остава и по пътя. Депутатите също си говориха за пари тази седмица – Парламентът гласува нов заем от 200 милиона евро. България ще вземе парите от Банката за развитие, за да осигури държавното съфинансиране на европроектите от периода 2014-та – 2010-та. Защо ни трябва да плащаме лихвите по нов заем, след като навсякъде гордо изтъкваме фискалния си резерв от близо 13 милиарда лева? Според първите коментари на икономисти – защото резервът може и да е пълен, но

парите всъщност не са наши.

Част от тях са суми за покриване на плащанията по вече взетите заеми, а друга част са отчетените „на зелено” предстоящи вземания от еврофондовете /ако Брюксел одобри как са похарчени предварително разплатените от държавата средства/. Във Варна, например, имаме късмет, че велопаркингите ни не са финансирани точно така. През седмицата отново имаше напомняне, че безплатните чипове за закритите стоянки се раздават от районните кметства. Но от десет паркинга във Варна работят два, част от останалите са разбити и/или окрадени. Любопитно би било да разберем

как изглеждат тези места в Англия

и Испания и дали ги ползват, /след като у нас те се появиха по тристранен пилотен проект в партньорство между трите държави/. В не много партньорски отношения бяха обвинени световни и европейски производители на храни – че работят на две писти и по източноевропейската пускат второто качество. Дълго подгряваният скандал с разликата между идентични продукти, продавани у нас и в Европа, така и не избухна. Тестваната продукция не успя да потвърди предварително огласения апокалипсис – не покри изискванията за представителност, след като бяха изследвани 31 продукта от две държави /Германия и Австрия/, бяха открити разлики в 7 от тях, при това количествените бяха в рамките на 2–3 процента, а качествените – съвестно изписани на етикета. По-интересна се оказа частта с цените – там

разликите са от 20 до 90 процента

/в наш ущърб/. Може би част от обяснението е, че в „лошата” Германия храните се облагат с ДДС от 7 процента… Но за това май не е виновен „лошият“ Запад. Това не попречи да се получат задъхани журналистически материали и сочни коментари в социалните мрежи. На фона на които автори и публика хапваха чипс, вафли и газирани химически чудеса, защото е „вкусничко“. Или пазаруваха гумени кренвирши, защото са в разрастващата се група на работещите бедни… Но пък мъглата около лошия Запад добре покрива други разминавания с Европа. Като поредните идеи около здравето ни. Тази седмица скандалът беше свързан с

„индикативните стойност и“,

които Касата иска да въведе за пациенти с онкологични заболявания, нуждаещи се от интензивни грижи, хемодиализирани и бременни. Според Касата въвеждането им не означавало лимит, а по-строго наблюдение. От Лекарския съюз /където всяка седмица се занимават с казуси като отказ да се плати заради сгрешени запетайки/ обаче обвиняват чиновниците, че просто въвеждат ограничителна бройка за посочените лечебни дейности. От нормативната база пострадаха и варненските „Обреди“. След 15 години съществуване здравните инспектори забраниха варненското

гробище за домашни любимци

в парк „Тополи“. То беше едно от първите узаконени у нас и предлагаше на стопаните утехата да погребат домашното си животно, след като е било част от семейството им. Според законите обаче подобна близост на човешки и други останки е недопустима, парцелът е закрит и сега за собствениците на починало животно има няколко други варианта – да го изпратят като ненужен боклук в екарисажа, да му намерят закътано местенце в някоя горичка край града или пък направо между блоковете. Което вероятно е по-допустимо… Някои движения във властта през седмицата могат да имат същия ефект. След като сделката за военните самолети

влезе във винт от взаимни обвинения,

през седмицата президент и депутати се конфронтираха съвсем открито и в Свищов протоколът на Румен Радев изгони Цветан Цветанов от среща с кмета. На което Цветанов контрира с простодушното обяснение, че не е обиден, защото и без това всички кметове му звънели, за да им казва какво да правят. Което отдавна не е новина дори у нас. В международния обмен тази седмица влязохме с побоя над забрадената съпруга и двете /незабрадени/ дъщери на заместник-главния мюфтия. Задържаните са две непълнолетни момичета и след разкриването им е далеч по-любопитно да се разбере започнаха ли местните фашизоиди да използват

тактиката на наркодилърите

да използват деца за нагнетяване на напрежение, без самите те да се излагат на риск. Местна новина беше тази седмица отказът на Веселин Марешки от депутатски имунитет, за да продължи разследването за изнудване. За външните наблюдатели беше далеч по-интересна репликата на един заместник председател на Парламент, че е мотивиран от нежеланието да сподели съдбата на Михаил Михов и Ваньо Танов. В туризма ресорното министерство прогнозира още по-рекордна година в сравнение с миналата. Което ще се случи на фона на заведенията, облепени с бележки „Търсим персонал“, свинарниците, в които бъркат пиене за курортите, и местните „величия“, които

газят туристи по улиците.

Пак тази седмица, докато вицепремиерът Симеонов обявяваше война на шумните плажни заведения, в „Каваците“ почти тихо нахлу Димитър Спасов, който с подкрепата на двайсетина въоръжени гардове поиска да упражни следприватизационен контрол. В основата на скандала пак се оказа светската двойка Баневи, която май дължи пари и за къмпинга. Няма да е зле прокуратурата бързо да се справи с това кой е крив и кой – прав точно в този спор. Иначе рискуваме пак да има туристи, които изведнъж се оказват

участници в истински бойни действия.

Разбира се, за качествен скандал трябва да има гилзи по паважа, но както показа опитът от Несебър – не е задължително. Там местен млад „герой” ошамари на главната улица незрящи туристи. Викането на полиция в момента на скандалното му поведение не довело до нищо, оплакаха се потърпевши и свидетели. Едва след като клипът тръгна из социалните мрежи, полицията и съдът все пак се задействаха. Младежът се оказа от сой – мъжът на видеото, който му се кара, се оказа баща му. И викането не било заради шамарите – недоволен бил, че изтървал колата. После биячът се оказа и болен. Толкова болен, че го пуснаха да си ходи вкъщи дори без да се налага разиграването на театър в залата. Подобно нещо опита в София подобен нему индивид, арестуван за бруталното убийство на приятелката си. В своя защита той

рецитира Ботев с патос

и широка усмивка. Така и не стана ясно дали симулира лудост или заобикалящата го действителност наистина му е внушила, че тъкмо той е от „свестните, дето считат за луди“. На фона на много подобни прояви на правосъдие не само през тази седмица, в Асеновград се оказаха под обсада, след като роми пребиха деца от местния спортен клуб по гребане. Според казаното от вицепремиера Симеонов във Варна, случаят там е започнал като битов, за да ескалира в етнически, но по-правилно е да го наречем типичен – с усещането за всепозволеност у хулиганите, с очакването да няма правосъдие у жертвите, с бързата реакция на всички желаещи да се възползват, с медийното нагнетяване. И с очакването, че

след три дни ще „ескалира” другаде,

за да утихне със същата липса на промени… Пак тази седмица в новините се промъкна и една семпла информация от Чехия – работниците с ниски доходи, които имат деца, ще получават от работодателите си специални ваучери, за да им купуват книги. По същото време у нас една от излъганите работнички на „Пикадили“ с писмо напомни, че от март насам никой в държавата не може да накара фалиралия собственик поне да заведе документите на бившите си служители в институциите. Които /строго по правилник и по закон/ карат всеки потърпевш да пътува до София, защото документите се вземали и подавали лично. На място. На хартия… През седмицата във Варна гостува ирландският посланик. От изявленията му стана ясно, че

градът е „на правилния път”,

но също – че в Ирландия има увеличаващо се българско население. Което май не е там, защото родината е уцелила правилния път. А който не си спомня, Ирландия тръгна по него, след като организира голяма и сериозна хайка за незаконно забогатели от всякаква престъпна дейност и въведе ред в правосъдието си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *