Varna
4°
ясно небе
Влажност: 80%
Вятър: 3m/s N
Седмицата: 4 тона до нормалното
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

staniel-cay-171908_960_720

Измина седмица на протести, ще я запомним обаче с пример за буквално политическо преяждане. Политическото веганство обаче едва ли излезе на мода. През седмицата протестираха в столицата и в малки градчета, недоволстваха полицаи, пожарникари, рибари, близки на убити по пътищата, а вбесени от самите пътища циментираха дупките по тях…

Крайният получател на всяко недоволството

се свеждаше до „държавата”. И независимо коя администрация е била „подизпълнител” в конкретния случай, причината е, че продължаваме да живеем в поле, пълно с врати, които заобикаляме. Като в същото време се чудим защо полето е буренясало. Имаше и нещо като политически протест – БСП обявиха, че ще през есента ще внесат вот на недоверие към кабинета, защото дотогава „гражданите ще осъзнаят, че това правителство не работи”. Гражданите всъщност отдавна го осъзнават. Просто са наясно и с алтернативите. С наближаването на август пък за „новините”

наближи времето на хищни попчета,

зловещи морски капани и тайнствени морски промени. След бруталната експлоатация на шоково-ужасни заглавия никой вече не гледа сериозно на тях, макар че и дънните ями, и студените течения и тази година се оказаха съвсем истински и вече взеха жертви. През седмицата, определена за обсъждане на проблемите на водното спасяване, спасителите за пореден път обясниха причините за това – децата не се учат да плуват, не знаят как да помогнат на себе си или на друг, когато започне да се дави, а от родителите си не виждат кой знае колко

примери за спазване на правилата.

И след като настояваха няколко години (все без резултат) за плажна полиция, сега спасителите смятат да работят за друго – за собствена организация като на планинските им колеги, която да ги защитава. Защита тази седмица търсиха (отново) рибарите от кооперация „Траката”. Кооперацията така и не успя да узакони престоя си на мястото, където е имало рибари през последните стотина години. Сега теренът (първоначално от два отделни парцела) е продаден и препродаден. Рибарите са стигнали до документи, според които парчето – бивша държавна собственост е продадено около

12 пъти по-евтино от съседния парцел

при сравняването на цената на квадратен метър. По закон обаче рибарите не могат да заведат дело, затова са подали жалба до областния управител, омбудсмана и главния прокурор. Всъщност всички рибарски селища и лодкостоянки в областта са с неуреден статут, добави през седмицата областният управител Стоян Пасев, добавяйки още към проблема. Защо е така е въпрос, който трябва да стигне далеч над областната управа обаче. А ако темата ви звучи познато, то е, защото на Траката

подобен казус имаше и през 2009-та,

след заменките на Явор Хайтов. Тази сделка беше частично развалена (след намеса от Брюксел), но част от храсталаците, надвиснали над морето, все още официално се водят гора. Според рибарите всички пороци в сделката на Хайтов присъстват и в тази и това я прави оборима в съда. Стига обаче да има кой да я прати там. Междувременно на Траката се притесняват, че пожарите от Френклиман могат да се прехвърлят и при тях…

Ще има ли кой да гаси?

Защото през седмицата протестираха и пожарникарите. Във Варна те показаха дрехите, с които излизат срещу огъня. И продължиха да настояват, че в бюджета на вътрешното министерство има достатъчно резерв, за да получат искането увеличение на заплатите си. Разбира се, това е тема, която е правилно да се обсъжда с вътрешния министър. Синдикалистите във ведомството казаха, че са му изпратили нотариална покана за среща – защото другите им опити не са успели. На протест по улиците тази седмица излязоха също близки и приятели на стотиците жертви на катастрофи. От Пътната полиция отговориха, като обявиха нови мерки срещу нарушителите. И нови данни –

18 хиляди нарушения само за седмица.

Явно мерките не помагат, особено ако се сетим, че една от тях е широкото прилагане на довода „несъобразена с пътните условия скорост”, например. В Русенско, в един от участъците въпросните условия са такива, че редовно минаващите оттам тази седмица се събраха и циментираха най-големите дупки… Адресатът на всички тези /и други/ недоволство имаше други грижи през това време. Докато споровете около сделката със самолетите отшумяваше, а злорадството за издънките на антикорупционерите в Румъния не беше толкова голямо, колкото се очакваше, правителството поднови предложението

чужденци да могат да купуват земи у нас.

Съвсем логично, ДПС одобри падането на ограниченията, също толкова логично останалите партии се обявиха против подобна търговия със земеделски площи. ДПС защитиха тезата си с общото европейско законодателство, което сме приели, влизайки в съюза. Останалите привърженици на тезата продължиха да повтарят, че никой чужденец – купувач няма да метне купеното на гръб и да си го отнесе у дома. И ако при предишния опит за прокарване на решението основен аргумент против беше възможността сами да дадем на съседите си от Турция възможността да се разшири териториално, сега

въпросителните около вноса на боклук

от Европа, например, добавят още скептицизъм. Споровете обаче вървят по-скоро вяло – заради все по-отпускарското време. А от курортите се добавят нови и нови примери за абсурдността на здравното ни осигуряване, докато Върховният административен съд окончателно отмени още едно парче от наследството на министър Москов – критериите, по които здравната каса трябваше да избира с кои болници да сключи договор. Други абсурди произведоха в прокуратурата – след среща там депутатът Марешки обяви, че няма да даде конкретни данни, защото „нямам

никакви основания да вярвам на институциите,

в частност на прокуратурата”, а също – че споменаването на имена ще го изложи на по-голяма опасност. Така седмицата ни даде истински Параграф 22 по български – човек, гласуващ законите, не вярва на хората, които ги прилагат. Отговорът на главния прокурор също беше достоен – Сотир Цацаров заяви, че прокуратурата няма да започне разследване, ако Марешки не каже конкретни имена по скандала с горивата. Енергийни проблеми си имаше и премиерът Борисов. На среща с посланиците ни той изплака, че (при неговите мандати) „България бе най-лоялният член на ЕС,

понякога лоялен до глупост”.

Министър председателят визира отказа да участваме в „Южен поток” на фона на несанкционираното съгласие на Италия и Гърция, които заедно с Турция подписаха “Посейдон”, ликвидираният без обяснения проект „Набуко” и безответните засега молби за българска отбивка от „Турски поток”. И това, че „никой не обясни защо”. Всъщност, терминът за положението е „йес мен“. Българските политици успешно прилагат подхода на всеобщото съгласие години наред, доволни от потупванията по главичките (и вероятни други стимули). И се усещат, че съдбата на „йес мените“ е като на мокрите кърпички, едва

след като ги пратят за рециклиране.

Във Варна съветниците се канят да кажат „да” на нов заем. Тази седмица, в подготовка на предваканционната сесия Общината подготвя тегленето на над 10 милиона евро кредит, за може да направи разходи, съпътстващи работата по европроекти. С част от парите ще се ремонтира канализацията под булевардите, по които минава интегрираният градски транспорт. Което е разумна идея, но много зависи и от качеството на изпълнение (а течовете по „Генерал Колев” твърде скоро след ремонта

не позволяват излишен оптимизъм)

Друга част от заема ще е за „синята зона“, която трябва да регулира неволите около паркирането. Но вероятно няма да успее. Примери не е необходимо да се търсят дълго – разходете се до Морска гара. Ще ви се наложи да се промъквате между коли, спрени на всяко (не)възможно място, докато новият паркинг е полупразен (защото там се плаща за комфорта да стигнеш с кола почти до плажа). Тази седмица дойде ред и на голямото варненско събитие от календара ни като младежката столица. Купонът на MTV показа как се организира подобно събитие – с

дисциплина, правила и достатъчно пари

Може би, след като част от тях бяха от общинския бюджет, редно е, освен снимки от купона, да получим и информация за възвращаемост, например. А също и отговор на един (стар) въпрос – защо и без купон на MTV в Морската градина гърмят всякакви музики от плажните заведения и заглушават всичко останало – от уличните музиканти до представленията в Летния театър. Плажното парти съвпадна с най-голямото учение за годината. В морската му част най-много коментари предизвика екипажът на турската фрегата „Ялдъръм” – единствено те не излязоха на палубата на кораба си, за да поздравят официалните гости. Сред тях беше и президентът Радев. Учението, според местната традиция в новините, беше само повод да бъдат зададени на държавния глава всички въпроси, актуални (и не толкова) през последните дни и седмици, които, незнайно защо никой никога не задава в София (където държавният глава по принцип прекарва голямата част от времето си). Така от Варна научихме, че президентът ще настоява за

повече информация за СЕТА

и за максимален консенсус в Парламента преди ратификацията на споразумението. Ходове, които да променят крайния резултат, няма, но пък прозвуча добре. Също като новината, че КТБ влиза в съда. Всъщност, каквото трябваше, вече е почистено. А за да няма прекалено взиране в прочистеното, намери се и козел отпущения. По най-баналната рецепта в петък следобед в медиите и социалните мрежи се изсипаха четири тона суджук /и по малко филе и пастърма/. Добрички депутат от ГЕРБ беше разкрит като изнудвач на местен бизнесмен, от когото на порции измъквал суджука, все с обяснението, че е „лично за премиера Бойко Борисов”. И с продължението, че

без подарък няма бизнес

Действията на потърпевшия и реакциите на други в подобна позиция подсказват, че искането им е изглеждало в реда на нещата. Чак след четвъртия „подарен” тон суджук обаче настоящият търговец /и бивш служител на МВР/ се оплакал където трябва. Иначе казано – едва количествените натрупвания са довели до качественото прозрение, че май не е редно да се прави така. След скандала като първи резултат от работата си /явно преценен като най-важен/ проверяващите оповестиха, че до премиера не е стигнал „дори килограм” от рекета. Явно това трябва да мине за добра новина. Макар че до истински добрата новина има още за изриване – около четири тона. Не точно суджук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *