Obshtina Varna
21°
ясно небе
Влажност: 60%
Вятър: 5m/s ESE
Седмицата: Между две могили
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

2240c-landscape_balan_edelweiss-0286-1200x480

Седмицата мина с първите училищни вълнения /повече криминални, отколкото учебни/ и с поглед, вперен в миналото, когато преди 109 години сме имали своя

върхов миг като държава.

Сега го отбелязваме предимно с големи приказки как да го повторим, но с внимателно избягване на думи като „моя работа” и „лична отговорност”. Затова вероятно усещанията ни за държавност са повече като на хора, заседнали между две могили на битието си, отколкото на наследници на решителния акт, написан през 1908-ма на гара Две могили… През седмицата настоящите ни първи държавни мъже и жени избраха своята квота за Висшия съдебен съвет с

командно размахване на пръсти и моливи.

Над политическия ни пейзаж прелетя Чайка и след руския главен прокурор останаха едно договорено сътрудничество и някои въпросителни защо точно сега. Пак тази седмица от обичайната говорилня, в което се превръща всяко телевизионно участие на премиера, руските медии си извадиха каквото им трябваше – „България ще заговори за отмяната на санкциите по време на българското председателство”. Уточнения от наша страна нямаше. За Европа влезе в сила

всеобхватното споразумение СЕТА,

което регулира търговията между Евросъюза и Канада. Действието му е временно, в очакване всички членове на съюза да го ратифицират, а лобирането отново се засили. Обясненията за търговските ползи удобно заобикалят един от най-важните недостатъци на съглашението – че е задната врата, през която в Европа влизат и правилата на ТПТИ /и корпоративната диктатура/. У нас на жълтите павета

протестите зачестиха,

тази седмица недоволни бяха и работниците от „Емко”, и „зелените”. От военния завод дойдоха, за да си искат лиценза на предприятието. Както и в случая с „Дунарит”, проблемът им беше политизиран, а за икономика и работни места малцина се сещат, макар че мнозина ги ползват като аргумент. Екологично мислещите пък недоволстваха от окончателно отхвърлената възможност проекти, които засягат околната среда, да бъдат обжалвани на втора инстанция. Президент и премиер не се сдържаха и

продължиха лобистките спорове

за новите изтребители дори през океана. Този път поне тоалетът на президентшата сломи и най-усърдните пуристи сред модните корифеи. Ние пак чистихме България за един ден, вместо да не я цапаме през всичките 365… Във Варна за Деня на независимостта част от центъра стана пешеходен. Някои от доволните граждани дори се размечтаха по „Княз Борис I”

коли да няма и през останалото време.

Което не е невъзможно – необходима е само добра организация на движението, много места за паркиране, за да не се запушват улиците /и тротоарите/ наоколо и спазване на правилата. Варна, поне засега, обаче не може да се похвали с нито едно изпълнено условие. Дори и градският транспорт, който преди лятото си беше заслужил добрите думи поне за редовното спазване на графика по основните линии, сега постепенно ни връща старите спомени – да пътуваме като сардели в консерва, докато кондукторката обяснява, че „ние сме по график, ама предният…” От друга страна, така имаме

по-малко основания да критикуваме

липсата на интегриран градски транспорт – след всяко пътуване в по-натоварен час всеки слиза добре интегрирал се с няколко чужди лакътя, поне две ученически раници и една пазарска количка на колелца. Седмицата мина и под знака на археологическо минало и мечти за туристическо бъдеще. Вниманието си оспорваха Бургас и Провадия. На Бургас премиерът обеща

музей за подводните находки

от дъното на Черно море /но не спомена и дума за финансиране на строежа/. Министърът на културата даже му избра и място – на созополския остров Свети Кирик и Юлита /който макар и свързан със сушата, и сега страда от проблеми с достъпността/. Състезанието между хората във властта кой знае повече /и кой може да обещае повече/ остави на втори план учените и това, което те успяха да научат за двете години на голямата експедиция Black Sea MAP и за наистина големия туристически потенциал, който крие дъното на морето ни. В провадийската Солница властовото присъствие не беше толкова голямо, затова в новините имаше повече място за история. Имаше и финансова конкретика – 40 хиляди за консервация и реставрация. След като във Варна мястото на намиране на най-старото златно съкровище в света продължава да е недостъпно, с

разработването на Солницата

поне ще имаме възможност да покажем на туристите поне откъде е дошла солта, купила цялото богатство в некропола. Втора подобна солница в света няма, но за да дойдат посетители, древната сол трябва да бъде показвана по съвременен начин. Така смята ръководителят на разкопките професор Васил Николов, според когото за всеки би било интересно да види къде и как са живели

най-богатите хора на Европа

през неолита. Съдейки по цените във Варна, и сега в региона пак сме сред богаташите. Според доходите – не съвсем. Общинските жилища, например, отдавна са свършили и тази седмица районният кмет на „Младост” официално потвърди, че няма къде да бъдат преместени „временно” настанените преди години хора, след като сегашните общински къщи се оказваха върху продължението на булевард „Левски”. Следващият проблем вероятно ще е със събарянето на следващите 20

незаконни къщи в „Максуда” –

след като заповедите влязоха в сила, вече се чака само изборът на изпълнител. Другаде багерите вече рушат. Някогашната варненска гордост „Пикадили” започна да изчезва и съвсем буквално – сградата до болница „Света Анна” вече не съществува. Не е ясно какво ще се появи – защото ако целта е замяна с друг търговски обект, то събарянето едва ли е най-ефективната стратегия. Но ако върху новия магазин ще има „и още нещо”, то багерът е напълно логичната първа стъпка. Колкото до 700-те работници, които

чакат пари от фалиралата верига –

те продължават да чакат. След като и омбудсманът обяви, че „в тази история могат да се видят всички пробойни в българското законодателство”, и на работниците, и на омбудсмана не им остава друго, освен да чакат законотворците. И тъй като фондът за изплащане на обезщетения на работници от фалиращи предприятия не им е толкова важен като избора на съдии, например, едва ли скоро ще ги видим да си раздават команди кой как да гласува по въпроса. Вероятно ще са по-бързи, когато стане въпрос за новите наредби на здравното министерство – защото от тях се очаква

да пестят пари на касата.

В повечето нормални държави подобна спестовност е от полза и на клиентите на касата, у нас обикновено означава още ограничения за болните. Тази седмица от Центъра за защита на правата в здравеопазването вдигнаха шум за поредната такава идея – лимит върху лекарствата за домашно лечение и върху медикаментите за лечение на онкозаболявания, прилагани в болниците. Според председателя на центъра – доктор Стойчо Кацаров, в цялата наредба няма и един ред, в който да се споменават интересите на пациентите… Пак тази седмица сдружението на общопрактикуващите лекари поиска от следващата година да се въведе потребителска

такса от 1 лев и за децата,

като останалото се покрива от държавата. За хронично болните се предлага да не плащат, само ако се преглеждат заради основното си заболяване. За вноските към бюджета на държавните служители, /не/покривани пак от бюджета, отдавна никой не говори. Затова пък продължава темата доколко Източна Европа е второ качество за производителите. Примерът от тази седмица е детски сок, който в нашите магазини е малко по-некачествен, отколкото в германските, но за сметка на това –

147 процента по-скъп.

Но образуването на крайната цена май не е проблем, който идва от точно от Германия… Проблеми през седмицата имаше не само с детските напитки. Заради /зло/употреба през работно време загуби поста си районната прокурорка на Варна Цветанка Гетова. Макар и месеци след откриването на проблема, решението на Прокурорската колегия да я махне от поста, въвежда известен ред във вътрешноведомствения живот. Новината от България тази седмица беше спортна – мачът на българските звезди срещу дрийм тима на „Барселона”, които събрани от

Христо Стоичков в Стара Загора.

Варненските футболни страсти бяха по-скромни – с оставката на Гонзо от „Черно море”. Но пък и на двете места беше горещо. Буквално – защото някой запали гората на стотина метра от стадион „Берое”, а във Варна така наречените фенове на ЦСКА се опитаха да изгорят „Хепи”, докато хората в него вечеряха. Нажежават се страстите и в училищата – още от първите дни. Учебната година започна с припомняне – според международното изследване ПИЗА при 15-годишните ученици, около 40 процента от българчетата са

функционално неграмотни,

за около 45 на сто от тях първият език не е българският, а към една четвърт изобщо не владеят официалния език на страната. И вместо да се работи за промяна на тези цифри, усилията са хвърлени в две други посоки. Първо, критериите са такива, че ако за скромна тройка в работещите образователни системи на тест са необходими поне 40 на сто верни отговори, при нас заветното три в бележника се появява

при двойно по-нисък резултат –

23 процента. И второ – учителите, вместо да работят с децата, попълват бумаги. Обществената активност също си намира различни свирки всяка година, за да пуска шумно парата през тях, без да навлиза в подробности. Този сезон дразнителят се оказа „Декамерон”, преместен за изучаване от десети в осми клас. Учени и родители даже започнаха протестна подписка срещу „деморализиращия ефект” на Бокачо, защото в книгата

има „порнографски сцени”.

Макар че повечето от осмокласниците едва ли ще прочетат от „Декамерон” нещо извън задължителния училищен минимум, /който е напълно приличен/. А който на тази възраст чете Бокачо от интерес, а не заради училището, вероятно има натрупана достатъчно обща култура, за да прави разлика между Ренесанс и „Плейбой” /за разлика от притеснените критици/. Да не споменаваме за световните проучвания, според които срещата на децата с порноиндустрията в интернет става някъде на около 13, но явно не всички родители са наясно

какво правят децата им там.

Най-любопитното е, че засега никой не е възразил срещу изучаването на текстове от Библията в същия осми клас. А пред някои откъси от нея Бокачо е като детска приказка… „Декамерон” обаче бързо избледня пред скандала в Садово, където ученик преби учител насред училище. Покрай изясняването кой кого не харесвал достатъчно, встрани от всеобщото внимание остана друга училищна случка. А тъкмо тя успя да фокусира всичките ни образователни проблеми. Казусът беше наречен от един потърпевш родител „Математическа паралелка с класен ръководител

си търси училище”.

Класният е Правна Найденова, която, от една страна /и според теорията/ прави точно това, което трябва да правят нормалните истински учители – измисля как на децата да им е интересно и да постигат много повече от заложения минимум. Но от друга страна /и според конкретната практика/ пречи на чиновническия рахат и затова е пратена да си търси друго училище. Вероятно началниците ѝ са преживели най-голямото изумление в живота си, когато родителите просто си вземат децата /и учителката/ и им намират ново училище, където да продължат да учат, вместо да престояват в клас. Може би си струва упражнението да бъде повторено? Най-добре във формат „Граждани търсят друго занимание на провалените си управници“? Защото иначе ще продължава поединичното „Граждани си намират друга държава“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *