Obshtina Varna
9°
мъгла
Влажност: 100%
Вятър: 2m/s N
Седмицата: За неподсъдната глупост
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

scorpio-2481061_960_720

Холивудската мода за нови разкази по стари истории стигна и до нашите ширини. През седмицата продължихме да се връщаме в 90-те с повторението на стари новини с нови герои – дупки по пътищата, побои сред бял ден и странни /само/убийства. Пак започнаха да бият наред – заради лични претенции на биячите, но често – просто защото могат и им доставя удоволствие. Патосът при всеки нов случай на насилие поляризира позициите –

от „битите си го заслужават”

до „убиват демокрацията”. Липсва най-логичната – защото коментарите, че така просто не се прави, не носят достатъчно лайкове. И защото във властта продължават словесните упражнения с какви проекти и кампании да борим насилието. Освен когато не се намерят веднага виновните – както главният секретар на МВР лично посочи пребитата нотариус Механджийска, обвинявайки я, че не дава на полицията да рови в сделките ѝ /което иначе ѝ е изрично забранено по закон/. Има и нови моменти. Работодателските организации на „големите” у нас уверено напредват към искането

да им плащаме, че работим за тях.

И още – проникването във властта вече става със суджук; патриоти се забъркват в скандали с трафик на бежанци; при всяка буря хвърчи санировка от току що завършени блокове. Във все повече градове уличната канализация вместо спасение, се превръща в самостоятелно бедствие при всеки летен дъжд, а във Варна потъването отдавна не е новина дори в най-отчаяно шоковите сайтове. Тази седмица десет деца намериха своя истински герой – 31-годишният пожарникар Венцислав Спасов, който ги носи на гръб през реката край село Варвара, за да ги спаси, след като се загубиха. За разлика от останалите „герои” в новините, Венцислав

Спасов дори не беше споменат с името си

в повечето материали по темата… Шумен пое по пътя на Варна – тази седмица там се появиха булевард „Любо Христов” и булевард „ГЕРБ”. Именуването е градската признателност към кмета и партията му за състоянието на улиците. Но ако шуменци ще продължават по варненския път, трябва да знаят и втората част – уличният натиск може да смени лицата, но не и схемите. В центъра на новините обаче тази седмица беше друг град от региона. В Добрич имаше правосъден десант – трима прокурори от „Антикорупция” направо се преместиха в града, за да разплетат

партийно оплетените суджуци

на Живко Мартинов. След оплакванията на потърпевши бяха командировани и десет служители на Бюрото за защита на свидетели, макар че на място никой не им поиска закрила. Любопитно би било да се разбере защо – от внезапно недоверие в истинността на заплахите или от съмнение, че „чадърът” е стигнал и до тази служба. Защото обвиненията срещу Мартинов излязоха доста отвъд четирите тона суджук, разкривайки добре смазан административен валяк, пускан по поръчка. На логичния въпрос защо хора от институции като НАП и МВР

са приели ролята на момче за всичко,

говорителката на главния прокурор обясни – който не е искал да съдейства, вече не работи там… По-страшно и симптоматично звучи само констатацията, че четири години и в града, и в партията мачкането, суджуците и дерибействането са останали незабелязани. Може би защото са били част от нормалния пейзаж? Във Варна задължителна част от пейзажа вече половин година е репликата „…и Европейска младежка столица”. Дозата гордост в началото на пътя плавно преля в календар, в който

няма кой знае колко собствени събития

/но пък има финансиране за сметка на много други градски събития/. Манджата вече е обилно пресолена с пришиването към всичко ставащо в града. Натрапването на евромладежкото домакинство при представянето на форуми като театралния или музикалния фестивал „Варненско лято” беше дразнещо /а и на практика рекламираната „младежка тема”, доколкото я имаше, беше част от работата на хората от фестивалите, не резултат от някакви усилия на специалния екип/. А тази седмица, на официалното честване за 139-та годишнина от освобождението на Варна, освен сол,

в супата беше сипан и стрихнин –

защото от сценария на тържеството научихме, че Освобождението е било важно, защото „без него нямаше да сме… Европейска младежка столица”… Въпреки ваканционното време, и тази седмица бизнесът беше активен /предимно вербално/. Хората, обявили се са основата на капитала в страната, продължиха да настояват, че държавата трябва да се намеси в тяхна защита като: нареди административно как да се увеличават инвестициите и брутния вътрешен продукт; като намали заплатите на работниците и в същото време определи кой за кого може да работи; като вдигне данъците и таксите /но не и техните/; като посочи какви услуги на какви цени да ползват гражданите; като им забрани да защитават интересите си в съда. И държавата изглежда все по-склонна да каже „да”.

В ролята на главното зло

продължават да са минималната работна заплата и парите за прослужено време. За минимума заплащане искането е да бъде свалено по-близо до линията на бедност /314 лева/. За клас квалификация предложението е да се вкара в заплатата и увеличението оттам нататък да зависи само от пазарните принципи. Същите, които на всички останали места са заменени от „държавата да нареди”. Бизнесът атакува добавката “клас прослужено време” и със сигнал до Комисията за защита от дискриминация, докато синдикатите обявиха, че ще се оплачат в международните институции от агресията и цинизма на работодателите. Споровете тази седмица зациклиха около това дали работодателите са каз али, че

работниците са „търтеи”

и докато дискусиите по тази тема стават все по-остри и цветисти, останалите предложения под мотото „Бизнесът за още повече държава в бизнеса” се придвижват тихо по бюрократичния ред. За да има видимост за баланс, тази седмица Парламентът прие и промени в Кодекса на труда срещу работодатели, които не плащат заплатите на работниците си /а ставащото в „Пикадили”, например, може да е добър индикатор доколко е предвидено промените да са наистина работещи/. Правителството също взе важни решения. Едно от тях подсказва, че в държавата

всички пътища вече са идеални,

затова е наред тунелът под връх Шипка. Със срок за изпълнение „2016-2020 година“. Отчитайки факта, че за около две години и половина у нас успяват да оправят среден междуселски път, и то не особено качествено, единственият сериозен коментар за тунела се изчерпва с въпроса „ама Вие сериозно ли?”. Изобщо без коментар /ако пропуснем нецензурните квалификации/, може да мине друга новина – за постигнатото в електронното здравеопазване. Тази седмица излязоха данни от одита на Сметната палата за времето от 2012-та досега. Въпреки постоянните обяснения, че това е приоритетен проект /даже особено приоритетен, ако съдим по изхарчените пари/, резултатът досега се побира

в две думи – „нищо насреща“.

С подробните обяснения на нищото ще се занимава новият директор на касата – професор Камен Плочев. През седмицата, докато обсъждаха кандидатурата му, той обяви, че според него сега касата „заплаща за бутикова стока, а получава стандарт “Илиянци”, така че е подготвен за наследството. Колко от пациентите обаче няма да доживеят ако не до бутикови услуги, то поне до прилична местна конфекция в здравеопазването? На съдебния фронт войната и тази седмица се води с

променлив публичен успех –

ГЕРБ оттегли искането си Законът за съдебната власт да забрани финансирането на съсловните магистратски организации от различни фондации. В оправданията за времето, изгубено в излишни спорове, вносителите простодушно признаха, че оттеглят предложението, за да има „работеща среда за важните текстове от Закона за съдебната власт“, или иначе казано – вдигнахме достатъчно прахоляк, за да минат по-леко други идеи – като правилните назначения в Специализирания наказателен съд или бонусите „за довиждане“ за определени членове на сегашния Висш съдебен съвет. На този фон от БСП излязоха с откровението, че „държавата колабира” заради третия мандат на Борисов. В отговор Цветанов обеща, че

предстои и „Борисов 4”.

Помпането на мускули дойде в момент, в който за стоте дни на „Борисов 3” социолозите препитаха електората и той писа на властта тройка. Към 40 на сто споделят, че оценката е заради усещането, че стандартът им на живот пада, а песимистите за бъдещето са два пъти повече от оптимистите. Част от оптимистите вероятно са просто зле осведомени песимисти, но като цяло в същото проучване на въпрос за бъдещата избирателна активност попитаните подкрепят прогнозите на Цветанов… Може би затова депутатите с чиста съвест гласуваха

21 хиляди лева за семки и бонбонки,

с които ще се подкрепят през есенния полусезон. И ако за политиците сезонът свършва, във футбола, напротив, новата интрига се заплита сега. За улеснение на /някои/ български участници в евротурнирите даже бяха осигурени „държавни” полети, защото им било трудно да си намерят билети. Което можеше и да остане незабелязано, ако в същото време деца със завоювани квоти за световни научни състезания не продължават да разчитат на това доколко техните родители и учители са

добри в просенето на пари

/предимно за самолетни билети за участията им/. А те, докато просят, вероятно си задават въпроса дали не са сбъркали с кариерното ориентиране… Доста въпроси предизвика и предваканционната сесия на Общинския съвет, след като бяха гласувани новите почетни граждани на Варна. И двата списъка – и на одобрените, и на отпадналите, предизвикват сериозни размисли за съдържанието на званието и мотивацията на връчващите… В града пристигнаха и шатрите от Алеята на книгата – една наистина

прекрасна и много необходима идея,

която има публика и почитатели. Защо обаче шатрите пак заемат единственото широко място на път към морето? Добра новина имаше за футболния „Черно море” – от тази седмица пак домакинства във Варна. На стадион „Тича” осветление още няма /макар че крайният срок за ремонтите изтече/, но липсата на лампи се компенсира с гаубица. Макар че предвид пиесите, които се играят по стадионите ни, наличието на оръжие не е най-добрата идея – все някога, по законите на театъра, ще гръмне…. До тежко въоръжение прибегнаха и органите, заети с разчистването на плажовете у нас. В Община Царево предприеха сериозна офанзива, но

поради натиск отвън не успяха.

Така звучи синтезирано една от гледните точки към новината от седмицата. Другата е, че незаконното строителство, за което беше пратен булдозер, се оказа даляна на известния рибар Васко Паяка. Слепи за кубиците бетон и декарите съсипани плажове, местните власти очевидно бяха решили да се рекламират най-сетне като работещи, но схемата не проработи точно така. Във Варна пък тази седмица ни напомниха, че си имаме прекрасен

кът за съзерцание на морето.

При това даже напълно безплатен… Ако решите да се възползвате – кът има, още е леко недовършен, на съзерцание ще се отдавате в неусвоеното място между плажните дискотеки и под краката си ще усещате бетон, а не пясък. но път няма да ви искат пари. И никой овластен не пита защо безплатното парче от по принцип общодостъпната Морска градина и от по принцип общодържавната плажна ивица е повод за хвалба, а не за

проверка на останалата недостъпност.

Важното е, че е без пари. Почти колкото рекламните билбордове на България, които ще се появят в Ню Йорк, Бостън, Вашингтон, Лос Анжелис и Лас Вегас. Новината съобщи ресорният министър Ангелкова от Варна – в сезона на изнесените край плажа заседания. Билбордовете на „ключови места“ ще ни рекламират с културно-исторически забележителности, за което ще платим 30 милиона лева. След като масовият американски турист има съвсем други дестинации, за възвращаемост няма нужда да питаме, както и за това дали същите пари, вложени в по-близки пазари, нямаше да имат по-добър резултат. И тази седмица броихме не само туристи, а и

полит-икономическите мъгли

в доклада за КТБ, поредните убити на пътя, подпалените от глупост къщи… Може би е време е глупостта да се криминализира? Глупостта да излезеш на пътя и да се се държиш така, сякаш си в компютърна игра, в която всички имат безсмъртие по дефолт. Глупостта да си почистиш нивата от сухи треви и да ги запалиш, а покрай тях – и къщите на половината село и пожарникарите, дошли да гасят. Глупостта да обясняваш, как някой е крал години наред, но никой не бил разбрал за краденето. Глупостта да повярваш в такова обяснение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *